Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 08.12.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен
състав, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д.
№ 101/2017г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Административното дело е
образувано по искова молба на М.С.С. с ЕГН **********,
понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора Плевен, V група,
подадена против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София.
Ищецът иска присъждане на
обезщетение в размер на 22 813,40 лева, от които главница 15 200,00
лева, законна лихва 7 613,40 лева, считано от 24.04.2012г. до датата на подаване
на исковата молба, и законна лихва от завеждане на иска до окончателното
изплащане на сумата. Обезщетението се претендира за нанесени му неимуществени
вреди от отменена като незаконосъобразна заповед на Началника на Затвора Ловеч,
с която С. е наказан с 8 денонощия изолиране в наказателна килия, и от
незаконосъобразни действия по предварителното й изпълнение, като наказанието е
реално изтърпяно в периода 10.04.2012г. – 18.04.2012г. Вредите според ищеца се
изразяват в негативни емоции, страх, притеснение и физически увреждания и
психическо унижение, лишаване от достъп до намалена дажба храна, тормоз с
постоянно денонощно включено осветление, лишаване от отопление, постоянна влага
в наказателната килия, неправомерно лишаване от възможност за свиждане, от
право на разговор по телефона, от слушане на радиопредавания и гледане на
телевизия, право да празнува християнския празник Великден, да получава колети
и записи от близки. Като исков период е посочен 10.04.2012г. – 18.04.2012г.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез упълномощен
адвокат поддържа ИМ на заявените в нея основания и излага съображения за
доказаност на исковата му претенция. Моли да му се присъди исканото обезщетение
и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът по жалбата чрез
упълномощен юрисконсулт оспорва исковата молба и моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като не е доказан
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията на затвора,
в резултат от което да са настъпили вреди за ищеца. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за основателност на исковата претенция относно вредите от отменената
заповед за дисциплинарно наказание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните,
че М.С.С. изтърпява
наказание „доживотен затвор без замяна“, като в Затвора Ловеч е преведен от
Затвора Бургас на 14.07.1999г. и е настанен в XI група в корпуса на Затвора Ловеч, в зоната за повишена
сигурност. На 12.08.2015г. ищецът е преведен за изтърпяване на наказанието в
Затвора Плевен. Непосредствено преди и след исковия период С. изтърпява
наложеното му наказание в Затвора Ловеч, в XI група, килия 213 (посочено в Заповед
№ 581/04.04.2012г.).
Със Заповед № 581/04.04.2012г. на Началника на Затвора
Ловеч (л.29), на С. е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна
килия” за срок от 8 денонощия, за извършено дисциплинарно нарушение на чл.96,
т.3, чл.97, т.1 и чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС. Наказанието е изтърпяно за
периода от 17:00 ч. на 10.04.2012г. до 17:00 ч. на 18.04.2012г. (служебна
бележка на л.8 и писмо на л.25).
Заповедта е връчена на ищеца на 09.04.2012г., оспорена
е от него с жалба с регистрационен № Ж-1546 от 11.04.2012г. на Затвора Ловеч,
т.е. чрез органа, който е издал заповедта и пред РС Ловеч. По жалбата е
образувано ч.н.д. № 570/2012г. по описа на Районен съд Ловеч. С Определение №
278/24.04.2012г. (л.20 от ч.н.д. № 570/2012г.), Заповед № 581/04.04.2012г. на
Началника на Затвора Ловеч е отменена като незаконосъобразна, като в мотивите
си съдът приема, че нарушението не е безспорно доказано. Определението е влязло
в сила на датата на постановяването му – 24.04.2012г. По настоящото дело не
подлежи на установяване и преценка законосъобразността на заповедта, тъй като
същата е отменена с влязъл в сила съдебен акт по предвидения от закона ред –
чл.111, ал.4 от ЗИНЗС в приложимата редакция.
Съдът е уважил доказателствените искания на ищеца,
като е изискал от административния орган отменената заповед ведно с цялата
преписка по издаването й, както и Заповед № 91/23.01.2012г. на Началника на
Затвора Ловеч за определяне на график за провеждане на свиждания между лишените
от свобода и техните близки за месеците февруари, март и април 2012г. От последната
заповед се установява, че за ХІ група през м. април 2012г. в графика за
свижданията са определени датите 6 или 7 и 13, 20 или 21. От тези дати 13 април
попада в периода, в който С. е бил настанен в наказателна килия. Изискани са и
приложени към настоящото дело ч.н.д. № 570/2012г. по описа на Районен съд Ловеч
и адм. дело № 267/2015г. на АС Ловеч, посочени от ищеца в исковата му молба.
