Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260228 24.03.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Стела Грозева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 11436 по описа за 2019 година.
Предявени са първоначален иск с правно основание чл.124 ГПК, както и евентуално съединен насрещен иск с основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищцата по първоначалния иск М.В.Х. твърди, че ответницата Ш. е закупила на публична продан
поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта на с. *******,
общ. *******, ведно с находящите се в него сгради. Публичната продан на имота
се състояла по изпълнително дело №*******
на ******** за длъжник по което бил ****** на ищцата В.Х. за негово задължение
за издръжка дължима на ищцата и нейната ***** П.Х.. Поддържа се, че имотът
изнесен на публична продан бил съсобствен между ****** на ищцата, която била
починала през ***** и нейния ****. Изпълнителното производството било
инициирано от ****** на ищцата К.Ш., при която децата заживели след смъртта на *****
и която упражнявала заместваща родителска грижа за тях. В това си качество тя
била дала, вместо децата, разрешение целият имот да бъде изнесен на продан,
включително и частите, които децата наследявали от своята *****. За това
действие, както и за публичната продан не било давано разрешение по Семейния
кодекс относно разпореждане с имущество на децата, поради което се твърди, че
публичната продан на имота била нищожна. Поддържа се, че ищцата е останала
собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот и иска да бъде признато за установено
по отношение на ответницата, че тя е собственик на тази идеални части.
Ответницата по първоначалния иск Л.З.Ш. твърди, че е
придобила имота на публична продан, която е законосъобразно проведена и която
не може да бъде атакувана на основанията посочени от ищцата. Предвид това
счита, че искът е неоснователен.
В евентуално съединение с първоначалния иск е предявен
насрещен иск на Л.З.Ш. против М.В.Х.. В него Ш. твърдейки, че е закупила на
публична продан имота и отричайки да са налице нарушения в процедурата по
публична продан, счита, че е придобила собствеността. Излага искане в случай,
че съдът приеме иска за основателен да разгледа насрещната й претенция за
връщане на сумата 10808,34 лева, представляващи цената на 1/6 ид. част от
стойността на имота, която ищцата е внесла по публичната продан и която би била
получена от ответницата без основание.
Ответницата по този иск М.Х. в писмения си отговор
счита, че той е неоснователен, като отрича да е получавала сумата.
Третото лице помагач на страната на ответницата Ш. – ************
счита, че първоначалният иск е неоснователен и следва да се отхвърли, поради
доводи, които излага подробно в писмена защита.
Съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Ищцата М.В.Х. е ******* на ответника Х.М.Х. и ********** Н.И.Х., чиято смърт на ******* е прекратила брака помежду им / лист 14 и 15/.
По
делото не е спорно, че непосредствено след смъртта на ****** ищцата е останала
пръвоначално да живее при *****, а впоследствие заживяла при своята **** К.Ш.
Установява се, че през **** Ш. била
назначена за попечител на ищцата /лист 73 и 74/. Именно в това качество и оказвайки
попечителско съдействие на Х., Ш. завела против ***** В.Х. дела относно
заплащане на издръжка както на М.Х., така и на нейната ***** П.Х., също родена
от брака между ответника и покойната Н.Х.. Във връзка с влезлите в сила решения
по тези дела е било образувано изпълнително дело *********** по описа на ***********
за събиране на дължима от бащата издръжка и законната лихва върху нея. Относно
тези вземания са били издадени изпълнителни листове по дела 5991/2016г.,
4710/2017г., 1941/2017г. / лист 228, 258, 259/.
Бракът между ***** на ищцата Х. и покойната ѝ **** бил сключен на ******* Впоследствие, на ********** **** В.М.Х. придобил по договор за издръжка и гледане дворно място от 540 кв.м. с административен адрес с. ********, обл. *******, съставлящо парцел ******* от кв.*** по плана на с. ********* при граници на парцела: улица, парцел *****, парцел – ***, парцел *****, ведно с построената в него едноетажна с изба жилищна сграда със застроена площ 76 кв.м., при което прехвърлителите /*** и *** на поемателя/ си запазили право на пожизнено ползване на върху имота. Сделката е обективирана в нот. акт № ***, том **, дело ******* на ****** при ************ / лист 17 и 18/.
В хода на образуваното срещу ****
на ищцата Х. изпълнително дело била проведена процедура по изнасяне на публична
на процесния имот притежавани от В.Х. Предвид възмездната сделка по която е бил
придобит / договор за прехвърляне на недв. имот срещу издръжка и гледане/
процесният имот е станал семейна имуществена общност, прекратена със смъртта на
**** Н.Х.. След това, нейната идеална част е била наследена при равни права от
преживелия **** В.Х. и двете **** – П.Х. и М.Х. / лист 14/.
Установява се, че проданта е извършена по отношение на целия недвижим имот, тъй
като с молба подадена от името на взискателките П.Х. и М.Х., е било поискано да
се продадат и техните идеални части от недвижимият имот, съобразно чл. 500,
ал.2 от ГПК / лист 226/. Молбата за това е била подадена от ищцата М.Х.
действуваща със съгласието на попечителя си, а за непълнолетната П.Х. от настойника,
които са едно и също лице – ****** К.Ш.
Проданта е извършена, като с
постановление на ******** от ******* процесният имот е бил възложен на
ответницата Л.З.Ш. за сумата 64850 лева. Постановлението е влязло в законна
сила на **********, като е вписано в Службата по вписванията с вх. рег. № *****/
****** / лист 268 на делото/.
С постановление от ******** ********
е извършила разпределение на постъпилите по делото суми, като същото е влязло в
сила и възоснова на него сумите са били изплатени на взискателите по банков път
/ лист 290, 296, 297/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
За да обоснове тезата си, че извършената продан не е
произвела действие ищцата се позовава на нарушаване на закона – изискването на
чл.130, ал.3 СК, според който извършването на действия на разпореждане с недвижими
имоти, с движими вещи чрез формална
сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се
допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането
не противоречи на интереса на детето. Очевидно цитираната разпоредба изброява
лимитативно способите, както и имуществата и вземанията относно които се
прилага разрешителния режим. По отношение на вещите, това е посочено, че
разпореждането следва да се извършва посредством формална сделка.
Публичната продан не е сделка по смисъла на чл.130,
ал.2 СК, а способ за принудително изпълненние. Тя се осъществява в рамките на
принудителното изпълнение, от орган на държавна власт – съдебен изпълнител или
частен съдебен изпълнител и се ръководи от него. Съдебният изпълнител следва да
прилага процедурата записана в ГПК, а в този закон няма предвидено изискване да
бъде искано разрешение на съд по реда на чл.130, ал.3 СК. Целта на проданта е
да осребри длъжниковото имущество, като по този начин осигури удовлетворяване
на кредиторите. В този смисъл, при
наличието на съгласие на ищцата М.Х., действувала със съгласието на на лицето,
което е упражнявало заместваща родителска грижа, да бъде изнесена на публична
продан и нейната идеалната част от имота, съдебният изпълнител е длъжен да
изнесе на продан целия имот. Ако законодателят приравняваше публичната продан
на сделка, то тогава изрично би препратил към нормата на чл.130, ал.3 СК.
Извън горното, следва да се добави и това, че тъй като
продажбата на цялата вещ, вместо на идеална част от нея, значително повишава
вероятността проданта да приключи успешно, подобно действие е изцяло в
интересите на детето взискател, чието вземане за издръжка се е предмет на
изпълнение.
От изложеното следва, че не е налице твърдяното от
ищцата нарушение на норма на закона, поради което и публичната продан е
действителна и е произвела действието предвидено в чл.496, ал.2 ГПК като
ответницата е придобила и техните права върху имота.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения
първоначален иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Тъй като насрещният иск на ответницата е съединен при
условията на евентуалност съдът не следва да го разглежда.
По разноските:
Ответникът е направил възражение относно прекомомерост
на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за частично основателно.
Съобразно цената на иска и съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, размерът на минималния хонорар е 300
лева. Тази сума обаче не съответства в никакъв случай на правната и преди
всичко на фактическата сложност на производството, а също и на броя на
проведените съдебни заседания. Съобразно представените документи /лист 214, 217 и 377/ ответницата е заплатила общо 3800 лв. Съдът намира,
че следва да намали размера на разноските до 2800 лв. Ето защо и съобразно
чл.78, ал.1 ГПК, ищцата следва да заплати на ответницата тази сума.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
иска по чл.124 ГПК предявен от М.В.Х.
ЕГН **********
с адрес *** против Л.З.Ш. с адрес
*** за признаване за установено, че ищцата е собственик на основание на
наследяване на 1/6 /една шеста/ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №********
с площ 633 кв.м. на административен адрес с. ********, ул. **** №** с номер по
предходен план – парцел **** в кв.*** при съседи: имоти с идентификатори №*********,
№*********, №*********, №********, ведно с построените в него сграда с
идентификатор №******** с площ от 75 кв.м. на два етажа, селскостопанска сграда
с идентификатор №**********.
ОСЪЖДА М.В.Х. да заплати на Л.З.Ш., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 2800 лв./две хиляди
и осемстотин лева/, представляваща деловодни разноски.
Решението
е постановено при участието на ************, като трето лице помагач на страната на ответницата Л.З.Ш..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
С.Г.