РЕШЕНИЕ
№ 128/8.4.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №995/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът
„Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, твърди, че на 12.07.2018 г. е
подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., на основание чл.99 ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК
*********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги №PLUS-15573423 от 19.12.2017 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника
Р.К.Р., ЕГН **********, е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания” АД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Сочи, че договора за заем съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърля вземането си в
полза на трети лица, за което длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД
за извършената продажба на вземането от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД. Твърди, че съгласно сключения на 19.12.2017 г. Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги №PLUS-15573423 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД и Р. Р., кредитодателят е предоставил на ответника стоков кредит в размер
2981.16 лв за закупуване на стоки. Твърди още, че на основание сключения
договор кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
05.07.2019 г., на 18 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка от които по
165.62 лв, при първа погасителна вноска 05.02.2018 г., съгласно погасителен
план неразделна част от договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка
отделна погасителна вноска. Ищецът твърди, че крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 05.07.2019 г. Твърди, че към настоящия момент
отв. Р. Р. дължи сумите: 2326.80 лв - главница за периода от 05.02.2018 г. до
05.07.2019 г., по отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост считано от 20.03.2018 г.; 654.36 лв – договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 05.02.2018 г. до 05.07.2019 г. по
отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост считано от 20.03.2018 г.; 249.63 лв – лихва за забава за периода от
21.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 06.03.2019 г., поради което предявил в РС Девня
заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу отв. Р. Р. и образувано ч. гр. дело. Моли съда, да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 2326.80 лв - главница за периода от
05.02.2018 г. до 05.07.2019 г., по отношение на които на основание чл.5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от 20.03.2018 г.;
654.36 лв – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.02.2018 г. до
05.07.2019 г. по отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от 20.03.2018 г.; 249.63 лв – лихва за забава за
периода от 21.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
06.03.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението. Претендира и заплащане на направените
разноски. В условия на евентуалност претендира осъждане на отв. Р. Р. за
заплащане на сумите: 2326.80 лв - главница за периода от 05.02.2018 г. до
05.07.2019 г., по отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост считано от 20.03.2018 г.; 654.36 лв – договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 05.02.2018 г. до 05.07.2019 г. по
отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост считано от 20.03.2018 г.; 308.90 лв – лихва за забава за периода от
21.03.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 08.07.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира и заплащане на
направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба. Ответникът, чрез особен представител
заявява, че искът е допустим, но по същество неоснователен. Сочи, че в
сключения между ищеца и ответника договор има клауза, че договорът е защитен от
застраховка срещу неизпълнение на задължението. Моли искът да бъде отхвърлен.
След преценка на събраните
доказателства по отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически
констатации:
Видно от приложеното ч. гр. дело №357/2019
г. по опис на РС Девня, въз основа на предявено от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД заявление вх.№1799 от 06.03.2019 г., е издадена Заповед №268 от 08.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
кредитополучателя Р. Р., за сумите: 2326.80 лв –
главница по
Договор за кредит и покупка на стоки и услуги №PLUS-15573423 от 19.12.2017 г.; 654.36 лв – договорна
лихва за периода от 05.02.2017 г. до 05.07.2019 г.; 249.63 лв – обезщетение за
забава от 21.03.2018 г. до 06.03.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 26.09.2017 г., до окончателното плащане на основание чл.410 ГПК, както и сумата 114.62 лв обезщетение за
разноски, от които 64.62 лв д. т.
и 50.00 лв
възнаграждение за юрисконсулт.
Съобщението до
длъжника за издадената Заповед по чл.410 ГПК е връчено по реда на чл.47, ал.1
ГПКС, в резултат от което на 08.07.2019 г. ищецът е предявил процесния
иск.
Видно от представения Договор за
потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15573423 от 19.12.2017 г., съдържащ неоспорени подписи за двете страни, съдържащ
погасителен план, ведно със сертификат за застраховка и общи условия към
същата, между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и ответника Р.К.Р.
е налице валидно облигационно правоотношение по договор за кредит в общ размер
2326.80 лв, от който 2100.00 лв кредит за потребителски цели и 226.80 лв кредит
за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, при договорен срок за
погасяване 18 месеца, с първоначален падеж 05.02.2018 г. и последен падеж
05.07.2019 г., обща стойност на плащанията 2981.16 лв, годишен процент на
разходите 41.67 % и лихвен процент 31.08 %.
Видно
от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, видно от която кредиторът е
предоставил договорената сума по сметка на ответника на 19.12.2017 г. като ответникът
е платил само сумата 500.00 лв от 25.06.2019 г.
При така визираните фактически
констатации, съдът нарави следните правни изводи:
За установяване на легитимацията си като кредитор ищецът
е представил рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017
г., ведно с извлечение от Приложение 1 към него от 12.07.2018 г., по силата на
който продавачът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлил на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД портфолио от вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит, сред които и този, сключен с длъжника Р.К.Р.. Предвид
постигнатата с договора за цесия договореност, налице е изрично изявена правно
валидна воля от цедента за упълномощаването на цесионера от негово име и за
своя сметка да предприеме фактически действия по уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на което действие от
пълномощник липсва законова пречка. От представената обратна разписка е видно,
че изпратеното до ответника уведомление за извършена цесия е редовно връчено
лично на ответника, но дори това да не бе сторено, следва да се има предвид
осъщественото връчване на ответника на преписи от исковата молба и приложенията
към нея (сред които договор за цесия от 27.07.2017 г., ведно с
приемо-предавателен протокол към него; пълномощно от цедента на цесионера за
съобщаване на цесията; нарочно писмено уведомление до длъжника от упълномощения
за това цесионер), при което обосновано може да се приеме, че съобщаването в
конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник
е сторено с връчване на книжата по реда на чл.131 ГПК, с което правата и
законните интереси на длъжника са гарантирани. Наред с това следва да се има
предвид, че въпросът за момента на уведомяването на цедирания длъжник е от
значение единствено при
противопоставени от длъжника твърдения, че до предявяването на иска е погасил
задължението на стария кредитор. Предвид горното, ищецът е надлежно активно
материално легитимиран да претендира процесните вземания, които са му били
прехвърлени надлежно с рамковия договор за цесия.
Приобщените доказателства установяват несъмнено както
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит между
страните, така и факта, че ищецът е изпълнил задължението да предостави кредитната
сума 2326.80 лв. Ищецът не е представил доказателства, изявлението му за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за
кредит да е достигнало до ответника преди датата на подаване заявлението за
издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, но от друга страна,
ответникът дължи на ищеца изпълнение за онази част от задължението, по
отношение на която е настъпил падежът, уговорен от страните в погасителния
план. Към датата на приключване на устните състезания - 18.02.2020 г., е
изтекъл и последния срок по погасителния план, като са падежирали всички 18
вноски по процесния договор, което следва да бъде съобразено от съда съгласно
чл.235, ал. 3 ГПК, поради което така предявеният установителен иск по чл.422 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен в частта относно
претендираната главница и договорената възнаградителна лихва. Предвид
констатираното с експертизата плащане от ответника на сумата 500.00 лв след
образуване на заповедното производство, съобразно чл.76, ал.2 ЗЗД, след
приспадане стойността, разпределена за сторените разноски по делото (ч. гр.
дело №357/2019 г.), с остатъчната стойност 361.18 лв следва да се редуцира
дължимата договорна лихва 654.36 лв, при което неплатената лихва възлиза на
292.98 лв, а неплатената главница остава в размер 2326.80 лв. Предвид факта, че
изискуемост на цялото вземане е настъпила едва в хода на образуваното исково
производство, законна лихва върху същото следва да се присъди от влизане в сила
на съдебния акт, при което в частта относно претендираното обезщетение за
забава, от твърдяното от ищеца обявяване на предсрочна изискуемост до
предявяване на вземането, установителната претенция се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена. Доколкото в такава хипотеза съдът дължи произнасяне
по предявената в условие на евентуалност осъдителна претенция, предвид
изтъкнатите по-горе аргументи за недължимост на това вземане поради ненастъпила
предсрочна изискуемост, която да обуславя и задължение за плащане на мораторни
лихви, тази осъдителна претенция следва да бъде отхвърлена.
Предвид направената по приобщената експертиза
констатация за прихващане на сумата 138.62 лв за разноски по кредита от
извършеното от ответника плащане на 500.00 лв след образуване на заповедното
производство, се налага извод, че приспаднатата стойност включва сторените
разноски в заповедната фаза, поради което, съобразно чл.78, ал.1 ГПК следва да
се присъди обезщетение за разноски само в исковото производство, възлизащи на 850.77
лв, от които 64.62 лв д. т., 150.00 лв определено от съда съгласно чл.78, ал.8 ГПК възнаграждение за юрисконсулт, 456.15 лв възнаграждение за особен
представител и 180.00 лв възнаграждение за експертиза. Съразмерно на уважената
част от иска следва да се присъди сумата 689.87 лв.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.К.Р.,
ЕГН **********,
ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********,
сумите: 2326.80 лв (две хиляди триста двадесет и шест лева, 80 ст.), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на
съдебния акт до
окончателното плащане, представляваща неплатена главница по Договор за кредит №PLUS-15573423 от 19.12.2017 г.; 292.98 лв (двеста деветдесет и два
лева, 98 ст.), представляваща неплтена част от договорна лихва върху главницата
за периода от 05.02.2018 г. до 05.07.2019 г., които вземания са част от стойността, за която
е издадена Заповед №268
от 08.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч. гр. дело №357/2019 г. по опис на РС Девня, на
основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният установителен иск от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, срещу Р.К.Р.,
ЕГН **********,
в часттта за
установяване дължимост на следните парични
вземания: за разликата над 292.98 лв до
претендирания размер 654.36 лв за възнаградителна
лихва по Договор за кредит №PLUS-15573423 от 19.12.2017 г.; 249.63 лв – законна лихва за забава върху главницата по Договор за кредит №PLUS-15573423 от 19.12.2017 г. за периода от 21.03.2018 г. до 06.03.2019 г., на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният при условие на евентуалност осъдителен иск
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********,
срещу Р.К.Р.,
ЕГН **********,
за сумата 249.63 лв,
представляваща законна лихва за забава
върху главницата по Договор за кредит №PLUS-15573423 от 19.12.2017 г. за периода от 21.03.2018 г. до 06.03.2019 г., на
основание чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: