Мотиви
към присъда по НОХД № 19 по описа за 2020 г. на ШОС
На 20.01.2020 г. е внесен в ОС -
гр.Шумен обвинителен акт от Шуменска окръжна прокуратура по ПД № 2/2020 г.,
ведно с материалите по ДП № 59/2019 г. по описа на ОД на МВР – гр.Шумен.
Подсъдимият С. Г.С. с ЕГН ********** е предаден на съд по
следното обвинение:
За това, че на 05.04.2019г. при
управление на т. а. „Волво“ с рег. № ***** и полуремарке с рег. № ***** на
автомагистрала „Хемус", край гр. Шумен, на км.339 нарушил правилата за
движение по пътищата а именно: чл.59а, ал.1
от ЗДвП „ (1) Водачът на пътно превозно средство, движещо се по
скоростен път, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може
да направи това върху площадката за принудително спиране извън платното за
движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно
превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани
повредата и да продължи движението той е длъжен да вземе мерки за
изтегляне на пътното превозно средство от скоростния път по най-бърз начин“; и
чл.97, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, „чл.97. (4) Предупредителният
светлоотразителен триъгълник се поставя на разС.ие не по-малко от 30 метра от
повреденото пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу
посоката на движение на заобикалящите го
пътни превозни средства. На автомагистрали и пътища с разрешена скорост
на движение над 90 км/h
предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не
по-малко от 100 метра. (5) Като
допълнителен сигнал за обозначаване на повредено пътно превозно средство може
да се използва включването на авариен сигнал или габаритни светлини“; и по непредпазливост причинил смъртта на Б.К. С.
ЕГН: **********,***, който е управлявал т. а. МАН с рег. №***** и полуремарке с
рег. № *****, като същия е нарушил: чл. 20, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП „ (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват;(2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението, като деянието е извършено
при условията на независимо съпричиняване - престъпление по чл.343, ал.1 буква „в", във вр. с чл.
342, ал.1 от НК.
В съдебно заседание преди приключване на
съдебното следствие прокурорът направи изменение на повдигнатото обвинение,
както следва: За това, че на 05.04.2019г. при управление на т. а. „Волво“ с
рег. № ***** и полуремарке с рег. № ***** на автомагистрала „Хемус", край
гр. Шумен, на км.339 нарушил правилата за движение по пътищата а именно: чл. 59, ал.1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него
обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън
платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира
спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник
или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да
продължи движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното
превозно средство от автомагистралата по най-бърз начин“; и чл.97, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, „чл.97.
(4) Предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не
по-малко от 30 метра от повреденото пътно превозно средство, в пътната лента,
заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни
средства. На автомагистрали и пътища с разрешена скорост на движение над 90 км/h предупредителният
светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 100 метра.
(5) Като допълнителен сигнал за обозначаване на повредено пътно превозно
средство може да се използва включването на авариен сигнал или габаритни
светлини“; и
по непредпазливост причинил смъртта на Б.К. С. ЕГН: **********,***, който е
управлявал т. а. МАН с рег. №***** и полуремарке с рег. № *****, като същия е
нарушил: чл. 20, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП „ (1) Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;(2)
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението, като деянието е извършено при условията на
независимо съпричиняване - престъпление по чл.343, ал.1 буква „в", във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
С определение
в съдебно заседание на 29.01.2021 г. съдът е допуснал изменение на повдигнатото
на подсъдимия обвинение, като на страните е разяснено правото, че могат да
поискат отлагане на съдебното заседание, за да се подготвят по новото
обвинение. Такова искане не е направено от страните.
Прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение и предлага на съда да определи по отношение на
подсъдимия С.Г.С. наказание “лишаване от свобода” в размер на 3 /три/
години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено за 5 /пет/ години. Предлага на подсъдимия да се наложи и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/
месеца.
Частните обвинители М.Й.С., К.Б.С., Й.Б.С.,
чрез техния процесуален представител адв. М.Т. *** и частния обвинител З.А.С.,
чрез нейния процесуален представител адв.А.Б. от АК-гр.София и преупълномощените
повереници адв. Б. К. от АК- София и адв.С. Г. от АК-гр.Шумен поддържат
обвинението. Адв.Т. се солидаризира с поисканото от прокурора наказание по
отношение на подсъдимия. Адв.К. и адв.Г. молят на подсъдимия да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“, което да е около средния размер на наказанието,
предвидено в нормата на престъплението, а размера на наказанието „Лишаване от
право да управлява МПС” да надвишава с 3
години срока на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ .
Подсъдимият С.Г.С. не се признава за
виновен по посоченото в обвинителния акт деяние и заявява, че не желае да дава
обяснения.
Защитника на подсъдимия адв.Б.А. ***
намира, че обвинението не е доказано. Излага доводи, свързани с процесуални
нарушения на обвинителния акт, оспорва
се процесуалната годност на протокола за оглед на местопроизшествие, на
показанията на разпитаните свидетели. Прави се искане подсъдимият да бъде
оправдан. Алтернативно се прави искане съдът да приеме, че подс.С. е оказал
помощ на пострадалия и да бъде признат за виновен по привилегирования състав
на чл.343а, ал.1, б.б от НК, като наказанието се определи при условията на
чл.55, ал.1 от НК, както и да се приложи
разпоредбата на чл.78а от НК. Предлага да му бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година, изпълнението на което да се
отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години.
Подсъдимият С.Г.С. прави искане да бъде
оправдан. В защитната си реч посочва, че е обезопасил управляваното от него
превозно средство.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.04.2019 г. подсъдимият С.Г.С.
управлявал товарен автомобил /влекач/
марка „Волво“ с рег. №***** с прикачено полуремарке с рег, №*****, марка
„Кьогел“. Посоченият товарен автомобил
бил собственост на фирма „Нитера транс“ООД-гр.София, но бил нает от
„Мегаспед-2“ЕООД по договор за наем от 14.01.2019 г. Полуремаркето било
собственост на „Арпи“ ЕООД гр.София. Вечерта на 04.04.2019 г. в 21:55 ч. подсъдимият вкарал посочения по-горе товарен автомобил и
прикаченото към него полуремарке в
базата на „Агрополихим“ АД в гр.Девня. Там бил натоварен с 25 тона UREA /тор/. Подсъдимият напуснал базата
с товарния автомобил в 22:50 ч. Курсът
му бил гр.Девня – гр.Враца.
На 05.04.2019 г. около 02:00 часа подсъдимият
С. С., пътувайки по автомагистрала „Хемус“ спрял управлявания от него т.а.
„Волво“, с рег. №***** с прикачено полуремарке с рег, №***** на км.339, в дясната лента за движение в
пътното платно в посока гр.София. Пътното платно на посочения пътен участък се
състои от две ленти за движение, разделени с прекъсната осева линия. На посочения пътен участък се намира и
отклонението на пътя за гр.Русе.
Подс.С. излязъл от кабината на т.автомобил
и поставил в дясна лента на пътното платно, на около 35 м. зад полуремаркето
светлоотразителен триъгълник, като същевременно оставил включени задните
габаритни светлини на полуремаркето. Непосредствено
след това в дясната лента за движение на пътното платно приближил товарен
автомобил, управляван от свид. Д.В.В.. Пуснатите габаритни светлини на задната
част на полуремаркето, управлявано от подсъдимия създали впечатление у свид.В.,
че превозното средство се движи. Приближавайки го на около 50 м. свидетелят
разбрал, че превозното средство не се движи, а е спряно. Предвид тежкия товар,
който превозвал, той решил да предприеме маневра изпреварване, с риск ако се
наложи да премине и през мантинелата, разделяща пътните платна на
автомагистралата. Макар и рисковано, успял да изпревари спрения товарен автомобил, като при извършване на маневрата видял, че
светлоотразителния триъгълник е поставен на около 20 м. разстояние след
полуремаркето. Свид.В. видял, че водача на превозното средство е извън кабината
и, че същия се прибрал до превозното средство, за да не бъде ударен. След приключване на маневрата, свид.В. решил
да уведоми компетентните органи за неправилно спрелия товарен автомобил на
пътното платно. В 02:11 ч. се обадил от тел.№ ********** на тел.112. Съобщил, че на посочения участък от
автомагистралата е спрял товарен автомобил, който е само с габаритни светлини,
без аварийни, като изрично подчертал, че триъгълника не е поставен правилно и
се намира на 10 м. след полуремаркето.
Подаденото съобщение било прието от дежурния диспечер на Център -112 и регистрирано с електронен картон с
№*********.
Около
03.45 часа товарен автомобил /влекач/ марка
„*****“ с per. № *****с полуремарке „Катмерцилер КТМ“ с per. № *****,
собственост на „Сожелиз –България“ ЕООД,
управляван от пострадалия Боян С.
се е движил към гр.София в дясната лента на пътното платно. На горепосочения
пътен участък, т.а. „МАН“ с per. № *****с полуремарке с per. № *****, се
блъснал с предната си част в задната част на прикаченото към т.а. „Волво“ полуремарке с рег.№ №*****. Скоростта на товарния
автомобил, управляван от постр.Боян С. в
началото на удара е била около 77,7 км/ч.
Мястото на удара по дължина на пътя е на около 15-16 метра след
ориентира (в посока към гр. София) и по широчина на пътя на около 6,3 - 8,4
метра вдясно от левия край на асфалта (в посока към гр. София).
След удара т.а. /влекач/
„*****“ с per. № *****с полуремарке –цистерна
с рег.№***** е продължил да се движи косо наляво и е спрял на мястото, където е
намерен при огледа. В резултат на удара цистерната се е обърнала на дясната си
страна. След удара т.а. /влекач/ „Волво ФХ12“ с рег.№ ***** с прикаченото полуремарке- цистерна с рег. №*****
се е преместил косо надясно и е спрял на мястото, където е намерен при огледа.
В резултат от
настъпилото ПТП постр. Б.К. С. е получил
тежки травматични увреждания и е починал на място.
До настъпилото
местопроизшествие спрели преминаващи автомобили. Водачи на същите се обадили на
тел.112, като подали сигнал за станалото ПТП и че има починало лице.
След пристигане на служителите на „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-гр.Шумен на местопроизшествието подс.С. е бил изпробван
с техническо средство- дрегер за наличието на алкохол в кръвта му, но такова
наличие не било констатирано, поради което не му е била взета кръв за
изследване.
По делото е изготвен протокол за оглед
на местопроизшествие от 05.04.2019 г. В същия е посочено, че
местопроизшествието е на км.339 на автомагистрала „Хемус“. За ориентир на
огледа /ОР/ е приета указателна табела на км.339. На 20 м. от ориентира в
посока Варна и на 5,40 м. от левия край на асфалта в посока София е намерено
разпиляно в неправилна форма бяло зърнесто вещество. На 15 м. от ОР в посока
София и на 5,5 м. от левия край на
асфалта в посока София е намерена следа от протриване с дължина около 25
см. Между тази следа и бялото вещество с неправилна форма по платното са
намерени разпилени парчета наподобяващи такива като от светлоотразителен
триъгълник. Фиксирани са следи върху пътното платно, за които е посочено че
продължават и водят дъговидно към полегналата цистерна. Описани са намерените
на пътното платно превозни средства- влекач „Волво“ с рег.№ ***** с полуремарке
с рег.№***** и влекач „МАН“ с рег.№ ***** и полуремарке –цистерна с рег.№ *****.
В кабината на влекач „МАН“ е намерен трупа на пострадалия Б.К. С.. Към
протокола за оглед на местопроизшествие е
приложен и албум от направени снимки.
В хода на досъдебното производство е
назначена съдебно-медицинска експертиза
№І-47/2019 г. за оглед и аутопсия на труп. Видно от заключението й: при
огледа и аутопсията на трупа на Б.К. С. е била установена съчетана травма: Гръдна
травма-разкъсване на стената на
лявото предсърдие и дясната камера с излив на около 400мл кръв в околосърцевата
торбичка/хемоперикард/, разкъсване на белите дробове в хилусите и по предната
им повърхност, наличие в гръдната кухина на около 300 мл. кръв /хемоторакс/,
счупване на ребра двустранно, с кръвонасядания на околните меки тъкани- в дясно
от 5-то до 8-мо ребро – по предна мишнична линия и в ляво по две линии – от
2-ро до 9-то ребро – косо от средна ключична към предна мишнична линия и от 4-то
до 7-мо ребро – до заглавното им място за гръдната кост; Коремна травма - руптури на слезката, разкъсване, размачкване и
кръвонасядане на черния дроб, кръвонасядане на рехавите тъкани около слезката,
двата бъбрека, заедно с мастната капсула на десния бъбрек и чреводържателя на
тънките черва, наличие на около 400 мл. кръв в коремната кухина, прекъсване на
тазовия пръстен в областта на кръстцово-хълбочното съчленение двустранно, с
кръвонасядане в околните меки тъкани; Други:
разкъсно-контузна рана по брадата, ожулвания по дясната ръка, множество ожулвания
и кръвонасядания по десния долен крайник.
Причината
за смъртта на Б.К. С. е съчетаната
травма с фрактури и увреждане на жизнено важни органи в гръдната и коремната
кухина – сърце, бели дробове, слезка, черен дроб и др. Част от тази травма е
несъвместимата с живота сърдечна тампонада /притискане на сърцето/ от
кръвоизлива в околосърцевата торбичка от разкъсаните стени на ляво предсърдие и
дясна камера.
Смъртта
на починалия е настъпила бързо и е била неизбежна.
Всички
описани травматични увреждания са получени по общия механизъм на удари с или
върху твърди предмети с голяма кинетична енергия. Те биха могли да възникнат
при травма вътре в кабината на тежкотоварен автомобил при удари в различни
детайли на кабината. По трупа не се
установяват увреждания, които да не могат да се получат по този механизъм и при
обстоятелствата на конкретния инцидент. Всички
увреждания са прижизнени, видно от установеното количество кръв в
околосърцевата торбичка, гръдната и коремната кухина, и от кръвонасяданията на
тъкани около разкъсаните органи и местата на счупване на костите.
Към
момента на смъртта си Боян С. не е бил алкохолно повлиян.
В хода на разследването е назначена съдебно- автотехническа експертиза. Видно
от заключението й: към момента на удара
товарен автомобил влекач „Волво“ с рег.№ ***** с прикачено полуремарке с рег.№ *****
не е бил в движение. Скоростта на движение на товарен автомобил „МАН“ с рег. № *****
с прикачено полуремарке –цистерна с рег. № ***** е била 73,4 км/ч. Опасната
зона за спиране на този автомобил е 95,3 м.
Мястото
на удара е на 15 метра след ориентира /посока гр.София/ и на 5,5 метра в дясно
от левия край на асфалта, т.е. в дясната лента за движение по посока гр.София.
