Присъда по дело №451/2020 на Районен съд - Разлог

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА №1/12.01.2022 г.
ПО НОХД №451/2020 г. ПО ОПИСА НА РС - Разлог

РП-Р. е повдигнала обвинение срещу срещу М.Г.М. , ЕГН*, от г.Б., за това че на 06.09.2020
г. около 18.50 часа в г.Б., по у.„Ц.С.“ управлявал МПС - лек автомобил марка и модел „Ф.Т.“
с рег.№* с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно - 0.99 на
хиляда, установена по надлежен ред с протокол за химическа експертиза №273/09.09.2020 г.
по описа на НТЛ при ОД на МВР-Б., след като е осъждан с влязла в сила на 11.11.2015 г.
присъда по НОХ дело №292/2015 г. по описа на Рг.РС за престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК - престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
Прокурорът към РП изказва становище, че се доказва по безспорен начин повдигнатото
обвинение от събраните по делото доказателства, като се потвърждава фактическата
обстановка такава, каквато е установена на досъдебното производство по делото и
престъплението, за което е повдигнато обвинение по делото се подкрепя изцяло от събрания
доказателствен материал.
В хода на съдебното следствие подсъдимият М.М. дава обяснения ,чрез които не се
признава за виновен по предявеното обвинение. Твърди, че не е управлявал автомобила, тъй
като е консумирал алкохол, поради което е оспорил показанията на техническото средство
„Алкотест Дрегер 7510”, с което му е била извършена първоначалната проверка за употреба
на такъв, като е дал кръвна проба.
Защитникът на подсъдимия - адв. Н.Р. от Бл.АК счита, че обвинението не е доказано по
безспорен и категоричен начин, поради което пледира за оправдаване на М.М..
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.Г.М. е роден на 20.09.1978 г. в г.Б., живущ в същия град, български
гражданин, с начално образование, осъждан, безработен, с ЕГН*.
Безспорно в производството е обстоятелството, че подсъдимият М.М. е многократно
осъждан за различни по вид престъпления.
С влязла в сила на 11.11.2015 г. присъда по НОХ дело №292/2015 г. по описа на РС-Рг.,
подсъдимият М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за
което и на основание чл.54, ал.1 от НК, му е наложено наказание от „лишаване от свобода"
за срок от 1 година, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, за
срок от 3 години.
Подсъдимият М. притежава МПС – лек автомоби марка и модел „Ф.Т.“ с рег. №*.
На 06.09.2020 г. около 18.50 часа подсъдимият, заедно със свидетелите Е.И. и И.И. се
движели с лек автомобил марка и модел „Ф.Т.“ с рег. №*, по у.„Ц.С.“ в г.Б. в посока
центъра на г.Б.. Спрели пред магазин, собственост на П.П., с когото имали уговорка да
отвори магазина, за да им продаде лепило за бърза поправка на автомобил на негов приятел
– И.С.. Паркирали лекия автомобил и тримата влезли в магазина, закупили лепилото и
излезли навън. М. отворил вратата на автомобила и започнал да регулира шофьорската
седалка, тъй като на И.И., който управлявал автомобила, не му била удобна. В този момент
от центъра на г.Б. се появил полицески автомобил със служителите Р.М., Р.К. и Х.Ф..
Полицейският автомобил спрял пред лек автомобил марка и модел „Ф.Т.“ с рег. №..
Виждайки М.М. на предната седалка на автомобила полицейския служител Р.К. поискал М.
да му представи свидетелство за правоуправление и свидетелство за регистрация на
автомобила, след което му казали, че ще го изпробват с техническо средство за употреба на
алкохол. М. заявил, че не е управлявал автомобила и не желае да бъде изпробван, но в
19:03:56 ч. бил изпробван с техическо средство „Алкотест Дрегер“7510 с инв. №0019, което
отчето 1.24 на хиляда промила алкохол. Така установеното Р.К. - мл. автоконтрольор
отразил в изготвения АУАН серия АA, №555458 и Талон за изследване №0061151. В този
1

талон било описано изявлението на подсъдимия М., а именно, че не приема показанията на
техническото средство. Веднага след това подсъдимият бил транспортиран до ФСМП-Б.,
където му била взета кръв за изследване, за което бил съставен протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Този протокол бил съставен от фелдшер А.Ш., който отразил в
него, че е взел кръвни проби от М.М. в 19:36 часа на 06.09.2020 г. Медицинското лице
попълнило в протокола за медицинско изследване данните, съобщени му от подсъдимия за
употреба на алкохол, като в същия било отразено, че М. е употребил вид на алкохолна
напитка –бира, в количество – една бира, на дата 06.09.2020 г. в 9:00-10:00 часа.
Кръвните проби били изпратени за изследване в НТЛ - ОД на МВР-Б.. Заключението на
експерта, отразено в Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на
алкохол в кръв и урина №273/09.09.2020 г. е, че в изпратените за изследване проби от кръв,
взети от лицето М.Г.М. се доказва установен чрез газхроматографски метод, етилов алкохол
в количество 0,99 на хиляда.
Със Заповед за прилагане на принудителна адм. мярка №68 от 06.09.2020 г. на подсъдимия е
отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по
делото доказателства – обясненията на подсъдимия М., показанията на свидетелите Р.М.,
Р.К., Х.Ф., Е.И., И.И., П.П. и от другите писмени доказателства по делото.
Съдът условно отдели гласните доказателства в две групи: първата се обособи от
показанията на свидетелите - служители на РУ-Б. при ОД на МВР-Б. - Р.М., Р.К. и Х.Ф., а
втората от показанията на св. Е.И., И.И. и П.П..
Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите Р.М., Р.К., Х.Ф. досежно
обстоятелствата, свързани с извършената проверка за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер 7510“, процедурата по издаване на талон за медицинско изследване и
вземане на кръв за изследване на подсъдимия М.. Съдът обаче не кредитира показанията на
първата група свидетели досежно начина, по който се е движел л.а. марка и модел „Ф.Т.“ с
рег. №* по у.„Ц.С.“ и установяването на лицето, което го е управлявал. Налице е фрапиращо
несъответствие между показанията на полицейските служители, записа от охранителната
камера на БПБ – клон Б. от 06.09.2020 г., показанията на св. П-П. и съдебно-техническата
експертиза – видеоанализ.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. Е.И. и И.И.. Последните в показанията си
твърдят, че тримата с подсъдимия били в магазина на св. П.П., за да закупят лепило,
автомобилът бил паркиран пред магазина и не бил в движение, когато пред тях спрял
патрулен автомобил. Полицейските служители поискали документите за самоличност на М.,
същия ги представил на служителите на реда. След това на подсъдимия била извършена
проверка за установяване употребата на алкохол. Съдът не намери основание да отхвърли
като недостоверни твърденията им, че са били заедно с подсъдимия до момента на неговото
задържане, както и че автомобилът е бил управляван от св. И.И..
Съдът счита, че следва изцяло да се даде вяра на показанията на св. П.П. досежно
обстоятелствата, че л.а. марка и модел „Ф.Т.“ с рег. №*, не е бил в движение и двигателят на
автомобила не е работел в момента на пристигане на полицейския автомобил. Липсват
причини, поради които да се постави под съмнение тяхната надеждност и достоверността на
показанията им. От показанията на св. П. се опровергават по категоричен начин показанията
на полицейските служители, а именно че л.а. марка и модел „Ф.Т.“ с рег. №*, се е движел
„криволичейки“ по у.„Ц.С.“ в г.Б. и същият е бил управляван от М.М.. Посочените
обстоятелства категорично се установяват от съдебно-техническата експертиза –
видеоанализ и от записа от охранителната камера на БПБ – клон Б. от 06.09.2020 г.
Съдът счита, че изготвеното и прието по делото заключение на СТЕ е изготвено
компетентно като в съдебно заседание вещото лице отговори и на допълнително поставени
от страните въпроси.
2

Позовавайки се на посочените доказателства, съдът прие, че обстоятелствата, посочени в
обвинителния акт не са установени по безспорен и категоричен начин. Съдът намира, че
горепосочените доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно, категорично
установяват описаната фактическа обстановка, поради което основава на тях своите
фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият М.М. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.2,
вр. с ал.1 от НК.
За да се признае едно лице, че е извършило горепосоченото престъпление следва да се
установи, че то е управлявало МПС. Касателно настоящия случай безспорно се установи, че
л.а. марка и модел „Ф.Т.“ с рег. №*, не е управляван от М.М.. МПС не е било в движение,
двигателят му не е работел. В случая не се касае за управление при паркиран автомобил, при
неработещ двигател, тъй като подсъдимият независимо, че е бил в автомобила не може да
влияе върху движението на същия или другите участници, както и не може да взема сам
решение по отношение на движението.В конкретният случай не може да се направи извод,
че подсъдимият е управлявал автомобила. Употребата на алкохол или друго упойващо
средство от подсъдимият М., би имало значение ако той практически управлява автомобила,
което не е така и се установява, както от показанията на свидетелите и от трайната съдебна
практика практика.
От всички събрани доказателства и фактическа обстановка, съдът достигна до извода и
прие, че липсва съставомерен признак по чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 НК, поради което
постанови оправдателна присъда.
При тези съображения съдът постанови съдебния си акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:................................................
3

Номер на акта:	1
Дата:	12 януари 2022 г. (в сила от 12 януари 2022 г.)
Съдия:	Велина Иванова Полежанова

Дело:	20201240200451
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 септември 2020 г.

Присъда по дело №451/2020 на Районен съд - Разлог

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите