Р
Е Ш Е Н И Е №68
гр.Силистра, 09.11.2022 година
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на двадесет и шести октомври през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при
секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурор при ОП-Силистра Теодор Желев,
като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №64 по описа на съда за 2022
година,за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение №161/14.07.2022г., постановено по АНД №269/22г., Силистренският районен
съд е потвърдил Електронен фиш (ЕФ) за
налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС),серия Г №0022542, издаден от ОД МВР гр.Силистра, с който
на Г.Й.И. от гр.Варна,на основание чл.638 ал.4,вр.с
чл.638 ал.1 т.1 и чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ),е наложено административно
наказание, по вид “глоба” в размер на 250 лева,за извършено нарушение на чл.483
ал.1 т.1,във вр. с чл.638 ал.4 и ал.1 т.2 от КЗ.
Производството е образувано по касационна жалба на Г.Й.И. от гр.Варна, с подадено
допълнение към жалба (постъпило на електронния адрес на съда на датата на
съдебното заседание в нечетлив вид и неподписано с квалифициран електронен
подпис), с искане да бъде отменено обжалваното решение на СРС и постановено
ново,отменящо изцяло първоначално атакувания ЕФ.С жалбата е релевиран довод за неправилно
приложение на материалния закон, защото процесният пред СРС електронен фиш бил
издаден, въпреки установената по делото първоначална регистрация на автомобила
на територията на България,което иманентно съдържало задължение за заплатена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по аргумент от чл.12б
ал.6 от Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение,временно отнемане,прекратяване и възстановяване
на регистрацията на МПС и ремаркета,теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства (Обн.ДВ,бр.31/00г.,посл.изм.
ДВ,бр.110/20г.),издадена по законовата делегация от чл.140 ал.2 и чл.142 ЗДвП,съгласно
§8 от ПЗР на същата (занапред само Наредба №I-45/2000г.) А щом това било така то нямало правен
способ управляваният от нея автомобил на процесната дата да е бил регистриран
от компетентните полицейски служби без да е била сключена застраховката „ГО“ и
независимо от липсата на доказателство за това, настоява съдът да приеме, че
нарушение не е извършено,тъй като първоначална регистрация от „Пътна полиция“
гр. Варна била осъществена на 18.06.2020г.,а нарушението - заснето с АТСС на
03.07. 2020г., при положение, че най-краткият застрахователен период бил от
един месец.Ето защо счита,че въззивната инстанция като не е приела горните
ѝ аргументи,била нарушила закона, което е отменително
основание съгласно чл.348 ал.1 т.1 НПК. С оглед на това главно възражение настоява
за касиране на съдебния акт и отмяна на ЕФ,като релевира и довод за наличие на
предпоставките за преценка на случая като„маловажен“ в контекста на чл.28 ЗАНН,което също е въпрос за приложението на материалния закон.
Ответникът по касация - Областна дирекция на МВР гр.Силистра,в
писмено становище по делото, подадено от представител по пълномощие
гл.юрисконсулт В. Атанасова, поддържа неоснователност на касационното
оспорване. Излага доводи в подкрепа на
решаващите изводи на СРС и настоява съдебният акт да бъде потвърден като
съответен на удостоверените с доказателства факти по делото и закона.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита, че решението на Районния съд
гр.Силистра е законосъобразно, а касационната жалба - неоснователна. Дава заключение за оставяне в
сила на обжалвания съдебен акт.
Производството
е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК,вр.с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен
съд,след обсъждане на жалбата,доказателствата по делото и становищата на
страните, прие:Касационното основание,
което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция е за неправилно приложение на закона (чл.348
ал. 1 т.1 НПК,вр.с чл.63в ЗАНН).За съответствието на
решението с материалния закон съдът следи и служебно по аргумент от чл.218 ал.2 АПК.
Административно-наказателният
спор пред въззивната инстанция е бил съсредоточен върху спорния фактически въпрос
- сключен ли е бил валиден договор за задължителната застраховка „ГО“ от
касаторката за процесния автомобил към датата на установяване на нарушението,
или не. Съдът е приел за безспорна следната фактическа обстановка: На 03.07.2020г.
в 10:39 часа в гр.Силистра,по улица „Петър Бояджиев“ 132 в посока към с.Калипетрово,собственикът
на МПС,което е регистрирано на територията на страната и не е спряно от
движение, не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за лек автомобил, марка „Тойота Алфард“
с рег.№****. Нарушението е било установено и заснето с автоматизирано
техническо средство/система TER1-M 571.След
анализ на доказателствата,съдът е формирал категорични изводи,че на процесната
дата и място,несъмнено е било управлявано въпросното МПС и за същото,след
проверка в електронния регистър на Гаранционния фонд (арг.чл.571
ал.1 т.1 КЗ) за застрахователните полици; за сертификатите „Зелена Карта“; за
договорите за Гранична застраховка; и за ЗЗ“Злополука“ на пътниците в
средствата за обществен транспорт, е било установено, че няма активна
застраховка „ГО“.Проверката е била извършена както по държавния контролен номер
на автомобила (В6056НР-л.17 АНД/СРС),така и по номера на рамата му (ANH100034784-л.18 АНД /СРС), което разколебава главното възражение
на касаторката за наличие на валидна застраховка за МПС, сключена преди и по
повод първоначалната му регистрация в страната, съгласно регламентацията от
чл.12а от Наредба №I-45/2000г.,защото ако такава е
имало валидно сключена,същата по номер на рама, неизбежно е следвало да бъде
показана в системата на Гаранционния фонд (ГФ),независимо, че все още
автомобилът е нямал български регистрационни табели.Неясно защо оспорващата се
позовава на чл.12б от с.н.,която е относима за първоначална регистрация на МПС с
валидна регистрация в държава извън ЕС,каквато към правнозначимия момент,
Великобритания не е била.