От
автотехническа гледна точка основната и непосредствена причина за възникване на
произшествието са неправилните действия от гледна точка на безопасността на
движението на водача на товарен автомобил „Волво“ с рег. №***** и полуремарке с
рег. №*****, който е преустановил движението на платното за движение, в
условията на намалена видимост- нощем, като не е взел мерки за правилното му
обезопасяване.
Съгласно
изискванията за безопасност на движението водачът на т.а.“Волво“ не е следвало да спира и престоява на
платното за движение. При евентуално възникнала авария водачът на автомобила би
следвало да постави светлоотразителен триъгълник на 100 м. зад композицията и
по възможност да включи аварийни светлини, като същевременно предприеме мерки
за изтегляне на автомобила на безопасно място извън платното за движение. В
конкретния случай след 50 м. след мястото на удара има оформена аварийна лента
с широчина 3 м.
Водачът
на товарен автомобил „МАН“ с рег.№ ***** при движение в дясната лента е
отклонил вниманието си и не е възприел състоянието на товарен автомобил „Волво“
с рег.№ ***** с прикачено полуремарке с рег.№ *****. Същият е имал възможност
своевременно да възприеме при приближаването си положението на покой на преустановилия
движението товарен автомобил влекач „Волво“ с рег.№ ***** с прикачено
полуремарке с рег.№ ***** и своевременно да предприеме заобикаляне или при
невъзможност да изпълни маневрата да преустанови движението зад него. В рамките
на опасната зона за спиране – 95,3 м. В случая участъкът предхождащ мястото на
удара е прав и през тъмната част на денонощието водачът на товарен автомобил
„МАН“ с рег.№ ***** е имал възможност да възприеме спрялата композиция от не
по-малко от 300 м. и при приближаването към нея своевременно да предприеме
мерки за намаляване на скоростта или заобикаляне.
В хода на съдебното следствие е
назначена повторна автотехническа експертиза. От заключението й се установява,
че към
началото на удара влекачът „Волво ФХ12“ с рег. № ***** с полуремарке „*****“ с
рег.№ ***** е бил спрял. Скоростта на
влекача „*****“ с рег.№ ***** с полуремарке „Катмерцилер КТМ“ с рег.№ ***** в
началото на удара е била 77,7 км/ч.
Опасната зона за спиране на влекача „*****“ с
полуремарке „Катмерцилер КТМ“ за установената скорост е 103,5 метра.
Мястото на началния контакт между състава от
превозни средства - влекач „*****“ с per. № *****с полуремарке „Катмерцилер КТМ“ с per. № ***** и
състава от превозни средства - влекач „Волво ФХ12“ с per. № ***** с
полуремарке „*****“ с per. № *****е било: по дължина на пътя на около 15-16 метра след ориентира (посока към гр. София); по
широчина на пътя на около 6,3 - 8,4 метра вдясно от левия край на асфалта
(посока към гр. София).
От
техническа гледна точка причина за произшествието е спиране на състава от пътни
превозни средства влекач „Волво ФХ12“ с полуремарке „*****“ в дясната част на
платното за движение към София.
От техническа гледна точка друга причина за настъпване на ПТП може да
бъде движението на влекач „*****“ с полуремарке „Катмерцилер КТМ“ също в
дясната част на платното без да спре или да заобиколи спрелият състав от влекач
„Волво ФХ12“ с полуремарке „*****“.
От техническа гледна точка произшествието е било предотвратимо, ако
водачът на влекача „Волво ФХ12“ с полуремарке „*****“ не е спрял състава от
превозни средства в дясната лента за движение към гр. София или ако е спазил
съответните правила за безопасност в създадената ситуация, относно светлинната
сигнализация.
Опасната зона за спиране на влекача „*****“ с полуремарке „Катмерцилер
КТМ“ за установената скорост е 103,50 метра. Ако влекачът „Волво ФХ12“ с
полуремарке „*****“ е бил с включени аварийни светлини, то водачът на влекача „*****“
с полуремарке „Катмерцилер КТМ“ е имал техническа възможност да ги възприеме от
разстояние над 120 метра и да предотврати произшествието чрез спиране.
Ако
влекачът „Волво ФХ12“ с полуремарке „*****“
е бил с включени аварийни светлини, то водачът на влекача „*****“ с полуремарке
„Катмерцилер КТМ“ е имал техническа възможност да предотврати произшествието
чрез заобикаляне.
Ако
влекачът „Волво ФХ12“ с полуремарке „*****“ е бил с включени само габаритни
светлини, то водачът на влекача „*****“ с полуремарке „Катмерцилер КТМ“ е имал
техническа възможност да ги възприеме от разстояние над 120 метра, но не би
могъл да прецени дали влекачът „Волво ФХ12“ с полуремарке „*****“ е бил спрял
или в движение и разположението му по широчина на платното за движение.
Решението на водач в такава ситуация е субективно.
Влекачът „*****“, участвал в произшествието е с първоначална регистрация
през 2011 г. Фабрично такива превозни средства са оборудвани с предпазен колан
за мястото на водача. В материалите по делото няма данни дали конкретния влекач
е имал предпазен колан за мястото на водача и дали е бил изправен, към момента
на произшествието. Няма данни в протокола за оглед, относно наличието или
състоянието на предпазния колан за мястото на водача, както и дали е бил
поставен от водача. Няма достатъчно данни, за да се отговори категорично на
въпроса пострадалият Боян С. бил ли е с поставен обезопасителен колан при
настъпване на пътния инцидент.
В протокола за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие са описани
следи от протриване в асфалта. За тези следи е посочено само началото. Липсва
важна информация за края на следите, дължината, широчината, конкретната
траектория, характера и др. Без такава информация не може да се направи
обективно изследване на описаните следи. В протокола за оглед няма категорични
данни за спирачни следи на мястото на инцидента.
При измерване на разстоянието, на
което се намират елементи от задната страна на празно полуремарке „Кьогел СНЦО
24“ спрямо пътното платно е установено, че по височина разстоянието от пътното платно до
долната страна на напречния панел за светлините и регистрационния номер е 0,68
метра, а до горната страна на този панел - 0,90 метра. Разстоянието от пътното
платно до долната страна на товарната платформа е 1,05 метра, а до горната
страна на платформата - 1,25 метра.
Двигателите с вътрешно горене, какъвто е двигателят на влекач МАН ТГХ
18.480, са съставени от различни елементи и системи. В тази връзка технически
неправилно е да се посочи един размер за височината, на която се намира
двигателя спрямо пътното платно. При направено измерване, относно положението на двигателя на
влекач МАН ТГХ 18.480, по височина спрямо пътното платно се установява, че разстоянието
от долната част на двигателя до пътното платно е 0,40 метра. Разстоянието от
горната част на двигателя до пътното платно е 1,30 метра. Тези разстояния
зависят от налягането в гумите, също дали към влекача е прикачено полуремарке
или не и др. По време на измерването влекача МАН ТГХ 18.480 не е бил с прикачено полуремарке.
В
протокола за оглед няма данни за деформации в предната част на полуремарке
„Катмерцилер КТМ“ с per. № *****. От фотоалбума (ФК с номера 60, 61 и 62) се
вижда, че цистерната е отделена от седлото на влекача. На това място са
настъпили деформации в резултат на отделянето. От ФК с номера 64 и 65 се вижда,
че цистерната лежи на дясната си страна на пътя. В резултат на това следва да
са получени деформации по дясната страна на цистерната. От фотоалбума не може
да се установят конкретни деформации.
От заключението на Химическа експертиза №68/2019
г. е видно, че в кръвната проба, иззета
от трупа на Б.К. С. не се установи наличие на алкохол.
