№ 196
гр. Несебър, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20242150100819 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 6514/11.07.2024 г. на „АПС Бета
България” ЕООД, ЕИК *********, срещу А. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество слените суми: 500 лева, представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № 295630/03.04.2019г., сключен между ответника и „Сити
Кеш“ ООД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от
13.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
20.02.2024 г. до окончателното изплащане; 75,78 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода 03.04.2019 г. – 02.10.2019 г.; 117,81 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 02.10.2019 г. – 20.02.2024 г.; за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 230/2024 г. по описа на Районен съд - Несебър. Претендират се съдебни
разноски за заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответната страна, чрез назначения особен представител – адв. Г. от БАК, с който се
оспорва иска като неоснователен и недоказан по подробно изложени съображения.
Твърди се недоказаност на легитимиращата ищеца цесия на вземания по процесния
договор, липса на действиделен договор за кредит и реално предаване на заем по него,
релевира се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните възнаградителна лихва и законна лихва за забава за периода от
02.10.2019 г. до 20.02.2021 г.
1
В съдебно заседание по делото, ищцовото дружество не изпраща представител.
Депозира писмено становище, с което поддържа иска, дава становище за
действителност на договора за потребителски кредит, като заявява, че процесният
договор за заем, погасителния план и ОУ се изпращат на електронен адрес във формат,
който не позволява корекция и се приемат от заемателя с натискането на един бутон.
Представя допълнителни писмени доказателства във връзка с оспорванията на
особения представител и моли за уважаване на иска.
Ответникът се представлява в открито съдебно заседание от назначения особен
представител, който не възразява по приемане допълнителните писмени доказателства,
представени със становището на ищеца. Моли за отхвърляне на иска по изложените в
отговора съображения, като дава становище за недействителност на договора за
кредит поради липса на информация по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 230 по описа за 2024 г. на Районен съд -
Несебър, се установява, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 122/08.03.2024 г. Последната е била връчена на
длъжника-ответник по реда на чл. 47 от ГПК, предвид което съдът е указал на
заявителя, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземанията. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на
издадената заповед за изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че
предявените искове са формално допустими.
Предявени са искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79 и чл.
86, ал. 1 и чл. 240 и сл. вр. чл. 99 от ЗЗД
Съгласно определение № 317/21.03.2025 г., съдът с предварителния доклад по
делото, обявен за окончателен с протоколно определение № 321/16.05.2025 г., е указал
на ищеца, че в негова тежест по исковете е възложено да установи, че между „Сити
Кеш“ ООД и ответника е сключен валиден договор с индивидуализирания в исковата
молба предмет, както и, че „Сити Кеш“ ООД е изправна страна по него; както и
съответствието между правата и задълженията на кредитодателя и правата и
задълженията на кредитополучателя по клаузите, изключващо неравноправност в
отношенията; че клаузите по договорите са индивидуално уговорени; че в годишния
процент на разходите са включени всички компоненти по ЗПК и по Член 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, вкл. че предвидената по договора неустойка няма отношение към
действителните разходи по този кредит; сключването на валиден договор за цесия
между кредитора „Сити Кеш“ ООД и ищеца относно процесните вземания, както и, че
2
ответникът е уведомен за цесията. В тежест на ответника е разпределено доказването
на изпълнение на задълженията.
С доклада по делото съдът е съобщил на страните, че на основание чл. 7, ал. 3
от ГПК ще следи служебно и независимо от оплакванията на ответника за
нищожността на Договор за потребителски кредит № 295630/03.04.2019 г., сключен
между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, вкл. за съответствието на договора с чл. 19, ал. 4
и ал. 5, чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК, като е указал на ищеца, че в негова тежест е да
установи, че посочените разпоредби са спазени, в това число в негова доказателствена
тежест е да докаже, че в годишния процент на разходите са включени всички
компоненти по ЗПК и по Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, вкл., че предвидената по
договора неустойка няма отношение към действителните разходи по този кредит.
Така от приобщените надлежно писмени доказателства по делото – договор за
паричен заем кредирект № 295630/02.04.2019 г., ведно с ОУ и тарифа, при които е
сключен; справка за извършени ел. действия; Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 13.01.2022 г., ведно с пълномощно и извлечение от списък-приложения
към него; разписка за извършено плащане; ел.справка по кредита и уведомление за
цесия /л. 87-118 от делото/ и от изявленията на ищеца, при отсъствие на оспорвания на
ответника, се установява, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника на 02.04.2019 г.
дистанционно, по електронен път, надлежно е бил сключен процесния договор за
паричен заем, въз основа на който и на 03.04.2019 г. заемодателят е превел в полза на
отвтеника и чрез „ИПЕЙ“ сумата от 500 лева. С договора страните са предвидили
заемната сума да бъде върната на заемодателя на падежна дата – 02.10.2019 г., ведно с
фиксирана възнаградителна лихва от 40,05 % в размер на 75,78 лева, при ГПР в размер
на 48,12 %. Не е спорно, че към датата на настъпване на договорния падеж и
понастоящем плащане от страна на ответника по договора не е постъпвало, като
вземанията по същия са били цедирани в полза на ищцовото дружество, за което
ответника е надлежно уведомен най-късно с получаване на исковата молба и
приложеното към нея уведомление за цесията.
На първо място, в случая безспорно става въпрос за договор, сключен с
потребител, тъй като дейността на кредитните институции по отпускане на кредити е
дефинирана изрично като „финансова услуга” /§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП/, от което
следва, че ползващите тази услуга физически лица са потребители по смисъла на
общото правило на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а кредитът покрива критериите за
потребителски такъв по смисъла на чл. 3 и чл. 4 от ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
3
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а размерът му не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България /към датата на
сключване на процесния потребителски кредит – не по-висок от 50 %/.
От друга страна, разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 на ЗПК повеляват, че при
нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 – отсъствие в задължителното съдържание на договора
за потребителски кредит на данни за размера на ГПР и взетите предвид допускания
при определянето му, договорът за потребителски кредит е недействителен, а
потребителят дължи връщане само чистата стойност на кредита, без лихва и други
разходи. В такъв смисъл е и даденото разрешение на въпроса по т. 2 от Решение на
Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22,
ECLI:EU:C:2024:263, съгласно което когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква
ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочената в решението
разпоредба на член 3, буква ж) от Директива предвижда, че „общи разходи по кредита
за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и
всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие
за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
Съобразявайки българското и европейското законодателство, както и
формираната по приложението му задължителна съдебна практика, настоящият съд,
при изпълнение на задълженията си по чл. 7, ал. 3 от ГПК, намира, че поцесният
договор за потребителски кредит /паричен заем/ и приложенията му не съдържат
указаното по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК задължително съдържание.
Не може да се приеме, че общоприложимата методика за определяне на ГПР,
посочена в Раздел VIII, чл. 30 от ОУ на „Сити Кеш“ ООД /сходна по формулировка с
тази съдържаща се в закона/, съставлява индивидуална такава, третираща конкретните
разходи във връзка с допусканията при формиране на ГПР по кредита. Така, от
съдържанието на потребителския договор и приложенията му не може да се установи
какви конкретни компоненти формират ГПР от 48,12 %, вкл. дали като допускане при
определянето му са взети предвид начислените по кредита такси по тарифа и/или
4
предвидената с чл. 6.2 от договора неустойка във фиксиран размер. Действително с
разпоредбата на чл. 5 от договора е посочено, че ГПР не включва възможните разходи,
които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си
задължения, но дадената формулировка отново се явява обща и неясна, не третира
конкретни допускания и възникнали вече разходи по кредита. Отделно дадената по чл.
5 формулировка е отрицателна – предвижда какво евентуално не би се включвало в
ГПР и не покрива изискванията за индивидуален разчет на данните, определящи ГПР
по процесния договор.
Установеното от съда нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предпоставка за
прилагане последиците на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, при което по недействителния
процесен договор за потребителски кредит за дължима следва да бъде приета
единствено главницата в размер на 500 лева и дължимата върху нея законна лихва,
начиная датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащането .
В останалата част искът по реда на чл. 422 от ГПК и за установяване
дължимостта на договорна лихва и обезщетение за забава, основани на
недействителния договор за потребителски кредит следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. В тази връзка е безпредметно съдът да формира мотиви
по повод релевираното от особения представител възражение за давност.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В исковото производство
ищецът е направил следните разноски: 134,30 лева за платени държавни такси, 400
лева за внесен депозит за възнаграждение на особения представител, както и 100 лева
– определено от съда на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от исковете
следва да му се присъдят 457,26 лева.
По отношение на разноските от заповедното производство в настоящото
производство съдът дължи изричен осъдителен диспозитив (арг. от т. 12 от ТР 4/2013г.
на ВКС, ОСГТК). Съразмерно на уважената част от заявената в заповедното
производство претенция на ищеца следва да се присъдят 54,06 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 вр. чл. 235 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „АПС Бета България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1404, р-н
Триадица, бул. „България“ № 81 В, срещу А. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.
79 и чл. 240 и сл. вр. чл. 99 от ЗЗД, че А. Г. Т., ЕГН **********, дължи на „АПС Бета
България” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
5
главница по Договор за потребителски кредит № 295630/03.04.2019г., сключен между
ответника и „Сити Кеш“ ООД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор
за цесия от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 20.02.2024 г. до окончателното изплащане; за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 230/2024
г. по описа на Районен съд – Несебър, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част и за
претендираните на основание чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД суми: 75,78 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 03.04.2019 г. – 02.10.2019
г.; 117,81 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 02.10.2019 г. –
20.02.2024 г.; като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А. Г. Т., ЕГН **********, да заплати на „АПС Бета България”
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 457,26
/четиристотин петдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/ лева – разноски в
исковото производство, както и сумата от 54,06 /петдесет и четири лева и шест
стотинки/ лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 230/2024 г. по
описа на НРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6