Р Е Ш Е Н И Е
№ 1850 15.11.2017 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
шести ноември две
хиляди и седемнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 3951/2017 г. по описа на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Т.Д.Н., ЕГН – **********, против „СИЛА груп холдинг”
ЕООД.
С нея са
предявени следните претенции: да бъде осъдено ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 1697,78 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение
за периода от 01.12.2016 г. до 24.04.2017 г. включително, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; да
бъде осъдено ответното дружество да изплати на ищеца сумата от 332,22 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при
прекратяване на правоотношението в размер на 7 дни за 2016 г. и 6 дни за 2017
г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата; да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение
за незаконно задържане на трудовата книжка, считано от датата на прекратяване
на трудовото правоотношение до предаването й на ищеца, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба; да бъде осъдено ответното дружество да
предаде на ищеца трудовата му книжка.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор от
работодателя, който твърди, че исковете са
неоснователни, защото всички суми са изплатени на ищеца и не е налице незаконно
задържане на трудовата книжка. Работодателят твърди, че трудовото
правоотношение е прекратено на 08.04.2017 г.
В
проведеното на 02.10.2017 г. съдебно заседание съдът откри на основание чл.193
от ГПК производство по оспорване на истинността (автентичността) на положените
от ищеца подписи във ведомости за заплати за периода месец декември 2016 г. –
месец април 2017 г., в заповед за прекратяване на трудово правоотношение от
08.04.2017 г. и в уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли
съдът да уважи претенциите, като присъди на страната сторените от нея разноски
по делото.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество оспорва
исковете и моли съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените от нея
разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, в случай че му се дължат разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не са
спорни между страните следните факти:
Наличие на
трудово правоотношение, размер на дължимото нетно трудово възнаграждение за
периода декември 2016 г. – март 2017 г. включително; дължимост на обезщетение
по чл.224, ал.1 от КТ.
Спорни
между страните са следните факти:
Изплатено ли е трудовото
възнаграждение на ищеца за процесния период; кога е прекратено трудовото
правоотношение и какъв е размерът на нетното трудовото възнаграждение за месец
април 2017 г.; какъв е размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ и за
колко дни се дължи то; задържана ли е трудовата книжка на ищеца; наличие на
вреди от задържането на трудовата книжка.
По
спорните между страните факти в хода на процеса се установи следното:
Със
заповед № **/08.04.2017
г. на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие на
страните. Заповедта е връчена на ищеца на същата дата срещу подпис (аргумент от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза). От
писмо от 19.05.2017 г., адресирано от Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас до
ищеца, се установява, че в трудовото досие на Н. няма писмено искане от негова
страна до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие. От същия документ, неоспорен от ответника, се установява, че на
работодателя са дадени задължителни предписания да предаде на ищеца оформена
трудова книжка в срок до 31.05.2017 г. Това предписание не е изпълнено, тъй
като и към момента на приключване на устните състезания трудовата книжка не е
предадена на ищеца.
Установява
се от разчетно-платежни ведомости за изплатени трудови възнаграждения за
периода август 2016 г. – април 2017 г., че всички трудови възнаграждения за
този период са изплатени, като документите носят подписа на ищеца (в този
смисъл е заключението на вещото лице по назначената съдебно-графологична
експертиза). От ведомостта за месец декември 2016 г. се установява, че през
същия месец ищецът е ползвал платен годишен отпуск в размер на 7 дни. От
ведомостта за месец април 2017 г. се установява, че ищецът е положил труд в 5
дни до 08.04.2017 г., като е получил и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 5
дни отпуск.
Установява
се от показанията на свидетеля А. Г. К., че ищецът е работил в
ответното дружество „до Великден“ 2017 г. (който е 16.04.2017 г.). Независимо
че формално са работили в различни дружества, двамата са ходили на работа на
едно и също място и К. е възприел как Н. полага труд. За периода от 18.04.2017
г. до 21.04.2017 г. (ден петък) на ищеца има издаден болничен лист за временна
неработоспособност. На 24.04.2017 г. ищецът изпраща до работодателя (до адреса
на управление на дружеството) писмо с обратна разписка, в което обективира
волята си трудовото правоотношение да бъде прекратено на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ. Писмото се връща с отбелязване като непотърсено.
Тъй като
оспорването на документи, заявено от ищеца, остана недоказано, съдът кредитира
всички приложени по делото документи, както и заключенията на вещите лица по
назначените съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експертизи.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.128, т.2, чл.226, ал.2, чл.224, ал.1 и чл.350,
ал.1 от КТ.
По иска с правно основание чл. 128, т.2 от КТ.
Установи
се, че за периода декември 2016 г. – март 2017 г. ищецът е получил трудови
възнаграждения в претендирания от него размер срещу подпис. По отношение на
размера на трудовото възнаграждение за месец април 2017 г. съдът намира
следното:
Установи
се, че в трудовото досие на ищеца липсва негова молба за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Подписът
на работника под заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.
325, т. 1 КТ удостоверява
само връчването й, но не
и волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение - Решение № 400/13.05.2010 г. по
гр.д. № 1109/2009. IVг.о., Решение № 69 от 20.04.2012 г. по гр.д. № 898/2011 г.
III г.о. Следователно прекратяването на трудовото правоотношение
е опорочено, но иск за неговата отмяна не е предявен. При това положение съдът
следва да приеме, че трудовото правоотношение е прекратено на 08.04.2017 г. Изпращането
на 24.04.2017 г. от ищеца до ответника на изявление за прекратяване на трудовия
договор на основание чл.327, т.2 от КТ е без правно значение, защото трудовото
правоотношение вече е прекратено и не може бъде прекратено „втори път“.
До 08.04.2017
г. ищецът е работил 5 дни, за които му е изплатено трудово възнаграждение. След
тази дата той е продължил да предоставя работна сила, при това без
противопоставяне от страна на работодателя, поради което отношенията трябва да
се уредят като трудови – аргумент от чл.1, ал.2 от КТ. Не се твърди от ищеца,
че е полагал труд в почивни и празнични дни. Следователно след дата осми април
той е работил още 4 работни дни (10-13 април), защото 14 април е официален
празник (Разпети Петък), събота е неработен ден, а след Великден той не е
полагал труд (аргумент от показанията на свидетеля А. К.). Следователно за тези 4
работни дни му се дължи брутно трудово възнаграждение, което е в размер на 83,60
лева (4 дни по 20,90 лева) или нетно трудово възнаграждение след приспадане на осигурителните
вноски и данък върху дохода в размер на 65,20 лева.
Следователно
искът за изплащане на нетно трудово възнаграждение следва да бъде уважен за
сумата от 65,20 лева за периода 09 април 2017 г. – 13 април 2017 г. и отхвърлен
за останалата част до пълния претендиран такъв от 1697,78 лева, както и за
периода от 01.12.2016 г. до 08.04.2017 г. и за периода от 14 април 2017 г. до
24 април 2017 г.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ
След като
ищецът е подписал ведомост за заплата за месец декември 2016 г., в която е
отбелязано, че през същия месец е ползвал платен годишен отпуск в размер на 7
работни дни, то следва да се приеме, че такъв в действителност е ползван и е
изплатен на работника. Това е така, защото с подписа си той е удостоверил неизгоден
за него с оглед твърденията му в настоящото производство факт.
За 2017 г.
ищецът е получил обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 5 дни – аргумент от
ведомост за заплата за месец април 2017 г., която носи негов подпис.
Според
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. трябва да бъде за
6 дни, а не за 5, както е приел работодателят, и същото е в размер на 112,86
лева, при изплатени обаче от работодателя 115 лева (127,78 лева, намалени с 10
% данък общ доход – аргумент от ведомост за заплати за месец април 2017 г.,
подписана от ищеца), поради което искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска с правно основание чл.350, ал.1 от КТ.
Осъдителният
иск за предаване на трудова книжка след прекратяване на трудово правоотношение
е допустим – аргумент от Определение № 176 от 15.04.2013
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1477/2013 г., I г. о. Моментът на прекратяването на трудовото правоотношение съвпада с
този на връщането на трудовата
книжка, което е задължение на работодателя
и не е нужно да е поискана или потърсена от работника или служителя – в този смисъл Решение № 444 от 15.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 827/2009 г., IV г. о. Установи се, че до приключване на устните състезания трудовата книжка не
е върната на ищеца, поради което искът се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл.226, ал.2 от КТ.
Според
цитираната разпоредба работодателят отговаря към работника или служителя за
вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му
книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
Задължението
за връщане на трудовата книжка е носимо, а не търсимо, т.е. работодателят не
трябва да бъде канен да върне трудовата книжка. Ето защо трудовата книжка е
трябвало да бъде върната на ищеца на 08.04.2017 г., когато е подписал заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение, което не е сторено и това е
констатирано и от Инспекцията по труда, която дава задължителни указания в тази
насока, които не са изпълнени – ответникът не оспорва, че трудовата книжка се
намира при него. По делото няма никакви доказателства работодателят да е
поканил работника, за да му връчи трудовата книжка, на която покана Н. да не се
е отзовал, нито пък доказателства, че трудовата книжка му е изпратена по
пощата.
Непредаването на трудовата книжка на работника от страна на
работодателя препятства работника да постъпи на работа при друг работодател,
съответно да реализира трудов доход, поради което законът презумира настъпилите
от незаконното задържане вреди – в този
смисъл Решение № 519 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1741/2010 г., IV г. о.
Съгласно чл. 226, ал. 3, пр. 2-ро КТ,
обезщетението за незаконно задържане на
трудовата книжка на работника след прекратяване на трудовото му правоотношение
е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на
трудовия договор до предаване на трудовата книжка, т.е. размерът на
обезщетението е нормативно определен – в този смисъл цитираното вече решение на ВКС. Брутното трудово
възнаграждение на Н. е в размер на 460 лева, а периодът за който се дължи
обезщетението от 08.04.2017 г. до 06.11.2017 г., датата на приключване на
устните състезания, защото до този момент съдът може да съобразява релевантни
за спора факти, а до същия момент трудовата книжка не е предадена. За посочения
период обезщетението е в размер на 3189,33 лева и следва да бъде присъдено.
По оспорването на документ:
Оспорването
на истинността на документи (ведомости за заплати за периода месец декември 2016 г. –
месец април 2017 г., заповед за прекратяване на трудово правоотношение от
08.04.2017 г. и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ) остана
недоказано. Установи се, че подписите в тези
документи, са изпълнени от ищеца.
По въпроса за разноските:
Според
разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК такси и разноски не се внасят от
ищците – работници по искове, произтичащи от трудови
правоотношения. Исковете, предявени от ищеца, произтичат от трудови
правоотношения, поради което Н.
не е внесъл държавна такса за тях. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда сумата от 227,57 лева, представляваща дължима държавна такса за уважените искове по чл.128, т.2 от КТ, чл.350, ал.1 от КТ и чл.226,
ал.2 от КТ.
Ответникът
следва да бъде осъден и да заплати половината от изплатеното възнаграждение за
вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната
експертиза, т.е. сумата от 50 лева, защото
искът по чл.128, т.2 от КТ е доказан по
основание, макар и уважен частично. Останалата
част от възнаграждението на това вещо лице, както и възнаграждението
на вещото лице, изготвило
заключението по съдебно-графологичната експертиза, остават за сметка на бюджета на съда, тъй
като оспорването на докумени,
заявено от ищеца, остана недоказано, а искът
по чл.224, ал.1 от КТ бе отхвърлен.
По направеното от ответника възражение за прекомерност на
изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение:
Основанието
по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.
По
аргумент от разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (за
краткост Наредбата) минималното възнаграждение с оглед материалния интерес по
делото е в размер на 595,35 лева, а ищецът
е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, поради което същото
не е прекомерно.
Съобразно
изхода от делото ответното дружество дължи на ищеца разноски в размер на 311,78 лева – част от заплатеното
адвокатско възнаграждение, съответна на уважената част от исковете. Ищецът дължи на ответното дружество разноски в размер на
188,22 лева, съответна на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „СИЛА груп
холдинг” ЕООД, ЕИК - *********, да заплати на Т.Д.Н., ЕГН – **********,
сумата от 65,20 лева (шестдесет и пет лева и
двадесет стотинки), представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за
периода 09.04.2017 г. – 13.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба на 06.06.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на нетно трудово възнаграждение над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 1697,78 лева (хиляда шестстотин деветдесет и седем лева и
седемдесет и осем стотинки), както и за периода от 01.12.2016 г. до 08.04.2017
г. и за периода от 14.04.2017 г. до 24.04.2017 г.
ОСЪЖДА „СИЛА груп
холдинг” ЕООД, ЕИК - *********, да заплати на Т.Д.Н., ЕГН – **********,
сумата от 3189,33 лева (три хиляди сто осемдесет
и девет лева и тридесет и три стотинки), представляваща обезщетение за
незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 08.04.2017 г. до
06.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба на 06.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „СИЛА груп
холдинг” ЕООД, ЕИК - *********, да предаде на Т.Д.Н., ЕГН – **********,
надлежно оформена трудовата му книжка, съхранявана при работодателя.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Д.Н.,
ЕГН – **********, против „СИЛА груп холдинг” ЕООД, ЕИК – *********, осъдителен
иск за сумата от 332,22 лева (триста тридесет и два лева и двадесет и две
стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при
прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 7 дни за 2016 г. и 6 дни
за 2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „СИЛА груп
холдинг” ЕООД, ЕИК - *********, да заплати на Т.Д.Н., ЕГН – **********, сумата от 311,78 лева (триста и единадесет лева и
седемдесет и осем стотинки) разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Т.Д.Н., ЕГН – **********, да заплати на „СИЛА груп холдинг” ЕООД, ЕИК - *********, сумата от 188,22 лева (сто осемдесет и осем лева и
двадесет и две стотинки), разноски по делото съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „СИЛА груп
холдинг” ЕООД, ЕИК - *********, да заплати по сметка
на БРС сумата от 277,57 лева (двеста седемдесет и седем лева и петдесет и седем
стотинки), включваща държавни такси и разноски по уважените искове.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на
основание чл.194, ал.3, във връзка с чл.193, ал.2 от ГПК направеното от ищеца Т.Д.Н., ЕГН – **********, оспорване
на истинността на ведомости за заплати за периода месец
декември 2016 г. – месец април 2017 г., на заповед за прекратяване на трудово
правоотношение от 08.04.2017 г. и на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ в
частта за положените от него подписи в тези документи.
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