От ответника е изискана информация във връзка с
изложеното в ИМ. В отговора (л.25) е посочено, че по време на престоя си в
наказателна килия л.св. нямат право на свиждане, колетни пратки и телефонни
разговори, храната им не се различава от храната на останалите лишени от свобода,
а вещите, които могат да ползват и държат при себе си в наказателната килия са
регламентирани в чл.96, ал.4 от ППЗИНЗС. Изложено е, че отоплението в корпуса
на затвора е централизирано на газ и отоплителния сезон приключва на 30 април,
наказателните килии са оборудвани със самостоятелен санитарен възел, легла и
прозорци, а по време на пребиваването на ищеца там не е имало влага. Сочи се
още, че в конкретния случай заповедта е отменена от съда и това не налага
заличаването й по давност.
По делото е разпитан свидетел, посочен от ищеца, който
излага лични възприятия за претърпените от последния вреди, тъй като за исковия
период е бил настанен в килия, съседна на тази на С., а след това двамата са в
ХІ група и са имали ежедневни контакти – факти, които не са оспорени от
ответника, нито са опровергани. Сочи, че в наказателната килия ищецът се е
чувствал разтревожен и често е плакал, а след като излязъл от нея, имало голяма
промяна в поведението му, бил отслабнал и брадясал, много отчаян, често се усамотявал,
не разговарял с други лишени от свобода, споделил е със свидетеля, че дори иска
да се самоубива. Като причина С. е казал, че е бил несправедливо наказан, за
Великден е било ограничено правото му да получи допълнителна хранителна пратка
и свиждане, както и да проведе телефонни разговори, въпреки че е вярващ
християнин не е могъл да посети затворническата църква да запали свещ за
Великден и да се срещне с Ловчанския митрополит, който тогава е посетил
лишените от свобода. Свидетелят излага, че ищецът по големите християнски
празници не е пропускал свиждане и не е пропускал да получава допълнителни
хранителни пратки според празника – ако е Великден, козунак или яйца, ако е за
Коледа и Нова година месо, за Гергьовден също, и е бил отчаян, че поради наказанието
за процесния Великден е бил лишен от тези му права.
По отношение наказателната килия свидетелят излага, че
също е търпял наказание в нея преди и след исковия период, тя разполага със закрит
самостоятелен санитарен възел и мивка с течаща вода, обособена е за двама
човека, разполага с прозорец, като едната му част се отваря, има и осветление,
което е включено денонощно. Не излага твърдения за липса на отопление, като
сочи, че в килията има парно и отоплителното тяло е било зазидано към стената.
Твърди наличието на влага в килията от изпарения от санитарния възел и от
банята на целия затвор, която била под килията, въпреки предходните му показания,
че санитарният възел не е открит. По отношение на храната на наказаните сочи,
че тя не се различава от тази на останалите л.св. и храненето е 3 пъти дневно,
бакарят, който я разнася, дава нормална порция, докато за останалите от групата
може да сипе по-голяма порция. Сочи, че по принцип бакарят може да си отреже
филийка от хляба, но не всеки път. Наказаните също както и останалите л.св.,
имат право на баня два пъти седмично.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Съобразно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Подсъдността на иска е разрешена с Определение № 6496/23.05.2017г.
по адм.д. № 5476/2017г. на ВАС (приложено към настоящото дело), в което е
прието, че местно компетентен да се произнесе по ИМ е Административен съд
Ловеч. ИМ е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация,
твърдящо настъпване на вреди в неговата правна сфера, насочена е против ответник
с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания
за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство. Съгласно изискванията на ГПК, в ИМ е конкретизиран ответника –
ГДИН; описани са фактическите обстоятелства, на които се основава иска – отменен
като незаконосъобразен административен акт за налагане на дисциплинарно
наказание, което е изтърпяно реално въпреки отмяната на акта; посочени са
вредите; уточнен е исковия период, в който са настъпили последните – от 17:00
ч. на 10.04.2012г. до 17:00 ч. на 18.04.2012г. (периода на изтърпяване на
наказанието в наказателната килия); формулиран е петитум – да бъде осъден
ответника да заплати обезщетение на ищеца за вредите; ясно е посочен размера на
исковата претенция – 15 200 лева ведно със законната лихва от датата на отмяната
на акта до окончателното заплащане на сумата.
Разгледана по същество, исковата молба е частично основателна
по следните съображения:
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,
се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за
имуществената отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ,
който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е
само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи
обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен
ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на
нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана
административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното
наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на
чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс. Според чл.8, ал.2 от ГПК, страните посочват фактите, на
които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на
чл.154, ал.1 от ГПК, всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. В тази връзка съдът е дал изрични указания на ищеца и ответника
относно разпределението на доказателствената тежест с определение от 20.07.2017г.
по настоящото дело.
За да възникне право на обезщетение, е необходимо
ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни
предпоставки: незаконосъобразен административен акт на ответника или негови длъжностни
лица, отменен по съответния ред, настъпила вреда в правната му сфера, която
включва реално причинени неимуществени вреди, и да е налице пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата вреда.
Съдът съобразно доказателствата по делото намира, че
първата предпоставка – наличие на административен акт, който е отменен като
незаконосъобразен, е налице, противно на твърденията на ответника в отговора на
ИМ.
С т.8 на Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г.,
постановено по ТД № 2/2014г. на Общите събрания на I и II колегии на ВАС и
Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС, е прието, че
отношенията между лишените от свобода от една страна и затворническата
администрация от друга, не са равнопоставени, а са такива по упражняване на
държавна принуда. Специализираните органи по изпълнение на наказанията са
административни органи и осъществяват дейността си в изпълнение на предвидени в
закона правомощия. Техните актове (включително заповедите за налагане на
дисциплинарни наказания) са актове по изпълнение на административна дейност,
поради което претенциите за вреди от тях подлежат на разглеждане от
административните съдилища на основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и чл.128, ал.1, т.5
от АПК.
Заповед № 581/04.04.2012г. на Началника на Затвора
Ловеч, с която на С. е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в
наказателна килия” за срок от 8 денонощия, е отменена като незаконосъобразна с Определение
№ 278/24.04.2012г. по ч.н.д. № 570/2012г. на РС Ловеч, влязло в сила на същата
дата. Наказанието е изтърпяно за периода от 17:00 ч. на 10.04.2012г. до 17:00
ч. на 18.04.2012г. въпреки обжалването на заповедта. Следователно се установява
наличието както на незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, така и на незаконосъобразни
действия по предварителното му изпълнение.
Съдът намира за доказано и че С. е претърпял част от
вредите, описани в исковата молба. Конкретно те се установяват от показанията
на разпитания свидетел – че в килията ищецът е плакал и е бил разтревожен
поради несправедливо наложеното му наказание, а след изтърпяването на последното
е бил отслабнал, отчаян, мълчалив и склонен да посегне на живота си за разлика
от поведението му преди това – спокоен и уравновесен. Не се оспорва от
ответника и лишаването на ищеца от определени негови права по ЗИНЗС и ППЗИНЗС
за исковия период вследствие настаняването му в наказателната килия – право на разговори
по телефона, право да получи хранителна пратка, право да гледа телевизия и
слуша радио. Установява се още, че в периода на изтърпяване на наказанието
10.04.2012г. – 18.04.2012г., на 15.04.2012г. е бил християнският празник
Великден, и С. е бил лишен от възможността на този празник да посети
затворническия параклис, да го отпразнува с други л.св., както и да осъществи
на 13.04.2012г. точно преди празника свиждане по утвърдения от Началника на
Затвора Ловеч график.
Настоящият състав намира за недоказани останалите
претендирани в ИМ вреди, свързани с наказателната килия, но това не води до
неоснователност изцяло на исковата претенция. Не се установява безспорно
липсата на отопление – свидетелят потвърждава, че в килията е имало парно, като
не твърди да е било студено независимо от зазидания за стената радиатор, а от
друга страна от справката от затвора е видно, че централното отопление на целия
корпус на затвора с газ е до 30 април. Не се установява безспорно и наличието
на влага, като показанията на свидетеля в тази връзка са противоречиви – от
една страна влагата била от изпарения от тоалетната и от общата баня в затвора,
намираща се под килията, но от друга сочи, че тоалетната не е била открита, а и
следва да се отчете, че при затворен прозорец няма как да влезе влага от банята.
Недоказани са и твърденията за намалени дажби храна за процесния период, същите
изцяло се опровергават от свидетеля.
Съгласно практиката на Съда по правата на човека, чл.3
от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява
наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото
достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага заинтересованото
лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора, и че по отношение на практическите изисквания
на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от
свобода са гарантирани чрез предоставяне на необходимите грижи – така Решение
от 27.11.2012г. на ЕСПЧ по делото *** срещу
България, окончателно, постановено по жалба № 45358/04, т.60 от него и
цитираната в същата точка съдебна практика.
Съдът в същото решение е приел – т.61, че изключването
на лице от затворническия колектив само по себе си не представлява форма на
нечовешко отношение, като уточнява предназначението на по-строгия режим спрямо
лица, които се предполага, че са опасни – да предотвратят опити за бягство,
нападение или безпорядък сред затворническия колектив.
Изложеното обосновава принципната допустимост спрямо
ищеца да бъде приложено дисциплинарно наказание като процесното – „изолиране в
наказателна килия“, придружено със засилени мерки за контрол, определени
ограничения на правата и без възможност за контакти с други лица. Въпреки това
в изречение второ на т.64 от същото решение съдът във връзка с изведеното
изискване за подробно мотивиране на продължителния престой е приел, че „по
същия начин социалната изолация, която се явява „затвор в затвора“, следва да
се прилага по изключение и само след като бъдат взети всички предпазни мерки,
както посочените в § 53.1 от Европейските правила за затворите“. Последните са
приети с Препоръка Rec(2006)2 на Комитета на
министрите на държавите членки относно Европейски правила за затворите, приета
на 11 януари 2006г., а цитираната разпоредба има предвид прилагането на специални
мерки за повишена сигурност или безопасност само
при извънредни обстоятелства.
ЕСПЧ е посочил в друго решение, че отнасянето е „нечовешко“
когато, между другото, е умишлено, непрекъснато в продължение на часове и
причиняващо действителна телесна повреда или силно физическо или психическо
страдание. Отнасянето е „унизително“, когато предизвиква у пострадалия такива
чувства на страх, безпокойство и малоценност, които да го унижат и подтиснат.
От съвкупната преценка на представените по делото
доказателства, съдът намира, че искът с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
предявен от М.С. е доказан по своето основание – относно преживени
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, отчаяние, притеснение и
психически дискомфорт, неправомерно лишаване от възможност за свиждане на
13.04.2012г., от право на разговори по телефона, от слушане на радиопредавания
и гледане на телевизия, право да празнува християнския празник Великден и да
получи колет за празника. Тези вреди са следствие на незаконосъобразен
административен акт, изпълнен предварително и отменен по съдебен ред, и в
съвкупност с условията, при които е бил поставен в наказателната килия,
включващи и ограниченията и лишаването от определени права, довели до нарушение
на чл.3 от ЕКПЧ.
Искът на лицето, лишено от свобода, на което
допълнително е наложено незаконосъобразно дисциплинарно наказание, следва да се
разглежда от гледна точка на приложението на чл.3 от ЕКПЧ, съдържащ забрана за
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, каквато е и постоянната практика
на ЕСПЧ (така Решение № 9251/12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5621/2016г., III
отд., Решение № 174/09.01.2017г. на ВАС по адм. д. № 13974/2015г., III отд.).
Установява се по безспорен начин, че ищецът
действително е бил настанен в наказателната килия през целия исков период, без
това да се основава на акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от общото
правило по чл.90 от АПК – забраната за изпълнение на акта преди да е влязъл в
сила, следва изрично да бъде предвидено в закона, както следва от чл.2, ал.1 от АПК. Предварителна изпълняемост на заповед за наложено дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия“ законодателят е предвидил едва с изменението на
чл.111, ал.4 от ЗИНЗС с ДВ бр.103 от 28.12.2012г., в сила от 01.01.2013г., т.е.
след процесния период.
Тъй като такова изключение не е било предвидено, то
следва извод, че през целия исков период – от 10.04.2012г. до 18.04.2012г.
заповедта за наложеното дисциплинарно наказание на ищеца не е подлежала на
изпълнение при надлежно депозирана чрез органа жалба срещу нея. От изложеното
следва, че без всякакво правно основание ищецът е бил принуден да търпи
ограниченията на режима, при който фактически е изпълнено дисциплинарното
наказание.
Настоящият състав въз основа на мотивите на съда,
постановил отмяната на заповедта, приема за неустановено по безспорен начин, че
лишеният от свобода М.С. е осъществил нарушение на чл.96, т.3 и чл.97, т.1 от ЗИНЗС. Също така съдът приема, че ищецът е съзнавал, че заповедта за
дисциплинарното наказание не е следвало да се изпълнява поради обжалването й,
както и че е несправедливо наказан. Ограниченията,
при които е бил фактически поставен поради това са прекомерни, не се основават
на закона и поради това надхвърлят необходимото за изпълнение на наказанието.
Съдът няма основание да не кредитира свидетелските
показания на Х.Х. за състоянието на ищеца – че в
килията е плакал и е бил разтревожен, а след изтърпяването на наказанието е бил
отслабнал, отчаян, мълчалив и склонен да посегне на живота си, което е нормална
последица от преживени негативни психически емоции, по причина наложено
несправедливо наказание и поставянето в условия на изолация без основание, и то
по времето на голям празник. Самият
престой в килията за изпълнение на дисциплинарното наказание обективно води до
негативни последици върху емоционалното, психическото и физическото състояние
на всяко лице. В случая тези последици са възникнали и в по-голяма степен,
предвид кумулацията с други фактори – съзнанието на ищеца за несправедливост на
наложеното му наказание, че същото не е следвало да се изпълнява и поради лишенията,
които е търпял за християнския празник Великден (включително невъзможността да
посети затворническия параклис, да се срещне с Ловчанския митрополит, да има
свиждане и да получи хранителна пратка), както и ограниченията да провежда
телефонни разговори, да гледа телевизия и слуша радио. По тези съображения, без
всякакво съмнение режимът, при който ищецът е бил поставен в наказателната
килия, е оказал пряко негативно влияние върху душевното и психическото му състояние.
С оглед на доказателствата съдът приема, че ищецът е
претърпял част от твърдените в исковата молба неимуществени вреди, а от
свидетелските показания и от факта, че заповедта не е следвало да бъде
изпълнявана, както и че наложеното му наказание е несправедливо и настаняването
му в наказателната килия точно преди Великден, се установява, че негативните
преживявания на ищеца са в пряка причинна връзка с незаконното привеждане във
фактическо изпълнение на отменената впоследствие като незаконосъобразна Заповед
№ 581/04.04.2012г. на началника на Затвора Ловеч.
Поради изложеното съдът приема, че през исковия период
спрямо ищеца е осъществено отношение, несъответстващо на чл.3 от ЕКПЧ, доказано
извън всякакво разумно съмнение и произтичащо от доказателствата по делото,
неопровеганите от друго доказателство свидетелски показания, както и при
преценката на доказателствата в тяхната съвкупност. По-строгият режим, на който
е бил подложен ищеца през исковия период в наказателната килия и лишаването му
от определени признати му от закона права, е довел до негативен резултат върху
личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, и е подложил същия на
изпитание, превишаващо по интензивност неизбежното ниво на страдание, присъщо
на лишаването от свобода. Този извод съдът обосновава и при приложението на
съдебната практика на Съда по правата на човека по спазването на чл.3 от ЕКПЧ,
включително по българските дела от групата на делата „*** с/у България“,
„*** с/у България“
и най-вече пилотното дело „*** и др.
с/у България“. Що се отнася до установяване на нарушение на чл.3, следва да се
приложи подходът, установен в пилотното дело срещу Полша – „Kudla
v. Poland“, при който съдът е приел, че нарушение на
чл.3 би било налице, ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво
на страдание, свързано със законно задържане или законно лишаване от свобода. В
конкретния случай този стандарт на доказване е налице. Ищецът, който е лишен от
свобода и изтърпява наказанието въз основа на законосъобразно наложена присъда,
е бил подложен на допълнително ограничение, наложено с незаконосъобразна
заповед за дисциплинарно наказание и незаконно изолиране в наказателна килия за
период от 8 денонощия. При прилагане на принципа на кумулативния ефект следва
да се вземе предвид именно последното обстоятелство, което само по себе си сочи
на нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, но към него следва да се добавят и останалите
ограничения и лишаване от права, на които е бил подложен ищецът.
Въз основа на горното следва да се приеме, че при условията
на пълно и главно доказване са установени всички предпоставки на иска с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ относно преживените и претърпените от М.С. по
време на настаняването му в наказателната килия неимуществени вреди.
Установените негативни преживявания на ищеца са в
пряка и непосредствена последица от настаняването му и престоя в наказателната
килия въз основа на неподлежащия на изпълнение и незаконосъобразен освен това
административен акт, в нарушение на забраните за нечовешко и унизително
отношение по чл.3 от ЕКПЧ и чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, на чл.10, ал.1 от Международния
пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ № 1199 на Президиума
на Народното събрание от 23.07.1970г., обн. ДВ бр.60/1970г., в сила за
Република България от 23.03.1976г., както и на чл.29 от Конституцията на РБ,
всички въвеждащи по същество идентична забрана, и на основание чл.4 от ЗОДОВ
подлежат на възмездяване чрез обезщетение.
Обезщетение се дължи за всички претърпени преки и
непосредствени неимуществени вреди, за периода от настаняването на ищеца на 10.04.2012г.
до извеждането му от наказателната килия на 18.04.2012г. На основание чл.52 от ЗЗД при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по справедливост, с
оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на
претърпените морални страдания. В случая следва да се вземат предвид както
фактът, че ищецът вследствие на незаконосъобразна заповед за настаняване в
наказателна килия е търпял ограничения в по-голяма степен от присъщите за
изтърпяване на наказанието му, така и конкретните преживявания на ищеца и
техния интензитет. Действително той е бил лишен от възможността да получи
хранителна пратка, да осъществи свиждане и да посети затворническия параклис за
Великден, както и от правото си да гледа телевизия и слуша радио, настаняването
е имало за него психотравмиращ характер със среден интензитет, но без тежки
клинични преживявания (не се установява да е търсил лекарска помощ или да се е
влошило психичното му състояние до степен да има необходимост от прием на
медикаменти). Следва да се има предвид и сравнително краткия престой на ищеца в
наказателната килия – 8 дни, както и
обстоятелството, че за 1 час всеки ден се е провеждал престой на открито. По
изложените съображения справедливото обезщетение в случая следва да се определи
в размер на 640 лева за целия исков период, в
която връзка съдът съобрази съдебната практика на ВАС по идентични случаи (адм.д.
№ 6900/2016г., адм.д. № 13556/2014г., адм.д. № 5621/2016г., адм.д. №
13974/2015г. и други).
С оглед на изложеното искът с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, предявен от М.С.С. против ГДИН, се
явява доказан и основателен за сумата от 640 лева. За разликата от 640 лв. до
пълния предявен размер от 15 200 лв., искът се явява недоказан по размер и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед частичната основателност на главния иск,
частично основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на законната лихва
върху сумата на обезщетението, която се претендира считано от датата на отмяната
на заповедта като незаконосъобразна – 24.04.2012г. Съгласно т.4 от Тълкувателно
решение №3/22.04.2005г. на ВКС по тълк.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК, при незаконни
актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила
на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове.
В настоящия случай акцесорният иск за лихви е предявен
на 24.03.2017г., т.е. след като с окончателен съдебен акт е отменена заповедта
за дисциплинарното наказание. Поради това, и по аргумент на цитираното
тълкувателно решение, искът за присъждане за законната лихва върху присъдената
сума на обезщетението от 640 лв. следва да се уважи с начален момент датата на
влизане в сила на съдебния акт на Ловешки РС, до окончателното изплащане на
сумата. Неоснователно е искането за присъждане на законна лихва до пълния
размер на исковата претенция, тъй като правото на ищеца да иска лихви е в пряка
зависимост от уважаването на главния иск за вреди. Съдът следва да отхвърли
исковата претенция за лихва върху тази разлика.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Предвид
изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по
делото от ищеца разноски – внесена държавна такса в размер на 10 лева (платежно
нареждане на л.8 от адм.д. № 303/2017г. на Административен съд Плевен). В
договора за правна защита и съдействие с адв. И. е договорено възнаграждение в
размер на 1 000 лв., платено по банков път. С оглед претендираната обща сума на
иска, респ. уважена такава и предвид текста на чл.10, ал.3, изр.2 от ЗОДОВ, в
полза на ищеца следва да се присъди за адвокатско възнаграждение сумата от
42,11 лева (640 лв. х 1000 лв./15 200 лв.).
Водим от горното, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.
София, да заплати на М.С.С. с ЕГН **********,
понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора Плевен, V
група, сумата от 640 (шестстотин и четиридесет) лева за неимуществени вреди,
претърпени за периода от 17:00 ч. на 10.04.2012г. до 17:00 ч. на 18.04.2012г. вкл.
вследствие на изтърпяване на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна
килия“, наложено със Заповед № 581/04.04.2012г. на Началника на Затвора Ловеч,
отменена като незаконосъобразна на 24.04.2012г. от РС Ловеч, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.04.2012г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.С.
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за сумата от 14 560
лв. (явяваща се разлика между присъдената сума 640 лв. и претендираната сума 15
200 лв.), ведно със законната лихва върху отхвърлената част от исковата
претенция.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.
София да заплати на М.С.С. с ЕГН **********,
понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора Плевен, V
група, сума в размер на 52,11 лева (петдесет и два лева и единадесет стотинки),
представляваща направените разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване чрез АС Ловеч пред ВАС
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: