Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 11.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 12.02.2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Георгиев
ЧЛЕНОВЕ:
Ваня Иванова
Боряна
Гащарова
при секретаря Цветанка
Павлова, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 766 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 18/04.07.2019
г., постановено по гражданско дело № 457/2018 г. по описа на РС - гр. Сливница,
Прокуратурата на Република България е била осъдена да заплати на Б.Д.Б. сумата 6000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно повдигане на
обвинение за извършване на престъпление по чл. 343а, ал.1, буква „б“, вр. чл. 343 ал. 1, б. „в“, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, за което е признат за невиновен с влязла в сила
оправдателна присъда по н.о.х.д. № 283/2011г. на ОС- София, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.07.2015г. до окончателното и
изплащане.
С решение №
345/10.09.2019г. по същото дело съдът е допълнил така постановеното решение,
като е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Б.Д.Б. сумата 1800 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, и го е изменил в частта за разноските, като е
осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Б.Д.Б. сумата 1006 лева, представляваща
направени от него разноски в съдебния процес.
Настоящото
производството е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс и е
образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на
Република България срещу първото от горните решения - изцяло, както и по въззивна жалба срещу второто решение в частта му, с която е
определен размерът на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Жалбоподателят
твърди, че основното съдебно решение е неправилно, тъй като размерът на присъденото обезщетение не
бил съобразен с претърпените от ищеца вреди съгласно принципа на справедливост
по чл. 52 от ЗЗД. Счита този размер за прекомерен, тъй като не бил съобразен с
разумната продължителност на наказателното производство и с взетата най- лека
мярка за неотклонение спрямо ищеца. Изтъква, че информацията за водено срещу
него наказателно производство не е била разгласена от представители на
Прокуратурата. Моли съда да отмени този съдебен акт и да постанови друг, с който
отхвърля предявения иск. При условията на евентуалност претендира за намаляване
на размера на обезщетението.
По отношение на
разноските за адвокатско възнаграждение, жалбоподателят намира, че същите е
следвало да бъдат изчислени по различен начин, като правилният им общ размер е
584лв. или 854, а не 1006лв., както ги е определил районният съд. Моли въззивния съд да ги намали до първата от горните две суми,
а при условията на евентуалност – до втората.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна – Б.Б..
В открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от прокурор Коцева, която подържа
двете въззивни жалби и моли съда да отмени решението
на районния съд относно присъденото обезщетение от 6000 лв. ведно със законната
лихва, поради неговата прекомерност. Счита, че в аналогични случаи се присъждат
по-ниски обезщетения. Оспорва изводите, направени от районния съд въз основа на
показанията на двамата разпитани свидетели. Изтъква, че Прокуратурата е
приключила делото в максимално кратки срокове. Поддържа, че разноските за
представителя на ищеца в първоинстанционното
производство са неправилно определени, поради което моли съда да ги намали
съобразно посоченото в жалбата.
В открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция въззиваемият се явява лично и се представлява от адв. Александрова, която оспорва жалбите и моли съда да ги остави без уважение. Споделя изводите
на Сливнишкия районен съд. Изразява несъгласие с твърдението на жалбоподателя,
че делото е протекло и приключило в разумен срок. Счита за установена причинно
- следствената връзка между воденото наказателно производство и вредните
последици, претърпени от Б.. Счита, че районният съд правилно е определил
разноските по Наредба № 1. Моли съда да потвърди обжалваните съдебни актове като правилни и
законосъобразни. Претендира за присъждане на възнаграждение съгласно чл. 36 от
Закона за адвокатурата в минимален размер съгласно Наредба № 1.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, е описана коректно и изчерпателно в обжалваното решение, поради
което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната
инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваните в настоящото производство две съдебни решения са
валидни, доколкото са постановени от надлежен съдебен състав, в писмен вид и са
подписани от разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимост
Същите са и допустими, тъй като са постановени при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по
действително предявените такива за обезщетяване на имуществени и неимуществени
вреди.
ІІІ. По същество
1. По въззивната жалба срещу
основното решение
Единственият спорен между страните въпрос
касае размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди, причинени
на ищеца от воденото срещу него наказателно производство, завършило с
оправдателна присъда.
За да се произнесе по него, съдът взе предвид задължителната съдебна практика, обективирана в т. ІІ от ППВС № 4 от 23.XII.1968 г.,
и в решения по конкретни казуси на ВКС
(напр. Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г.,
III г. о., ГК и Решение № 335 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 296/2011 г.,
III г. о., ГК). В тези съдебни актове се приема, че неимуществените вреди нямат
стойностно изражение, а размерът на обезщетението за тях се определя по
справедливост в съответствие с формираното вътрешно убеждение на съда, като
справедливостта включва преценка на конкретни факти, обуславящи значението на
засегнатите блага за увреденото лице. В този смисъл, тя се базира на обективни
обстоятелства, каквито са конкретните вредоносни последици, тяхната
продължителност и интензитет, характерът на накърнените блага, степента на
увреждането им и начинът на тяхното засягане. Следователно, неимуществените
вреди от незаконно обвинение включват не само отрицателните субективни изживявания
на увредения, но и обективното му лишаване от значими за него блага и ценности.
При това се преценява не само тяхната общовалидна значимост по обичайните
критерии за обществото на съответния етап от развитието му, но и стойността,
която те са имали конкретно за личността на увредения. Също така, следва да се
отчита и връзката между стандарта на живот в страната и претърпените вреди,
респ. размера на дължимото за тях обезщетение (арг.
от Решение № 335 от 12.10.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 2549/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 28 от 6.02.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 1639/2017 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 61 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3291/2017 г., III г. о., ГК, Решение №
93 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3460/2017 г., III г. о., ГК).
Други аспекти на преценката по този
въпрос са развити в т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004
г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, съгласно
която, обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по
справедливост - чл. 52 ЗЗД, като от значение
за размера му е броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда,
както и тяхната тежест.
Освен това, съгласно Решение № 319 от
17.11.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2829/2015 г., IV г. о., ГК, обезщетението се определя „…според установените във всеки отделен случай релевантни за спора
обстоятелства - какви процесуални действия са предприети по отношение на
незаконно обвинения в престъпление, дали наказателното преследване е приключило
в разумен срок, тежестта на обвинението и постановената мярка за неотклонение,
както и цялостното поведение на обвиненото лице. За определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди са от значение също вида и
тежестта на причинените физически и психични увреждания на пострадалия“.
Също така следва да
се има предвид и Решение № 358 от
6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2026/2014 г., IV г. о., ГК, съгласно което, „Размерът на обезщетенията за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни
обективно съществуващи обстоятелства; с оглед особеностите на всеки конкретен
случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните
органи. От значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението,
за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на
незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална
принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални
действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед
личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните
му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му
състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай“
В конкретния случай, деянието, за което въззиваемият (ищец в първоинстанционното
производство) е бил оправдан, е само едно и неговата правна квалификация
е чл. 343а, ал.1, буква „б“, вр. чл. 343, ал. 1,
буква „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. За такова престъпление
е предвидено наказание лишаване от свобода до
четири години, т.е. то не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Наказателното преследване срещу Б. е
продължило около две години и десет месеца, като в съдебна фаза се е развило на
три инстанции (оправдателната присъда на СОС е била потвърдена от САС и ВКС).
Единствената мярка за неотклонение, наложена на обвиняемия, е била „подписка“,
т.е. най- леката предвидена в процесуалния закон, и не е свързана със
съществено ограничаване на свободното му придвижване (за разлика от мерките
„домашен арест“ и „задържане под стража“), нито с неблагоприятни имуществени
последици (за разлика от мярката „парична гаранция“). В нито един момент от
производството той не е бил задържан под стража, нито му е била наложена друга мярка
за процесуална принуда.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът е имал отрицателни
психически преживявания във връзка с това ПТП и последвалото наказателно
преследване срещу него. Бил напрегнат, притеснявал се за изхода на
производството и възможните последици от евентуалното му осъждане, затворил си
в себе си, изпитвал нарушения на съня. Освен от възможността да бъде осъден и
да изтърпи съответно наказание, той се притеснявал също така, че ще трябва да
заплати високи по размер парични обезщетения, както и от потенциалната
възможност да бъде лишен от правото да управлява МПС. Последното би го
засегнало тежко, тъй като би довело до невъзможност за упражнява професията си
на шофьор в градския транспорт, а това би оставило семейството му с три
непълнолетни деца без издръжка, тъй като съпругата му била болна. Фактът на
воденото срещу него наказателно производство станал достояние на трети лица –
както по месторабота, така и в населеното място, където живеел, а отношението
към него се променило в негативна посока. Така установените неимуществени вреди
не се характеризират с прекомерна тежест и негативно отражение върху живота на Б.,
а следва да се квалифицират като типични и характерни за съответната ситуация.
Сравнителният анализ на сходни случаи показва
следното съотношение между тежест на обвинението, продължителност на
наказателното производство, претърпени неимуществени вреди и присъдено
обезщетение:
·
с Решение № 18 от
20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2721/2013 г., IV г. о., ГК, за подобни вреди от обвинение в малко по- леко
наказуемо престъпление е присъдено обезщетение от 6000 лв., като съставът на
ВКС е приел, че в този случай ищецът е бил притеснен, психически разстроен,
обезнадежден, напрегнат и в състояние на стрес поради дискредитирането на
доброто му име и авторитета му, а периодът на наказателното преследване от две
години и шест месеца е определен от съда като неразумно дълъг;
·
с Решение № 210
от 30.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №
70/2013 г., III г. о., ГК, е присъдено обезщетение за обичайни неимуществени
вреди в размер на 5000 лв., като обвинението е било за много по- тежко
наказуемо умишлено престъпление, наказателното производство е продължило около
две години и четири месеца, ищецът е бил задържан под стража за 72 часа и му е
била наложена забрана за напускане пределите на страната.
·
с Решение № 388
от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2155/2015 г., IV г. о., ГК е присъдено
обезщетение в размер на 6000 лв. на лице, търпяло стрес, безпокойство,
ограничение на социалните контакти и влошаване на здравословното състояние без да му е била наложена мярка за
неотклонение "задържане под стража", а наказателното производство се
е развило на две съдебни инстанции за три години.
·
с Решение № 425
от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3143/2015 г., IV г. о., ГК, е определено обезщетение от 3000 лв. за сходни
неимуществени вреди (затваряне в себе си, ограничаване на социалните контакти,
понижено самочувствие и др.) във връзка с незаконно обвинение в по- леко
наказуемо престъпление по чл. 227б от НК, като наказателното преследване е
продължило около две години и половина.
·
С Решение № 93 от
4.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3460/2017 г., III г. о., ГК, за относително по- тежки вреди от обвинение в по- тежко наказуемо
престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК, е присъдено обезщетение от 5500 лв., като
ВКС е взел предвид продължителността на производството (2 г. и 2 м.), мярката
за неотклонение (парична гаранция) и е отчел стандарта на живот към момента на
увреждането (2012 – 2014г.).
·
С Решение № 162
от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3190/2017
г., IV г. о., ГК, е присъдено обезщетение от 5000 лв. за обичайни вреди от
незаконосъобразно обвинение в малко по- леко наказуемо престъпление по чл. 316
от НК, вр. чл. 308 от НК, като наказателното
производство е продължило неразумно дълго - седем години и осем месеца.
·
С Определение №
794 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2019 г., III г. о., ГК, не е
допуснато касационно обжалване на решение, с което е определено обезщетение от
5000 лв. за претърпени обичайни неимуществени вреди от обвинение в по- тежко
наказуемо престъпление по чл. 206, ал. 3 от НК, като наказателното преследване
е продължило три години.
Във всички
цитирани случаи касационното обжалване е било допуснато по въпроса за справедливото
парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателно
преследване. За отбелязване е, обаче, че
има примери както за присъждане на по- високо обезщетение за обвинение в по-
леко наказуемо престъпление в сравнение с процесните
такива, така и примери в обратния смисъл. Все пак, последните от цитираните по- горе съдебни актове са постановени в
относително близки предходни моменти, поради което съдът намира, че те
отразяват актуалното виждане на висшата съдебна инстанция за връзката между
размера на обезщетенията и стандарта на живот в страната. Съответно,
присъдените с по- отдавнашните съдебни актове обезщетения следва да бъдат
ценени в светлината на повишаващия се жизнен стандарт и неизбежна инфлация за
периода между тяхното постановяване и настоящия момент, т.е. в посока към
завишаване на този размер. Поради това и въз основа на установените по
делото неимуществени вреди, продължителност на наказателното производство и
тежест на повдигнатото обвинение, настоящият съдебен състав намира, че в случая
няма основание за изменение на определения от първоинстанционния
съд размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Неоснователно жалбоподателят черпи
аргументи от относително краткия период на наказателно преследване срещу Б..
Дори продължителността му да бъде определена като „разумна“ (което само по себе
си е спорно), тя не заличава претърпените от въззиваемия
негативни психически последици, поради което той има право на обезщетение за
тях съобразно периода, през който ти е търпял.
Фактически верен е доводът на
жалбоподателя, че не са установени трайни вреди върху физическото и
психическото здраве на въззиваемия. Неоснователно,
обаче, от този факт се правят изводи в подкрепа на жалбата, тъй като на
обезщетение подлежат не само такива трайни и съществени увреждания, но и
всякакви други (обичайни) негативни отражения върху живота и здравето на
лицето, които са породени от незаконосъобразно наказателно преследване срещу
него – напр. притеснение, стрес, безсъние, дискомфорт,
отчуждение, социална дезадаптация, нервност, негативно
отношение на околните, промени в характера и др.
Неоснователно във въззивната
жалба се твърди, че по делото не били доказани претендираните
вредни последици, респ. тяхната причинна връзка с воденото срещу Б. наказателно
производство. Съгласно трайната съдебна
практика (напр. Решение № 18 от 20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2721/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 270
от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ГК), не е в тежест на пострадалия да
докаже отделните си негативни изживявания, ако те не надхвърлят обичайните. Щом
са доказани увреждащите действия и бездействия на ответника, искът е установен
в своето основание, а съдът е длъжен да определи размера на обезщетението по
своя преценка или като вземе заключението на вещо лице. Следователно,
доказателства са необходими единствено ако ищецът претендира специфични,
извънредни или изключителни по вид и тежест страдания. Поради това в случая свидетелските
показания следва да се обсъждат само в частта им, касаеща
болки и страдания, надхвърлящи обичайните такива, но не обуславят извод за недължимост на обезщетение за претърпените обичайни вреди
от обвинение в извършване на престъпление, за което обвиняемият е оправдан.
2. По въззивната жалба срещу
допълнителното решение
Независимо
от вида на обжалвания съдебен акт и начина на формулиране на жалбата срещу
него, изложените в нея оплаквания и предметът на обжалване я характеризират
като частна жалба срещу произнасянето на първоинстанционния
съд по молба по чл. 248 от ГПК. В същия смисъл са и изявленията на процесуалния
представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание пред въззивния съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
С оглед защитавания материален интерес от 11800лв. и разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ, минималният размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА е 830+0,03*1800=830+54=884лв. Поради това
обжалваното допълнително решение № 345/10.09.2019г. следва да бъде отменено в
частта му с характер на определение, с която ответникът е осъден да заплати
разноски за разликата над 884лв. до 1006лв.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане,
жалбоподателят следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемата страна възнаграждение, пропорционално на
защитавания във въззивното производство материален
интерес от 6000лв., а именно 580+0,05*1000=630лв. – съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3
от НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 18/04.07.2019 г., постановено по гражданско дело № 457/2018 г. по описа на РС
- гр. Сливница.
ОТМЕНЯ решение № 345/10.09.2019г.
постановено по гражданско дело № 457/2018 г. по описа на РС - гр. Сливница, В ЧАСТТА МУ с характер на определение
по чл. 248 от ГПК, с която съдът е осъдил Прокуратурата на Република България
да заплати на Б.Д.Б. разноски за разликата над 884лв. до пълния присъден размер
от 1006лв.
В необжалваната част, касаеща
произнасянето по иска за имуществени вреди в размер на 1800лв., решение
№ 345/10.09.2019г. постановено по гражданско дело № 457/2018 г. по описа на РС
- гр. Сливница, е влязло в сила.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.
София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на адв. Наталия
Иванова Александрова от АК- Кюстендил, с адрес гр. С., пл. „С.“ № 2, сумата 630
лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. ал. 2 от ЗА в производството пред въззивния
съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.