От заключението на Химическа
експертиза №69/2019 г. е видно, че в
пробата урина, иззета от трупа на Б.К. С. не се установи наличие на
алкохол.
На досъдебното производство е изискана справка
от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Шумен, от която се установява, че
подс.С.С. е правоспособен водач с
придобити категории С DE
D CE AM B TKT. До момента на произшествието е бил наказван за нарушения на правилата на
ЗДвП, като са му издавани 22 бр. наказателни постановления, 19 бр. от които са
влезли в сила. Има издадени 13 бр. фишове за административни нарушения.
Приложена е и справка за нарушител, от
която се установява, че пострадалия Б.К. С. е правоспособен водач с придобити
категории: А В С DE D CE
AM TKT. До момента на
произшествието е бил наказван за
нарушения на правилата на ЗДвП, като са му издавани 2 бр. наказателни
постановления и 3 бр. фишове за административни нарушения.
От изисканата и приложена справка за
съдимост на подс. С. се установява, че същия е осъждан и реабилитиран по право.
В хода на досъдебното производство е
приложена справка с рег.№ *****г. на Районен център 112- Варна, от която се
установява, че в 02:11 ч. на 05.04.2019 г. в РЦ112-Варна е прието обаждане от
телефонен номер **********, сигнала е регистриран и предаден в 02:14 г. на дежурен ОДЧ при ОД на
МВР- Шумен със съответен електронен картон. На същата дата в 03:50 ч. е прието обаждане от телефонен номер
**********, сигнала е регистриран и
предаден в 03:54 ч. на дежурен ОДЧ при ОД на МВР-Шумен, на дежурен в
ЦСМП –Шумен, на дежурен ОЦ при РД на ППЗН-Шумен и на дежурен Пътна
инфраструктура със съответен електронен адрес.
В 03:53 ч. в РЦ112-Варна е приет сигнал от телефонен номер **********, който е регистриран и свързан с
картона по предходния сигнал. В 04:00 ч. на 05.04.2019 г. в РЦ112-Варна е приет
сигнал от телефонен номер **********,
който е регистриран и свързан с картона по сигнала в 03:50 ч.
Към материалите по делото са приложени и
протоколи за технически оглед на МПС за установяване на техническото състояние
на превозните средства, участвали в пътнотранспортното произшествие. От същите е видно, че т.а.„Волво ФХ12“ с рег.№ *****
е технически изправен, като огледа е извършен визуално на мястото на
произшествието без използването на помощни и технически средства.
Превозно средство – полуремарке „Кьогел
СНЦО 24“ с рег.№ ***** е технически неизправно- деформиран преден мост в
областта на лявото колело; счупени са габаритните светлини, стоп светлините и
пътепоказателите; деформирана е задната част на рамата; счупена е носещата
конструкция на товарното отделение на полуремаркето.
Товарен автомобил „МАН ТГХ“ с рег. № *****
е технически неизправен – скъсани
спирачни тръбопроводи; скъсано захващане на предния мост; деформирана е кормилната
щанга. Скъсан е кормилния привод. Счупени са всички светлини. Кабината е
отделена от рамата и е изцяло деформирана. Рамата е деформирана, горивните
резервоара са деформирани и спукани. Спукано е седловото устройство на влекача.
Полуремарке „Катмерцилер КТМ“ с рег.№ *****
е технически неизправно – деформирана е предната част на корпуса и десните
странични предпазни лайсни. Наблюдават се и следи от протриване в асфалта по
протежение на цялата дясна част на цистерната.
В протоколите е посочено, че огледа на
превозните средства е извършен визуално на мястото на произшествието без
използването на помощни и технически средства.
В материалите от досъдебното
производство е приложен и протокол за резултатите от извършеното разследване на злополука,
станала на 05.04.2019 г., от който се установява, че причината за възникване на
злополуката е пътно-транспортно произшествие.
Към материалите по делото е приложен и
констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 2019-1038-165/05.04.2019 г. и
докладна записка с рег.№ 869р-2269-18.04.19 г.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
от показанията на свид. Д.В.В., дадени в хода на съдебното производство и тези
на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1,
т.1 от НПК, на свид. М.Й.С., дадени в хода на съдебното производство, на свид. З.А.С.,
дадени в хода на съдебното следствие, на
свид. Д.С.Д., дадени в хода на съдебното следствие, на свид. Д.С.Д., дадени в
хода на съдебното следствие, на свид.С.Б.С., дадени в хода на съдебното
следствие; от заключенията на: съдебномедицинската
експертиза за оглед и аутопсия на труп №І-47/2019 г., химически експертизи
– 2 бр., съдебно- автотехническа
експертиза, повторна съдебно – автотехническа експертиза; от веществените
доказателства - СД диск, със запис от обаждания на 05.04.2019 г. до РЦ-112
гр.Шумен, възпроизведен в хода на съдебното следствие, както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство и в съдебното следствие.
Съдът кредитира показанията на свидетеля
Д.В.В., дадени в хода на съдебното следствие и тези на досъдебното производство
пред разследващ орган, приобщени по съответния процесуален ред. Показанията му
са последователни, обективни, подкрепят се от събраните по делото
доказателства- справка от РЦ-112, протокол за оглед на местопроизшествие и от
заключенията на автотехническите експертизи.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите М.Й.С. и З.А.С., дадени в хода на съдебното следствие. Показанията
им са взаимно непротиворечиви, последователни и се подкрепят от писмените
доказателства по делото- материалите от извършената проверка във връзка с
трудовата злополука на постр.Боян С..
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Д.С.Д., Д.С.Д. и С.Б.С.. Показанията им са обективни,
последователни и се подкрепят от писмените доказателства по делото- протокол за
оглед на местопроизшествие, заключенията на автотехническите експертизи,
констативен протокол за ПТП, докладна записка.
Съдът кредитира изцяло заключението на
съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп. Заключението е
пълно, обективно и компетентно дадено,
изцяло кореспондиращо с доказателствата по делото – протокол за оглед на
местопроизшествие и албум към него, заключенията на химическите експертизи –
2бр., медицински документи, свързани със здравословното състояние на постр.Боян
С..
Съдът кредитира заключенията на
химическите експертизи- 2 бр. Същите са обективни, пълни и компетентно дадени.
По отношение заключението на
автотехническата експертиза, изготвена от в.л. П.П.. Съдът намира, че същото се подкрепя от
заключението на повторната автотехническа експертиза, изготвена от доц.д-р инж.Д.Л.
и инж.Ж.Г.. Съдът констатира, че в частта на изчислената скорост на т.а.“МАН“ с
рег.№***** с полуремарке с рег.№ ***** преди удара, както и при определяне на
опасната зона за спиране на посочения автомобил в двете експертизи са посочени
различни стойности. В заключението на автотехническата експертиза, изготвено от
инж.П. е посочено, че т.а.“МАН“ преди удара се е движил със скорост 73,4 км/ч.,
като опасната му зона за спиране е 95,5 м. В заключението е посочено, че
скоростта за движение на този автомобил е определена по уравнението за запазване на енергията, преобразувано по отношение на
търсената скорост /л.4 от експертизата/.
В заключението на повторната автотехническата експертиза,
вещите лица са посочили, че преди удара т.а.“МАН“ се е движил със скорост 77,7
км/ч., като опасната му зона за спиране е 103,5 м. В заключението е посочено,
че скоростта за движение на този автомобил е определена като е използван закон за запазване на количеството на
движение. Съдът констатира, че вещите лица са използвали формула за
изчисление на скоростта, която включва и други величини, които не са включени
във формулата, използвана от инж.П. при
изготвяне на първоначалната експертиза /ъглите на векторите на скоростите на
масовия център на т.а.“МАН“ с полуремарке преди и след удара, ъгъла на вектора
на скоростта на масовия център на влекач „Волво“ с полуремарке след удара и др./
Съдът намира, че формулата, по която вещите лица по допълнителната
експертиза са изчислили скоростта на т.а.“МАН“ е по-подробна и по-точна,
съответно и изчислената опасна зона за спиране е по-правилно определена. Предвид изложеното, съдът не кредитира
заключението на вещото лице инж.П., само в частта на изчисление на скоростта на
движение на т.а.“МАН“ с полуремарке преди удара и опасната му зона за спиране.
В останалата част съдът кредитира заключението на съдебно- автотехническата
експертиза. В тази част съдът намира заключението за обективно, пълно и
компетентно дадено, кореспондиращо с доказателствата по делото – протокол за
оглед на местопроизшествие и албум съм него, показанията на свид.Д.В.В..
Съдът намира, че заключението на
повторната автотехническа експертиза е пълно, обективно и компетентно дадено.
Същото се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства- показанията на
свид.Д.В. и писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие и
албум съм него, констативен протокол за ПТП, докладна записка, поради което го
кредитира изцяло.
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние
подсъдимия С.Г.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по
чл.343, ал.1, б.”в” от НК, във
вр. с чл.342, ал.1 от НК, защото:
* обект
на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на
движението по пътищата и обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на личността и гарантират правото на живот;
*от
обективна страна подсъдимият С.Г.С. е извършил фактически действия по
управление на товарен автомобил /влекач/ „Волво” с рег. № ***** с полуремарке с
рег.№ *****, което съгласно константната практика на Върховния съд е
"всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите
му";
От събраните по делото доказателства се
установи, че при управлението на товарния автомобил подс.С. е нарушил правила
за движение по пътищата, а именно: чл.
59, ал.1 от ЗДвП „Водачът на
пътно превозно средство, принуден да
спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху
лентата за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и
при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с
предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. При
невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението той е длъжен да вземе
мерки за изтегляне на пътното превозно средство от автомагистралата по най-бърз
начин“; чл.97, ал.4 от ЗДвП „Предупредителният светлоотразителен
триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото
пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на
движение на заобикалящите го пътни превозни средства. На автомагистрали и
пътища с разрешена скорост на движение над 90 км/h предупредителният
светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко
от
100 метра“; чл.97, ал.5 от ЗДвП„Като допълнителен сигнал за
обозначаване на повредено пътно превозно средство може да се използва
включването на авариен сигнал или габаритни светлини“.
От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства безспорно се установи, че управлявания от подс.С. товарен автомобил се е движил в дясната лента за движение по автомагистрала
„Хемус“, като неговата лента е разделена от лявата с двойна прекъсната линия.
Подсъдимият се възползва от правото си да откаже да даде обяснения, поради
което причината за спирането на управлявания от него автомобил е остана
неизяснена. По делото не са събрани доказателства за настъпила повреда в
управляваното от него превозно средство, поради която същия да е бил принуден
аварийно да спре върху пътното платно. От събраните по делото писмени
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, констативен протокол за
ПТП и докладна записка, както и от събраните гласни доказателства – показанията
на свид.Д.В. се установява, че на
05.04.2019 г., около 02:00 ч. товарен автомобил „Волво” с рег. № ***** с
полуремарке с рег.№ ***** е бил спрян в дясната лента за движение. Предвид обстоятелството, че спирането на
автомобила е било през нощта, при намалена видимост, подсъдимият е следвало да
сигнализира другите участници в движението
с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен
сигнал. Липсват доказателства по делото подсъдимият да е включил аварийните
светлини в задната част на полуремаркето. От приложения по делото протокол за
оглед на местопроизшествие се установява, че на местопроизшествието са намерени
и описани парченца наподобяващи такива като от светлоотразителен триъгълник. На въпрос в съдебно заседание по начина, по
който са описани парченцата наподобяващи такива като от светлоотразителен
триъгълник, може ли да се определи къде е намирал светлоотразителния
триъгълник, вещото лице доц.д-р инж.Л. посочва, че същия следва да е бил
поставен на около 20-тия метър преди ориентира на огледа. В протокола за оглед е посочено, че посочените парченца се намират между разпиляно
в неправилна форма бяло вещество и следа
от протриване, която е на 15 м. от ОР в посока София и на 5,5 м. от левия край
на асфалта в същата посока. Мястото на удара, съгласно приетата повторна
автотехническа експертиза, е по дължина
на пътя на около 15-16 м. след ориентира /посока София/ и по ширина на пътя на
около 6,3- 8,4 метра вдясно от левия край на асфалта /в посока София/. Свид.Д.В.
в показанията си посочва, че е възприел на пътното платно светлоотразителен
триъгълник, който според него е бил на около 20 м. след спрелия на платното
товарен автомобил. Предвид събраните доказателства по делото и обективните
находки при извършения оглед на местопроизшествието, съдът намира, че светлоотразителен
триъгълник е бил поставен на пътното платно на около 35 м. след задната част на полуремарке с рег.№ *****,
прикачено към т.а.“Волво“ с рег. № *****.
По делото липсват доказателства подс.С.
да е включил авариен сигнал на управляваното от него превозно средство, след
спирането му на пътното платно.
Не са събрани доказателства от момента
на спирането му на пътното платно, около 02:00 часа, до момента на произшествието, около 03:45
часа, подсъдимият да е взел мерки за
изтегляне на превозното средство от автомагистралата, ако е имал данни за
наличието на някаква повреда.
Поставяйки светлоотразителния триъгълник
на по-близко разстояние – на около 35 м. зад полуремаркето, вместо на 100 м.,
съгласно разпоредбата на чл. 97,ал.4 от ЗДвП, подсъдимият е поставил в риск
другите участници в движението. Разпоредбата на чл.97, ал.5 от ЗДвП позволява
като допълнителен сигнал за обозначаване на повредено пътно превозно да се
използва включването на авариен сигнал или габаритни светлини. От събраните
гласни доказателства по делото се установява, че около 02:10 ч. на 05.04.2019
г. свид.Д.В. е възприел включените габаритни светлини на превозното средство,
които светели много силно и му създали представа, че същото се движи. Едва на
разстояние от 50 м. той възприел, че товарния автомобил е спрял, и за да не се
блъсне в него предприел маневра изпреварване.
По делото не са налични доказателства към момента на удара с т.а.“МАН“ с
рег.№ ***** с полуремарке с рег.№*****, около 03:45 ч., подсъдимият да е бил включил авариен сигнал
или габаритни светлини на управляваното от него превозно средство.
Водачът на т.а.“МАН“ с рег.№ ***** с полуремарке с рег.№*****
също е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, по конкретно
на: чл.
20, ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.20, ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“. Непосредствено преди
удара пост.Б.К. С. не е контролирал непрекъснато управляваното от него превозно
средство. Товарен автомобил “МАН“ с рег.№ ***** се е движел със скорост от 77,7 км/ч, която не е била
съобразена от пострадалия с конкретните условия на видимост, и по-точно с обстоятелството,
че се движи през нощта, когато видимостта е силно ограничена. Постр.Боян С. не
е предприел никакви действия, за да намали скоростта на движение на
управляваното от него превозно средство и
да спре, за да избегне удара с другия товарен автомобил, който се явява
препятствие върху платното за движение. Съдът намира, че пострадалия Б.С. при
избиране на скоростта на движение не е допуснал другите нарушения на чл.20,
ал.2, изр.1 от ЗДвП, посочени в диспозитива на обвинението.
По изложените
съображения съдът намира, че деянието на подсъдимия С.Г.С. е извършено при
независимо съпричиняване от страна на пострадалия Б.К. С..
Произшествието
би могло да бъде предотвратено само ако подсъдимият С. не е спрял управляваното
от него превозно средство върху пътното платно, като след спирането му е следвало
да го обезопаси със
светлоотразителен триъгълник на разстояние от 100 м. след превозното средство и е следвало до
влючи авариен сигнал.
Пострадалият
Боян С. също е можел да извърши действия, за да предотврати произшествието,
като е следвало да предприеме действия по намаляване на скоростта на движение
на управляваното от него превозно средство и да го спре, за да избегне удара. С действията си подсъдимият и пострадалият са
станали причина за настъпването на
пътнотранспортното произшествие.
В резултат на пътнотранспортното
произшествие е причинена смъртта на постр.Б.К. С.. Между
претърпяното ПТП и настъпилата смърт на пострадалото лице е налице пряка
причинно следствена връзка.
*
субект на престъплението е всяко
наказателно отговорно лице – подсъдимият е бил пълнолетно вменяемо лице - по
време на извършване на деянието е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си;
* от
субективна страна - престъплението е извършено от подсъдимия по
непредпазливост във формата на небрежност -
той не е целял и не е предвиждал настъпването на обществено -опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият С. не е предприел
никакви действия за изтегляне на управляваното от него превозно средство от
автомагистралата, нито го е обезопасил по предвидения в закона ред.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по
пътищата от страна на подсъдимия и на пострадалия.
По отношение защитната теза на
процесуалните представители на подсъдимия: От адв.Боянка А. се излагат доводи, че внесения
от Окръжна прокуратура – гр.Шумен обвинителен акт не съдържа всички необходими
реквизити, тъй като в същия са посочени само показанията на свид.Д.В., преписан е протокола за оглед на
местопроизшествие и заключението на
автотехническата експертиза. Според защитата формулираното обвинение е неясно,
тъй като подсъдимият не знае срещи кои факти да се защитава. Излага се и довод,
свързан с посочване на неправилна правна норма от ЗДвП в диспозитива на
обвинителния акт. Съдът намира, че така изложените доводи са неоснователни.
В разпоредителното заседание по делото,
проведено на 01.06.2020 г. от страна на
защитата бяха направени искания за прекратяване
на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора, като се изложиха доводи за допуснати нарушения в
обстоятелствената част на обвинителния акт. По отношение на всички изложени в
разпоредителното заседание доводи съдът е взел отношение и е приел, че не са
допуснати такива нарушения, поради което остави без уважение искането съдебното
производство да се прекрати и делото да се върне на прокурора. Определението на съда е потвърдено с определение №169 / 12.06.2020
г. по ЧНД №172/20 г. по описа на АС –
Варна. В посоченото разпоредително заседание
от страна на защитата не са излагани доводи по отношение на допуснати
процесуални нарушения в диспозитива на
обвинителния акт, свързани с неправилно посочване на материалноправни
норми. Разпоредбата на чл.248, ал.3 от НПК преклудира възможността да се правят възражения за допуснати нарушения на
процесуалните правила по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, ако същите не са били
поставени на обсъждане в разпоредителното заседание. Предвид гореизложеното
съдът намира, че така направения довод от страна на защитата е процесуално
недопустим, поради което и следва да се остави без уважение. Допуснатото изменение на обвинението на
подсъдимия, направено преди приключване на съдебното следствие е по отношение
на нарушението на чл.59, ал.1 от ЗДвП. С
направеното изменение на обвинението от прокурора, не е допуснато
нарушение на правото на защита на подсъдимия, тъй като посочената за нарушена норма
по чл.59, ал.1 от ЗДвП е идентична по
съдържание с тази по първоначално повдигнатото му обвинение, в което е посочена
като нарушена разпоредбата на чл.59а, ал.1 от ЗДвП. Разликата в двете правни
норми е, че в разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗДвП са посочени действията, които
водачът следва да извърши, когато е принуден да спре поради независещи от него
обстоятелства на автомагистрала. В разпоредбата на чл.59а, ал.1 от ЗДвП са
посочени същите действия, но при движение по скоростен път. В обстоятелствената
част на обвинителния акт е посочено, че спирането на управлявания от подсъдимия
товарен автомобил е станало на автомагистрала „Хемус“ на км.339. Този посочен
от прокурора факт се установява от протокола за оглед на местопроизшествие и събраните
по делото доказателства- гласни доказателства, заключения на автотехнически
експертизи. С изменението на обвинението
от прокурора подсъдимият не е изправен
пред ново обвинение, в което да са посочени други нарушения, срещу които не се
е защитавал. Не е налице и позоваване на нови факти, срещу които да не се е
защитавал.
Като неоснователен следва да се посочи
довода от страна на защитата, че в обстоятелствената част на акта не е
посочено, че подсъдимия не е включил аварийни светлини, поради което същия няма
как да се защитава срещу този факт. Така изложения довод е неоснователен. В
обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че „…Водачът на композицията /обв.С./ излязъл от автомобила и поставил в
тази дясна лента на около 35 м. зад
полуремаркето светлоотразителен триъгълник, като същевременно оставил включени
задните габаритни светлини и осветена от лед светлини останала задната рамка на
ремаркето…“. Разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗДвП предоставя възможност на
водача на превозното средство при
намалена видимост да сигнализира
спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник
или включен авариен сигнал. В конкретния случай прокурорът е приел, че
подсъдимият е поставил светлоотразителен триъгълник на разстояние от 35 м. и е
включил задни габаритни светлини. Разпоредбата на чл.97, ал.5 от ЗДвП регламентира, че като допълнителен сигнал
може да се използва включването на авариен сигнал или габаритни светлини. Непосочването в обстоятелствената част на
обвинителния акт на отрицателен факт, че
водачът не е включил авариен сигнал не
го лишава от възможността да се защитава и да представи доказателства, че е
използвал такъв сигнал.
Излага се
довод, че липсват данни, че в 02:11 ч. на 05.04.2019 г. подсъдимият да е поставил светлоотразителен
триъгълник на разстояние 35 м. след полуремаркето, както и че няма такива,
че непосредствено преди произшествието
товарният автомобил да не е бил сигнализиран с триъгълник и габаритни
светлини. Така изложения довод следва да
се остави без уважение. Налични са
събрани доказателства по делото, показанията на свид.Д.В. ***, от които се
установява, че подсъдимият е бил поставил светлоотразителен триъгълник преди
02:11ч., както и че е бил пуснал габаритни светлини на полуремаркето. Не са
събрани доказателства триъгълника да е преместен от подсъдимия на по-далечно
разстояние, каквото е изискването на закона – на 100 м. Видно от протокола за
оглед на местопроизшествие парченца наподобяващи светлоотразителен триъгълник
са намерени и описани, като най-далечното отстои на 20 м. от ориентира,
съответно на 35 м. от мястото на удара. В съдебно заседание на
29.01.2021 г. на въпрос на съда, вещото
лице доц. д-р инж.Л. е отговорил, че такъв триъгълник, ако това са парченцата
от него, следва да е бил поставен около 20 м. преди ориентира. По делото не са събрани доказателства към
момента на удара между превозните средства дали са били включени аварийния
сигнал или габаритните светлини на полуремаркето, прикачено към т.а. „Волво“.
