Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.Панагюрище, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Панагюрския районен съд, в публично заседание на шестнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия
СТОЯНОВА гр.д.№ 544/2020 г. по описа на
съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК:
********* срещу П.С.Н. с ЕГН: **********.
Искът е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК – установителен, след
указване на ищеца, че заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 195/2020 г.
по описа на РС-Панагюрище, е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Със заповедта за изпълнение
ответницата е била осъдена да заплати на ищеца както следва:
- 383,99 лв. (триста осемдесет и три лева и
деветдесет и девет стотинки) – главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 14.02.2020 г. до изплащане на
вземането;
- 38,35 лв. (тридесет и осем лева и тридесет и пет
стотинки) – договорна лихва за периода от 03.03.2015 г. до 25.08.2015 г.;
- 197,27 лв. (сто деветдесет и седем лева и
двадесет и седем стотинки) – лихва за забава за периода от 03.03.2015 г. до
14.02.2020 г., произтичащи от задължение
по договор за паричен заем с № *******, сключен на 28.10.2014 г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и П.С.Н., като впоследствие вземането по договора е било
прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД,
ЕИК ********* (правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД – понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*********) по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.11.2010 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата, в
качеството си на заемател дължи на ищеца горепосочените парични суми и моли за
постановяване на решение, с което да бъде установено че е налице вземане в
негова полза от ответницата П.Н. в претендирания размер.
Още в исковата молба ищецът прави искане, в случай
че е налице хипотезата на чл.238 от ГПК, да се постанови неприсъствено решение срещу
ответницата.
В законовия едномесечен срок ответницата не е представила
писмен отговор на исковата молба.
За насроченото първо по делото съдебно заседание,
с нарочна писмена молба, процесуалният
представител на ищеца отново прави искане, в случай че е налице хипотезата на
чл. 238 от ГПК, да се постанови неприсъствено решение срещу ответницата.
Редовно призована за първото по делото съдебно
заседание, ответницата П.Н. не се явява, не изпраща представител и не прави
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
При това положение съдът приема, че са налице
формалните предпоставки по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. На първо място ответницата не е представила в законовия срок по чл.131 от ГПК отговор на исковата
молба. С разпореждане № 260230/07.10.2020 г. съдът й е указал както възможността да подаде писмен
отговор, така и срока, в който следва да стори това – едномесечен от получаване
на исковата молба. Едновременно с това са й разяснени последиците от неподаване на
отговора в срок. В призовката на ответницата, получена лично от нея на
10.02.2021 г. изрично е указана възможността ищецът да поиска
постановяване на неприсъставено решение срещу нея. Въпреки това ответницата е
проявила процесуално бездействие, като не се е явила в първото по делото съдебно
заседание, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
Изложеното горе сочи, че е налице
материалноправната предпоставка по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице е и материалноправната предпоставка по чл.239,
ал.1, т.2 от ГПК – посочените в исковата
молба обстоятелства и представените от
ищеца писмени доказателства сочат на вероятна основателност на предявения иск. От приетия по
делото договор за паричен заем № ******* от 28.10.2014 г. се установява че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на
ответницата сума пари в размер на 600 лв., които ответницата се е задължила да
върне в срок до 25.08.2015 г. От приетия като писмено доказателство по делото рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания и Приложение № 1 от 01.12.2015 г. се
установява, че вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД към ответницата е
прехвърлено на ищеца, за което ответницата е била уведомена надлежно с
връчването на преписа от исковата молба
и приложенията.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че от събраните по делото
доказателства следва да се направи извод за вероятна основателност на
предявения иск. Ето защо съдът приема, че са налице всички законово установени
предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение в полза на ищеца.
По изложените горе съображения, съдът следва да се
произнесе с неприсъствено решение, като уважи предявения иск.
Предвид изхода на спора в полза на ищцовото
дружество следва да се присъдят направените по делото разноски в исковото
производство в размер на 125,00 лв. –
държавна такса. В полза на ищцовото дружество следва да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв.
С оглед изхода на спора, в полза на ищцовото дружество
следва да се присъдят и направените разноски по заповедното производство размер
на 25,00 лв. – държавна такса, както и присъденото със заповедта юрисконсулско
възнаграждение в размер на 50,00 лева.
По изложените съображения Панагюрският районен съд ,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.С.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,
ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от
изпълнителния директор Д.Б.Б.сумата от 383,99 лв. (триста осемдесет и три лева
и деветдесет и девет стотинки) – главница, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 14.02.2020 г. до изплащане на
вземането; 38,35 лв. (тридесет и осем лева и тридесет и пет стотинки) –
договорна лихва за периода от 03.03.2015 г. до 25.08.2015 г., както и сума в
размер на 197,27 лв. (сто деветдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки)
– лихва за забава за периода от 03.03.2015 г. до 14.02.2020 г.,
ОСЪЖДА П.С.Н., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,
ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от
изпълнителния директор Д.Б.Б.направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, включително и по заповедното производство в общ
размер на 300,00 (триста) лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239,
ал.4 от ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: