РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Пловдив , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна И. Иванова Въззивно гражданско дело №
20205300502009 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на МБАЛ“Централ
онко хоспитал” ООД ,ЕИК:***** със седалище и адрес на управление гр.
****, представлявано от управителя д-р Н. А. К.-М. чрез пълномощник
адв.дружество Р., М. и партньори против решение №1301/13.04.2020 г.,
постановено по гр.д.№10861/2019, на ПРС,17 гр.с., с което e осъдено да
заплати на “Медекс”ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.**** с управител Е. Д. общо сумата 28875,14 лв., представляваща законна
лихва за забава по чл.86 ЗЗД, във вр. с чл.327 ТЗ, дължима върху платена със
забава продажна цена на доставени лекарства в периода до 3 години преди
завеждане на делото, както следва: сумата 2392,44 лв. - лихва за забава по
договор от 30,12.2014 г./Позиция 7/ периода от 28.06.2016 г. до 26.10.2016 г.
по фактури, описани в п.1 от петитума на ИМ; сумата 4112,60 лв. - лихва за
забава по договор от 30,12.2014 г./Позиция 2/ периода от 28.06.2016 г. до
26.10.2016 г. по фактури, описани в п.2 от петитума на ИМ, сумата 19185,83
1
лв. - лихва за забава по договор от 1.06.2016 г./Позиция 2/ по фактури и за
период, подробно описани в п.3 от петитума на ИМ; сумата 3184,27лв. - лихва
за забава по ф-ри и период, посочени в т.4 от пeтитума на ИМ както и сумата
3262,67 лева – разноски по делото. Жалбоподателят оспорва постановеното
решение, като твърди нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли
за отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което се отхвърлят
предявените искове.Претендира за разноски.
Във ВЖ са изложени оплакванията, че единственото , което не е
спорно по делото е, че между страните са подписани 3 договора за
периодични доставки на лекарствени продукти: договор от 30.12.2014 г. за
доставка на лекарства за таргетна терапия и обезболяващи по Спесификация –
Приложение №2 към документацията; договор от 30.12.2012 г. за доставка на
специфично онкологично лекарствено средство 1 номенклатурна единица –
Приложение №7 към документацията; и договор от 01.06.2016 г. за доставка
на специфично онкологично лекарствено средство 1 номенклатурна единица
–Приложение №7 към документацията; Счита, че въззиваемият не е доказал,
че 1.страните са договорили плащането на лекарствените продукти да е при
отложено плащане от 60 кал.дни, считано от датата на доставката; 2.че
ответникът е заплатил посочените в ИМ фактури със забава;3.Че има
извършени доставки извън предметния и времеви обхват на рамковите
договори; 4.че стоките са доставени на посочените дати на фактурите, както и
че във всички фактури не е отбелязана дата на получаване на стоката – счита,
че въззиваемият носи доказателствената тежест да докаже датата на доставка
на стоката, че съгл.чл.9 от процесните договори, за дата и час на доставяне се
счита датата и часа, на които стоките са доставени до възложителя и е
подписан приемо-предавателен протокол съгл.чл.10,ал.2 от договора, а за по-
големи количества, срокът за приемане на доставката без възражения от
страна на възложителя е до 30 дни от датата на изпълнение на доставката и е
определен при условията на чл.303а,ал4,изр.3 от ТЗ. Въззивникът счита, че
падежът на задълженията е 60 дни след получаване на фактурите или след
като са изтекли 30 дни за преглед и приемане от получаването на стоките,
което означавало, че падежът е 90 дни от датата на получаването на
лекарствата, но нямало посочени дати нито за приемане на стоките във
фактурите, а в ППП нямало посочени дати нито на издаване, нито за
доставяне, за доказване което на счита, че ищецът носи доказателствената
2
тежест.
Въззиваемата страна “Медекс”ООД, ЕИК **** чрез адв. О. Д. -оспорва
подадената въззивна жалба, като моли за потвърждаване на решението.
Излага съображения, че от неоспорената счетоводната експертиза се
установявало, че всички процесни фактури са приети и надлежно
осчетоводени от ответника и своевременно включени в дневниците за
продажба и в справките декларации, подавани ежемесечно в изпълнение на
задълженията по ЗДДС; същевременно, от изслушаните свидетелски
показания на отговорния магистър-фармацевт на болничната аптека при
ответника се установило, че при извършване на всички процесни доставки,
фармацевт от болничната аптека е проверявал лично съответствието на
описаните във фактурите лекарствени продукти по вид и количество с реално
доставените такива и удостоверявал с подписа си както във фактурата, така и
върху ПППротокол към нея;фактурите са двустранно подписани и приети –
същите са съставени съгласно изискванията на ЗСч. – с посочване дата на
издаване и датата на данъчното събитие по смисъла на ЗДДС и съдържали
всички съществени елементи на продаваната стока. Двустранно подписаната
и приета фактура имала доказателствено значение за сключен договор за
продажба и е основание за плащане, както и и била доказателство за приемане
от купувача на доставените стоки дори и при липса на изрично подписан
предавателно-приемателен протокол – в този смисъл –р.№138/17.10.2011 г. по
т.д.№728/2010 г. на ВКС,2ТО и р.№65/16.07.2012 г. по т.д.№333/2011 г.на
ВКС,2ТО. Тъй като в.л. е установило, че ответника не е заплатил стойността
на фактурите в 60-дневния срок от датата на получаването им, счита, че искът
за заплащане на обезщетението за забава е основателен и доказан.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, намери за установено следното :
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с пр.осн чл.86 ЗЗД
Фактурите са двустранно подписани от страните.
От заключението на приетата ССЕ, изпълнена от в.л. Х. Д. – л.276 от
д.РС, неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, е видно,
че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на въззивника-
купувач, отразени са в дневниците за покупко-продажби на двете страни и са
включени в съответните отчетни периоди; от заключението е видно, че
3
ответника не е заплатил стойността на фактурите в 60-дневния срок от датата
на получаването им, а размерът на законната лихва за просрочени задължения
по процесните фактури е в размер общо на 28875,14 лв., както следва:
законната лихва по договор от 30.12.2014 г./позиция 2/ - 4112,60 лв.; по
договор от 30.12.2014 г./позиция 7/ - 2392,44 лв.; по договор от 01.06.2016
г./позиция 2/ - 19185,83 лв.
От така събраните доказателства се установява, че между страните са
били сключени договори за доставка на лекарствени средства, за което са
представени двустранно подписани протоколи и двустранно подписани
фактури.
От показанията на разпитания по делото свидетел на ответника-З. А. В.
на длъжност „****“ в същия период, се установява, че подписите, положени
под издадените фактури и приемателни протоколи са нейни – когато
получавала доставка в болничната аптека тя подписвала фактурата като
копието с приемо-предавателния протокол към фактурата оставала за
болничната аптека, а за плащанията управителя д-р К. първо преглеждала
дали всичко е наред по доставката и чак това придвижвала плащанията; в
болничната аптека удостоверявали получаването на лекарствата. От
свидетелските показания на отговорния магистър-фармацевт на болничната
аптека при ответника се установява, че при извършване на всички процесни
доставки, фармацевт от болничната аптека е проверявал лично
съответствието на описаните във фактурите лекарствени продукти по вид и
количество с реално доставените такива и удостоверявал с подписа си както
във фактурата, така и върху ПППротокол към нея. Тъй като процесните
фактури са двустранно подписани и приети, съставени са съгласно
изискванията на ЗСч. – посочена е дата на издаване и датата на данъчното
събитие по смисъла на ЗДДС и съдържат всички съществени елементи на
продаваната стока, съдът намира, че двустранно подписаната и приета
фактура има доказателствено значение за сключен договор за продажба и е
основание за плащане и и доказателство за приемане от купувача на
доставените стоки. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС
/р.198/13.5.2016 г. по т.д.№2741/14 г./, където се казва, че приетата и
осчетоводена фактура следва да се цени като признание за получаване на
стоките съгласно удостовереното в издадения и приет счетоводен документ,
от което следва, че посочената в процесните фактури дата на данъчното
събитие следва да се цени като дата на фактическото предаване на стоката,
тъй като всички фактури са приети от оторизиран представител на ответника
в момента на фактическото предаване и са подписани от него без никакви
забележки, поради което съставлява покана за плащане на паричното
задължение, дължимо в максимално допустимия 60 –дневен срок на чл.303а
от ТЗ, възпроизведен в сключените договори между страните. Горното следва
и от чл.6,ал.4 от договорите, където е казано, че при пропуски или
неточности в документите по доставката, да бъдат върнати на доставчика за
отстраняване на нередовностите, за каквито случаи няма данни, нито
твърдения от ответника по делото.По аргумент от противното след приемане
на доставката и неплащане в посочения срок 60-дневен срок, купувачът
дължи обезщетение за забава.След като ответникът не е направил по делото
правопогасяващи възражения, свързани с евентуални насрещни претенции,
то същият дължи плащане в уговорения срок. ПОС намира за неотносимо
към предмета на спора по какъв начин са изпращани заявките за
лекарствените продукти, тъй като с приемането им от отговорният магистър-
фармацевт на болничната аптека на ответника се потвърждава, че доставените
стоки са именно заявените стоки, от който момент последният има
4
задължение да плати тяхната цена в уговорения 60-дневен срок, считано от
датата на доставката, посочена в процесните фактури. Не се доказа по делото,
че датата на фактурите е различна от датата на доставката. По изложените
съображения ПОС намира за неоснователни направените доводи на
въззивника за недоказаност на датите, на които са извършени отделните
доставки на лекарствените средства, както и за недоказаност на периода на
забавата, за която се претендира законна лихва, като и възражението за
ненастъпил падеж на главните задължения.
При тези данни съдът намира, че процесните суми, представляващи
законната лихва за забава на плащанията по процесните фактури, считано в
периода до 3 години преди завеждане на делото на всяка от тях до подаване
на ИМ са дължими. С оглед изложените мотиви, ПОС намира, че предявеният
иск е основателен и доказан следва да бъде уважен.
Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. На въззиваемия
следва да се присъдят направените по делото пред ПОС разноски в размер на
1680 лв., съгласно представения списък.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1301/13.04.2020 г., постановено по гр.д.
№10861/2019, на ПРС,17 гр.с.
ОСЪЖДА МБАЛ“Централ онко хоспитал” ООД ,ЕИК:***** със
седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от управителяд-р Н.
А. К.-М. да заплати на“Медекс”ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.**** с управител Е. Д. направените по делото пред ПОС
разноски в размер на 1680лева.
Петитума на искова молба на “Медекс”ООД, ЕИК ****, с вх.
№42861/28.06.2019 г. по описа на ПРС,да се счита за неразделна част от
настоящето решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6