№ 6547
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510616 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 6942 от 22.06.2022 г., постановено по гр. д. №
20211110150615 по описа за 2021 г. на СРС, 82 състав, е признато за
установено по предявения от Й. М. Г., ЕГН **********, срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439
ГПК, че Й. М. Г. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата по
изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден по ч. гр. д. № 4883/2013 г. на
СРС, въз основа на който е образувано изп. д. № 20208440401275 на ЧСИ
С.Я., а именно 269,06 лева, представляваща разноски по делото поради
погасяването по давност и е осъден ответникът – „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Й. М. Г., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лева – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника –
„Топлофикация София“ ЕАД, с доводи за неправилност поради нарушение на
материалния закон. Въззивникът поддържа, че съдът правилно е установил
фактическата обстановка по спора, но не е взел предвид разпоредбата на чл. 3
ЗМДПИП (изм. ДВ, бр. 34/09.04.2020 г. ), съгласно която от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. спират да текат давностните срокове. Посочва, че давността е
прекъсната на 11.06.2020 г. с молбата за образуване на изпълнително дело №
20208440401275 на ЧСИ С.Я., с която е поискано от взискателя извършването
на конкретни изпълнителни действия, както и възлагане на изпълнението по
1
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Й. М. Г. не е подал отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на
правилността на решението, въззивният съд намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
Й. М. Г., с която е предявил срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено недължимостта на сумата
по изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден по ч. гр. д. № 4883/2013 г. на
СРС, въз основа на който е образувано изп. д. № 20208440401275 на ЧСИ
С.Я., а именно 269, 06 лева, представляваща разноски по делото. Ищецът
излага, че сумата по изпълнителния лист е погасена с изтичането на 5-
годишна давност, тъй като решението, въз основа на което е издаден, е влязло
в сила на 04.05.2015 г., а молбата за издаването му е подадена на 18.05.2020 г.
Ответникът – „Топлофикация София“ ЕАД, в отговора на исковата
молба сочи, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
спират да текат давностните срокове, поради което давността за вземането не
е била изтекла и била прекъсната на 11.06.2020 г. с подаване на молбата за
образуването на изп. дело, с която било поискано прилагането на
изпълнителни способи и били възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ. След
образуване на изп. дело били извършени редица изпълнителни действия,
прекъсващи давността.
Не се спори между страните по делото, а и от представения
изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден по гр. д. № 4883/2013 г. на СРС,
38 състав, е видно че Й. М. Г. е осъден да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД разноски по делото, съразмерно на уважената част на исковете в размер
на 269,06 лева. Въз основа на него на 11.06.2020 г. е образувано изп. д. №
20208440401275 на ЧСИ С.Я. по молба от 11.06.2020 г. на взискателя
2
„Топлофикация София“ ЕАД. С молбата за образуване на изпълнителното
дело е поискано от ЧСИ да предприеме следните изпълнителни действия за
събиране на вземането – да бъде извършена справка в РБСС за банковите
сметки и сейфове, като бъде наложен запор върху откритите такива; да бъде
извършена справка в НОИ за действащите трудови договори, с оглед
налагане на запор върху трудовото възнаграждение; в случай, че не бъдат
открити банкови сметки и трудови договори, да бъде насочено изпълнението
към опис и оценка на движимите вещи с цел изнасянето им на публична
продан. Освен това с молбата е възложено на ЧСИ на основание чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ да проучи изцяло имущественото състояние на длъжника, да прави
справки и да набави документи, книжа и други, както и да определи начина
на изпълнението. По изпълнителното дело на 02.09.2020 г. съденият
изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на длъжника, а на
19.01.2022 г. и възбрана върху недвижим имот на длъжника.
С разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидена възможност за длъжника в
изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението,
като основава иска си на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване
на обстоятелството, че вземането на ответника, за което е издаден от СРС
изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден по гр. д. № 4883/2013 г. на СРС,
38 състав, е видно че Й. М. Г. е осъден да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД разноски по делото, съразмерно на уважената част на исковете в размер
на 269,06 лева, не подлежи на принудително изпълнение, тъй като е погасено
по давност.
С исковата молба са въведени твърдения от ищеца, че вземането,
предмет на принудително изпълнение по изпълнителния лист от 26.05.2020 г.,
издаден въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 4883/2013 г. на СРС,
38 състав, потвърдено с решение от 04.05.2015 г. по в. гр. д. № 2937 на СГС,
не подлежи на принудително изпълнение, тъй като е погасено по давност на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД с изтичането на 5 – годишния давностен срок,
считано от датата на влизане в сила на решението – 04.05.2015 г.
Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск
или възражение от кредитора. В случая, изпълнителният лист от 26.05.2020 г.
е издаден въз основа на влязло в сила на 04.05.2015 г. решение от 03.04.2014
г. по гр. д. № 4883/2013 г. на СРС, 38 състав. Следователно от датата на
влизане в сила на решението – 04.05.2015 г. е започнал да тече 5 – годишния
давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Давностният срок е спрял за тече в
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП във
вр. с § 13 от ПЗР, според който сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
3
предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на
давността започва да тече нова давност (чл. 117, ал. 1 ЗЗД).
Ето защо давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е
спрял да тече и е продължил да тече, считано от 21.05.2020 г., като периодът
от 2 месеца и 8 дни (или 69 дни) следва да се добави след датата 04.05.2020 г.
При това положение давността е била изтекла на 13.07.2020 г. или след
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело от 11.06.2020 г. и
преди 02.09.2020 г. – датата, на която съденият изпълнител е наложил запор
върху банкови сметки на длъжника, и 19.01.2022 г. – датата на налагане на
възбрана върху недвижим имот на длъжника.
По въпроса дали с молбата за образуване на изпълнителното дело от
11.06.2020 г., с която взискателят е поискал налагане на запор върху банкови
сметки и сейфове на длъжника, запор върху трудово възнаграждение на
длъжника, и насочване на изпълнението към опис и оценка на движими вещи
на длъжника, като същевременно е възложил на ЧСИ на основание чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ да определи и начин на изпълнение, е прекъсната давността,
настоящият състав на въззивни съд намира следното.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/13 г. на ОСГТК на
ВКС, „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане
съгласно чл. 426, ал. 3 във вр. с чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е
върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова
молба, не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното
изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва
давността съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД“.
В случая, молбата за образуване на изпълнителното дело не е
нередовна, тъй като с нея, освен че са посочени конкретни изпълнителни
способи, които се искат да бъдат предприети – запор върху банкови сметки и
сейфове на длъжника, и опис и оценка на движими вещи на длъжника,
изрично е възложено на ЧСИ на основание чл. 18 ЗЧСИ да определи начина
на изпълнение.
Според съдебната практика, обективирана в Решение № 37/24.02.2021 г.
по гр. д. № 1747/20 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК,
„същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме
само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение -
публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се
4
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указания на органа на изпълнителното производство. Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването, давността е изтекла“.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че на 11.06.2020 г.
давността, която не била изтекла към тази дата, е била прекъсната с молбата
на взискателя за образуване на изпълнително дело с инкорпорирано в същата
възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ като по изпълнителното дело на 02.09.2020 г.
съденият изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на длъжника, а
на 19.01.2022 г. и възбрана върху недвижим имот на длъжника. В мотивите на
задължителното за прилагане ТР 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, т. 10, е посочено, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи. Това становище е поддържано и с каузалната
практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда
на чл. 290 ГПК, в които се приема, че ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния
орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от
волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането (в този смисъл
са: Решение № 37 от 24.02.2021 г., по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО, Определение № 295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 329/2021 г., III г.
о., ГК, Определение № 60760 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2021 г.,
III г. о., ГК и др. ).
Предвид гореизложеното, предявеният от Й. М. Г., ЕГН **********,
срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване на установено, че не подлежи на принудително
изпълнение вземането по изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден по ч. гр.
д. № 4883/2013 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп. д. №
20208440401275 на ЧСИ С.Я., а именно 269,06 лева, представляваща разноски
5
по делото, поради погасяването му по давност, следва да се отхвърли като
неоснователен.
Поради несъвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд Решение № 6942 от 22.06.2022 г., постановено по
гр. д. № 20211110150615 по описа за 2021 г. на СРС, 82 състав, следва да бъде
отменено изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените разноски в първоинстанционното и въззивното
производство. На основание чл. 78, ал. 3 във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК във
връзка с чл. 25а, ал. 3 НЗПП се следват разноски за първоинстанционното и
въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева общо или 50 лв. за инстанция, тъй като са подадени единствено отговор
на искова молба и въззивна жалба, а в съдебните заседания пред
първоинстанционния и въззивния съд страната не е била представлявана от
процесуален представител, както и 25 лв. – държавна такса за въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 6942 от 22.06.2022 г., постановено по гр.
д. № 20211110150615 по описа за 2021 г. на СРС, 82 състав И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. М. Г., ЕГН ********** срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 439
ГПК за признаване на установено, че не подлежи на принудително
изпълнение вземането по изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден по ч. гр.
д. № 4883/2013 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп. д. №
20208440401275 на ЧСИ С.Я., а именно 269,06 лева, представляваща разноски
по делото, поради погасяването му по давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА Й. М. Г., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 125 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7