№ 498
гр. Бургас, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200913 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД, ЕИК *** против
наказателно постановление № 2962-F627408/06.12.2021г., издадено от Заместник-директор
на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ на основание чл. 355, ал. 1 КСО е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление. Моли да се отмени издаденото наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
За наказващия орган, се явява юрисконсулт К., надлежно упълномощена, която оспорва
жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. По същество съдът намира следното:
Не е спорно, че дружеството –жалбоподател има качеството на осигурител по смисъла
на чл. 5 КСО и като такъв има задължение съгласно чл.5. ал.4 от КСО да подаде Декларация
образец 1 съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО
(държавното обществено осигуряване), УПФ (Учителския пенсионен фонд), здравното
осигуряване, ДЗПО (допълнителното задължително пенсионно осигуряване), вноските за
фонд „ГВРС“ (Гарантирани вземания на работниците и служителите), дните в осигуряване и
облагаемия доход по ЗДДФЛ (Закона за данъците върху доходите на физическите лица) -
поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, до 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия
1
месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено
възнаграждението.
Декларация образец 1 за месец май 2021 г. е следвало да се подаде до 25.06.2021г.
Декларацията е била подадена по интернет с квалифициран електронен подпис на
25.06.2021 г. с вх.№ 02000213266950 и е била отхвърлена, след което е била подадена на
09.08.2021г. с вх. № 02000213314522- отхвърлена и подадена и приета с вх. №
02000213320949/14.08.2021 г.
До лицето била изпратена покана с изх.№ 0200213320949/31.08.2021г., връчена на
14.09.2021г. за явяване в ТД на НАП Бургас и за съставяне и получаване на акт за
административно нарушение за подадената след срока декларация. В указания срок,
представляващият на дружеството се явил и АУАН бил е съставен в негово присъствие като
нарушението е посочено, че е за първи път.
Наказващият орган сезиран с преписката по акта е счел фактическите констатации за
безспорно установени и е издал обжалваното постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се – разпит на
актосъставител, АУАН, представената преписка.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената
по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП) и в срока
по чл. 34 ЗАНН. Съдебния състав не споделя възраженията, че не са индивидуализирани
свидетелите, същите са посочени в АУАН, вписан е свидетеля при съставянето на АУАН,
той може да бъде установен и липсата на посочване на адреси не е съществена, но въпреки
това НП е незаконосъобразно по други причини. Според съдебния състав АУАН и НП не
съответстват на обстоятелствата, установени по делото и е разколебана доказателствената
сила на АУАН, в резултат не са посочени правилно правните норми, които са нарушени и е
нарушено правото на защита на наказаното лице.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана заради неподаване на декларация обр. 1
и че е осъществен състава на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл. 2, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица.
В хода на съдебното следствие се установи, че жалбоподателят е подал декларация обр.
1 и то в установените за това срокове – на 25.06.2021г., но същата не е била приета от НАП,
била е отхвърлена, подадена е била коригирана на 09.08.2021г. и отново отхвърлена, след
което е подадена коригирана и окончателно приета на 14.08.2021г. Ето защо не се касае за
неподаване на декларация обр. 1, а за това, че не е подадена нова декларация, след като е
отказано приемането на вече подадената. Чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.
предвижда, че задълженото лице по тази наредба в 7-дневен срок от датата, на която е
отказано приемане на декларации след попълването на необходимите данни, ги изпраща
отново в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Предвид посоченото в АУАН и НП неправилно е квалифицирано нарушението като не е
взето предвид, че декларация е била подадена с КЕП, но е отказано нейното приемане и е
следвало да се подаде нова, поради което се касае евентуално за нарушение на чл. 11, ал. 3, с
което е нарушено правото на защита на санкционираното лице и е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5
и 6 от ЗАНН.
Следва да се посочи, че по делото липсват доказателства, от които би могъл да се
направи извод, че до жалбоподателя е достигнало съобщение, че декларация обр. 1 не е
приета, за да се приеме, че за него е започнал да тече срокът по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-
2
13. Липсва представено по делото генерирано съобщение с линк до жалбоподателя, от което
да може да се приеме, че е узнал за отказа да се приеме декларацията и че тече срок, за да
подаде коригирана декларация.
Отделно от изложеното, в случая вмененото на жалбоподателя нарушение не е
индивидуализирано в достатъчна степен. В АУАН и в НП не е посочено лицето, за което се
твърди, че не е подадена Декларация Образец 1, а от разпита на актосъставителя се
установи, че се касае за неправилно изписване на ЛНЧ на някое от лицата, което възражение
е вписано и в АУАН. Името на лицето в случая е съществено и е елемент от фактическия
състав на нарушението, тъй като чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, който посочва, че данни се представят
„поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване“, т.е. трябва да е посочено „конкретно
лице”. Непосочването на името на лицето, за което не е подадена декларацията в случая
възпрепятства възможността на наказвания субект да се защити, доколкото той е поставен в
невъзможност да представя доказателства за ЛНЧ и дали декларация е била подадена в срок,
или не. Препятства се възможността да се прецени дали изобщо е трябвало да се подаде
декларация, още повече, че се сочи за грешка в ЛНЧ.
Отделно от изложеното не става ясно дали възнаграждението за месец май е начислено
и изплатено и кога, за да се извърши преценка дали правилно е посочен срока, в който
трябва да се подаде декларация.
Ето защо съдът намира, че поради липсата на индивидуализация на нарушението
АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42 ЗАНН, а наказателното постановление, с което
НО е възприел фактите така, както са описани от актосъставителя, е нарушил чл. 57 ЗАНН и
е издал наказателно постановление без да се индивидуализира нарушението и по този начин
е нарушено правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е
ангажирана.
Освен изложеното наказващият орган само формално е приел, че не се касае за
маловажен случай. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-
наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.
28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП,
поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП
мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53,
ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в пар. 1, т. 4
от ДР на ЗАНН, съгласно който „маловажен случай” е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид.
Според чл.28, б. „а“ ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение
наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
„маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на
нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н.,
като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед
горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че
в настоящия случай са налице предпоставките на маловажен случай. В конкретния случай
няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения. Сочи се от
3
свидетеля, че явно се касае за грешка при изписване на ЛНЧ като е подавана коригираща
декларация и жалбоподателят е предприел действия, за да поправи допуснатата нередовност
и тези обстоятелства, преценени в съвкупност и взаимна връзка, характеризират деянието и
дееца със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите
нарушения от този вид и сочат за маловажност на случая на административно нарушение.
По тези съображения съдът намира, че НП следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая право на разноски има
само жалбоподателят, който не претендира разноски и затова съдът не се произнася.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2962-F627408/06.12.2021г., издадено от
Заместник-директор на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО,
вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ на основание чл. 355,
ал. 1 КСО на „***“ ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4