№ 128
гр. Велико Търново, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20244000500087 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 483/22.12.2023г. по гр. д. №492/2021г. ОС- Русе е осъдил
Гаранционен фонд- гр. София, *********, с ЕИК121446665, представлявано
от изпълнителните директори С. С. и М. К., да заплати на М. Й. Н.,
ЕГН**********, сумата 180 000 лв.- обезщетение по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“
от КЗ за претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено от Н. О. Н. на
20.05.2017г. на път RSE 2104 в землището на с. Сваленик, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 14.07.2021г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 180 000 лв. до
претендирания размер от 300 000 лв., като неоснователен.
Присъдени са и разноски.
Решението е постановено с участието на Н. О. Н.- трето лице- помагач
на страната на ответника.
Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от М. Й.
Н., чрез адв. Х.. В същата са изложени подробни съображения за заниженост
на определеното обезщетение, като се твърди, че определеният му размер не
отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не
съответства на степента на търпените от пострадалият неимуществени вреди.
Получени били тежки травматични увреждания, лечението било
продължително и с допълнителни усложнения, извършени общо шест
оперативни интервенции и ампутация на левия долен крайник на ниво долна
1
трета на бедрото, което обосновавало обезщетение в размер на 300 000 лева.
Протезата на пострадалия не заместила възможността за самостоятелно
ходене. Той изпитвал изключително силни болки, вкл. „фантомна болка“.
Вследствие на получените травми на М. Н. е определена 90 % трайно
намалена неработоспособност от ТЕЛК. Съдът не преценил: как случилото се
отразило на пострадалия- наличието на тежката психологическа травма и
отпечатъка, който е оставил инцидентът върху бъдещето му; невъзможността
за пълното възстановяване на здравословното състояние; придвижването му с
помощни средства- изкуствен крайник; възрастта на пострадалия- едва на 39
години. Съдът не съобразил размера на присъденото обезщетение със
социално-икономическите условия в страната и с постановената съдебна
практика по сходни случаи.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част- с която е
отхвърлен иска за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над
присъдените 180 000 лева до размера от 300 000 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 14.07.2021г. Претендират се разноски за
двете съдебни инстанции.
Апелативен съд- Велико Търново, като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си
по чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Пред ОС- Русе е предявен иск с правно осн. чл.557 ал.1 т.2 б."а" КЗ от
М. Й. Н. срещу Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди- болки и страдания от получени
телесни увреждания в резултат на ПТП настъпило на 20.05.2017г., на
територията на Община И.ово, на път RSE 2104, в 15,40 часа. Пострадалият
управлявал велосипед марка DRAG, а другият участник в произшествието-
МПС /трактор/ с рег. № Р 02***, марка САSЕ, модел Maxxum, без валидна
застраховка ГО, било с водач Н. О. Н.. При разминаване с трактора водачът на
велосипеда възприел прикачената брана и подравнителя, но не можел да се
отклони допълнително надясно, заради наличието на дупка в пътното платно
и гъстата растителност, при което се блъснал с левия долен крайник в най-
лявата част на подравнителя. Съприкосновението между трактора с прикачен
инвентар и велосипедиста е между левия край на прикачения подравнител и
предната част на лявата подбедреница на велосипедиста. От удара
велосипедистът паднал в края на платното и получил фрактура на левия
долен крайник /наложила ампутация на левия долен крайник на ниво долна
трета на бедрото/, a дясната част на подравнителя се откачила и паднала на
земята.
Видно от заключението на вещото лице, изготвило автотехническата
експертиза от 29.03.2023г., поддържана в с.з. на 10.04.2023г. пред
първоинстанционнният съд:
Tpaктop„CASE maxxum 125", с рег.№ Р02***, с прикачена към него
2
дискова брана „JEAN DE BRU DVP" с рег.№ Р 00**** и с обща дължина на
състава около 10,5 м., управляван от Н. Н., се е движил по път RSE-2104 в
посока с. Нисово със скорост около 15 км/час. По същото време в обратна
посока към с.Сваленик по наклон на спускане се е движил велосипед марка
„Драг", модел „Хакер", управляван от М. Й. Н. със скорост около 28 км/час. В
стеснен участък от пътя с ширина 3,60 метра, при ляв завой за трактора и
десен за велосипеда, двамата водачи се възприемат на отстояние около 65
метра и започват да намаляват скоростта си на движение. Водачът на
трактора Н. започва да насочва трактора към дясната крайпътна ивица и да
намалява скоростта си на движение почти до спиране. Водачът на велосипеда
Н. намалява скоростта си на движение до около 21 км/час и се движи в
дясната част на пътното платно. При разминаване с трактора водачът на
велосипеда възприема прикачената брана и подравнителя, но не може да се
отклони допълнително надясно, тъй като имало дупка в пътното платно /с
дължина около 3 метра, ширина около 50 см., дълбочина от 4 см. до 5 см.- в.л.
с.з. на 10.04.2023г./ и гъста растителност, поради което се блъсва с левия
долен крайник в най- лявата част на подравнителя. И от двете страни на
пътното платно /и на колоездача и на трактора/ е имало високи храсти и гъста
тревна растителност. Точно срещу дупката на пътното платно /от страна на
колоездача/ има дебело орехово дърво /от страна на трактора/, което се
намира на 2,60 метра вдясно от пътното платно. Храстите не са били пречка
за навлизане на трактора с прикачения инвентар на разстояние до 2,30 метра
вдясно от пътното платно с ширина 3,60 метра, тъй като не са с дебели
стволове, но такова навлизане не е било възможно срещу ореха, тъй като
клоните му са били под височината на трактора от 2,30 метра и са пречка за
преминаването. От удара велосипедиста пада в края на пътното платно и
получава фрактура на левия долен крайник, а дясната част на подравнителя се
откачва и пада на земята.
По техническа характеристика браната и подравнителя са с еднаква
ширина от 3,15 метра. Ако прикачената брана не е оборудвана с подравнител
при запазване на другите обстоятелства при настъпване на процесното
произшествие, според вещото лице, най- вероятно е нямало да настъпи удар
между двете ППС, тъй като подравнителя е зад браната и при разминаване
велосипедиста се е ударил в него без да има съприкосновение с браната.
Вещото лице е посочило също, че: При възприемане на опасността за
движение колоездачът, възприел трактора на отстояние от 65 метра, в
момента, когато трактора с инвентара е заемал цялото пътно платно, е имал
време и възможност да намали скоростта си на движение или да спре, за да
пропусне насрещно движещия трактор с брана в случай, че неговата лента за
движение частично е била заета от трактора с браната. При тези действия на
водача Н. произшествието е било предотвратимо. Същите действия незабавно
е следвало да извърши и другия водач на трактора с прикачената брана с
подравнител. В конкретната пътно- транспортна ситуация причината за
произшествието е, че при възникване на опасност водачът Н. е продължил
3
движението си по пътното платно, не е спрял независимо, че е имал тази
възможност, след което е настъпил удар в подравнителя на прикачената към
трактора брана. Водачът на трактора също е възприел велосипедиста, но в
неговата дясна страна е имало орех с надвиснали клони и той го е заобиколил,
като е закъснял с извеждането на трактора извън пътното платно и не е
осигурил достатъчно място за разминаване с велосипеда.
Първата инстанция е приела /в тази част решението не е обжалвано/, че
е налице виновно нарушаване на правилата за движение от водача на
колесния трактор- въпреки, че e действал правилно и съгласно изискванията
за безопасност на движението, той се е движил в тесен участък от пътя без да
изпълни задълженията си по чл. 10 от Наредба № 11/03.07.2001г. /не е
посочено какво е нарушението/. А по отношение възражението за
съпричиняване от страна на пострадалия ОС- Русе е счел, че същото е
неоснователно и не е установено по несъмнен начин той да е допринесъл с
поведението си за настъпилия вредоносен резултат- движил се е възможно
най- вдясно на платното за движение, намалил е скоростта, когато е възприел
движещия се срещу него трактор и не е бил в състояние да напусне пътното
платно в дясно по посоката си на движение, поради гъстата растителност в
този участък от пътя, както и наличието на дупка в участъка на инцидента.
Прието е също, че не е налице случайно събитие, защото процесният трактор
не е бил обезопасен предвид поставения допълнително подравнител,
съприкосновението с който именно е предизвикало ПТП.
За установяване на претърпените от ищецът неимуществени вреди са
събрани гласни доказателства- показанията на св. И. С. Н.- майка на ищеца.
Същата е посочила, че за 7 дни синът й претърпял 5-6 операции, докато
успеят да зашият раните, а болките му били ужасни. След престоя в
болницата бил на легло, правела му превръзки, на моменти раната
прокървявала, необходимо било пълното му обслужване, тъй като не можел
да отиде до тоалетна с две патерици. Ръцете му се втвърдили, мишниците го
болели от патериците, но само с тях можел да се придвижва. През лятото
раната се влошила и през м. септември последвало постъпване в болница за
реампутация- отново операция, болки и системи. Поставената протеза била
тежка, пострадалият замятал целия си крак, ако имал коляно щял по- лесно да
се придвижва. Получил усложнение- коксартроза. Всеки месец трябвало да
ходи на преглед в кабинета в хирургията, за да му се издава болничен, а не
можел да шофира. През цялото това време синът й бил с болки, изпаднал в
депресия, не искал да разговаря с никого, напълно се отчаял. Загубил си
работата, опитал два пъти на друга работа, все пак бил на бюро, на компютър,
но напускал, защото не можел да се справи. Изпитвал угризения, че е в тежест
на близките си, не можел да помага на родителите си. Преди инцидента бил
млад човек, който много обичал да спортува колоездене, участвал в
обиколката на България с колелета, а сега не можел да върви, придвижвал се
само по равно, ако няма плочки, ръбчета или някакъв праг.
В показанията си св. В. С. Я. и св. М. Е. Р., на които пострадалият се
4
обадил веднага след настъпване на инцидента, по- скоро описват
обстановката, която са заварили като са отишли на мястото на
произшествието и са видели, че: „М. е загубил крака си малко над коляното.
Става въпрос за левия му крак. Кракът беше отрязан, засукан и настрани от
тялото“. Когато свидетелите отишли на мястото медицинско лице вече
оказвало помощ на пострадалия. Тези свидетели са карали колела на
въпросната дата с пострадалия, но се разделили по пътя към селото, защото те
тръгнали да карат по пътека, а М. не искал да поема по пътеката. Имали
уговорка да се видят с него в селото.
С оглед гореизложеното ОС- Русе е приел за доказано по делото
настъпилото пътно- транспортно произшествие и вредите, като пряк и
непосредствен резултат от непозволеното увреждане, които Гаранционният
фонд следва да обезщети.
При определяне размера на обезщетение за причинените
неимуществени вреди ОС- Русе е мотивирал постановения резултат, като е
отчел всички факти и обстоятелства установяващи претърпените от ищеца
болки и страдания. Първоинстанционният съд е определил обезщетение за
претърпените неимуществени вреди общо в размер на 180 000 лева, при
отчитане: вида на увреждането, довело до ампутацията на долен ляв крайник
на ниво долна половина на бедрото, частично изкълчване на дясна акромио-
клавикуларна става и левостранна коксартроза с намален обем на движенията
в лява тазобедрена става, интензивните болки и страдания при настъпване на
увреждането и през време на провеждане на оперативните лечения,
продължаващите такива и през останалата част от възстановителния период, а
някои от тях като фантомните болки и за цял живот, намаления обем на
движение, въпреки поставената протеза, дългият период на възстановяване,
неблагоприятната прогноза- невъзможност за пълно възстановяване,
психологическите неудобства от преживяното и необходимостта от
ежедневно обгрижване, което ще продължи през целия живот на ищеца, както
и младата му възраст.
Въззивният съд намира, че първата инстанция правилно е определила
размера на обезщетението съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, предвид
установените обективни факти и общото ниво на икономическо състояние в
страната към датата на събитието- 20.05.2017г., който адекватно репарира
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, без да води до
неговото неоснователно обогатяване за сметка на ответника Гаранционен
фонд.
Към момента на произшествието М. Н. е бил на възраст 39 г., живеел е с
родителите си в къща в с. Щръклево. Видно от данните по делото
пострадалият е получил следните увреждания при процесното ПТП: тежко
открито многофрагментно счупване на лява голямопищялна кост и лява
бедрена кост с размачкване на меките тъкани, наложило ампутация на левия
долен крайник на ниво долна трета на бедрото; разкъсно- контузна рана на
5
лява подбедрица; охлузване на дясна лакътна става; охлузване на
предкитково- фалангеалната става на първи пръст на лявата ръка; охлузвания
в дясна хълбочна област; охлузвания на дясна подбедрица; посткръвозагубна
анемия, наложила кръвопрелИ.е; контрактура на лява тазобедрена става;
гангрена на дясно бедро в областта на ампутационния чукан, наложила
некректомии и реампутация.
Според вещото лице са установени данни при извършен личен преглед
и рентгеново изследване, за наличие на получено от пострадалия увреждане
частично изкълчване на дясна акромиоклавикуларна става, което също е
възможно да е получено при процесното ПТП.
Видно от гореизложеното трайните последици за здравословното
състояние на ищеца се изразяват в ампутацията на долен ляв крайник на ниво
долна половина на бедрото; частично изкълчване на дясна акромио-
клавикуларна става; левостранна коксартроза с намален обем на движенията
в лява тазобедрена става.
Установено е, че при посочените увреждания, болките са били най-
силни непосредствено след получаването им и са продължили със значителен
интензитет до изпадане в безсъзнание или прилагане на анестезия. Болки със
значителен интензитет е имало и в периодите след оперативните
интервенции, които могли да се повлияят в различна степен от
медикаментозното лечение. Болковият синдром продължавал различен
период от време, като обичайно намалявал в рамките на седмици и месеци.
Налице са настъпили усложнения в състоянието на пострадалия по
време и след възстановителният период- в резултат от неправилното
натоварване на лявата тазобедрена става, поради неправилната походка,
свързана с ампутацията на ляв долен крайник, ищецът е развил левостранна
коксартроза; за период от около 8 месеца е имал болки в ампутационния
чукан, а в процеса на адаптация към протезата болките били със значителен
интензитет; наблюдавани са и т. нар. „фантомни болки“- болки или
неприятни усещания с различен характер в липсващата част на крайника, по-
силни през първите месеци след ампутацията и продължавали различен
период от време, дори и за цял живот.
Установено е, че на пострадалия са проведени общо 6 оперативни
интервенции, като ампутацията на левия долен крайник била извършена по
спешност при първата интервенция. Възстановяването на оперативните рани
и оформянето на ампутационен чукан, подходящ за протезиране, продължило
около 8 месеца- през м. януари 2018г. крайникът е бил протезиран, след което
били необходими още около 6 месеца за адаптация към протезата.
Протезата е възстановила възможността за самостоятелно ходене, но не
може да се използва при тоалет или специфични ежедневни дейности, а
поради конструктивно несъвършенство на протезата пострадалият губел
равновесие и падал от собствен ръст, получавал болки при продължително
ходене или стоене/седене в една поза, което възпрепятствало извършването
6
на определени дейности.
Следва обаче да се отчете, че: За да отговаря на принципа на
справедливостта обезщетението се определя към момента на увреждането
/настъпването на деликта/, което в случая е 20.05.2017г., при съобразяване със
социално- икономическите условия на живот в страната към 2017г.
/минимална работна заплата за страната 460 лева/; Необходимо е да се вземе
предвид и начина на настъпване на произшествието, както и, че пострадалият
е имал време, възможност и задължение при възприемане на опасността да
намали още скоростта си на движение или да спре, за да пропусне насрещно
движещия трактор с брана, който за разлика от колоездача е по- трудно
маневрен и бавен- дори след излизане на трактора извън пътното платно на
2,30 метра, когато се намира в средата на левия за него завой, задната част на
прикачения инвентар /подравнителя/ все още е била над пътното платно, тъй
като са необходими повече от 15 метра за пълно излизане на трактора с
прикачения инвентар от габаритите на пътното платно /заключението на в.л./;
От значение е и посоченото от вещото лице- лекар в съдебно заседание пред
първата инстанция, че ищецът не е останал във физиотерапевтично отделение
с цел облекчаване на симптомите, свързани с ампутацията на крайника, а е
отказал, което е довело до липсата на такова облекчаване към него момент-
бил е там един ден и по негово желание напуснал отделението.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд не се е съобразил с размерите на обезщетенията
определени в посочената от него съдебна практика. Доколкото
неимуществените вреди се отнасят до емоционалния живот на пострадалия,
причиняват физически и морални страдания, накърняват душевното
спокойствие и равновесие на пострадалия, преживяването им за всеки
индивид е индивидуално. Предвид специфика на съдържанието на
неимуществените вреди, при едно и също или приблизително по характер
увреждане, може да има разлика в размерът на обезщетението, която ще се
дължи на разликата в обстоятелствата, които са от значение за определяне на
справедливо обезщетение.
Въз основа на гореизложеното въззивният съд, при самостоятелна
преценка на доказателствата по делото, счита, че определеният размер на
обезщетение за неимуществени вреди е правилно и справедливо определен от
първата инстанция, след цялостната преценка на релевантните обективни
факти съобразно критериите, определящи понятието справедливост.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателят не се дължат
разноски. Другата страна не е поискала и направила такива пред настоящата
инстанция.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение Решение № 483/22.12.2023г. по гр. д.
№492/2021г. на ОС- Русе.
Решението е постановено с участието на Н. О. Н.- трето лице- помагач
на страната на ГФ.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8