МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 971/2019 год. по описа на
Варненски окръжен съд.
По внесен на 21.08.2019 год. от Варненски окръжен
прокурор обвинителен акт е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Г.Б.Р. ***, за това,
че на 06.02.2019 год., на км. 9+700, на ГП 11-29 Варна - Добрич, в района на „Баир
баши", общ. Аксаково, обл. Варна, при управлението на МПС - л.а. марка
"Ауди А4" с per. № В 7134 ВТ, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП "Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия,... със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие." и с това по непредпазливост причинил смъртта на Н. Т. Г. /на
29 год./ - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. " в " от НК.
В с.з. представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, като моли съда да определи наказание при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства - лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ и при условията
на чл. 58а, ал.1 от НК, с оглед проведената съкратена процедура по чл. 371, т.2
от НПК – което да редуцира с една трета и наложи наказание лишаване от свобода
в размер на ДВЕ ГОДИНИ, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок
от 4 години.
Моли също така в изпитателния срок да бъде наложена,
на основание чл.67, ал.3 от НК, пробационна мярка по чл. 41а, ал.2, т.2 от НК,
а именно „Задължителни пробационни срещи с пробационен служител“ за срок от 1
година.
На основание чл. 343г от НК, моли подсъдимият да бъде
лишен от право да управлява МПС за срок от 4 години.
По отношение на веществените доказателства, намира, че
лекият автомобил „Ауди“с рег. № В 7134 ВТ следва да бъде върнат на подсъдимия, а
останалите веществени доказателства следва да бъдат унищожени.
Във връзка с решението по ТР № 1/ 2016г. на ОСНГТК на
ВКС и очертания в т.1 от същото кръг от лица с материална легитимация да предявят
граждански иск за неимуществени вреди в наказателния процес, а именно тези
изброени в ППл на ВС № 4/61г. и ППл на ВС № 5/69 г., както и от братята и сестрите на починалия и от
неговите възходящи и низходящи от втора степен, е извършена справка НБД
за пострадалия, с данни за възходящи,низходящи, братя и сестри.
Така, по делото се установяват следните лица:
1./ С.М.С. - син и
2./ В.М.С. – дъщеря,.
3./ Е.Т.Р.- майка,
4./ Н.Т.Г.- сестра,
5./Г.Т.М. – сестра
6./ А.И.А. – брат
Съдът е конституирал
като частни обвинители С.М.С.
и В.М.С., представлявани от законния си представител М.Е.С.; М.Е.С., Е.Т.Р., Н.Т.Г.,
Г.Т.М., А.И.А., чрез повереника им адв. С.С..
По съществото на делото повереникът на частите
обвинители – адв. Св. С. изразява становище, че подкрепя изцяло пледоарията на
прокурора, като единствената разлика е в това, че не се съгласява наказанието
да бъде определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита,
че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да налагат приложението на чл. 55 от НК.
По отношение размера на наказанието предоставя на
съда, като се присъединява към становището на прокуратурата. Счита, че
наказанието следва да бъде в размер на 3 години, изпълнението на което да се
отложи с изпитателен срок от 5 години и пробационни мерки в изпитателния срок.
По отношение лишаването от право да управлява МПС, предлага да е в максимален
размер.
Защитникът на подсъдимия адв. Ю. Г.,
съобразно разпоредбата на глава 27 от НПК не оспорва така изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Заявява, че признават изцяло фактите и
обстоятелствата по обвинителния акт. Счита, че обвинението е доказано по
несъмнен начин, както от самопризнанията на подсъдимия, така и от събраните по
досъдебното производство доказателства.
По отношение на наказанието, намира, че в случая са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва
да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК и съдът да наложи наказание лишаване
от свобода под минималния размер, чието изтърпяване да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години. Съответно за лишаването от правоуправление да
бъде със същата продължителност. Счита, че не следва да се налага пробационна
мярка, алтернативно, ако се наложи да е в минимален размер.
В рамките на право на лична защита подсъдимият изразява
съжаление за случилото се, не желае да добави нищо извън казаното от защитника
му. В последната си дума предоставя на съда да му наложи наказание каквото
прецени.
Производството по делото е по гл.ХХVІІ от НПК, предвид
заявеното от защитника и от самия подсъдим на разпоредително заседание за разглеждане
на делото по реда на чл. 371, т.2 от НПК,
Допуснато е
предварително изслушване, след преценка за наличие на съответните предвидени в
закона основания – изявление на подсъдимия, след разясняване на последиците от
това, признаване на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,
изразено съгласие да не се събират други доказателства по тях, а събраните на
ДП доказателства и направеното от него самопризнание да се ползват изцяло при
постановяване на присъдата.
След предварителна
преценка и служебна проверка, че събраните на ДП доказателства подкрепят
направените самопризнания, е даден ход на съдебното следствие и делото
приключено по този ред.
В изложението на съставомерните
факти по-долу съдът се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и на
доказателствата в съдебното производство, които го подкрепят, както и на събраните
допълнително, служебно от съда данни, необходими във връзка с определяне на
кръга от лица с материална легитимация да предявят граждански иск за
неимуществени вреди в наказателния процес.
От събраните и проверени в съдебно заседание гласни и
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
направеното от подсъдимите самопризнания и съобразно императивната разпоредба
на чл373, ал.3 от НПК, съдът намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г.Б.Р., с ЕГН **********, роден на
*** ***, постоянен адрес:***, българин, с българско гражданство, със средно
образование, неженен, работи - общ работник в „Хидрострой" АД, неосъждан,
Подсъдимият Г.Б.Р. ***. Бил правоспособен шофьор от
01.06.2018 год. и притежавал СУМПС №*********, категории „АМ", „В1" и
„В".
В края на 2018 год. си закупил лек
автомобил, марка „Ауди А4" с per. № В 7134 ВТ. Тъй като автомобилът не бил
прехвърлен на негово име, той го управлявал с документите на предишния му
собственик – М.Н. К., който бил негов далечен роднина.
В началото на февруари 2019 год. подс.
Р. спукал предната лява гума и я сменил с резервна, която освен, че била с
различна марка от останалите три гуми, била и негодна за експлоатация, тъй като
била произведена през м. април 1999 год.
Подс. Р. знаел, че не може да
управлява автомобила с такава гума, тъй като сцеплението му с пътя не било
достатъчно добро, но постоянно отлагал смяната й във времето, като се надявал,
че през това време автомобилът му няма да поднесе на пътя или ако се случи, ще
успее на овладее ситуацията.
На 06.02.2019 год. подсъдимият,
братовчед му - свид. И.С. И. и Н.Т.Г. /по късно пострадала/, всички от с.
Изворско, общ. Аксаково, обл. Варна, решили да отидат с автомобила до гр. Аксаково,
обл. Варна, за да пазаруват в магазините „СВА" и „Си ди".
Автомобилът бил управляван от подс. Р.,
като до него седнал братовчед му - свид. И., на когото в селото викали
„Моньо", а зад него седнала Н.Г..
След като си напазарували храна и
безалкохолно, около 19.00 часа компанията потеглила обратно от гр. Аксаково към
с. Изворско по ГП 11-29, в лентата за движение към гр. Добрич.
Пътната настилка била изградена от
дребнозърнест асфалт, без неравности и дупки. Валяло лек дъжд и настилката била
мокра. Движението, точно в този момент не било интензивно, като автомобилите се
движили на фарове, тъй като се било стъмнило.
Подс. Р. наближил участък от пътя
/км.9+700/, на който следвал завой надясно, с наклон на изкачване към гр.
Добрич и с две ленти в неговата посока и една към гр. Варна. Въпреки че
автомобилът му не бил много стабилен на хлъзгавата настилка, подсъдимият предприел
изпреварване на друг лек автомобил, който се движил по-бавно в дясната лента за
движение и навлязъл с около 90 км/ч. в завоя.
По това време, в този участък на пътя,
с около 46 км/ч. срещу него, в своята лента се движил специален автомобил марка
„Мерцедес Арокс" с per. № В 2277 ВК, управляван от свид. А. Н.Х..
Вследствие преминаването на по-ниска
предавка и повишаване оборотите на двигателя, при водещите колела на автомобила
на подс. Р. се получил по-голям въртящ момент. Тъй като предната лява гума
нямала добро сцепление, автомобилът започнал да се завърта около своята
вертикална ос по посока на часовниковата стрелка. При това завъртане задната
лява част на автомобила навлязла в лентата за насрещно движение, по която в
момента се движил т.а. марка „Мерцедес Арокс" с per. № В 2277 ВК.
Последвал удар между двете МПС-та,
като в резултат на него и под действието на ударния импулс, породил се от
значително по-голямата маса на товарния автомобил, автомобилът на подсъдимия се
завъртял по посока обратна на часовниковата стрелка и преустановил своето
движение след определено разстояние до дясната мантинела, почти перпендикулярно
на пътното платно. При този удар, купето в задната част се деформирало в такава
степен, че ламарините притиснали седящата на задната седалка Н. Т. Г. и тя
получила травми, несъвместими с живота.
Водачът на товарния автомобил, който
нямал никаква възможност за реакция при създалата се ситуация, веднага
задействал спирачния механизъм на автомобила си и същият преустановил своето
движение след определено разстояние.
Непосредствено след удара, до мястото
на катастрофата спрели няколко автомобила. Водачите им се притекли на помощ на
пострадалите. Сред тях били и свидетелите А. Ж. и З. Б.. Последният помогнал
последователно на подс. Р. и на свид. И. С. И. да излязат от автомобила,
позвънил на тел.112 и на кмета на с. Изворско - свид. Иван Р.И. и останал до
пристигането на полицейския екип и на екип на ЦСМП.
След получен сигнал в ОДЧ на РУ -
Аксаково за настъпило ПТП, на местопроизшествието били изпратени полицейски
служители от екип „454" на РУ - Аксаково, които запазили
местопроизшествието, установили водачите на участвалите в ПТП автомобили и
самоличността на свидетелите.
Пристигналият екип на ЦСМП - Варна
констатирал смъртта на Н. Т. Г. /на 29 год./ и откарал с линейка свид. И. С. И.
и подс. Г.Б.Р. до спешния център към МБАЛ „Св. Анна" - Варна.
Бил извършен оглед на местопроизшествие на 06.02.2019 год.,
като са били констатирани
увреждания, довели до смъртта на пострадалата Н.Т.Г.. Били иззети
ВД, обект на последващо изследване. На тази дата на основание чл.212, ал.3 от НПК е започнато досъдебното производство.
С
постановление от 22.07.2019 год. подсъдимият с оглед събраните на този етап
доказателства бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал.1б.
„в“ от НК.
В
разпит като обвиняем изразява съжаление за пострадалата, която всъщност се явява
съпруга на брат му.
Видно от приложената по делото справка за съдимост
/л.148/, към момента на извършване на деянието, подс. Г.Б.Р. не е бил осъждан
за извършени престъпления от общ характер.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства приложени в ДП № 40/2019
год. по описа на РУ - Аксаково, приобщени по съответния процесуален ред към
доказателствата по делото на основание чл. 283 от НПК след прочитане и
приемане, както и събраните служебно от съда, по разпореждане на съдията
докладчик, относно данни за наследници на пострадалия, а именно:
Протокол за оглед на
местопроизшествие и препис /л.8-13/, фотоалбум към него /л.14-31/,
обяснения на обвиняем, дадени на досъдебното производство /л.57/, показанията
на свидетелите М.С., А.А., Е.Р., А. Х. а. Ж., И.С. И., З. Б., И. Р.И., /л.59-67/,
СМЕ /л.89-98/, ATE /л.74-87/, СХЕ /л.99/, справка за нарушител
/л.125-126/, справка за съдимост /л. 148/, протокол за доброволно предаване /л.
110/, документи за товарния автомобил /л.111-120/, свидетелство за
правоуправление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС за лекия автомобил
/л.121-123/.
Доказателствата са непротиворечиви и не навеждат съда на
различни изводи. Те очертават една и съща фактическа обстановка, а именно
такава каквато е посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Извършените
процесуално-следствени действия са съобразени с изискванията на НПК.
Позовавайки се на направените
самопризнания на подсъдимия и доказателствата събрани в хода на досъдебното
производство, съдът приема за установени обстоятелствата посочени в обвинителния
акт.
Съдът намира, че горепосочените
обстоятелства, обсъдени поотделно и в своята съвкупност установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава
на тях своите фактически изводи при следния съвкупен анализ на наличната
доказателствена основа.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза за аутопсия
№24/2019 год. на МБАЛ „Св. Анна" - Варна /л.89-92/ се установява, че при
пътнотранспортното произшествие на 06.02.2019 год. Н. Т. Г. е получила тежка
гръдна травма - счупване на 3-12 леви ребра с разкъсване на пристенната плевра,
счупване на гръдната кост, разкъсване на двата бели дроба, контузия на двата
бели дроба, вдишана кръв в белите дробове, коремна травма - разкъсване на черен
дроб и слезка, излив на значително количество кръв в двете плеврални кухини,
коремната кухин, кръвоизливна анемия, разкъсно-контузна рана в областта на
главата, кръвонасядане по меките черепни обвивки, ожулване в лявата хълбочна
област.
Причина за смъртта на Н. Т. Г. е
тежката комбинирана травма - гърди, корем, с множество счупвания на ребра,
разкъсване на бели дробове, контузия на бели дробове, разкъсване на черен дроб,
слезка, излив на значително количество кръв в двете плеврални и коремната
кухини, довели до развитието на кръвоизливна анемия.
Описаните травматични увреждания са
резултат на удари с/или върху твърди, тъпи предмети, реализирани със значителна
сила в гореописаните анатомични области. Преценени в своята съвкупност същите
отговарят да са получени при двустранен натиск в областта на гръдния кош,
корема.
Всички травматични увреждания са
получени приживе и между тях и настъпилия смъртен изход е налице пряка
причинно-следствена връзка.
Не се установява наличие на етилов алкохол
в пробите кръв и гръбначномозъчна течност.
Състоянието на трупа съответства на
смърт от 1 -2 денонощие.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза №54-2019 год. на
МБАЛ „Св. Анна" –Варна /л.93-94/ е установено, че при пътнотранспортното
произшествие на 06.02.2019 год. И.С. И. е получил мозъчно сътресение, контузия
на гръдния кош.
Описаните травматични увреждания са
резултати на удари с/или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат
при ПТП като пътник на предна дясна седалка от удари в части или детайли в
купето на катастрофиралия автомобил.
В своята съвкупност описаните
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Не са установени категорични данни,
пострадалият да е изпадал в безсъзнателно състояние, в смисъла на мозъчна кома,
след претърпяното ПТП, което ведно с мозъчното сътресение да определи
разстройство на здравето временно опасно за живота.
Съгласно заключението на изготвената
по делото автотехническа експертиза /л.74-87/,
непосредствената причина за настъпване на конкретното ПТП е несъобразената
скорост на движение на лек автомобил „Ауди А4" с per. № В 7134 ВТ спрямо
терена на движение /напречен и надлъжен наклон на пътя и предстоящ завой/,
негодната за употреба автомобилна гума на предно ляво колело, неблагоприятните
метеорологични условия, недостатъчният опит на водача.
Произшествието е настъпило на ГП
11-29, км. 9+700, посока гр. Варна - гр. Добрич, в района на „Баир баши",
общ. Аксаково, обл. Варна, като мястото на удара между лек автомобил „Ауди A4“ с per. № В 7134 ВТ и
специален автомобил марка „Мерцедес Арокс" с per. № В 2277 ВК е участък
от пътя, намиращ се на разстояние между 145,50 м. и 147,00 м. от ориентира
/приет в огледа на местопроизшествие/ и на разстояние от 0,50 м. до 1,40 м. от
дясно на непрекъснатата линия по посока на огледа.
Скоростта на движение на лек автомобил
„Ауди А4" с per. № В 7134 ВТ е била около 90 км/ч, а на
специален автомобил марка „Мерцедес Арокс" с per. № В 2277 ВК е била
около 46 км/ч.
В района на ПТП пътното платно е със
ляв завой, с наклон на спускане към гр. Варна, с една лента и с две ленти към
гр. Добрич. Времето е било в тъмната част на денонощието, при мокра пътна
настилка.
От приложения по делото протокол за
химическа експертиза /л.99/, за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо средство в кръвта
№111/07.02.2019 г. на МБАЛ "Св. Анна - Варна" е видно, че в
изследваната кръвна проба, взета от подс. Г.Б.Р., не се доказва етилов алкохол
- ГМХ -0,00 промила.
От приложената по делото справка за
нарушител /л. 125-126/. подс. Г.Б.Р. има издадени две
наказателни постановления - едно за управление на МПС без СУМПС през 2015 год.
и едно непосредствено след придобиване на правоспособност - на 22.06.2018 год.
Показанията на свидетелите съдът възприе и им даде вяра като прецени, че са последователни,
взаимно допълващи се, безпристрастни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Чрез тях се установяват както обстоятелства във връзка
с подсъдимия, така и относно факти непосредствено преди и след деянието.
- Тези на свидетелите А. Н. Х., А. Н. Ж., И. С. И., дават данни относно авторство, предмет, начин на
извършване, тъй като са били очевидци и непосредствено са възприели настъпилото
ПТП.
- Тези на свид. З. М. Б. И. Р.И. –
тъй като не са преки очевидци на пътнотранспортното произшествие допълват
изясненото от фактическа страна по делото.
- Друга част от свидетелите – М.С., А.И.А.
и Е.Т.Р. са от кръга на лицата имащи право да предявят граждански иск. Те нямат пряка
насоченост относно авторството и механизма на причиняване на телесните
увреждания, в резултат на които е причинена смъртта, доколкото не са възприели
пряко и непосредствено случилото се. Те дават показания за отношенията си с
пострадалата, за начина и на живот, както и за отношенията на последната с
подсъдимия.
Изготвените и приети по делото експертизи съдът кредитира,
тъй като са изготвени компетентно, професионално, с необходимите познания и
опит в съответната област, и не са оспорени от страните по делото.
Същите изясняват предмета, механизма на извършеното
деяние, като заключенията им са в пълен унисон с доказателствата по делото.
Останалите събрани по делото доказателства и
доказателствени средства съдът кредитира изцяло като прие, че са единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондиращи със събраните по делото
доказателства. Същите допринасят за изясняването на осъществяването на състава
от обективна и субективна страна.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложеното съдът прие, че е безспорно
установено както авторството, така и начинът на извършване на деянието от
подсъдимия по описания в обстоятелствената част на обвинителния акт начин, и
причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия и настъпилия
съставомерен резултат - смъртта на пострадалата.
Анализът на изброените доказателства
обосновава у съда извода, че деянието е доказано по несъмнен начин, както от
обективна така и от субективна страна и действията на подсъдимия Г.Б.Р. се субсумират под състава на престъпление по чл. чл. 343, ал. 1, б.
"в" от НК
Правните
изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената
фактическа обстановка и със закона.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА
деянието е общественоопасно, противоправно и наказуемо, осъществено чрез
активни действия на подсъдимия, а именно, че на 06.02.2019
г., на км. 9+700, на ГП 11 - 29 Варна - Добрич, в района на „Баир баши",
общ. Аксаково, обл. Варна, при управлението на МПС - л. а. марка "Ауди
А4" с per. № В 7134 ВТ, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и с това по непредпазливост причинил смъртта
на Н. Т. Г. /на 29 год./.
СУБЕКТ
НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
– подсъдимият е пълнолетно вменяемо физическо лице, което е
наказателноотговорно.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Подсъдимият е действал при условията на непредпазливост по смисъла на чл. 11,
ал.3, пр.2 от НК, под формата на самонадеяност, тъй като е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати.
Той не е съобразил скоростта си на движение с нормите от ЗДвП цитирани по-горе,
както и техническото състояния на автомобила, като го е управлявал с негодна за
употреба автомобилна гума на предно ляво колело.
ПРИЧИНИ за извършване на
престъплението: Липса на постоянно внимание от страна подсъдимия по отношение
на пътната обстановка и неспазване изискванията на ЗДвП
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.
При индивидуализация на
наказанието на подсъдимия съдът изходи от
общите, както и приложимите с оглед специалната процедура по гл.27 от НПК
правила и разпоредби на закона – чл. 58а от НК, чл. 54 от НК, принципите за
определяне на наказанието - чл. 36 от НК, както и от предвиденото в санкцията
на чл. 343, ал. 1, б.
"в" от НК конкретен вид и размер наказание.
Разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б.
"в" от НК предвижда
наказание "Лишаване от свобода" в размер от 2 до 6 години.
Предвид особената процедура и задължителната за
приложение разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК, според която в
случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е и настоящият, при постановяване на
осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК.
Съгласно
редакцията на чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на присъда в случаите по
чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на общата част, т. е. при условията на чл.54 от НК и
намалява така определеното наказание лишаване от свобода с една трета.
А
според разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, в случаите когато едновременно са
налице условията на ал.1 и условията на чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55
от НК, ако е по - благоприятен за подсъдимия.
В
настоящият случай при определяне на наказанието на подс. Г.Б.Р.,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието – висока, предвид
настъпилите тежки обществено опасни последици.
Съдът
се съобрази и със степента на обществена опасност на подсъдимия – ниска, а
освен това взе предвид като :
-
смекчаващи отговорността обстоятелства
– чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, изразеното искрено съжаление за допуснатото
произшествие, трудовата му ангажираност.
На самопризнанието на
подсъдимия, поради което е проведена процедурата по чл. 371, т.2 от НПК не може
да се даде повторно оценка като смекчаващо отговорността обстоятелство,
доколкото вече веднъж е отчетено от законодателя като възможност за смекчаване
на наказателната отговорност
Според трайната
съдебна практика то следва да се преценява от гледна точка и на характера и
съдържанието му на доказателствен източник и на средство за защита.
Само ако се
констатира, че то действително и своевременно е спомогнало за разкриване и
разследване на престъплението в хода на досъдебното производство, а не са
логично следствие от ефективната дейност на органите на разследването, може да
се е отчита като смекчаващо обстоятелство, включително и в санкционните рамки
по чл. 58а от НК.
В настоящият случай в
хода на ДП подсъдимият при разпита му в качеството му на обвиняем, само
декларативно е заявил, че е давал показания /но в качеството му на свидетел,
които не могат да се ценят/, които поддържа и не желае да повтаря същите, като
всъщност липсват обяснения от негова страна във връзка с деянието
Пред съда отново му е
предоставена възможност да даде обяснения, извън ограничението на чл. 373, ал.2
от НПК да не се извършва негов разпит, с оглед общото задължение да не бъде
ограничаван подсъдимият в рамките на съдебното следствие да дава обяснения.
При предоставената му
възможност за лична защита в хода на съдебните прения изразява становище, че
много съжалява, а в последната си дума казва, че предоставя на съда да му
наложи наказание.
С други думи, извън
формалното волеизявление на подсъдимия в процедурата по чл. 371, т.2 от НПК по
признание на фактите по обвинителния акт, няма други обективни негови действия,
които да могат да се ценят като смекчаващи от гледна точка на обективно
съдействие в рамките на наказателния процес.
Защитата
на подсъдимия сочи довод, че като смекчаващо отговорността обстоятелство следва
да се приеме, че е налице съпричиняване
от страна на пострадалата Н.Г., тъй като се е возела на задната седалка, без да
е поставила предпазния си колан.
Доводът
е неоснователен поради следните съображения:
От
доказателствата и доказателствените средства по делото категорично се
установява, че пострадалата се е возела на задната седалка на автомобила, без
да е поставила предпазния си колан. В случая действително е налице нарушение на
чл.137а от ЗДвП, но за да се приеме, че е налице съпричиняване следва да се
установи дали това нарушение е в пряка и причинна връзка с настъпилия резултат.
В
настоящият случай съставът на съда намери, че не е налице такава пряка и
причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалата.
В
тази връзка съдът споделя изводите на представителя на обвинението, че дали
пострадалата е била с поставен колан или не е ирелевантен.
Това
е така защото както от показанията на св. А. Ж., така също и от изготвения
огледен протокол и фотоалбума приложен към него категорично се установява, че поспадалата
се е возела на задната седалка на автомобила. В тази си част автомобилът е бил смачкан
от задна лява част до задна дясна част, като трупът е бил притиснат от
ламарините и обезобразен.
Така
че в случая съдът приема, че дори и пострадалата да е била с поставен предпазен
колан, тя пак би получила травмите посочени в СМЕ, които са били несъвместими с
живота и довели до летален изход.
-
отегчаващи отговорността обстоятелства
– наличие на две административни нарушения на разпоредбите на ЗДвП, извършени
от подсъдимия за което е бил санкциониран.
При
така отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени, че те нямат
характера на многобройни или изключителни по смисъла на чл.55, ал.1 от НК.
Предвид
на това съдът счете, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при
условията на чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК.
Предвиденото наказание за това престъпление е лишаване
от свобода от 2 до 6 години.
С оглед на всички изброени по-горе обстоятелства съдът
определи на подсъдимия наказанието
между минималния и средния размер, при смекчаващи
отговорността обстоятелства в размер на ТРИ ГОДИНИ, лишаване от свобода.
След редуциране на същото по правилата на чл. 58а, ал.1
от НК с намаляване с 1/3 наложи на подсъдимия Г.Б.Р.,
наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Съдът
като прецени обществената опасност на дееца, че е ниска, с чисто съдебно
минало, че нарушението на ЗДвП не е толкова грубо, намери, че изпращането му в
затвора и откъсването му от здрава социална среда не е оправдано, нито от
гледна точка на генералната, нито от гледна точка на личната превенция.
Целите
визирани в чл.36 от НК, биха се постигнали и без реалното изпълнение на
наложеното наказание, каквото искане беше направено от страна на защитата и от
представителят на ВОП. Поради тези съображения съдът приложи разпоредбата на
чл. 66 от НК, като отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от
свобода на подсъдимия за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът
счете, че така определеното наказание лишаване от свобода е достатъчно
справедливо и е съответно на извършеното от подсъдимият деяние, което ще изиграе
както своята превъзпитателна и предупредителна роля по отношение на подсъдимия,
за да коригира противоправното си поведение, така и за постигане целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК.
Предвид
обществената опасност на деянието и на подсъдимия, съдът на основание чл. 67,
ал. 3, вр. чл. 42а, ал.
2, т. 2 от НК НАЛОЖИ на подсъдимия Г.Б.Р. наказание „Пробация“, изразяваща се в „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът
намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, въпреки, че прие, че
обществената му опасност е ниска, но извършеното от него деяние е с висока
степен на обществена опасност. Периодът през който той няма да има възможност
да управлява МПС ще му даде възможност да преосмисли случилото се и да осъзнае,
че управлението на МПС е рискова дейност, изискваща максимална концентрация във
всеки един момент от упражняването, и, че опазването на живота и здравето на
пешеходците е основна грижа за всеки водач на МПС.
Поради
тези съображения съдът лиши подсъдимия Г.Б.Р.,
на основание чл.343г от НК от правото да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът на основание чл. 111, ал. 2 от НК постанови вещественото
доказателство - л. а марка "Ауди А4" с per. № В 7134 ВТ /на съхранение в РУ - Аксаково/ да се върне на правоимащия, от когото е
отнето - подс. Г.Б.Р..
Вещественото
доказателство, червеникаво биологично вещество - обтривка от вътрешната страна
на средна колонка на леви врати от пластмасов детайл/на съхранение в РУ -
Аксаково/, да се унищожи след
влизане на присъдата в сила.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия подс. Г.Б.Р. да заплати направените по делото разноски в размер на 776,78 лв. (седемстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки)
в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – Варна.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС:……………