Според
твърдението на касаторката автомобилът е бил внесен от Англия за първи път в
България и тя като негов собственик била подала заявление за получаване на
национални регистрационни табели, за което по делото е налично единство
доказателството на л.19 от АНД/СРС за „първоначална регистрация“ на
18.06.2020г.Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от 31.01.2020г.
престава да бъде член на ЕС, като до 31.12.2020г. тече 11-месечния преходен
период, в който на територията на Великобритания продължава да действа
европейското законодателство,което означава, че в преходния период страната се
третира като такава от ЕС, а не като „трета държава“, каквато след 01.01.2021г. е и Англия,съгласно дефиницията от §1 т.7,вр.с т.6 от ДР КЗ.Ето защо,както правилно са посочили в
писмо от 24.10.2022г. от ОД МВР гр. Варна,сектор „Пътна полиция“ (неприето като
доказателство от касационната инстанция на основание чл.218 ал.1 АПК и съгласно
забраната от чл.220 АПК),приложим в настоящия случай е чл.12а Наредба №I-45/20г., а не както се счита - чл.12б от с.н.
Последното няма особено значение, тъй като и двете разпоредби - чл.12а ал.9 и
съответно чл.12б ал.6,след изменението на наредбата с ДВ,бр.47/19г.-в сила от
01.07.2019г., съдържат изискване за получаване по служебен път на информация за
сключена застраховка „ГО“ посредством информационните системи на Гаранционния
фонд като до тази дата (01.07.19г.), която е ирелевантна
за настоящия спор,изискването е било застрахователна полица за „ГО“ да се
представя от собственика на МПС.С цел намаляване на административната тежест
разпоредбите са претърпели промяна в горния смисъл.Така или иначе, приложима е
регламентацията от чл.12а,чиято ал.9 предписва служебно получаване от ГФ на
информация за сключена задължителна застраховка „ГО“ от заявителя за получаване
на национална регистрация и собственик на автомобил, с валидна регистрация в
държава-членка на ЕС, съгласно чл.140 ал.6 ЗДвП.
Видно от приложените извлечения от
електронния регистър на ГФ е, че към 03. 07.2020г. за МПС с ДКН В6056НР няма
активна застраховка „ГО“, като към тази дата, вече от повече от две седмици
автомобилът е бил с национална регистрация,което е активирало абсолютното
задължение за неговия собственик от чл.483 ал.1 т.1 КЗ, за чието неизпълнение е
и наказан. Без значение са евентуално сключените преди това и по повод
регистрацията в България на автомобила, застраховки „ГО“, които са с действие
за срока на валидност на транзитните и/или чуждите номера, до предоставяне на
български такива или при други условия. Няма как една такава застраховка
(налице е пълна липса на доказателства за съществуването ѝ, но за да бъде
отговорено на единствените оплаквания на
касаторката),сочеща в полицата МПС с английски регистрационен номер
(евентуално), да покрива рисковете съгласно изискването от чл.483 ал.1 т.1 КЗ.
Още повече,както правилно е приел районният съд,безспорно е установено
обстоятелството, посредством проверка в електронния регистър на ГФ, че към
процесната дата и по номер на рама на същото МПС не е установена активна ЗЗ“ГО“,което
изцяло ирелевира възраженията от жалбата.Съгласно чл.574 ал.12 КЗ,данните от
Информационния център - до доказване на противното, удостоверяват
застрахователя, номера на договора за задължителната застраховка „ГО“ на
автомобилистите, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер
и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство
и др. Тази нормативна презумпция е оборима, но видно
от материалите по делото никакво насрещно доказване (още по-малко пълно) не е
проведено от касаторката, което е обосновало верния извод на СРС за завършеност
на фактическия състав на нарушението от чл.638 ал.1 т.1,вр.
с чл.483 ал.1 т.1 КЗ.
Липсата на валидна застраховка „ГО“ за
конкретно МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път
в ГФ,т.е. установяването на този главен в процеса факт не е поставено на
преценката на контролните органи,а се извлича от официалната информационна
система, която е общодостъпна за всички граждани и държавни органи,вкл. за
касаторката.Същата е можела непосредствено преди първоначалната регистрация в
България на автомобила ѝ, а и веднага след получаване на българския
регистрационен номер,да провери налична ли е валидна ЗЗ“ГО“ за същия или не, както
и да установи номера на полицата,застрахователното дружество,с което е сключена
и всички останали данни от чл.574 ал.12 във връзка с чл.571 КЗ. Така обсъдената
нормативна рамка, релевантна за настоящия случай,сочи на неоснователност на
упорито поддържаното от касаторката възражение, че ако е нямала сключена
застраховка „ГО“, никой полицейски орган не би регистрирал автомобила ѝ в
България,какъвто извод не следва от сочената от нея разпоредба на чл.12б ал.6
Наредба №I-45/2000г. Такова изискване не се
съдържа и в приложимия чл.12а ал.9 от с.н. Това, че информацията за сключените
застраховки „ГО“ се получава по служебен път от ГФ,не променя факта за пълната
недоказаност на съществуването на такава застрахователна полица за процесния
лек автомобил на касационната жалбоподателка.Дори и
да е имало някаква временна застраховка от типа на: действаща,докато са валидни
поставени транзитни номера на МПС, или докато се предостави български
регистрационен номер - за покриване на рисковете докато автомобилът участва в
движението в страната с чужди/транзитни регистрационни табели; на гранична
застраховка и в другите хипотези от чл.483 ал.2-ал.7 КЗ, съставомерната
задължителна застраховка от чл.483 ал.1 т.1 КЗ, след като автомобилът е бил
вече регистриран в България, не е била сключена,което сочи на неоснователност
на главното възражение.Дължимата застраховка е: за всяко лице, което притежава МПС,което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение,по който фактически състав
е вмененото и санкционирано нарушение.Няма данни след регистрацията на лекия
автомобил на 18.06.2020г. касаторката да е сключвала задължителна застраховка
„ГО“, както повелява законът.Като е стигнал до същия краен извод, районният съд
е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Относно останалите факти и
обстоятелства, с правно значение за делото, не се спори, а същите са и вярно
установени от въззивната инстанция, поради което при условията от чл.221 ал.2 АПК, настоящият състав препраща към мотивите на СРС за: валидно извършеното
установяване и заснемане на релевираното нарушение с АТСС, от одобрен тип и в
техническа изправност към 03.07.2020г.;както и за компетентността на издателя
на ЕФ;неговата форма и спазване на административнонаказателните производствени
правила.Съдът е обсъдил задълбочено правната регулация на установените и
заснети с АТСС нарушения на КЗ, съобразявайки препращането от чл.647 ал.3 КЗ
към ЗДвП,в частта му за условията и реда за издаване на ЕФ в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, с изричното изключване на ал.5 на чл.189 ЗДвП.Съответно на закона е приел, че съдържанието на електронния фиш е
нормативно лимитирано с чл.189 ал.4 ЗДвП,изискващ
описание на нарушението,независимо от възприетата облекчена процедура за
неговото санкциониране посредством ЕФ.Верен е изводът,че ЕФ е издаден съобразно
нормативните изисквания за неговото задължително съдържание. Изпълнявайки
задълженията си от чл.13, чл.14 и чл.107 НПК, съдът е събрал и обсъдил относимите
доказателства,на базата на които е изградил решаващите си изводи,вкл. и крайният-
за пълната недоказаност на твърдението,че към момента на заснемане на
управлението на собствения автомобил на касаторката,за същия е имало сключен и
действащ застрахователен договор за задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“(арг. от чл.461 т.1 КЗ), поради което е потвърдил процесния пред него ЕФ.
В този контекст, основателно е искането на
ответното по касация учреждение за съдебни разноски, каквито
съгласно чл.63д ал.4-ал.5 ЗАНН, се
присъждат по реда на АПК,което в ракурса на чл.143 ал.1,във вр.
с §1 т.6 ДР АПК означава,че същите следва да бъдат присъдени в полза на бюджета
на органа, който е разпоредител с бюджет и в чиято структура е АНО,издал
процесния пред СРС юрисдикционен акт.Такъв,по
аргумент от чл.37 ал.2 ЗМВР, е Областната дирекция на МВР Силистра.Според
чл.143 ал.3 АПК,във връзка с чл.63д ал.5 ЗАНН, юрисконсултското
възнаграждение се определя съгласно чл.37 от Закона за правната
помощ,регламентиращ размера му с Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ, бр.5/06г., посл.изм.ДВ,бр.69/20г.),чиито
чл. 27е е определил относителни граници на възнаграждението от 80 до 120 лева.В
случая, предвид фактическата и правна сложност на касационното производство,същото
следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Обобщавайки
изложеното, настоящият състав намира,че обжалваното решение на СРС е валидно и
допустимо.Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и
със закона; при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна, воден от
което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, Административният
съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №161/14.07.2022г.,постановено
по АНД №269/2022г. по описа на Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА Г.Й.И.,
с ЕГН:********** от гр.Варна, ******, да заплати на Областна дирекция на МВР гр.Силистра,
с административен адрес:гр.Силистра,бул.“Македония“№144, сумата от 80.00 (Осемдесет) лева -
съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.