Решение по дело №585/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила касационна жалба от Е. В. Д., действащ чрез адв. П. Г., ВтАК. Жалбата е насочена срещу Решение №88 от дата 22.05.2024г. на Районен съд - гр. Бяла постановено по АНД №96/2024 година, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 24-0247-000031/06.03.2024г. , издадено от началник РУ-Бяла при ОДМВР - гр. Русе. Със санкционния акт на Е. Д., в качеството му на водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № 82-LH-JF, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата, били наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал. 3 от ЗДвП.

Като касационни основания в жалбата се релевират неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и норми. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Твърди се, че неправилно състав на БРС е приел на база на установените факти и обстоятелства, че Д. е виновен и извършил нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Не била доказана субективната страна на деянието, тъй като не ставал ясно дали той е знаел, че управлява лекия автомобил след прекратена регистрация. Следователно макар и да е налице нарушението от обективна страна, което не се отрича, недоказването на субективната такава води до невъзможност за приложение на санкционната разпоредба на чл.175, ал. 3 от ЗДвП. Сочи се и неправилна правна квалификация на нарушението, обстоятелство, неотчетено от районния съд, но водещо според касатора до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Иска се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да отмени и издаденото НП № 24-0247-000031/06.03.2024г. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът в касационното производство не се явява и не ангажира становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Русе счита касационната жалба за неоснователна, а атакуваното решение - за правилно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С Решение №88 от дата 22.05.2024г. Районен съд - гр. Бяла e потвърдил наказателно постановление № 24-0247-000031/06.03.2024г. на началник РУ-Бяла при ОДМВР - гр. Русе, с наложено със санкционния акт на Е. Д. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, съобразно санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

За да стигне до правните си изводи за законосъобразност на наказателното постановление и наложените с него административни наказания и да отхвърли жалбата, районният съд е установил от фактическа страна следното:

Е. В. Д., на 29.01.2024г., около 16:05 часа, в гр. Борово, по ул. „Мильо Радев“, управлявал МПС „Пежо“, модел „307“ с рег. № 82-LH-JF и бял спрян за проверка от служители на РУ Бяла при ОД на МВР-Русе.

Било установено, че същото това МПС „Пежо“, модел „307“ с рег. № 82-LH-JF е със прекратена/изтекла регистрация на 07.11.2023г. Срокът на валидност на регистрационните табели на лекия автомобил, видно от регистрационния талон, копие на който е приложено и по въззивното дело, е 07.11.2023г. След тази дата, по аргумент от чл.27, ал.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, МПС вече няма валидни регистрационни табели.

Така, преценявайки поведението на водача на „Пежо“, модел „307“ с рег. № 82-LH-JF, служителите на РУ-Бяла към ОД на МВР-Русе съставили АУАН серия GA, бланков №639802 от същата дата, подписан без възражения.

При липсата на такива в законоустановения по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, началникът на РУ-Бяла при ОДМВР - гр. Русе издал и оспореното пред БРС наказателно постановление. В него, описвайки отново установените факти и обстоятелства, той приел, че с деянието си, Е. Д., на посочената дата, място и час, е извършил нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.140, ал.1 пр. 1 от закона гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“.

Така касаторът - Е. Д. , за нарушението на чл. 140, ал.1 от ЗДвП е наказан с административните наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от с.з., според която „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер“.

Беленският районен съд e изяснил описаната по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Според съда съставомерността на деянието, с което е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП е била установена по безспорен начин, съобразно доказателствата - гласни и писмени, събрани по делото.

Решаващият състав е приел, че действително на 29.01.2024г., около 16:05 часа, в гр. Борово, по ул. „Мильо Радев“, Д. е управлявал МПС управлявал МПС „Пежо“, модел „307“ с рег. № 82-LH-JF, собственост на А. А. от Нидерландия, след като това МПС нямало регистрация по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.1 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., по причина, че сложените на него транзитни регистрационни табели били с изтекъл срок на валидност – до 07.11.2023г.

Затова и съдебният състав счел, че жалбата, с която е сезиран е неоснователна, приел е още, че наказанията са на минимума съгласно санкционната норма, определено при спазване правила на чл.27 от ЗАНН и потвърдил наказателното постановление.

Изводите на въззивната инстанция за потвърждаване на санкционния акт за нарушението, визирано в НП са правилни и се споделят от касационния съд.

Съставомерността на деянието е била установена по безспорен начин, съобразно събраните и приети доказателства. Районният съд е защитил в мотивите си решението да потвърди обжалваното НП.

Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебната фаза на производството не сочи доказателства, които да оборят презумтивната доказателствена сила на редовно съставения акт за установяване на административно нарушение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, сочат, че е налице и е доказано по безспорен начин деянието, съставляващо административно нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, извършено виновно от водача на лекия автомобил Д., на посоченото място, ден, дата и час.

Правилно РРС е отхвърлил жалбата и потвърдил санкционния акт.

Липсват основания за ревизиране на въззивното решение и за неговата отмяна.

Касационната инстанция намира, че поведението на водача Е. Д. е довело до ангажиране на административно-наказателната му отговорност, защото деянието му нарушава чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Движението на автомобил по пътищата, отворени за обществено ползване се допуска, само ако са е регистриран и е с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Липсата на такива табели с валидна регистрация, без значение каква е причината, тъй като са възможни няколко хипотези, при които МПС остава без валидни регистрационни табели (виж Раздел III, чл. 18 и сл. от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., прави недопустимо движението на това МПС по пътищата, отворени за обществено ползване. Идентична е и хипотезата, когато едно МПС е с транзитни регистрационни табели, които са валидни за определен срок и собственикът на МПС-то не поднови срокът на тези табели или не извърши регистрация по надлежния ред, описан в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Затова правилно е санкциониран Д. като водач на МПС „Пежо“, модел „307“ с рег. № 82-LH-JF, управляван от него на 29.01.2024г., около 16:05 часа, в гр. Борово, по ул. „Мильо Радев“, управлявал МПС „Пежо“, модел „307“ с рег. № 82-LH-JF без валидни регистрационни табели/табели с изтекъл срок на валидност/ или налична регистрация на автомобила по надлежния ред.

Законосъобразни са и действията на районния съд, който със своето решение е потвърдил оспорения пред него санкционен акт.

Не са състоятелни доводите, че въззивната инстанция не оценила правилно доказателствата по делото. Вярно е, че проверяваното решение е малко пестеливо откъм мотиви, но съдържанието му е достатъчно, за да бъде приет за правилен и обоснован извода за законосъобразност на санкционния акт – НП № 24-0247-000031/06.03.2024г.

Не е издържан и доводът, че не било налице виновно поведение от страна на Е. Д. и не била доказана субективната страна на административното нарушение. Задължение на всеки един водач на МПС, което се движи по пътищата, отворени за обществено ползване съгласно разпоредбата на чл.100 от ЗДвП е да носи определени документи, изброени в чл.100, ал.1, т.1-6 от закона. Сред тях е и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. Няма спор, че при проверката на 29.01.2024г., около 16:05 часа, в гр. Борово, по ул. „Мильо Радев“, Д. е представил на служителите на РУ-Бяла и такъв талон, копие на който е по въззивното дело. Всеки един документ, който законът задължава съответния водач на МПС да носи задължително със себе си, следва задължително преди управлението на това МПС да бъде проверен за неговата валидност най-вече за срок на действие на удостоверяваното от него обстоятелство, в случая на валидността на регистрационните табели. Неизвършването на такава проверка, още повече след като автомобилът не е негова собственост, не оневинява водачът, нито пък сочи на липсата на доказана субективна страна на нарушението, в което е обвинен и за което е наказан, както се твърди в касационната жалба. Поведението на Д. не може да се приравни и на непредпазливост. Той е бил длъжен да провери и знае когато управлява процесното МПС, дали всички документи са действащи и валидни, съответно до кога може това МПС да бъде управлявано с този вид транзитни регистрационни табели.

Неоснователни са и оплакванията за разминаване в НП на словесното описание на нарушението с правната квалификация, с което бил нарушен чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Погрешно адвокатът на Д. приема, че наличието на регистрационни табели с изтекъл срок на едно МПС не можело да се приравни на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и съответно санкционира по реда на чл.175, ал.3 от с.з. Съдебната практика е категорична, че управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване с регистрационни табели, чиито срок на валидност е изтекъл /това касае основно случаите на МПС, на които са сложени транзитни регистрационни табели/ се приравнява на управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или с липса на валидни регистрационни табели. Нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП казва, че „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“

Няма спор, че МПС „Пежо“, модел „307“ с рег. № 82-LH-JF има табели с регистрационен номер. Но това МПС не отговаря на първото изискване на цитираната разпоредба, а именно – да е регистрирано по надлежния ред, по аргумент от изтеклия срок на действие на тези табели. След като няма надлежна регистрация, противно на доводите, изложени в касационната жалба, това е достатъчно основание за ангажиране административно-наказателната отговорност на водача на МПС-то.

Ето защо, предвид гореизложеното напълно неоснователни и недоказани остават доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административен съд Русе намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него-за неоснователна. Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на районния съд касателно всяко нарушението, описано в НП. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за отмяната му.

Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение №88 от дата 22.05.2024г. на Районен съд - гр. Бяла постановено по АНД №96/2024 година по описа на съда.

Решението е окончателно.