№ 9218
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110134756 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 30 ЗН.
Ищецът К. С. Ц. твърди, че е наследник по закон на Стоян Димитров Илиев,
починал на 26.02.2021г. Поддържа, че с извършеното на 09.11.2016г. дарение в полза
на Е. Д. В. и С. Д. В., наследодателят се е разпоредил със своята 1/2 ид.ч. от недвижим
имот – поземлен имот с идентификатор 00357.5353.148, находящ се в гр. Нови Искър,
ул. „Чемшир“ №5 с площ от 316 кв.м., заедно с построената в имота еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 00357.5353.148.1, обективирано в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 86, т. I, рег. №12405, дело № 83/2016г. на нотариус
Снежанка Доганова, рег. № 399 в НК. Поддържа, че с посочената разпоредителна
сделка починалият се е разпоредил с цялото си имущество в полза на трети лица, като
по този начин е накърнена запазената му част от наследството, поради което моли съда
да я възстанови до размера, необходим за нейното допълване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. Д. В. и С. Д. В. са депозирали отговор на
исковата молба, с който оспорват иска. Посочват, че не са от кръга наследници по
закон на Стоян Димитров Илиев. Възразяват, че към момента на смъртта, Стоян
Димитров Илиев е притежавал идеални части от следните имоти: 1/ поземлен имот –
дворно място с площ 1200 кв.м., урегулирано в парцел XI, имот с планоснимачен номер
269, разположен в кв.43 по уличната и дворищна регулация на с.Смолница, община
Добрич, област Добрич, ведно с построената в парцел VI къща и 2/ нива с площ от
33.905 дка, земеделска земя, трета категория при неполивни условия, находяща се в
землището на с.Смолница, община Добрич, област Добрич, съставляваща парцел 8 от
1
масив 27-ми по плана на землището. Притежавал е и движими вещи – мобилен
телефон марка „Самсунг Галакси С5“ и л.а. марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег.
№СВ5697РТ. Твърдят, че извършеното от Стоян Илиев дарение на 1⁄2 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 00357.5353.148, находящ се в гр. Нови Искър, ул.
„Чемшир“ №5 с площ от 316 кв.м., заедно с построената в имота еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 00357.5353.148.1, не изчерпва цялото му наследство.
Оспорват с атакуваното дарение да е накърнена запазената част на ищеца. Молят съда
да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 30 ЗН:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че е наследник на
Стоян Димитров Илиев, починал на 26.02.2021г., с право на запазена част във връзка с
чл. 28 ЗН и чл. 29 ЗН; че последният с разпореждането си с процесното дарение е
накърнил запазената му част; правата и задълженията в наследствена маса по чл. 31
ЗН, както и че е приел наследството по опис.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че ищецът е
наследник на Стоян Димитров Илиев, починал на 26.02.2021г., с право на запазена
част. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН когато наследодателят не е оставил
съпруг, при едно дете или низходящи от него, запазената част е 1/2 от имуществото на
наследодателя, съответно разполагаЕ.та част е в размер на 1/2.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №86, т. I,
рег. № 12405, дело № 83/2016г. се установява, че наследодателят Стоян Димитров
Илиев се е разпоредил, като е дарил на Е. Д. В. и С. Д. В. със съгласието на техния
законен представител и баща Д. И. В. притежаваната от него 1/2 ид.ч. от съсобствения
му с Розалина Матеева В. недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор: 00357.5353.148, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2012г., на Изпълнителния Директор на АГКК,
находящ се в гр. Нови Искър, район Нови Искър, ул. „Чемшир", № 5, с площ от 316
кв.м., по скица, а по документ за собственост и по данъчна оценка, с площ от 480 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – за
друг вид застрояване; стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 286, при
съседи:00357.5353.151,00357.5353.184,00357.5353.143, 00357.5353.135, заедно с
построената в този имот еднофамилна жилищна сграда, с идентификатор:
00357.5353.148.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18- 3/11.01.2012г., на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в
гр. Нови Искър, район Нови Искър, ул.„Чемшир", № 5, която е разположена в поземлен
имот с идентификатор: 00357.5353.148, застроена площ 43 кв.м., РЗП 86 кв.м., брой
2
етажи: 2, стар идентификатор: няма, номер по предходен план - няма, състояща се от -
партер: гараж, с площ от 35 кв.м., тоалетна, котелно помещение и стълбище, първи
етаж: антре, баня, дневна с кухненски блок и спалня, втори етаж: дневна – чайна и
тераса, заедно с всички подобрения в имота.
Разпореждането е извършено в полза на лица, които не са наследници по закон на
Стоян Димитров Илиев (лица, намиращи се в роднинска връзка с жената, с която
наследодателят е живял на съпружески начала), видно от удостоверение с изх.
№РНИ21-УГО1 от 16.03.2021г. на ГД „ГРАО“ и два броя удостоверения за раждане №
391/31.05.2006г. и № 648/13.07.2010г. /л.11,93 и 94 от делото/ – обстоятелство, което не
се оспорва от страните. Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 19.12.2013г. по тълк.д. № 3/2013г.
на ОСГК на ВКС в случаите, когато призованото към наследяване лице претендира
възстановяване на запазена част от наследството спрямо надарен, който не е призован
към наследяване, призованото към наследяване лице следва да е приело наследството
по опис – чл. 30, ал. 2 ЗН. В случаите, в които чрез извършване на един или няколко
дарствени акта с предмет едно имущество в полза на един надарен, наследодателят е
изчерпал цялото наследство, нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение. В този
смисъл е трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК след
Тълкувателното решение – Решение № 165 от 08.07.2014г. по гр.д. №568/2014г., I ГО
на ВКС, Решение № 28 от 21.02.2014г. по гр.д. №825/2012г., II ГО на ВКС и др.
В настоящия случай, извън имуществото предмет на процесната разпоредителна
сделка, видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство №
158, том IIс, дело № 1107/26.07.1989г. /л.85 от делото/, наследодателят Стоян Илиев е
придобил в съсобственост със своята сестра Янка Д. Г. по силата на наследствено
правоприемство от техните родители недвижим имот, представляващ дворно място от
3610 кв.м., пл.№ 269, кв.43, включено в парцел V-1030 кв.м., парцел VI-1380 кв.м.,
парцел XI-1200 кв.м., ведно с построената в парцел VI къща, имот по плана на село
Смолница, община Добрич, Варненска област. С последваща разпоредителна сделка,
извършена след смъртта на Стоян Илиев, обективирана в нотариален акт за недвижим
имот № 73, том V, рег. № 7843, дело № 822 от 24.09.2021г. /л.82-84 от делото/,
неговият наследник по закон К. Ц. и другият съсобственик – Янка Г., са прехвърлили
имота на трето лице.
Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, земеделски земи №
163, том XXIVo, дело № 6065/1995г. /л.86 от делото/, Стоян Илиев е притежавал в
съсобственост с други лица и недвижим имот, представляващ НИВА от 33,905 кв.м.,
земеделска земя трета категория при неполивни условия в землището на с. Смолница,
община Добрич, област Варненска, съставляваща парцел 8 от масив 27 по плана на
землището. От справка по партидата на К. С. Ц. в Агенция по вписванията за всички
служби по вписванията /л.90-92 от делото/ се установява, че на 20.08.2021г. същият,
3
заедно с част от останалите съсобственици, се е разпоредил със своята идеална част от
поземления имот в полза на трето лице.
На следващо място, от справка чрез отдалечен достъп по данни на лицето Стоян
Илиев за всички служби по вписванията към Агенция по вписванията /л.87-89 от
делото/, последният по силата на покупко-продажба е придобил поземлен имот,
съставляващ парцел № 43, масив 2, с площ от 3600 кв.м. в местността Меджитарла,
село Смолница, община Добрич, област Добрич, както и поземлен имот, съставляващ
парцел № 16, масив 19, с площ от 12200 кв.м., в местността до селото, в село
Смолница, община Добрич, област Добрич.
От приложена по делото разписка, съставена от ищеца К. Ц. /л.81 от делото/, се
установява, че същият е получил от Розалина В. – баба на ответниците и лице, с което
наследодателят е живял на семейни начала, движими вещи, част от имуществото на
неговия баща, а именно парична сума в размер на 300 лв., телефон и лек автомобил
„Форд Фиеста“.
При анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че с
извършената процесна разпоредителна сделка, наследодателят на ищеца не се е
разпоредил с цялото си имущество, което е притежавал приживе, поради което в
настоящия случай не е налице основание за изключение от нормата на чл.30, ал.2 ЗН.
Последната изисква при упражняване правото на възстановяване на запазена част от
наследник, който твърди, че неговата запазена част е накърнена спрямо лица, които не
са наследници по закон, същият да е приел наследството по опис. Законодателят е
въвел това правило предвид обстоятелството, че наследниците по закон са запознати с
имущественото състояние на наследодателя докато трети лица, нямащи това качество,
биха били затруднени в защитата си относно установяване наличието на достатъчно
имущество, което да не налага намаляване на разпоредителния акт, включително и в
хипотезата на укриване на имущество от страна на наследника по закон с цел
злепоставяне интересите на третите лица.
За установяване на посоченото обстоятелство по делото е представена писмена
декларация, подписана от К. Ц., в която последният изрично заявява, че не е инициирал
производство по приЕ.не на наследството по опис, като твърди, че към датата на
предявяване на исковата молба в съда – 17.06.2021г., не му е било известно да е
наследил имущество от своя баща Стоян Илиев. Следва да се има предвид
обстоятелството, че декларацията е депозирана по делото с молба вх. №
57285/23.03.2022г. по повод дадени указания на съда относно липсата на доказателства
за приЕ.не на наследството по опис. Доказването на това обстоятелство – дали ищецът
е знаел за наличието на друго имущество, притежавано от неговия наследодател, преди
депозиране на исковата молба в съда, подлежи на доказване в хода на процеса,
тежестта за което е за ищеца. Същият до приключване на съдебното дирене пред
4
настоящата инстанция, не е ангажирал доказателства за този факт.
Отделно от това, съдът намира, че дори и ищецът да е известен в последващ
откриването на наследството момент за притежаваното допълнително имущество от
неговия наследодател, това обстоятелство не го освобождава от задължението му да
приеме наследството по опис, в случай че иска да упражни правото на възстановяване
на накърнената му запазена част спрямо трети лица, които не са наследници по закон.
Въпреки че с доклада по делото на ищеца изрично е указана доказателствената му
тежест за установяване на посочения факт като елемент от фактическия състав на
предявения иск, К. Ц. не е положил необходимата грижа за защита на своите
материални права и законни интереси, като не е инициирал производство по приЕ.не
на наследството по опис.
Предвид даденото тълкуване с т.4 на Тълкувателно решение №3 от 19.12.2013г. по
т.д. №3/2013г. на ОСГК на ВКС, че приЕ.нето на наследството по опис е материална
предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване и с
оглед изложените по-горе мотиви за липсата , предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат
ответниците. С разпореждане № 4020/23.06.2021г., на основание чл. 83, ал.2 ГПК,
ищецът е освободен от внасянето на такси и разноски в производството. Същият обаче
не е освободен от възстановяване на направените от другата страна по делото разноски
в случай на неоснователност на иска съобразно общата норма на чл. 78, ал. 3 ГПК,
поради което следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях
разноски в размер на 900 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е
действително заплатено на адв. А., видно от приложения по делото договор за правна
защита и съдействие от 03.02.2022г., представляващ разписка за получената сума /л.76
от делото/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. Ц., ЕГН **********, срещу Е. Д.кова В., ЕГН
**********, и С. Д.кова В., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 30 ЗН за
намаляване на извършеното от Стоян Димитров Илиев, ЕГН **********, починал на
26.02.2021г., дарение с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 86, т. I, рег. №
12405, дело № 83/2016г. на нотариус Снежанка Доганова, рег. № 399 на НК, в полза на
Е. Д.кова В., ЕГН ********** и С. Д.кова В., ЕГН **********.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. С. Ц., ЕГН ********** да заплати на
Е. Д.кова В., ЕГН ********** и С. Д.кова В., ЕГН ********** сумата от 900 лв.
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6