№ 5264
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Евг. Георгиева
при участието на секретаря Галина Хр. Х.а
като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело №
20231100113753 по описа за 2023 година
Иск на основание чл.240 от ЗЗД.
Предявен от П. Х. К., ЕГН ********** от гр.София, ул. „********
против „Ексклузив Ер карс“ ЕООД – гр.София, ЕИК *********. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
44400лв, ведно със законната лихва начиная от 07.11.2023г - датата на
предявяване на иска, до окончателното й изплащане, представляваща остатък
от дължима и непогасена главница по сключен между тях Договор за паричен
заем № 1/23.07.2021г за сумата от 50 000лв, както и сумата от 2 500лв –
дължима лихва по чл.4, ал.1 от същия договор за заем. Претендира разноски
по списък.
Ответникът „Ексклузив Ер карс“ ЕООД – гр.София, ЕИК *********
оспорва иска като неоснователен и моли съда да го отхвърли. Претендира
съдебни разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Между страните е съществувал спор за дължими суми, като от
„Ексклузив Ер карс“ ЕООД били предявени осъдителни искове с правна
1
квалификация чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД да бъде осъден П. Х. К. да му
заплати сумата от 4 300лева заплатена му от дружеството без основание на
23.04.2021г с посочено основание „по договор“ и сумата от 1300 лева,
заплатена на 07.10.2021 г. с посочено основание „заплата съгласно протокол“
или общо сумата от 5 600лева, платена без основание ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба 20.09.2023г, до окончателното
изплащане на сумата.
По тях било образувано гр.д. № 51861/2023 г. по описа на СРС, 26
състав. С подадения по това дело на 07.11.2023г отговор на исковата молба от
П. Х. К., бил предявен и насрещен иск с твърдения за сключен помежду им
Договор за паричен заем № 1/23.07.2021г, по силата на който К. бил
предоставил на дружеството сумата от 50 000лв, която не била върната на
уговорения падеж, поради което била изискуема, ведно с уговорената лихва от
2 500лв. Посочил е също, че на 30.11.2021г страните сключили споразумение
за прихващане на насрещни вземания и задължения прихващане №
01/30.11.2021г, като сборът от сумите от 4300лв и 1300лв бил прихванат с
главницата от 50 000лв, след което дружеството останало задължено да му
върне остатъка от заетата главница от 44400лв и 2500лв лихва и за последните
две суми предявява насрещен иск. С определение № 43337 от 04.12.2023г
районният съд е отделил за разглеждане в отделно производство предявения
насрещен иск, изпратил го е по подсъдност на СГС и по него е образувано
настоящото дело.
По него, дружеството изразява становище, че искът е допустим, но го
оспорва с твърденията, че дружеството било учредено от В.Р.К. през 2017 г.,
който бил и негов управител, но в периода до 2021г част от оперативната
дейност на дружеството, в това число операции с банкови сметки, подписване
на договори, издаване на фактури, счетоводно отчитане и други, се
изпълнявала от Х.Б.П., в качеството му на пълномощник на дружеството по
силата на предоставено му от управителя К. пълномощно. След като на
11.10.2021 г. В.Р.К. починал, един от неговите наследници - Л.В.Р. взел
решение да продължи дейността на дружеството и бил вписан като едноличен
собственик на капитала, а на 03.11.2021г Х.Б.П. бил вписан като управител,
следователно от тази дата представителната му власт по пълномощието била
прекратена, доколкото произтичала от по-силно основание - по закон.
2
На 25.03.2022 г. Х.Б.П. бил освободен като управител, но не бил
освободен от отговорност, тъй като едноличният собственик Л.В.Р. открил
огромни злоупотреби с имуществото на дружеството, извършени от П.,
действал и като пълномощник и като управител. За установеното били
образувани няколко досъдебни производства.
Във връзка с изложеното ответникът е оспорил като неистински,
антидатирани и изготвени по повод на настоящото производство, далеч след
прекратяване на представителната власт на П., но подписани от П., договор за
паричен заем № 1 датиран от 23.07.2021 г., по силата на който се твърди К. да
е предоставил на дружеството заемна сума от 50 000лв, договор за паричен
заем № 29/07.10.2021г, договор за паричен заем № 12/23.04.2021г и
споразумение за насрещно прихващане № 01/30.11.2021г. Според
дружеството, ищецът се бил възползвал от обстоятелството, че Х. П. бил
съпруг на дъщеря му и с изготвянето на антидатираните документи се целяло
да се обоснове съществуването на облигационни отношения между страните
по договора за заем и предаването на сумата от 50 000лв на това основание,
макар това да не отговаряло на истината. Действията на П. по задължаване на
дружеството го принудили да води и други съдебни производства, тъй като
регулярно пред него били представяни неистински и антидатирани документи
за дължими и неизплатени вземания и/или връщане на движимо имущество –
автомобили. Конкретно посочва постановеното решение по в.гр.д № 901/2023
г. по описа на Софийски апелативен съд, в което съдът заключил, че
представените по делото от ответника доказателства, не обвързват
жалбоподателя „Ексклузив Ер карс“ поради тяхната неавтентичност и същото
било прието по гр.д. № 73/2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново и по гр.д.
№ 64814/2023 г. на Софийски районен съд.
Ответникът заявява, че никога не е оспорвал превода и постъпването по
банковата му сметка на сумата от 50 000лв, но това не било достатъчно да
обоснове твърдяното заемното правоотношение между страните, тъй като
дружеството не било поемало задължение да връща някаква сума в определен
срок. Твърди, че преводът бил извършен за погасяване на задължение на
търговско дружество към „Ексклузив Ер карс“ ЕООД и дори и към момента на
подаване на отговора, по счетоводни данни, К., като физическо лице имал
задължение към дружеството по фактура № **********/29.12.2021 г.
3
Образуваното гр.д. № 51861/2023 г. по описа на СРС, 26 състав, което
приключи, беше изискано и приложено по настоящото. От него се установява,
че с подадена от П. Х. К. молба вх.№ 54627/19.02.2024г освен, че са оспорени
предявените против него осъдителни искове за двете суми от 4300лв и 1300лв
е направено и възражение за тяхната недължимост, поради погасяването им с
извършено извънсъдебно прихващане със сключено между страните
Споразумение за прихващане № 01/30.11.2021 г., а ако съдът не приеме това
възражение, то тогава П. Х. К. моли да бъда извършено съдебно прихващане
между двете претендирани против К. суми със сумата, която дружеството
дължи на К. по сключения между тях Договор за паричен заем № 1/23.07.2021
г. С протоколно определение от 20.02.2024 г., в първото по делото заседание,
районният съд е приел за разглеждане възражението за прихващане. Спорът
пред СРС е приключил с постановено решение № 4767 от 18.03.2024 г., с което
са отхвърлени предявените от дружеството против К. осъдителни искове за
сумите от 4300лв и 1300лв като погасени извънсъдебно, поради наличие на
договор за заем и прихващане на суми между двете страни.
Решението е било обжалвано от дружеството, с оплаквания за
допуснати процесуални нарушения, тъй като СРС не бил изискал
представянето в оригинал на оспорените от дружеството писмени
доказателства - Договор за паричен заем № 1/23.07.2021г, Договор за
предоставяне на паричен заем № 29/07.10.2021 г., Договор за паричен заем №
12/23.04.2021 г. и Споразумение за насрещно прихващане № 01/30.11.2021 г.,
макар да било формулирано нарочно искане в този смисъл. По жалбата било
образувано в.гр.д. № 7377/2024г по описа на СГС, били изискани посочените
от дружеството писмени доказателства и било постановено решение №
6740/06.12.2024г. С него въззивната инстанция приема за неоснователни
доводите на дружеството, че договорите за заем и споразумението са
неистински документи, приела е че основанието за плащане на двете суми от
4300лв и от 1300лв, общо в размер на 5600лв са договори за заем, приела е
също, че с представените пред него договори за заем сключени между
страните от 23.04.2021 г., от 23.07.2021 г. и от 07.10.2021г, както и от сключено
между страните споразумение за прихващане на насрещни вземания и
задължения от 30.11.2021 г., се доказва редовно извършено прихващане между
насрещно дължимите помежду им суми от 5600лв и от 50 000лв, последната
4
дължима по договора за заем от 23.07.2021 г, с което сумата от 5600лв се
погасява с оглед правилата на чл.103 - чл.105 от ЗЗД и е потвърдила
обжалваното решение на първата инстнация.
Като съобрази така даденото разрешение на спора между страните по
гр.д. № 51861/2023 г. по описа на СРС, 26 състав, с протоколно определение от
15.07.2025г по настоящото дело съдът указа на страните, че те и съдът са
обвързан от даденото от съда по приключилото дело разрешение за
възникналите между страните облигационни отношения, породени от сключен
на 23.04.2021 г. договор за паричен заем, от сключен на 23.07.2021 г. договор
за паричен заем, от сключен на 07.10.2021 г. договор за паричен заем и от
сключеното на 13.11.2021 г. споразумение за насрещно прихващане на
задължения до размера на по-малкото, на основание чл. 297 и чл.298, ал.4 от
ГПК. Със същото определение по разпределение на доказателствената тежест,
указа на ответника, че той дължи да докаже погасяване на претендираните от
него искови суми от 44 400 лева – остатък от дължима заемна сума и 2500
лева лихва върху главницата.
При установената действителност на сключените между страните
заемни договори и липсата на спор за предоставяне от ищеца на сумата от 50
000лв чрез банков превод по сметка на дружеството, съдът намира, че за
дружеството е възникнала отговорността да я върне, съобразно постигнатите
уговорки по Договора за паричен заем № 1/23.07.2021 г. Уговореният в чл.3 от
Договора падеж бил определен на дата 30.07.2022 г., а в чл.4 от Договора
страните се съгласили дружеството-заемател да заплати възнаградителна
лихва в размер на 5% върху предоставената сума, която лихва се начислява и
изплаща след погасяването на главницата. Предвид даденото от решението по
гр.д. № 51861/2023 г. на СРС разрешение за валидно постигнато съгласие и
извършено прихващане между страните на насрещни задължения със
сключеното Споразумение за насрещно прихващане № 01 от 30.11.2021 г,
съдът намира, че отношенията между тях следва да се считат уредени именно
въз основа на уговореното в Споразумението, с което те в чл.1.3, се съгласяват,
че след направеното насрещно прихващане дружеството няма да има каквито
и да е било финансови претенции към П. К., а той ще има вземане към
дружеството за сумата от 44 400лв без начислени лихви от дружеството. В
5
чл.2.1 от Споразумението страните са договорили, че то влиза в сила от деня
на подписването му, т.е. от 30.11.2021г, следователно считано от тази дата
ответното дружество е дължало връщане на ищеца на сумата от 44 400лв, без
върху нея да дължи възнаградителна, лихва, съобразно извършеното от
страните предоговаряне на първоначално постигнатите уговорки със
сключения Договора за паричен заем № 1/23.07.2021 г.
Ответникът не е представил доказателства да е погасил задължението
си към ищеца, което прави основателна предявената претенция за сумата от
44400лв и същата следва да бъде уважена. За неоснователна съдът намира
претенцията на ищеца за лихва от 2500лв върху предоставената от него в заем
сума, съобразно изложените мотиви по постигане за това на съгласие от
страните и същата следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78 от ГПК всяка от страните има право на
извършените пред настоящата инстанция съдебни разноски съобразно
уважената, респ. отхвърлена част от иска. Ищецът претендира разноски,
съобразно представения от него списък в общ размер от 6876лв, от които по
съразмерност ответникът му дължи сумата от 6 509,48лв. Ответинкът не е
представил доказателства за извършени по делото разноски, поради което
такива не му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ексклузив Ер карс“ ЕООД – гр.София, ЕИК ********* да
заплати на П. Х. К., ЕГН ********** от гр.София, ул. „******** сумата от
44400лв, ведно със законната лихва начиная от 07.11.2023г - датата на
предявяване на иска, до окончателното й изплащане, представляваща остатък
от дължима и непогасена главница по сключени между тях Договор за
паричен заем № 1/23.07.2021г за сумата от 50 000лв и Споразумение за
насрещно прихващане № 01 от 30.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 2 500лв, представляваща дължима лихва върху главницата от 44400лв, като
6
неоснователен.
ОСЪЖДА „Ексклузив Ер карс“ ЕООД – гр.София, ЕИК ********* да
заплати на П. Х. К., ЕГН ********** от гр.София, ул. „******** сумата от 6
509,48лв за съдебни разноски пред настоящата инстанция, по съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7