№ 2708
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110143658 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл. 7, § 1, б. „б“ на Регламент (ЕО) 261/2004 и чл.86 ЗЗД от ищеца А. С. срещу
********, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от
400.00 евро, ведно със законната лихва от 05.05.2022г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 337.50 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
31.07.2017г. до 02.05.2022г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 24003/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
Твърди се закъснение с повече от 3ч., на полет FB764/05.07.2017 г. от летище *******
(SVO) до ******* (VAR), който следвало да пристигне на 05.07.2017г. в 19:00ч., но
пристигнал на 06.07.2017г. в 01:35ч. Сочи се, че ищецът поканил ответника да плати в срок,
но плащане не последвало. Навежда се, че вследствие посоченото неизпълнение на договора
за превоз ищецът има право на обезщетение в размер на 400.00 евро съгласно чл. 7,
параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма
закъснение на полети във връзка със задължителната практика на Съда на Европейския
съюз, тъй като полетът е бил с разстояние над 1500 км, а именно - 1574 км. ищецът поканил
ответника да плати в срок, но плащане не последвало Поддържа, че ответникът е признал
основателността и дължимостта на претендираното вземане в рамките на извънсъдебните
отношения между страните посредством осъществената помежду им кореспонденция.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва активната материална легитимация на ищеца. Поддържа се, че фактическият
състав, от който възниква правото на обезщетение за ищеца по Регламент (ЕО) 261/2004 г.,
не е осъществен. Поддържа, че ищецът е неизправна страна по договора, с оглед
неявяването си навреме за регистрация, поради което счита, че предявените искове са
неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца, че от страна на ответника е извършено
извънсъдебно признание на вземането, предмет на настоящото производство. Оспорва да е
1
получавал покана за заплащане на претендираното главно вземане преди сезиране на съда,
поради което на това основание акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава била
недължима. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са положителни установителни искове по чл.422 ГПК с правно основание
чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета и чл.86 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца, че между
него и ответника е налице валидно сключен договор за въздушен превоз за полет
FB764/05.07.2017 г. по дестинация от летище ******* (SVO) до ******* (VAR), ищецът (А.
С.), който е следвало да бъде осъществен на 05.07.2017г. в 19:00ч., като е отделено за
безспорно, че разстоянието между летище ******* (SVO) и ******* (VAR), измерено по
метода на дъгата на големия кръг е над 1500км. В тежест на ответника е разпределено да
докаже кога действително е осъществен полетът, така и с оглед възражението на ответника,
че ищецът не се явил за регистрация – указва, че в тежест на ответника е да докаже, че
ищецът не е бил превозен посредством съответния полет (С-756/18). По възражението за
давност – съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца, че е спазен срокът за
предявяване на претенция по чл.135, ал.1 ЗГВ (в редакция към ДВ, бр. 34 от 06.04.2001 г.,
доколкото със ЗОДЗГВ, бр.60/2020г., §40 не е придадено действие спрямо заварените и
възникнали правоотношения), съответно, че са налице действия по спиране/прекъсване
течението на давността. По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава – отправена покана за заплащане на
претендираното обезщетение и получаването на поканата от ответника.
По дела С-402/07 г. и С-403/07 г., СЕС е дал задължително тълкуване на Регламент
/ЕО/ № 261/2004, който трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети
може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото
на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение
на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа. В случая се
установи, че полетът на ищеца е бил изпълнен с повече от три часа закъснение, предвид на
което същият има право на обезщетение по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ № 261/2004.
Съвкупно от приетите писмени доказателства: електронен билет от 17.05.2017г. и
бордна карта за полет FB764, съдът приема за доказано, че ищецът е закупил билет, така и се
е представил на гишето за регистрация за полет FB764, с оглед издадената бордна карта по
направление ********, с дата и предвиден час на излитане – 05.07.2017г. от 16:20 часа,
който билет съгласно чл. 2, б. "е" от Регламента /ЕО/ 261/2004 (така и с оглед
задължителното тълкуване на СЕС по дело C‑756/18) се явява валиден документ, даващ
право на транспорт издаден или одобрен от въздушния превозвач, какъвто е ответникът по
делото, с оглед на горното по делото е установено наличието на облигационна връзка между
страните. В дело С-756/18 СЕС дава тълкуване по въпроса за доказването на присъствието
при качване на борда, съответно по „представяне на гишето за регистрация“ по см. на чл.3,
параграф 2, б. „а“ от Регламента. СЕС извежда, че в чл.3, параграф 2, б. „а“ от Регламента се
прилага ако пътниците имат потвърдена резервация и се представят на гишето за
регистрация, т.е. двете условия са кумулативни, като представянето на гишето за
регистрация не може да се презюмира, поради обстоятелството, че пътникът има потвърдена
резервация за съответния полет. Но при положение, че превозвачът е качил на борда
пътници с потвърдена резервация и ги е превозил до крайния пункт, трябва да се приеме, че
2
пътниците са се съобразили с изискването за представяне на гишето за регистрация, като
при тези условия, когато се предявява претенция за обезщетение, не е необходимо да се
доказва наличието на подобно представяне на гишето за регистрация. Оттук се вади извод,
че пътници, които притежават потвърдена резервация за полет и са били превозени, трябва
да се счита, че са изпълнили надлежно изискването да се представят на гишето за
регистрация и при положение, че има закъснение имат право на обезщетение, без за тази цел
да представят бордовите си карти или други документи, удостоверяващи тяхното
представяне в определения срок на гишето за регистрация. Положението е различно само
ако въздушният превозвач докаже, че пътниците не са били превозени посредством
съответния полет, каквото доказване не е проведено в настоящото дело, вкл. с оглед
неоспорената по делото кореспонденция (л.10) се признава правото на обезщетение.
Отделено за безспорно е, че полетът е с разстояние над 1500 км. Съдът приема за
установено, че полетът е бил изпълнен със закъснение, като вместо планирания час за кацане
е кацнал в 01:35ч. на 06.07.2017г., т.е. с повече от 6 часа закъснение, което обстоятелство се
установява от информацията от оператор на *******. Размерът на обезщетението е поставен
в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по
дъгата на големия кръг (чл. 7, § 1 и § 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г.), като с оглед
отделеното за безспорно разстояние (1533км.), то по отношение на процесния полет
размерът на обезщетението следва да се определи по чл. 7, § 1, б. "б" Регламент /ЕО/ №
261/2004 г. - 400 евро. Несъмнено е, че ответникът се явява "въздушен превозвач" по
смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. "а" от Регламента /ЕО/ 261/2004, а именно
компания за въздушен транспорт с валиден лиценз за опериране.
Воден от горното, съдът намира предявеният иск за доказан по основание, поради
което и отговорността на ответника следва да бъде ангажирана чрез присъждане на ищеца
на претендираното обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. в размер на 400 евро,
ведно с претендираната законна лихва от заявлението.
По иска за мораторна лихва:
С оглед основателността на главното вземане, основателно се явява акцесорното
вземане за лихва за забава, считано от поканата за плащане, обективирана в неоспорената по
делото кореспонденция (л.10 и сл.), но за периода от 08.05.2019г. до 02.05.2022г., който
съдът определи по чл.162 ГПК в размер на 237.09 лв., като за разликата до пълния
претендиран размер от 337.50лв. (т.е. за сумата от 100,41лв.) искът следва да се отхвърли,
доколкото не са представени по делото доказателства за покана по чл.84, ал.2 ЗЗД за
периода от 31.07.2017г.
По възражението за давност:
Настоящият състав намира за неоснователни наведените, че вземането е погасено по
давност, позовавайки се на разпоредбата на чл. 135 ЗГВ, съгласно която правото на иск
срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в двегодишен срок, а
по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на
въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното
средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Разпоредбата на
чл. 135 ЗГВ в относимата му за спора редакция (преди изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021
г.) предвижда специален давностен срок, приложим единствено към случаите, за които
законът предвижда рекламационно производство, но не и случаите на обезщетения по
Регламент № 261/2004 при закъснели полети, което следва и чл. 137 ЗГВ. Следователно
приложение намират общите правила на ЗЗД, конкретно чл. 111, б. "б" ЗЗД - тригодишната
давност, която в конкретния случай не е изтекла към датата на заявлението (05.05.2022г., с
оглед приетата и неоспорена писмена кореспонденция л.10, с която се признава от ответника
наличието на вземане, с което признание по см на чл.116, б. „а“ ЗЗД се прекъсва давността и
с оглед чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова 3г. давност) (така и Решение №
3
3502/15.05.2019г. по в.гр.д. № 16115/2018г. на IVб състав на СГС, Решение №
262286/06.04.2021г. по в.гр.д. № 346/2020г. на IIв състав на СГС, Решение №
266070/11.10.2021г. по в.гр.д. № 7764/2020г. на IVа състав на СГС, и Решение №
263463/28.05.2021г. по в.гр.д. № 10832/2019г. на IVа състав на СГС).
По разноските:
С оглед изхода от спора с право на такива разполагат двете страни, като разноски е
претендирал само ищецът, който е доказал сторени разноски в общ размер на 800лв. (325лв.
по ч.гр.д. № 24003/22г. и 475лв. за настоящото производство), като с оглед частичната
основателност на исковете – следва да му се присъдят разноски в общ размер на 728,26лв.
Воден от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП
и Съвета и чл.86 ЗЗД, че ************, дължи на А. С., гражданин на ********* федерация,
роден на **********г., ***********, сумите от 400,00 евро (четиристотин евро),
представляваща обезщетение на основание Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет
FB764 от 05.07.2017 г., ведно със законна лихва за период от 05.05.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 237.09 лв. мораторна лихва за периода 08.05.2019г. до
02.05.2022г., за които суми има издадена Заповед № 13719 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 24003/2022г. по описа на СРС, 27 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 ЗЗД за мораторна лихва за разликата над уважената част от
237.09лв. до пълния претендиран размер от 337.50лв. за периода от 31.07.2017г. до
07.05.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ************, да заплати на А. С.,
гражданин на ********* федерация, роден на **********г., ***********, разноски в общ
размер на 728,26лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4