№ 13288
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110158956 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД против С. П. Кошев положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 8736,94 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 14.03.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата от 847,07 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 23.02.2023 г., сумата от 30,21 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 14.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,92 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 23.02.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
13400/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на жилище в сграда - етажна
собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по
силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Младост-1“, бл. 98, вх. В, ет. 4, ап. 39, аб. №
180959, като ответникът е използвал същата за процесния период и не е престирал насрещно
– не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на
1
уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че
ответникът е изпаднал в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния, като предвид
възражението на длъжника, че не дължи сумите по същата, съдът е дал указания за
предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, нито
извън него. В заповедното производство същият е депозирал в срок възражение, в което е
оспорил дължимостта на сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 13400/2023 год. по описа на СРС, 65 състав, с
аргументи, че не е в договорни отношения с „Топлофикация София“ ЕАД, както и че
претендираните задължения са погасени по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца ,“Техем Сървисис“ЕООД не оспорва
предявените искове,представя писмени доказателства.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 13400/2023год. по описа на СРС, 65
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответника е възразил в срок.
Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за
установяване на вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се
явяват допустими.
По делото е представен НА № 657 ,дело № 57/1974год. за собственост на
апартамент по чл.55 от ЗПИНИМ ,от който се установява ,че Пено Николов К. е придобил
правото на собственост на недвижим имот , в гр. София , ж.к.Младост , бл.98, ет.,4, ап. 39.
С НА за замяна на недвижими имоти № 133/01.03.1995год. ,Йорданка П.а Рунева е
прехвърлила своята ½ идеална част от недвижимия имот на брат си С. П. К..
Видно от справка в НБД ,Пено Николов Кошев е починал на 03.05.1991год. ,като
негови наследници по закон са Йораднка П.а Рунева ,дъщеря и ответника С. П. Кошев.
Със Заявление-декларация от С. П. К. до „Топлофикация София“ЕАд е поискано да
му бъде открита партида за посочения недвижим имот ,като е посочено ,че предишния
собственик е бил Пено Николов Кошев.
Следователно в периода 01.05.2020год. до 30.04.2022год. ответникът С. П. К. е бил
собственик на процесния топлоснабден имот , като не са представени доказателства в
насока прехвърляне правото на собственост преди началото на исковия период.
Същевременно от представените по делото договор от 23.09.2002год., сключен
между ТЛП и ЕС на адрес: гр. София, ж.к. Младост,бл.98,вх.В,Г и Д от 26.09.2002г. се
установява, че сградата, в която се намира и жилището на ответника е топлофицирана.
Видно от представените от ищеца с исковата молба съобщение към фактура от
31.07.2021год. и съобщение към фактура от 31.07.2022год. ,получател по същите е С. П. К.
2
,по открита партида на името на това лице за процесния топлоснабден имот ,с абонатен №
85089.
От представените от „Техем Сървисис“ЕООД индивидуална справка за отопление и
топла вода за периода 01.05.2020год. – 30.04.2021год. и за периода 01.05.2021год. –
30.04.2022год. ,се установява ,че в имота са налични четири броя отоплителни тела ,на
които не са поставени ИРРО и щранг лира в банята ,като за същите е разпределяна
топлинна енергия при максимална оценка на мощност.В имота се ползва топла вода ,но
няма водомер,поради което е служебно отчетено количество за дял топла вода.
Разпределена е и топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация .
За процесния период „Топлофикация София“ЕАД е издала ОФ от 30.07.2021год.,за
реално потребената топлинна енергия за периода 01.05.2020год. – 30.04.2021год. на
стойност 4096,45лв. със срок на плащане 14.09.2021год.
Съгласно ОФ от 31.07.2022год. ,реално потребената топлинна енергия за периода
01.05.2021год. – 30.04.2022год. е на стойност 4640,39лв. ,със срок на плащане 14.09.2022год.
Предвид изложеното съдът прие от правна страна следното :
Предявени са искове , с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.
149 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
В тежест на ищцовата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е да установи
основанието и размера на претендираната парична сума по предявения положителен
установителен иск, а именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за
продажба на топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за
ответника – собственик или ползвател, изпълнение на задължението за доставка на
топлоенергия за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по
предоставената услуга в посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване
по тези факти.
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140,ал.1 от ЗЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди.
В процесния случай от представените по делото писмени доказателства следва да се
направи извод за установено качеството „потребител на ТЕ“ на ответника по делото. Не са
ангажирани доказателства за отдаването на имота на облигационно основание на трети за
делото лица, поради което изводи в тази насока не следва да бъдат правени, с оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес.
Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени
параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното отопление
на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената ТЕ.
3
Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се извършва по реда на
ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. От своя страна ТЕ, отдадена от
сградната инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени
в съответната методика математически формули. Изразходваното количество гореща вода,
/БГВ/, от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато
такива липсват или са повредени, или не е осигурен достъп за отчитане- при норма за разход
на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление. От ангажираните по
делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е
топлоснабдена.
При липса на индивидуален топломер в имота се прилага екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата, който се определя съобразно инсталираната
мощност на отоплителните тела на всички имоти и/или обемите на имотите в сградата-
етажна собственост, като при липса на данни се приемат данните на подобен имот,
например на друг етаж. За всеки имот с топломер в сградата се определя отношението
между отчетената му и инсталираната мощност в имота и/или обема на имота и най-
голямото отношение за имот с топломер се приема за максимален специфичен разход за
сградата.Начисляването на сметки за ТЕ по екстраполиран отчет следва да се извършва при
стриктно спазване на нормативната уредба, тъй като подобен ред за формиране на сметки за
доставени комунални услуги представлява наказателен механизъм за липсата на монтирани
топломери на отоплителните тела в топлоснабден имот. Съгласно чл. 6. 9 от Методиката,
при щранг- лира, за която няма техническа възможност за монтаж на уред за дялово
разпределение отдадената ТЕ от него се определя по изчислителен път по посочена
формула.
Видно, че през последните два отоплителни сезони е осигурен достъп на ФДР, като
служителите й не са извършили никакви проверки в имота, поради липсата на уреди за
отчет.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни - след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.20222г. е в размер на 8736,94лв. ,съобразно издадените и
4
неоспорени ОФ по делото.
Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че потребителите заплащат на продавача
(ищеца) стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от търговеца (ТЛП).
Поради което е дължима сумата от 30,21лв. за осъществено дялово разпределение за
процесния период.
По възражението за погасителна давност.
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца за периода
01.05.2020год. – 30.04.2022год. ,то следва да разгледа възражението на ответника ,че то е
погасено по давност.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът се счита предявен на
14.03.2023г.,/датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в съда/, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 14.03.2020г. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД,погасителната давност е започнала да тече от деня , в който вземането е станало
изискуемо като следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително
и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
/ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР
към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за
периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/ .
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2020год. – 30.04.2020год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
5
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
Предвид изложеното ,съдът приема че процесните задължения не са погасени по
давност, предвид ,че падежа на най-старото от тях,което е за м.05.2020год. е настъпил на
15.07.2020год. и към датата на предявяване на заявлението в съда 14.03.2023год. не е
изтекъл тригодишния давностен срок.
Ето защо възражението на ответника за погасителна давност е неоснователно.
По исковете по чл.422 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД :
По отношенията на задълженията, станали изискуеми при действие на ОУ от
27.06.2016 г. не е необходима покана, за да бъде поставен длъжникът в забава, тъй като
длъжниците изпадат в забава с изтичането на предвидения срок, съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период 01.
05. 2020 г. - 30. 04. 2021 г. е издадена на 31.07.2021 г. с падеж на 14.09.2021год. ,а за
м.05.2021год. – м.04.2022год.,на 31.07.2022год., със срок на плащане до
14.09.2022год.,видно от представеното с исковата молба копия от съобщения към тези
фактури.
Поради това съдът намира, че обезщетението за забава следва да бъде изчислено за
периода от 15.09.2021 г. (арг. от чл. 72, ал. 1 ЗЗД) до 21.04.2022 г. ,което върху уважената
главница от 8736,94лв. ,изчислено от съда ,възлиза в размер на 827,06лв. , а до пълния
предявен размер от 847,07лв. , претенцията на ищеца по чл.86 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
6
размер 4,92лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК има ищецът.
Последният е поискал присъждането на разноски, като е доказал такива в общ размер от
308,29лв. / бил е представляван от юрисконсулт, за който съдът, предвид фактическата и
правна сложност на делото определя възнаграждение в размер на 100лв., сторил е разноски
за 208,29лв. за държавна такса/.
Съобразно уважената част от исковете ,на ищеца се следват разноски в размер на
307,49лв.
В заповедното производство са присъдени разноски в размер на 242,38 лв.
:192,38лв. - д.т. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед т.12 на ТР
4/2014г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени ,съобразно уважената част от
вземанията или в размер на 241,75лв..
На основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има и ответника ,съобразно
отхвърлената част от исковете,които той своевременно е заявил.
Претендира адвокатско възнаграждение в размер на 450лв.,уговорени и платени в
брой ,съгласно Договор за правна защита и съдействие от 05.06..2024год.
Предвид уважената част от исковете на ответника се следват деловодни разноски в
размер на 1,17лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б,
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и
чл.86 ЗЗД, срещу С. П. К. с ЕГН:********** ,с адрес гр. София, ж. к. „Младост-1“, бл. 98,
вх. В, ет. 4, ап. 39 ,че С. П. К. с ЕГН:********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от сумата от 8736,94 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София,
ж. к. „Младост-1“, бл. 98, вх. В, ет. 4, ап. 39, аб. № 180959, ведно със законна лихва от
14.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 827,07 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 23.02.2023 г., сумата от 30,21 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 14.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
13400/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, положителни установителни
7
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, срещу С. П. К. с ЕГН:********** ,с
адрес гр. София, ж. к. „Младост-1“, бл. 98, вх. В, ет. 4, ап. 39 ,за разликата от уважения
размер от 827,07лв. до пълния предявен размер от 847,07лв.,мораторна лихва върху
незаплатената главница за доставена топлинна енергия ,както и за пълния предявен размер
от 4,92 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 23.02.2023 г.
ОСЪЖДА С. П. К. с ЕГН:********** , с адрес гр. София, ж. к. „Младост-1“, бл. 98,
вх. В, ет. 4, ап. 39 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********,
представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.„Ястребец“ № 23 Б ,на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от
241,75лв.,представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от
307,49лв. ,представляваща деловодни разноски в исковото производство ,съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Ястребец“ № 23 Б да заплати на С. П.
К. с ЕГН:********** , с адрес гр. София, ж. к. „Младост-1“, бл. 98, вх. В, ет. 4, ап. 39 ,на
основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на 1,17 лева,представляваща деловодни
разноски ,съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД - трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред софийски градски съд, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8