Излага се
довод, че по делото няма доказателства дали превозното средство, управлявано от
подсъдимия е можело да бъде изтеглено от автомагистралата, както и няма такива
относно техническото му състояние. Съдът намира, че действително не са налице
доказателства дали т.а.“Волво“ с полуремарке е можело самостоятелно да се
изтегли от участъка на автомагистралата, на който е било спряно. По делото не е
установена причина за спирането на това превозно средство върху платното за
движение. След настъпилото ПТП е извършен технически оглед от специалист
технически помощник, като са съставени и съответните протоколи. Видно от приобщените
като писмени доказателства протоколи: т.а.„Волво ФХ12“ с рег.№ ***** е технически
изправен, като огледа е извършен визуално на мястото на произшествието, без
използването на помощни и технически средства. Превозно средство – полуремарке
„Кьогел СНЦО 24“ с рег.№ ***** е технически неизправно- деформиран е преден
мост в областта на лявото колело; счупени са габаритните светлини, стоп
светлините и пътепоказателите; деформирана е задната част на рамата; счупена е
носещата конструкция на товарното отделение на полуремаркето.
Излага се
довод, че механизма на произшествието не е изяснен, като според защитата не е
наличен отговор на въпроса защо след като е счупено стъклото на задните фарове
на т.а.“Волво“ крушките са здрави. Така
направения довод следва да се остави без уважение. Механизма на произшествие е
безспорно установен с приетите по делото заключения по автотехническата
експертиза и повторната автотехническа експертиза. Видно от протокола за оглед
на местопроизшествие е посочено, че „на задната част на полуремарке рег.№ *****
са намерени „рогачи“ с диодни лампички в тях. В ляво стопа е счупен, но
крушките вътре са здрави“.
Посочените в протокола дионди лампички и крушки не са иззети като
веществени доказателства, поради което не могат да бъдат обект на съдебно-техническа
експертиза, която да отговори на поставения от защитата въпрос.
Без уважение
следва да се остави и довода на защитата, че липсва отговор на въпроса защо
вратите на полуремаркето не са се отразили върху кабината на т.а.“МАН“. В
съдебно заседание вещите лица, изготвили заключението на повторната
автотехническа експертиза са дали
отговор на поставения от защитата въпрос.
Без уважение
следва да се остави и довода на защитата, че липсва отговор на въпроса защо до мантинелата се намират части от влекач
„МАН“. В протокола за оглед на местопроизшествие е посочено, че „след
изправяне на кабината на т.а.“МАН“ се установиха множество счупвания…. Има
изкривена мантинела в ляво на пътя, която е от предната дясна гума на
цистерната до задната лява гума на влекача“. В посочения протокол не са
описани разпилените отделни части, които се виждат на сн.63 от албума към
огледния протокол. Видно от приложения
албум тези части са изпаднали на пътното платно и са в непосредствена близост
до т.а.“МАН“ и прикаченото към него полуремарке. Житейски обяснимо е
местонахождението на тези части да е в
резултат на удара при пътнотранспортното произшествие.
Излага се
довод, че не е изчислена осветеността на фаровете на товарния автомобил,
управляван от пострадалия Боян С.. Излагат се твърдения, че осветеността им е 60-70 м., поради което пострадалия е имал
възможност да спре или да заобиколи спрения товарен автомобил. Съдът намира
изложения довод за основателен. Изчисляване на осветеността на фаровете на
т.а.“МАН“ не е установена с назначените
по делото автотехнически експертизи. В съдебно заседание на 29.01.2021 г. в.л.
доц. д-р инж. Л. е посочил, че за да се определи на какво разстояние осветяват
късите светлини следва да се направи експеримент с конкретните превозни средства.
Видно от протокола за оглед на местопроизшествие участвалите в произшествието
товарни автомобили не са иззети като веществени доказателства, поради което е
невъзможно провеждането на следствен експеримент с т.а.“МАН“ с рег.№СВ 0241 МТ.
По отношение на твърдението на защитата, че пострадалия е имал възможност да
възприеме, че товарния автомобил е спрял, съдът намира същото за частично
основателно. В заключенията на автотехническите експертизи вещите лица са
посочили, че такава е възможност е била налице, като посочват и съответните
разстояния, от които пострадалият е
можел да се възприеме превозното средство, ако същото е било с включен авариен
сигнал.
Излага се
довод за заинтересованост в показанията на свид.З.А.С. и свид.М.Й.С..
Защитата посочва, че не са събрани
доказателства относно здравословното състояние на постр.Боян С., както и дали
същия е бил достатъчно отпочинал преди тръгването му на път на 05.04.2019 г.,
както и че е говорил по телефона един час. Съдът намира така изложените доводи
за неоснователни. Посочените свидетели са дали свидетелски показания, свързани
с часа, в който пострадалия се е прибрал в дома си на 04.04.2019 г., както и
кога е потеглил на път. Свид.М.С. посочва, че е разговаряла със съпруга й, като
той й е звъннал и я е уведомил, че тръгва на път. По отношение на станалата трудова злополука е
проведено и разследване от компетентните органи
на НОИ. От приложения протокол №26/25.04.2019 г. е видно, че на
вниманието на компетентните органи са били представени медицинското досие на
пострадалия и карта за медицински преглед. Проверката не е констатирала
причината за станалата злополука да се дължи на здравословното състояние на
пострадалия. Липсват и писмени доказателства, свързани с телефонни разговори от
негова страна по време на пътуването и непосредствено преди произшествието.
От защитата
се прави искане да се изключи като доказателство по делото протокола за оглед
на местопроизшествие от 05.04.2019 г. , като се излагат доводи, че не е спазен процесуалния ред за изготвянето
му, тъй като поемните лица не са останали до края на огледа. Съдът намира, че
така изложения довод е неоснователен. Поемните лица, посочени в протокола за
оглед на местопроизшествие са разпитани в качеството на свидетели, като същите
в съдебно заседание посочват че са
подписали протокола след изготвянето му. Обстоятелството, че като служители на
МВР, са били изпратени по други служебни задачи не се отразява на процесуалната
годност на изготвения протокол. Липсата
на спомен на разпитаните като свидетели поемни лица, по отношение на отделни
факти, които са отразени в протокола, според съда не може да се отрази за неговата процесуална
годност. Поемните лица нямат задължение да запомнят всички факти, които се
посочват в протокола, а само да присъстват на провеждането на
процесуално-следственото действие, като с подписите си удостоверят, че същото е
проведено. От показанията на разпитания свид.С.Б.С. и от изготвената от него
докладна записка /л.204 от ДП/ се установява, че оглед на местопроизшествието е
бил проведен. Изготвения протокол е съставен по съответния процесуален ред и
съдържа всички изискуеми от закона реквизити. По изложените съображения съдът
намира, че следва да остави без уважение искането на защитата за изключване на
протокола за оглед на местопроизшествие от
доказателствата по делото.
Излага се
довод, че няма извършен повторен оглед на местопроизшествието и данни дали
пострадалия е бил с предпазен колан. Съдът
намира така изложения довод за частично основателен. Видно от материалите по
делото допълнителен оглед на местопроизшествието не е провеждан. В изготвения
протокол не се съдържат констатации дали пострадалия е бил с предпазен колан.
В съдебно заседание на въпрос на
защитата дали пострадалия е бил с предпазен колан, вещото лице д-р Е.К. дава
отговор, че „доколкото не е установена никаква следа от черепно-мозъчна
травма, тоест всички увреждания са в областта на гръдния кош и корема на пострадалия, това предполага, че тялото е
било фиксирано в момента на удара, за да не отхвръкне напред и да се получат
увреждания по главата“.
От защитата
се излага довод, свързан с определянето на правилната опасна зона за спиране на
т.а.“МАН“. Съдът при анализа на доказателствата е изложил мотиви относно
приетата за установена скорост на движение на т.а.“МАН“ преди удара, съответно
и за опасната зона, в която е можел да спре, поради което намира, че не следва
да преповтаря тези свои изводи.
Друг довод,
който се излага е свързан с липсата на конкретизиране на нарушенията, допуснати от страна на
постр.Боян С., което затруднява защитата на подсъдимия. С постановената присъда съдът е приел,
че пострадалия при избиране скоростта на
движението е следвало да се съобрази с конкретните условия на видимост, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Доколкото
пострадалия няма качеството на подсъдим, а допуснатите от него нарушения са
посочени с оглед наличието на съпричиняване, съдът няма процесуална възможност
да оправдае пострадалото лице за
нарушенията, които е приел, че не са допуснати от него. Подсъдимият не следва да се защитава срещу
нарушенията, които са посочени в диспозитива на обвинението, като извършени от
пострадалия.
Излага се
довод за неправилност на изводите на в.л.П. и показанията на свид.Д.В. относно
обезопасяването на превозното средство, управлявано от подсъдимия. Съдът намира, че така изложения довод е
неоснователен. Вещото лице е дало
отговор на поставената му задача, свързана с посочване на причината за
настъпване на ПТП. В заключението си вещото лице е посочило действията на
подсъдимия, които приема за такава причина, но не е конкретизирал има ли нарушена
правна норма от страна на подсъдимия. Предвид изложеното съдът намира, че
вещото лице не е направило правен извод, а е дало експертно становище относно
причината за ПТП. По отношение на показанията на свид.Д.В. съдът при анализа на
доказателствата е посочил защо ги кредитира. Свид.В. е изпълнил гражданския си дълг,
като е уведомил по съответния ред, чрез тел.112, за възприетото от него, за да не настъпи
пътнотранспортно произшествие. Обстоятелството, че посочените от свидетеля
факти не съвпадат с приетата линия на защита, не е основание да се приеме, че
показанията му съдържат правни изводи.
Излагат се
доводи, че подсъдимия е оказал помощ на пострадалия, като е спирал превозни
средства, за да подадат сигнал на тел.112. Съдът намира, че така изложения
довод е неоснователен, тъй като по делото не са събрани такива
доказателства. Предвид изложеното съдът
намира, че искането на защитата за преквалифициране на деянието по чл.343а,
ал.1, б.б от НК е неоснователно. Като
процесуално недопусимо следва да се остави и искането за приложението на чл.78а
от НК. Разпоредбата на чл.78а, ал.6 от НК изключва приложението на
освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на
административнонаказателна отговорност при причинена смърт, какъвто е настоящия
случай.
По отношение
на доводите на подсъдимия, изложени в защитната му реч: подс.С. посочва, че е поставил
светлоотразителен триъгълник на 100 крачки, че автомобила бил на габарити и на
аварийни светлини. Съдът намира така
изложения довод за поставяне на
триъгълника на 100 крачки и
използване на аварийните светлини за неоснователен и неподкрепен от
доказателствата по делото. По отношение
на изложения довод, че е бил с пуснати габарити, съдът намира, че от събраните
по делото доказателства се установява, че пуснатите габаритни светлини са
създали впечатление у свид.Д.В., че автомобила се движи, поради което и
той не възприема, че същия е спрял при
приближаването му. Следва да се посочи,
че свид.В. е възприел това около 02:10 ч. По делото липсват категорични
доказателства дали тези светлини са били пуснати преди удара с т.а.“МАН“. Без уважение следва да се остави и довода, че
т.а.“Ман“ с полурамкето се е бил обърнал, като с ремаркето го е блъснал, а не
директно. Така изложения довод не намира опора в събраните по делото
доказателства и по-конкретно в заключенията на приетите автотехнически
експертизи. Съдът намира, че така изложения довод е с цел да обслужи защитната
тези на подсъдимия.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че деянието на подсъдимия е съставомерно по чл.343, ал.1, б.в, във вр.
с чл.342, ал.1 от НК, а искането на защитата и на подсъдимия за постановяване
на оправдателна присъда следва да се остави без уважение.
При определяне на наказанието на
подсъдимия С.Г.С. за извършеното от него престъпление съдът прецени следните
обстоятелства:
- степента
на обществената опасност на деянието е висока, предвид на факта, че се
касае за управление на МПС и транспортните престъпления се отличават с висока
степен на обществена опасност.
- степента
на обществена опасност на подсъдимия: от данните за личността му се
установява, че е осъждан, но
реабилитиран по право поради което съдът
намира, че неговата обществена опасност е ниска.
Предвид гореизложеното, съдът констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
·
смекчаващите
отговорността обстоятелства: подс.С. с действията си
не е възпрепятствал приключването на воденото спрямо него наказателно
производство. Допуснатите от постр.Боян С. нарушения на правилата на ЗДП, които
са в пряка причинна връзка с произшествието също следва да бъдат отчетени като
смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия.
·
отегчаващи
отговорността обстоятелства: наличие на многобройни нарушения на правилата за движение по
пътищата, за които подсъдимият е санкциониран по съответния законов ред - 19 бр. влезли в сила наказателни постановления и
13 бр. фишове за наложени санкции.
Гореизложените обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати като наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК при
превес на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът
остави без уважение искането на защитата да се приеме, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и наказанието на подсъдимия да се
определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът намира, че действително са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства, но констатира, че са налице и
отегчаващи такива. Горното обуславя приложението на чл.54 от НК, като
наказанието бъде определено към
минималния размер на санкцията, предвидена в закона за осъщественото от
подсъдимия деяние, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства над
отгегчаващите.
Съдът
като взе предвид, че за престъплението
по чл. 343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, към
датата на деянието, се предвижда наказание лишаване от свобода от две до шест
години, прие че следва да наложи на подсъдимия С. наказание “Лишаване от
свобода” в размер на 2 /две/ години.
Определеният размер на наложеното
наказание съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите от страна на осъдения.
Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него, както и ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това
наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
На
основание чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца.
На основание чл.343г от НК във връзка с
чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът наложи на подсъдимия С.Г.С. наказание „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
възложи на подсъдимия С.Г.С. да заплати в полза на държавата направените
деловодни разноски, както следва: по сметка на бюджета на съдебната власт- по
сметка на Окръжен съд- Шумен в размер на 1753,77 лв. /хиляда седемстотин
петдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/ и по сметка на ОД на МВР
гр.Шумен в размер на 710,66 лв.
/седемстотин и десет лева и шестдесет и шест стотинки/.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК
осъди подсъдимия Стоян Г.С. да заплати на частния обвинител З.А.С. направените
от нея разноски за адвокатско възнаграждение в досъдебното производство в
размер на 800,00 лв. /осемстотин лева/.
Съдът
на основание чл.112 от НПК постанови иззетите веществени доказателства: писмени
доказателства- 4 бр. медицински направления, 6 бр. листи,
кочан с бланки на товарителници, дигитален тахограф № 345-252-202 с дигитална
карта да останат на съхранение към
делото.
Съдът не е сезиран с граждански искове
от наследниците на пострадалото лице.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: