№ 10970
гр. С, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110134566 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу Р. Д. Н.,
ЕГН **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника и срещу Д Р Н.а, ЕГН
********** за заплащане разделно – по ½ част за всеки от тях на сумата от 7,21 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.3.2018
г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 6.4.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 1,98 лв. за периода от 1.5.2018 г. до 25.3.2021 г., сумата от 2
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.3.2018 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 6.4.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 0,58 лв. за периода от 1.5.2018 г. до 25.3.2021 г. По така
подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 19271/2021г. по описа на СРС, 25
състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповедта е надлежно
съобщена на Д Р Н.а и от същата не е подадено възражение. Заповедта е съобщена на Р. Д.
Н. по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415,
ал.1, т.2 ГПК, като исковата молба е подадена в срок. Поради което при така изложените
факти и като поддържа, че ответникът, като собственик на ½ ид.ч. от топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Х Д бл.200, вх.Д, ет.1, магазин с общо предназначение, аб.№
366735, е потребявал топлинна енергия за посочения период за стопански нужди, която не е
заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
същия дължи посочените суми.
1
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на Р. Д. Н., с
който исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва се автентичността на
приложените към исковата молба Заявление от 08.05.2018г., Договор №38180/366735 от
08.05.2018г. за продажба на топлинна енергия, Договор от 25.09.2002г. и протоколи от
проведено общо събрание, като е направено искане на осн. чл.183 ГПК ищцовата страна да
ги представи в оригинал. Това искане не е поддържано в първо съдебно заседание.
Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма” АД не оспорва претенциите.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3
от ГПК, установи следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор №38180/366735 при общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „ф-ма” ЕАД на потребители в гр.С по чл.149, ал.1,
т.3 от ЗЕ, сключен на 08.05.2018г. между „ф-ма” ЕАД и Р. Д. Н. за топлоснабден имот на
адрес гр. С, ж.к. Х Д бл.200, вх.Д, ет.1, магазин с общо предназначение за срок от 5 години.
Към договора са приложени заявление от Р. Д. Н., с което е поискано да встъпи в
правоотношение с „ф-ма” ЕАД за доставка на топлинна енергия и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 02.03.2018г., от който се установява, че Р. Д. Н. и Д
Р Н.а са закупили магазина.
Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „ф-ма” ЕАД на потребители в гр.С, действащи по време на
исковия период, от които се установяват правата и задълженията на потребителите и на
доставчика. Представен е и договор, сключени между ищеца и „ф-ма” АД, по силата на
който последното се задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия на потребителите в сграда-етажна собственост, а „ф-ма” ЕАД се задължило да
приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за
топлинна енергия от потребителите. Представен е протокол от общо събрание на ЕС на
адрес: гр. С, ж.к. Х Д бл.200, вх.Д, от 23.09.2002г., с който е прието решение за сключване
на договор с „ф-ма инженеринг” ООД за извършване на отчитане на разходите за отопление
по показанията на индивидуалните топлинни разпределители и разходите за топла вода.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че
сградата е на месечен отчет, данните по фактури са реални, за процесния период абонатът
няма действащи радиатори. Разпределя се ТЕ за сградна инсталация в зависимост от пълния
отопляем обем.
От заключението е видно, че сумата за ТЕ за магазина е начислена съобразно
действащото законодателство Вещото лице установява размер на задължението от 7,21лв.
Не се твърди сумата да е заплатена.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
2
В пар.1, т.43 от ДР на ЗЕ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и
лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед на изложеното и по
силата на нормативните актове Р. Д. Н. е потребител на ТЕ. В чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ е
посочено, че продажбата на ТЕ за стопански нужди се осъществява на основата на писмени
договори при ОУ, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите
на ТЕ за стопански нужди. ОУ се изготвят от „ф-ма” ЕАД и се одобряват от ДКЕВР. С тях
се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и дружеството,
като правата и правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на
достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Съгласно изричната разпоредба на ал. 2 на същия член, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Не се спори, че същите са влезли в сила. Съответно
според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия.
По делото е представен индивидуален договор с потребителя, който е подписан от Р.
Д. Н., доколкото подписът не се оспорва. На лице е заявление за сключване на договор,
сключен такъв между собственика на топлоснабдения имот и „ф-ма” ЕАД и същия е
действал за исковия период.
От приетото заключение на СТЕ се установява и размера на задължението. Следва
да се приеме, че искът за заплащане на главница е доказан по основание.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
В случая фактурите са за реално потребление и Р. Д. Н. изпада в забава 30 дни след
3
издаването на месечна фактура. Заявения с исковата молба размер на лихвата не е оспорен,
поради което и иска следва да се уважи в този размер.
По отношение на размера на предявените искове съдът намира, че следва да се
кредитира заключението на ССчЕ поради това, че същата е установила размер на
претендираните от ищеца суми именно въз основа на неговите счетоводни записвания.
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че съгласно чл.
61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, а в чл.36, ал.1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по
подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и
третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на
търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество.
Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно
чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона.
По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на
услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията
във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че
законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях,
като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително,
впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В
производството не се спори, че услугата е била извършена, както бе установено и от вещото
4
лице.
Не следва да се присъжда лихва върху сумата за цена на услугата доколкото няма
данни Р. Д. Н. да е поканен да заплати сумата и да е поставен в забава.
При този изход на спора и изричната претенция на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1
и ал.8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените разноски по делото
в размер на 625,13лв.
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 19271/2021г. по описа на СРС, 25
състав:
С оглед изключително ниския размер на отхвърления иск, разноските не следва
да се намаляват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД, предявени от “ф-ма” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. “Я” № 23Б, против Р. Д. Н., ЕГН **********, че Р. Д. Н.
ДЪЛЖИ на “ф-ма” ЕАД сумата 3,61 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.3.2018 г. до 30.4.2018 г. в топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. С, ж.к. Х Д бл.200, вх.Д, ет.1, магазин с общо предназначение, аб.№ 366735,
ведно със законна лихва от 6.4.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 0,99 лв. за периода от 1.5.2018 г. до 25.3.2021 г., сумата от 1 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2018 г. до 30.4.2018 г., ведно
със законна лихва от 6.4.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 19271/2021г.
по описа на СРС, 25 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване дължимост на
мораторна лихва върху сумата за сена на услуга дялово разпределение в размер на 0,29 лв.
за периода от 1.5.2018 г. до 25.3.2021 г.
ОСЪЖДА Р. Д. Н., ЕГН ********** да заплати в полза на „ф-ма” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” №23Б направените по ч.гр.дело №
19271/2021г. по описа на СРС, 25 състав разноски в размер на 12,50лв. за заплатена
държавна такса и 25лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по делото
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 625,13лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
„ф-ма” АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6