Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр VI-3 19/02/2021г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, шести въззивен
граждански състав, на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.
МЛ.С. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
при секретаря
Стойка Вълкова разгледа докладваното от съдия Таня Евтимова въззивно гражданско
дело № 2837/2020г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Ентертеинмент“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление в гр.Приморско, ул.“Странджа“ № 13, представлявано от управителя
Г Г Ичрез адвокат Николай Кошничаров от САК против решение № 260006/17.09.2020г.,
постановено от Районен съд – Царево по гр.д. № 514/2019г. С това решение съдът
е отхвърлил иска на „Ентертеинмент” ЕООД против „Електроразпределение Юг” ЕАД
за установяване недължимост на сумата от 8 499,94 лева, начислена по фактура
№ **********/18.11.2019г. за партида с клиентски номер **********, ИТН 4152597
за периода от 06.08.2019г. до 25.10.2019г. в резултат на непълно измерване на
използваната електрическа енергия в обект на ищеца, находящ се в гр.*** съобразно
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. С това решение
съдът е осъдил „Ентертеинмент” ЕООД да заплати на „Електроразпределение Юг” ЕАД
съдебни разноски в размер на 500 лева.
Въззивното
дружество твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и
е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Дружеството
оспорва изводите на съда, че процесната сума е дължима на основание чл.11, т.1
и чл.18, ал.1 от Общите условия на ЕВН ЕС и чл.42 от ОУ на ЕВН ЕР и анализира
практиката на ВКС, цитирана в решението. Жалбоподателят счита, че спорният факт
по делото е дали допълнително начислената електрическа енергия е реално
употребена и твърди, че този факт не е доказан от ответника. Подчертава, че
процедурата по корекция на сметките няма санкционен характер, а ПИКЕЕ не се
прилагат, тъй като противоречат на закона. Въззивникът посочва, че е оспорил
изправността на измервателното устройство, но ответникът не е опровергал това
твърдение. Жалбоподателят иска от съда да отмени процесното решение и да
постанови друго, с което да установи недължимостта на сумата от 8 499,94
лева, начислена допълнително по фактура № **********/18.11.2019г. за периода от
06.08.2019г. до 25.10.2019г. Претендира разноски.
Жалбоподателят
не се представлява в съдебно заседание. Становището си по спора изразява в
писмена молба по делото.
Ответната
страна – „Елекроразпределение Юг” ЕАД представя писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответникът изтъква, че не
твърди да е доставил фактурираната електрическа енергия, тъй като схемата на
свързване на електромера е променена и това твърдение е обективно неустановимо.
Вместо това, акцентира върху договорния характер на правоотношението между
страните и на задължението на потребителя да заплати начислената сума. Позовава
се на практика на ВКС, с която подкрепя защитната си теза. Иска от съда да
отхвърли жалбата и да потвърди решението на районния съд. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната
страна не се представлява в съдебно заседание.
Като
взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
І.
ФАКТИ:
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на „Ентертеинмент“ ЕООД против
„Електроразпределение Юг” ЕАД с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Ищецът
твърди, че е ползвател на обект, находящ се в ***, за който е монтирано
измервателно устройство ИТН 4152597 и е открита партида с клиентски номер
**********. В края на 2019г. е получил по пощата фактура № **********/18.11.2019г.,
ведно с констативен протокол № 573426/25.10.2019г., от които разбира, че дължи
сумата от 8499,94 лева за периода от 06.08.2019г. до 25.10.2019г. Ищецът
оспорва дължимостта на тази сума. Същият твърди, че не е използвал реално начислените
количества електрическа енергия, а ответникът в качеството му на доставчик няма
право да коригира едностранно използваните количества и да начислява
допълнителни суми, които имат характер на обезщетение.
Ищецът въвежда твърдение, че ПИКЕЕ противоречат на чл.82 от ЗЗД, на Закона
за енергетиката и на Европейското законодателство. Заявява, че ответникът е
извършил корекцията в отсъствието на негов представил, с което е нарушил реда
за извършването й. Ищецът оспорва методиката за изчисляване на сумата,
техническата квалификация на проверяващите, основанието и размера на сумата.
В отговора по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска. Същият твърди, че на
25.10.2019г. негови служители са извършили проверка на електромер № 04175844, който
е монтиран за обекта на ищеца и са констатирали, че „вторичните токови
трансформатори на фази „А", „В" и „С" в междинен клеморед с
меден проводник са шунтирани”, поради което устройството не отчита реално използваната
електрическа енергия. След като са констатирали „вмешателството,” техниците в
дружеството са възстановили схемата на свързване на електромера. Техните
действията са отразени в констативен протокол, който е съставен в присъствието
на свидетели и е изпратен на ищеца. Въз основа на тези факти и на основание чл.50,
ал.2 от ПИКЕЕ, ответникът е начислил допълнително 44 712 kWh електрическата
енергия за използвания от ищеца обект. Стойността на тази енергия е изчислена
по реда на чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ въз основа на прогнозната пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на „Енергоразпределение
Юг” ЕАД за период от 80 дни, която е определена от Комисията за енергийно и
водно регулиране и възлиза на 8 499,94 лева с ДДС. Първата дата от допустимия
80-дневен период е 06.08.2019г. и съвпада с датата на предходната проверка на
електромера, записана в електронното досие на измервателната система (чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ). Последната дата на периода е датата на процесната техническа
проверка - 25.10.2019г. За тази сума ответникът твърди, че е издал фактура № **********/18.11.2019г.,
която изпраща на ищеца.
В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Въз
основа на тези доказателства и актуалната съдебна практика, обективирана в
няколко решения на ВКС, съдът е обосновал извод за неоснователност на
предявения от ищеца отрицателен установителен иск.
ІІ.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна,
за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният
обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК.
Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция констатира,
че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите
на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението
е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и
при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение
№ 260006/17.09.2020г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:
В
конкретния случай не е спорно между страните, че сумата от 8499,94
лева, чиято недължимост ищецът се стреми да установи, представлява стойността
на допълнително начислените от ответника 44 712 kWh електроенергия.
Спорен е въпросът има ли право ответника да извършва едностранна корекция на доставяните
количества електрическа енергия, съответно да изисква стойността им от ищеца –
потребител. Отговорът на този въпрос се съдържа в актуалната към настоящия
момент съдебна практика. В едни от последните си решения, постановени по
идентични казуси, Върховният Касационен Съд приема, че в случаи като процесния,
приложение намира правилото на чл.183 от ЗЗД и общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. В тези случаи съдебното производство по ГПК
гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната
електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните
потребители. По тази причина, гражданските съдилища не могат да се позовават на
липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, а са длъжни да
се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото
доказателства. Решаващо значение за изхода на спора в тези случаи имат
последиците от нарушаването на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, а
не процедурата по корекция на сметки, която е предвидена в Общите условия на
съответните енергоразпределителни дружества. Ако редът за уведомяване на
клиента при извършване на корекция, предвиден в общите условия, противоречи на
чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, потребителят не може да се постави
в забава за задължението си да заплати коригираната сметка. Това нарушение
обаче, не може да послужи като основание за недължимост на сумата, когато тази
недължимост се установява по съдебен ред.
Позовавайки
се на чл.183 от ЗЗД, ВКС приема, че потребителят дължи заплащане на разликата
между доставената и отчетената електрическа енергия, когато тази разлика се
дължи на грешка при отчитането. Дължимостта на разликата следва от общото
правило на чл.183 от ЗЗД и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване, дори при липсата на специална правна уредба за това (преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г. и след
отмяната им с решения на ВАС, постановени по АХД № 2385/2016г., в сила от
14.02.2017г. и по АХД № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г.) В този смисъл са решение №
124/18.06.2019г., постановено по гр.д. № 2991/2018г., III
ГО, ГК на ВКС; решение № 150/ 26.06.2019г., постановено по гр.д. № 4160/2018г.,
III ГО, ГК на ВКС; решение № 21/01.03.2017г. по гр.д.
№ 50417/2016г., I ГО, ГК на
ВКС, както и решение № III – 16
/10.02.2020г. на БОС.
В
конкретния случай от заключенията на съдебно-техническата експертиза и от
показанията на свидетеля Петров се установява, че измервателното устройство в
обекта на ищеца към момента на проверката, е „манипулирано”, в резултат на
което същото отчита по-малко количество електрическа енергия от реално
доставената. Интервенцията върху устройството е осъществена чрез „шунтиране” на
вторичните токови трансформатори на фази „А", „В" и „С" в
междинен клеморед с меден проводник. При това положение,
потребителят на електрическа енергия дължи заплащането на разликата между
доставената и отчетена енергия на основание чл.183 от ЗЗД (решение № 150/ 26.06.2019г., постановено по гр.д.
№ 4160/2018г., III ГО, ГК на ВКС). Този извод следва и от текстовете на
чл.11, т.1 и чл.18, ал.1 от Общите условия на ЕВН ЕС и от чл.42 от ОУ на ЕВН
ЕР, издадени по делегация от чл.98а от ЗЕ, които се основават на общите правила
на чл.183, ал.1 и чл.200, ал.1 от ЗЗД и прогласяват задължението на купувача по
договор за продажба да заплати цената на доставяната стока или услуга.
Като
е достигнал до този извод и е отхвърлил иска на „Ентертеинмент“ ЕООД да се
установи недължимост на процесната сума по отношение на енергоразпределителното
дружество, Царевският районен съд е постановил правилно решение, по отношение
на което не са налице основанията за отмяна, инвокирани в жалбата.
Основното
възражението на въззивника, че допълнително начислените количества електрическа
енергия не са доставени и реално използвани от него, е неоснователно. От
заключенията на съдебно-техническата експертиза и от показанията на свидетеля
Петров се установява, че върху средството за техническо измерване е извършена
нерегламентира интервенция, която не позволява реално отчитане на доставените
количества електрическа енергия. Поради това, и доставчикът не твърди реалното
й доставяне. В този случай задължението за заплащане се основава на общото
правило на чл.183 от ЗЗД и на правния принцип да не се допуска неоснователно
обогатяване.
Действително,
в много свои решения, съдебните инстанции, между които е и настоящата, не
допускаха възможност за едностранна корекция на сметките на потребители при
установено неправилно отчитане на СТИ. Това разбиране обаче беше в съответствие
с практиката на ВКС, която към настоящия момент се явява преодоляна от
последните, посочени по-горе съдебни решения.
По
изложените съображения, въззивната жалба на „Ентертеинмент“ ЕООД е
неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното решение.
По
делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Според
алинея трета ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът се произнася по искането
за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция –
чл.81 от ГПК. В конкретния случай правото на разноски възниква за ответната
страна, която е представлявана от юрисконсулт. Поради това, в полза на
въззиваемата страна трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд, V І въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260006/17.09.2020г., постановено от Районен съд – Царево по гр. дело
№ 514/2019г.
ОСЪЖДА
„Ентертеинмент“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.Приморско,
ул.“Странджа“ № 13, представлявано от управителя Г Г Ида заплати на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Хр. Г. Данов“ № 37,
ЕИК: *********, представлявано съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: