Р Е Ш Е Н И Е
№ 13 25.01.2023
г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На седемнадесети януари година 2023
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: С. И.
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 202 по описа за 2022
година
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във вр. с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ.
Делото е образувано по жалбата на А.М.С.
ЕГН ********** *** – 8 група против Акт за установяване на задължение (АУЗД) по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК (по декларация) № АП000003/ 14.01.2019 г., с който са
установени задължения на жалбоподателя за данък върху превозните средства от
2014 г. до 2018 г. в общ размер на 135 лв. и лихва от 32, 49 лв. дължими за лек
автомобил ВАЗ 21051 1200С, с ДК№ …….. и Акт за установяване на задължение
(АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (по декларация) № АП000004/ 14.01.2019 г., с
който са установени задължения на жалбоподателя за данък върху превозните
средства от 2014г. до 2018 г. в общ размер на 825 лв. и лихва от 198, 48 лв. дължими за лек
автомобил Форд Мондео, с ДК№ …., които са потвърдени с Решения с №№ 94А-2915-1#2/ 10.11.2022 г.
и № 94А-2915-1#1/ 10.11.2022
г. и двете на директора на дирекция “МДТ“ при община Попово.
Жалбоподателят оспорва двата АУЗД като
сочи нарушения на адм.производствените правила, изразяващи се в късно връчване
на двата акта, както и прави възражение за изтекла 5-годишна давност по смисъла
на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Представя писмено становище.
В съдебно заседание по делото,
жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа жалбата, като
изразява становище за отмяната на двата АУЗД.
Ответникът по оспорването – директорът
на дирекция „МДТ“ при община Попово, редовно призован се явява лично и се
представлява от ст.юрк. П. Р. при община Попово, редовно упълномощен и приет от
съда. Последният изразява становище недопустимост на жалбата поради обжалване
на решенията на директор на ДМДТ и при евентуалност за законосъобразност на
оспорените адм. актове и неоснователност на жалбата. В дадения от съда срок представя и писмени бележки със
същото становище.
Съдът като прецени допустимостта на
жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е
правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
последната е неоснователна при следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че въз основа на подадени декларации от жалбоподателя ДМДТ –Попово
са били издадени Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (по
декларация) № АП000003/ 14.01.2019 г. (стр. 43 от делото), и Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (по декларация) №
АП000004/ 14.01.2019 г. (стр. 44 от делото) и двата за данък върху превозните
средства, като първият АУЗД е за данък за л.а. ВАЗ 21051 1200С с ДК№ ………..,
рама №
XTA210510N1270969, двигател № 21012105379
за периода от 2014 г. до 2018 г. в общ размер на 135 лв. с лихва от 32, 49 лв.,
или общо за размер от 167, 49 лв.
Вторият АУЗД е също за местен данък
върху превозните средства за л.а. „Форд Мондео“ с ДК№ ……, рама № WF0FXXGBFPJ38419, двигател №PJ38419,
декларирано с данъчна декларация № **********/ 18.06.2007 г., за периода от
2014 г. до 2018 г. в общ размер на 825 лв. и лихва от 198, 48 лв.
АУЗД (и двата) са издадени от инспектор
МДТ Леман Кадирова, определена с права и задължение на орган по приходите при
установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци и такси със Заповед № З-18-664/
08.11.2018 г. на кмета на община Попово (непредставена по делото).
За задълженията на жалбоподателя С. е
било образувано изпълнително дело № 789/ 2022 г. от ЧСИ Ан. Загорова рег. № 769
с район на действие – ОС – Търговище, с взискател община Попово, което е
прекратено на основание чл. 426, ал. 3 във вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Съобщението е получено на 04.10.2022 г. ( стр. 24 от делото).
ДМДТ при община Попово е изпратила за
връчване на жалбоподателя двата АУЗД на 10.10.2022 г. (стр. 23 от делото)
На 20.10.2022 г. жалбоподателят е
оспорил по адм.ред и двата АУЗД пред началника на отдел „МДТ“ (стр. 19 от
делото), който се произнесъл с решения №№ 94А-2915-1#2/10.11.2022 г. (стр. 15 и 16 от делото) и
№ 94А-2915-1#1/ 10.11.2022 г., с което
потвърдил оспорените АУЗД.
На 23.11.2022 г. жалбоподателят е оспорил
по съдебен ред и двата АУЗД, пред АС - Търговище.
По делото е представена декларация №
**********/18.06.2007 г. по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за притежаван автомобил от
жалбоподателя С..
При тази фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК размерът на данъка, когато се установява въз основа на подадена
от задълженото лице декларация, се установява от орган по приходите, както и
когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок /чл. 107, ал. 3 от ДОПК/. Следователно компетентен да издаде акт за установяване на
задължения по декларация в хипотезата на чл. 107, ал. 1
и 3 от ДОПК
е орган по приходите. Правомощията на органа по приходите са установени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци
се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, а съгласно алинея 3 в производствата по алинея 1 служителите
на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите,
а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични
изпълнители. В чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че служителите по алинея 3 се определят със заповед
на кмета. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местни такси се извършва по реда
на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ с данък
върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за
движение по пътната мрежа в Република България. Съгласно чл. 53 от ЗМДТ
данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.
Според чл. 54,
ал. 1 от ЗМДТ Размерът на данък върху
превозните средства се определя от служител на
общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни
средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на
данъчно задълженото лице. Според ал.2 Данните по ал. 1 се предоставят от Министерството на финансите на
общините: 1. ежедневно – чрез изградена и функционираща автоматизирана връзка
между Министерството на финансите и софтуерния продукт за администриране на
местните данъци и такси на съответната община за обмен на данните от регистъра
на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи,
или 2. ежемесечно – на електронен носител. Съгласно ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015
г.) Алинея 1 не се прилага, когато: 1. пътното превозно средство е придобито по
наследство; 2. пътното
превозно средство е собственост на повече от едно лице; 3. собственикът/собствениците на пътното превозно
средство няма/нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на
страната; 4. са налице
основания за предявяване право на освобождаване от данък; 5. (отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г., нова, бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) са налице
основания за ползване на данъчни облекчения по чл. 59, ал. 4. Според ал. 4 (Предишен текст на чл. 54, изм. - ДВ, бр. 109 от
2001 г., изм. и доп., бр. 112 от 2003 г., бр. 106 от 2004 г., предишна ал. 1,
изм., бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 96 от 2019 г., в сила от
1.01.2020 г.) Собствениците на превозни средства, с изключение на случаите по
ал. 1, декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище,
притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им.
За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната,
двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение.
При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в
срока по чл. 32,
като в случай че същата не е подадена в посочения срок, служител на общинската
администрация образува служебно партида за превозното средство въз основа на
данните, налични в общината и в регистъра на населението. Съгласно ал. 5 (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г., предишна ал. 2,
бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) Когато собствениците на превозни
средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната,
декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство. Според ал. 6 (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., изм., бр. 105 от
2006 г., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., предишна ал. 3, изм., бр.
105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) Собствениците на превозни средства
предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно
облекчение с данъчната декларация по ал. 4 или с подаване на нова данъчна
декларация. Съгласно ал. 7 (Нова - ДВ, бр.
119 от 2002 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 95 от 2009 г., в сила от
1.01.2010 г., предишна ал. 4, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., изм.,
бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) Служителят на общинската
администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства,
имащи значение за данъчното облагане. Според ал. 8 (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., предишна ал. 5, бр. 105 от 2014 г., в
сила от 1.01.2015 г.) Подадената декларация от един от съсобствениците ползва
останалите съсобственици. Съгласно ал. 9 (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г., предишна ал. 3, бр. 119 от 2002 г.,
предишна ал. 6, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) Когато липсват
данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се приема
годината на първата му регистрация. Според ал. 11 (Нова - ДВ, бр. 100 от 2005 г., изм., бр. 110 от 2007 г., предишна ал.
8, изм., бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) Когато в свидетелството за
регистрация на превозните средства по чл. 55, ал. 7
липсват данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, в
декларацията по ал. 4 се посочва допустимата максимална маса на състава от
превозни средства, определена от производителя. Съгласно ал. 12 (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от
1.01.2015 г.) При установяване на допълнителни обстоятелства, които са от
значение за определяне размера на данъка, дължимият данък се определя от
служител на общинската администрация и се съобщава на лицето.
Съдът счита, че оспорените АУЗД №№
АП000003 и № АП000004 и двата от 14.01.2019 г. на инспектор Кадирова са издадени
от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, определени със Заповед №
З-18-664 от 08.11.2018 г. на кмета на община Попово, с която издателя на акта е
определен като лице, имащо права и задължения на орган по приходите за
установяване, обезпечаване и събиране на данъци и такси на основание чл. 107,
ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ. Оспорените актове са
обжалвани в срок пред горестоящия в йерархията на общинската администрация
орган, който с решенията си ги е потвърдил изцяло.
Съдът приема, че процесните АУЗД са законосъобразни. Спазена е установената форма, с посочване на
фактическото и правно основание за издаването на актовете. Административните актове съдържат изискуемите реквизити. Задължението за данък върху
превозните средства за притежаваният от жалбоподателя автомобили е посочено по години, по партиди, в общ размер, като е посочена
главницата и лихвата. Отделно от това съобразно Тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975 г., ОСГК, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не
съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният
административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи
да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред.
При издаване на АУЗД и решенията, с които те са потвърдени не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Не е налице
такова нарушение, което ако не беше допуснато да би се стигнало и до друго
решение на поставения пред адм. орган въпрос. Действително се установява късно
връчване на жалбоподателя на двата АУДЗ едва на 10.10.2022 г. (стр. 23 от
делото), но това по никой начин не влияе върху законосъобразността на адм.
атове.
По въпроса за давността, където
основните аргументи на жалбоподателя са за изтекла погасителна давност.
Давностните срокове за задължения по ДОПК текат считано от 1 януари на годината,
следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение. В
случая давностните срокове за задълженията от 2014 г. започват да текат от
01.01.2015 г. Абсолютната 10-годишна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не е
изтекла за тези задължения. Не е изтекла и давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
Според чл. 171, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното задължение или с предприемането на действия за
принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нов
5-годишен давностен срок. Според ДОПК прекъсването на давността настъпва с
издаването на АУЗД, а не с неговото връчване (както неправилно приема
жалбоподателя). Поради това давността за задълженията на жалбоподателя за 2014
г. и по двата АУЗД следва да се счита за прекъсната на 14.01.2019 г. Поради
това давностните срокове за установените с тях публични задължения не са
изтекли. Съдът споделя становището на адм. орган, че жалбоподателят знае, че е
собственик на процесните автомобили, по отношение на които е установен данъка,
който следва да заплаща в срок до 30 април на годината, следваща годината през
която се дължи данъка, а невнесените в този срок данъци по ЗМДТ се събират
заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други държавни вземания
– чл. 4, ал. 2, изр. I от ЗМДТ.
Поради това жалбоподателят е можел доброволно да изпълни задълженията си и пред
издаване на АУЗД, който няма никакво значение за възникване на възможността за
доброволно плащане.
При тези съображения жалбата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид на изхода от оспорването и липсата
на претенции за разноски, съдът приема, че такива не следва да бъдат
присъждани.
По изложените съображения и на основание
чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.С. ЕГН **********
*** – 8 група против Акт за установяване
на задължение (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (по декларация) № АП000003/
14.01.2019 г., с който са установени задължения на жалбоподателя за данък върху
превозните средства от 2014г. до 2018 г. в общ размер на 135 лв. и лихва от 32,
49 лв. дължими за лек автомобил ВАЗ 21051 1200С, с ДК№ ……… и Акт за установяване на задължение (АУЗД) по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК (по декларация) № АП000004/ 14.01.2019 г., с който са
установени задължения на жалбоподателя за данък върху превозните средства от
2014г. до 2018 г. в общ размер на 825 лв.
и лихва от 198, 48 лв. дължими за лек автомобил Форд Мондео, с ДК№ ……,
които са потвърдени с Решения с №№ 94А-2915-1#2/ 10.11.2022 г.
и № 94А-2915-1#1/ 10.11.2022
г. и двете на директора на дирекция “МДТ“ при община Попово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд
на Р.България с касационна жалба.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: