Решение по дело №50/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 51
Дата: 12 март 2020 г.
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20207130700050
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 12.03.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела Христова

                                       ЧЛЕНОВЕ: Любомира Кръстева

                                                          Мирослав Вълков

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 50 по описа на Ловешки административен съд за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №8/13.01.2020 г. по НАХД №398/2019 г. Троянски районен съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление /НП/ № 888/08.10.2019 г. издадено от директора на Регионална Дирекция по горите - Ловеч, с което на основание чл.257, ал. 1, т. 1 от ЗГ на Б.С.И. с ЕГН********** ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. /триста лв./ за това, че на неопределена дата в периода 11.04.2019 г. – 21.06.2019 г. в землището на гр.Априлци, обл. Ловеч, отдел 142, подотдел „л“, в имот с кадастрален № 52218.902.55, частна горска територия, като лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, на което е издадено позволително за сеч № 0493933/08.04.2019 г. не е упражнил контрол, като е допуснал да се извърши сеч на 36 бр. иглолистни дървета бял бор, с обща кубатура едра строителна дървесина 9 пл.куб.м. и средна строителна дървесина 5 пл.куб.м., без същите да са маркирани в основана на пъновете с КГМ, доказваща законното им отсичане, в нарушение на чл. 257, ал.1, пр.2, т.1 пр.първо от ЗГ във вр. с чл. 108, ал.3 от ЗГ, във вр. с чл. 61 от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл. 47, ал.1, т.1 от същата Наредба, във вр. с чл. 12б, ал.1, т. 5 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от Б.И..

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно. Сочат се обстоятелствата, довели до тези пороци на съдебното решение – съдът неправилно е приел, че е извършено нарушение.

 Иска се от съда да бъде отменено изцяло решението на ТРС и да се отмени НП. Жалбата е подадена в срок, допустима е и следва да бъде разгледана.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява.

Ответникът, редовно призован, е представлява от ю.к. Т.. Оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Ловешки административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към установените от първата инстанция факти. Касационното производство не е предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на първо-инстанционния съд. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Пред първо-инстанционния съд са представени писмени доказателства и са събрани гласни такива.

Пред първата инстанция е представена административно-наказателната преписка.

Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ   с глоба от 300 до 5000 лв. се наказва  лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. На касатора е наложено административно наказание затова, че не е изпълнил задълженията си да следи за спазване на правилата за сеч, като е допуснал отсичането на 36 броя дървета от бял бор с обща кубатура едра строителна дървесина 9 пл.куб.м. и средна строителна дървесина 5 пл.куб.м., без същите да са маркирани в основата на пъновете с контролна горска марка, доказваща законното им отсичане.

В разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите е регламентирано, че до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата Наредба е посочено, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета. В разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е отразено, че лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, каквото лице е и касаторът, след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището, без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. Тоест субект на нарушението по чл. 257, ал. 1,  предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата Наредба във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, е лице, на което е издадено позволителното за сеч, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – чл. 108, ал. 2 от ЗГ.

По делото е безспорно, че касаторът е именно лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика и на негово име е издадено позволителното за сеч в процесния имот.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. От анализа на доказателствата се установява, че в процесния имот в землището на гр.Априлци, по време на сечта, извършена въз основа на издадено позволително за сеч на името на касатора, в посочения в НП период, преди освидетелстване на сечището, са отсечени 36 бр. дървета бял бор, които не са били маркирани с КГМ, т.е. не са били предвидени са сеч. В обясненията си, дадени в хода на административно-наказателното производство, касаторът е посочил, че последните два дни от извършване на сечта не е посещавал сечището, и вероятно в този период е станала сечта на немаркираните дървета. Т.е. безспорно е, че тези два дни не е упражнявал контролните си задължения. Направени са твърдения, че причините са били здравословни, но няма представени никакви доказателства в тази посока.

Очевидно е, че не е била положена необходимата грижа от касатора, на когото е издадено позволителното за сеч, и с това си бездействие е допуснал да се извършва сеч на неотбелязаните с КГМ за сеч 36 бр. дървета бял бор.

Съдът счита за безспорно доказано извършеното от касатора нарушение, наказуемо по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Административно-наказващият орган е определил размера на глобата в минималният предвиден от закона размер.

С оглед изложеното касационният състав споделя изцяло извода на ТРС, че издаденото НП е законосъобразно, тъй като описаното в него деяние е безспорно доказано и не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените мотиви постановеното от първо-инстанционния съд решение е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.

 При този изход от спора се явява основателна претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., което е в размерите по чл. 63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал.3 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Този размер съответства на фактическата и правна сложност на делото и на размера на материалния интерес с оглед наложената с процесното НП глоба в минимален размер.

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав  

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №8/13.01.2020 г. постановено по НАХД №398/2019 г. по описа на Троянски районен съд като законосъобразно.

ОСЪЖДА Б.С.И. с ЕГН********** ***, да заплати на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч сумата от 100 лв. /сто лв./ деловодни разноски.

Решението е окончателно.

 

   

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

2.