№ 206
гр. Плевен , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия Ат. Кунчева
като разгледа докладваното от Рени В. Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214400500374 по описа за 2021 година
С решение № 260276/07.04.2021 г. по гр.д.№ 6248/2020 г. по описа на
ПлРС е осъден на основание чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД С. Д. П. да заплати
на О.Д. Ф. сумата 4 160 лв., ведно със законната лихва от 23.11.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
претърпени вреди, от които 660 лева имуществени и 3 500 неимуществени,
причинени на 15.10.2020 г. в с. *** от нападение и ухапване от кучета,
намиращи се под надзора на ответника С. Д. П., като за разликата до 6 000
лева за неимуществени вреди е отхвърлен иска като неоснователен и
недоказан.Осъден е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. Д. П. да заплати на
О.Д. Ф. по компенсация направените по делото разноски в размер 200.05 лв.
Депозирана е въззивна жалба от С. Д. П., чрез пълномощник, срещу
решение № 260276/07.04.2021 г. по гр.д.№ 6248/2020 г. по описа на ПлРС,
което се обжалва частично в осъдителната му част.Счита решението за
неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон,
необосновано, постановено при фактическа и доказателствена
непълнота.Прави се искане да се отмени решението в обжалваната му част
1
като неправилно, в нарушение на материалния и процесуалния закон, явяващо
се необосновано, постановено при фактическа и доказателствена непълнота,
явяващо се несправедливо по отношение на определените - завишени
репарации за претърпени неимуществени вреди.
За въззиваемата страна – О.Д. Ф. процесуалният представител изразява
становище да се постанови решение, с което да се потвърди изцяло
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество -
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите,
изложени от първоинстанционния съд.
Относно изложеното във въззивната жалба съдът намира за установено
следното.
На първо място относно приетото от съда и определено обезщетение се
сочи, че съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл.50 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД във вр. с чл.52 ЗЗД, като произнасяйки се по
тези основания съдът неправилно е определил размера на
2
обезщетението.Сочи се също така, че изводите от приетите заключения от
назначените съдебно-медицинска и ветеринаро-медицинска експертизи,
свидетелските показания на разпитаните в производството свидетели, при
факта на категорични доказателства за нанесени телесни увреждания
(ухапвания) и начин за тяхното получаване на ищцата, възможността всяко
по-голямо куче да причини уврежданията на домашния любимец (едно от
кучетата на същата), всички тези обективно съществуващи, доказани
обстоятелства, отчетени до голяма степен от съда, е следвало да формират
извод за дължимост или не на каквото и да било обезщетение най вече така
претендираното от ищеца за нанесени неимуществени вреди.
Всеки собственик или лице, упражняващо надзор върху животно, дължи
обезщетение за вредите, причинени от последното.Основанието на
отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск,
който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането
на този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при нанесена
от животното вреда (решение № 459/6.12.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 1548/2011
г., І. г.о., определение № 452/25.05.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 5550/2016 г., ІІІ
г.о.).
За основателността на иска е необходимо да се установи собствеността
на двете животни порода Боксер, в случая на трети лица, че те са се намирали
под надзор на определено лице, в случая под надзора на въззивника С.П., и че
вредите са причинени от същите животни - обстоятелства, доказани в процеса
при разглеждане на делото.
Обезщетението за имуществени вреди в размер на 660 лв. е присъдено от
първоинстанционния съд за изплатената сума от възизваемата за лечение на
кучето й - порода „пекинез“, черно на цвят.
Според показанията на свидетеля Методиев, който е бил очевидец на
инцидента, чиито показания следва да се кредитират като обективни, черното
куче е било захапано от единия боксер, а въззиваемата се е опитвала да го
отърве от устата му.Кучето е имало много рани и разкъсвания.Неоснователно
е възражението в тази насока, че уврежданията по пекинеза са предизвикани
от другото куче на въззиваемата (джак ръсел).
3
От заключението на ветеринарно-медицинската експертиза, неоспорено
от страните, която следва да се възприеме като обективно и компетентно, се
установява, че уврежданията на кучето са множество ухапни рани в областта
на корема, гръдния кош и главата.Проведеното лечение е оперативно и
медикаментозно, а стационарното наблюдение и лечение във ветеринарната
клиника е за четири дни.
От приложения фискален бон от ветеринарната клиника е видно, че
общата сума е 660 лв.
Ето защо не са налице основания за отмяна на решението в тази му
обжалвана осъдителна част и следва да бъде потвърдено в същата.
По отношение на присъденото обезщетение в размер на 3 500 лв.
неимуществени вреди, причинени на 15.10.2020 г. в с.*** от нападение и
ухапване от кучета, намиращи се под надзора на въззивика С.П., настоящата
инстанция намира следното.
Първоинстанционният съд е присъдил 1 000 лв. за причинените на
въззиваемата болки и страдания от травмата на ръката и 2 500 лв.
неимуществени вреди от страданията й за кученцето и стреса по време на
инцидента.
В тази насока във въззивната жалба се сочи, че не са доказани всички
кумулативно дадени предпоставки за реализиране на фактическия състав на
чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на въззивника, и съобразно нормата на
чл.50 ЗЗД.Неизправността, моментната техническа повреда на заключващото
устройство на входната врата към двора, където са били поставени под надзор
и контрол кучетата Боксери, навеждат извод за неотговорност от негова
страна по смисъла на чл.50 ЗЗД.Дори и да приеме, че вредите са в резултат на
твърдяния инцидент, счита, че същите не са в резултат на деликт по смисъла
на чл.45 ЗЗД, а в резултат на случайно деяние съобразно чл.15 НК.
В тази насока от показанията на свидетелката Силвия Иванова, дъщеря
на въззиваемата, се установява, че обичайно портата е затворена.От
показанията на свидетелката Рускова, дъщеря на въззивника, се установява,
че домът им се охранява с видеокамери, портата е техническа, имало е
4
проблем, техническа повреда и тя е била отворена.Свидетелката П.а, съпруга
на въззивника, сочи, че през деня затварят кучетата, а вечер ги пускат да
обикалят двора, сутрин към 6 часа ги хранят и затварят.През м.октомври е
станал инцидент, когато портата е била отворена.
Отговорността по чл.50 ЗЗД е обективна (безвиновна).Лицето,
упражняващо надзор, може да се освободи от отговорност, ако докаже, че
вредите са възникнали не от естеството и свойството на вещта (въз основа на
събраните по делото доказателства може да се приеме, че е била налице
техническа повреда на заключващото устройство на входната врата на двора
на въззивника, поради което тя е била отворена, а двата боксера са могли да
излязат навън от оградения двор), а от противоправно поведение на
пострадалата О.Ф. или на трето лице, или е налице непреодолима сила -
действие на външен фактор, извън свойствата на вещта, който да е бил
непредвидим и непредотвратим, каквито обстоятелства не се установяват по
делото (определение № 39/23.01.2020 г. на ВКС по т.д.№ 3147/2018 г., II т.о.).
По отношение на довода във въззивната жалба, че не е налице деликт, а
случайно деяние съгласно чл.15 НК, то вината при гражданския деликт се
предполага, в доказателствена тежест на делинквента е да докаже случайния
характер на деянието като обстоятелство, изключващо вината, но такива
доказателства не са ангажирани в процесния случай ( решение № 134 от
2.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2780/2018 г., I т. о.).
Не е допуснато нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което се определя от съда
по справедливост.
Във въззивната жалба се сочи, че убедителни доказателства,
установяващи особената привързаност между въззиваемата и домашния й
любимец, както и такива, очертаващи действително претърпени от нея и
уврежданията на кучето и вследствие на настъпилия инцидент не са били
събрани и представени в настоящето производство.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие.То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
5
съда при определяне на размера на обезщетението.Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател ( определение №
324/21.04.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 482/2021 г., І. г.о.).
От доказателствата по делото се установява, че едно от кучетата
„боксери“ е захапало въззиваемата за ръката.Вследствие на това, видно от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните,
което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че е
получила оток и охлузвания по дясната длан.Назначени са превръзки с
йодасепт.Съобразно вида и характера на увреждането, същото преминава за
около една – две седмици, при нормално протичане на оздравителния процес.
От друга страна, следва да се приеме, че е допустимо да се присъжда
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от
увреждане на здравето на домашен любимец, каквото е налице по отношение
на пострадалото куче на въззиваемата „пекинез“ и размерът им е правилно
определен от първоинстанционния съд.
Животните-компаньони по правило са в специални отношения на
взаимна привързаност със своите стопани.От доказателствата по делото е
видно, че въззиваемата е собственик на пострадалото куче от 2010 г., т.е.
около 10 години преди инцидента.Опитвала се е да го отърве от устата на
боксера.След случая е била в шок заради случая с кученцето, а е на инсулин-
диабетик е.Не е била в много добро здравословно състояние, била е много
изплашена.Докато кученцето е било в клиниката тя не се е хранела и не е
спяла.Кучето е прието в клиниката на 15.10.2020 г. в много тежко състояние в
шок.В резултат на ухапванията в района на главата е предизвикана тройна
фрактура на долната челюст, а в коремната кухина разкъсване на тънкото
черво.Въззиваемата не иска да говорят на тази тема, защото много се
разстройва.
Изхождайки от характера и степента на увреждане на пострадалото куче,
начина и обстоятелствата, при които е получено, продължителността и
интензитета на претърпените душевни болки, други неудобства и страдания
от въззиваемата настоящата инстанция счита, че правилно обезщетението за
6
неимуществени вреди е определено в размер на 2 500 лв.Правилно е
определено и обезщетението за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. с
оглед на получената травма на ръката, след цялостен анализ на събраните по
делото доказателства.
В зависимост от изхода на спора са присъдени и направените по делото
разноски по компенсация в полза на въззиваемата в размер на 200.05 лв.
Поради гореизложеното въззивната инстанция счита, че не са налице
основания за отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част и
следва да бъде потвърдено в същата.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260276/07.04.2021 г. по гр.д.№ 6248/2020 г.
по описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която е осъден
на основание чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД С. Д. П. от с.***, ул.*** № 3 да
заплати на О.Д. Ф. с ЕГН *** от с.***, ул.“Ж.П.Гара“№9, сумата 4 160 лв.,
ведно със законната лихва от 23.11.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, представляваща обезщетение за претърпени вреди, от които 660 лева
имуществени и 3 500 неимуществени, причинени на 15.10.2020 г. в с. *** от
нападение и ухапване от кучета, намиращи се под надзора на ответника С. Д.
П., както и в обжалваната му част, в която е осъден на основание чл.78, ал.1
от ГПК С. Д. П. от с.***, ул.*** № 3, да заплати на О.Д. Ф. с ЕГН *** от
с.*** ул.“Ж.П.Гара“№9 по компенсация направените по делото разноски в
размер 200.05 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК в частта относно иска за обезщетение за имуществени вреди с
цена на същия 660 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от
същото в частта относно иска за обезщетение за неимуществени вреди.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8