Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.06.2019 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на шестнадесетети май две хиляди и деветнадесета
година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 900 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 18-1228-004149 от 26.11.2018 година на Началник
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което на М.И.В. ЕГН **********
са наложени следните административни наказания – „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева за допуснато административно нарушение по чл.20, ал.2 във връзка с чл.179,
ал.2, предложение първо от Закона за движението по пътищата, както и „глоба” в
размер на 20 /двадесет/ лева за допуснато административно нарушение по чл.20,
ал.1, във връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М
О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 18-1228-004149 от 26.11.2018 година на Началник сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което на М.И.В. ЕГН ********** са
наложени следните административни наказания – „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева за допуснато административно нарушение по чл.20, ал.2 във връзка с чл.179,
ал.2, предложение първо от Закона за движението по пътищата, както и „глоба” в
размер на 20 /двадесет/ лева за допуснато административно нарушение по чл.20,
ал.1, във връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата.
В
жалбата и в хода на съдебните прения се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото
да бъде отменено.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител взема
становище, че така подадената жалба е неоснователна и наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е подадена от лице имащо право на жалба, но разгледа по същество същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
М.И.В. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № Д854887 от
21.11.2018 година, за това, че същата дата, около 18.00 часа в община Стара
Загора, по път първи клас № 5, в посока север управлява лек автомобил „Ауди” с
ДК№ СТ 3139 АР, собственост на Илия Митков В. ***, като поради движение със
скорост несъобразена с атмосферните условия /дъждовалеж/, със състоянието на
пътната настилка /мокра/, на пътен възел с А-1, на югоизточен ръкав от пътен
възел за град Бургас, губи контрол над автомобила, отклонява се вдясно и се
блъска в указателна стрелка Ж-7 /указваща към град Бургас и два броя стойки
железни за нея/, като водачът допуска пътнотранспортно произшествие със щети по
моторното превозно средство и по пътната инфраструктура. Водачът управлява под
въздействието на алкохол, установено с техническо, Алкотест Дрегер 7410 с №
0042, който отчете 1.89 промила на хиляда алкохол в издишания въздух – проба №
392 в 18.35 часа на 21.11.2018 година, издаден талон за медицинско изследване с
№ 0048651. Деянието е квалифицирано, като административни нарушения по чл.20,
ал.2 от Закона за движението по пътищата и по чл.20, ал.1 от Закона за
движението по пътищата. При съставяне на акта нарушителя не се е възползвал от
правото си на възражение, включително и от това по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
По отношение на шофирането след употреба на алкохол спрямо В. има завършило
наказателно производство от общ характер с влязъл в сила съдебен акт.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушенията са описани и
квалифицирани така, както са в акта. На жалбоподателя, на основание чл.179,
ал.2 от Закона за движението по пътищата е наложено предвиденото в закона
административно наказание – „глоба” в максимален размер от 200 лева, а на
основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – „глоба” в размер от 20
лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, състоянието на пътя и превозното средство, с конкретните условия на
видимост, както и с други описани в закона условия. При допуснато нарушение в
тази насока в разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП при движение с несъобразена
скорост е предвидено съответното административно наказание – „глоба” в размер
от 100 до 200 лева, и то в случаите, когато изпълнителното деяние не съставлява
престъпление. От друга страна съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, водачът е длъжен да контролира непрекъснато пътното
превозно средство, което управлява. При допуснато нарушение, в тази насока, в
разпоредбата на чл.185 от Закона за движението по пътищата е предвидено
административно наказание – „глоба” в размер от 20 лева.
В
разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства, безспорно
се установява, че жалбоподателя е управлявал посоченото МПС с несъобразена
скорост и при несъобразяване с конкретните пътни условия и състоянието на
пътната настилка, като всичко това е било под влиянието на алкохол, поради
което е допуснал и ПТП с материални щети. Това се установява по един несъмнена
начин от показанията на свидетелите и съставения АУАН. За противното
доказателства не се събраха по делото, което и да налага отделното им
обсъждане. В тази насока и представителя на жалбоподателя заяви в съдебно
заседание че не оспорва така установеното. Следва да се отбележи, че всеки
водач на МПС, е длъжен във всеки един момент да съобразява скоростта на лекия
автомобил със условията по пътя, при това да може винаги да спре и да
предотврати настъпването на ПТП, както и да контролира непрекъснато пътното
превозно средства управлявано от него. В разглеждания случай, нарушителя не
отрича, че е бил водач на лекия автомобил по време на ПТП-то. Следователно,
след като той е допуснал настъпването на ПТП, то само неговото поведение,
несъобразено с изискванията на закона е довело до него, в това число и
несъобразявайки и скоростта си с дадения пътен участък и неконтролирайки
автомобила. От друга страна, настоящата инстанция намира, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения по
ЗАНН. Посочено е мястото – в района на населеното място от община Стара Загора,
подробно са описани допуснатите нарушения, фактологията по извършването им,
несъмнено е установен и нарушителя. Несъмнено наличието на несъобразена скорост
е довела до възникналото ПТП. Както съдът спомена по-горе, в обжалваното
наказателно постановление не се установяват допуснати процесуални нарушения.
Посочено е мястото, включително и местонахождението на самото място в селото. Що
се отнася до несъобразената скорост, този извод се налага от това, че в
разглеждания случай допуснатото ПТП е възникнало именно на база несъобразена
скорост с конкретния пътен участък. Неоснователни са доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя, че в случай след като е понесена наказателна
отговорност за престъплението, касателно шофирането след употреба на алкохол,
то не следвало да се носи административно-наказателна отговорност. Съдът
намира, че това не е така, тъй като понасянето на наказателна отговорност за
извършено престъпление не изключва понасянето и на административно-наказателно
отговорност. А що се отнася до довода, че водача не е избрал удачната скорост,
поради въздействието на алкохола и това изключвало неговото виновно поведение,
съдът напълно не споделя. Само и единствено нарушителя се е поставил в това си
състояние и това не може да изключва неговото виновно поведение довело до
осъществяване на състава на две отделни административни нарушения и едно
престъпление от общ характер.
Предвид
гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително
виновно е допуснато нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. В тези случаи по реда на
чл.179, ал.2 от ЗДвП е предвидено наказание – глоба в размер от 100 до 200 лева.
Съобразявайки се с нарушението, това, подбудите за неговото извършване,
извършването му и под въздействието на алкохол, както и имотното състояние на
нарушителя, включително и завишената бройка на ПТП-та през днешно време,
административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в
предвидения в закона максимален размер – „глоба” от 200 лева. Съдът намира, че
имено този размер на глобата, би могъл да въздейства превъзпитаващо и възпиращо
спряно нарушителя, щото същият да не извърша занапред нарушения по Закона за
движението по пътищата.
Предвид
гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително
виновно е допуснато нарушение по чл.20, ал.1 от Закона за движението по
пътищата. В тези случаи по реда на чл.185 от Закона за движението по пътищата е
предвидено наказание – „глоба” в размер от 20 лева. Съобразявайки се с
нарушението, това, че същото е извършено за първи път, неговата тежест,
подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя,
административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание
към предвидения в закона размер – „глоба” в размер от 20 лева.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: