№ 437
гр. Благоевград, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20251210200929 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Б. И. Р. с адрес гр. ***, с ЕГН **********
против Наказателно постановление № 25-1116-001688 от 15.05.2025 г., издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Благоевград, с което на
жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на
50лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати
нарушения на процесуалните правила. Навежда се постановяването му при непълнота
на доказателствата и явна несправедливост на наказанието. Твърди се наличието на
медицински причини за неизползване на обезопасителния колан, като се сочи, че
поставянето му би застрашило здравето на жалбоподателя. Посочва се, че е налице
медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото му състояние
не позволява използването на обезопасителен колан.
Поддържа се, че АУАН и НП не съдържали предвидените с чл.42 и чл.57
ЗАНН реквизити.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Г., която поддържа депозираната жалба и претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител и не
изразява становище по въззивната жалба.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 06.05.2025 г около 13.19ч в гр. Благоевград жалбоподателят управлявал
1
товарен автомобил „Ауди С Ку 5 ТДИ“ с ***, по ул. „Сан Стефано“ в посока от ул.
„Славянска“ към ул. „Иван Михайлов“.
По това време във връзка с изпълнение на служебните си задължения на ул.
„Сан Стефано“ се намирали свидетелите С. З. и К. А. – служители на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Благоевград. Полицейските служители забелязали, че водачът
на товарен автомобил „Ауди С Ку 5 ТДИ“ с ***, който се движи в посока от ул.
„Славянска“ към ул. „Иван Михайлов, не е поставил обезопасителен колан, поради
което автомобилът бил спрян за извършването на проверка.
В хода на проверката е установена самоличността на водача, като същият бил
сам в автомобила. На въпроса на полицейските служители дали има основателна
причина да не използва обезопасителен колан, водачът отговорил отрицателно, като
казал, че бил изненадан от проверката и не е имал време да постави обезопасителен
колан. Заявил, че има и други наказания за това, че не използва обезопасителен колан
и са му останали много малко контролни точки.
По време на проверката водачът не предоставил медицински документ, който
да го освобождава от задължението да използва обезопасителен колан.
Свидетелят З. приел, че с действията си Р. е извършил нарушение на чл.137а,
ал.1 ЗДвП, поради което на същата дата в присъствието на свидетеля А. и
жалбоподателя съставил АУАН сер.GА №3983852.
Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без да обективира
възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения акт при идентичност на описаното нарушение и
неговата правна квалификация, началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
- Благоевград, издал обжалваното НП, което е връчено на жалбоподателя на 24.06.2025
г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитания от съда свидетели З., А. и Ангелов и от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо от
Сектор "Пътна полиция" Благоевград регистрационен № 111600- 16343/29.08.2025 г. с
приложение заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., амбулаторен лист №
25267506ЕЕ87/24.09.2025 г, писмо от Сектор "Пътна полиция" регистрационен №
111600-13079/11.07.2025 г. с приложение АУАН № GA 3983852/06.05.2025 г.
При установяване на фактите по делото, съдът се довери на показанията на
свидетелите З. и А.. Показанията им са хронологично издържани, непротиворечиви,
като по делото липсват опровергаващи ги доказателства. Двамата свидетели са
незаинтересовани от изхода на делото, като високата доказателствена стойност на
показанията им се основава на пресъздаването на непосредствено възприети от тях
обстоятелства, относими към предмета на делото.
Независимо от приятелските му отношения с жалбоподателя, съдът кредитира
и показанията на свидетеля Ангелов като отчете тяхната непротиворечивост и
логичност.
Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства, съдът
кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.
От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и
съставения АУАН се установяват времето, мястото, и обстоятелствата около
инкриминираното нарушение, управлението на автомобила на описаните време и
място от жалбоподателя. Показанията на полицейските служители установяват и
управлението на автомобила от Р. без да е с поставен обезопасителен колан, както и
2
детайли за процедурата по съставяне и връчване на АУАН.
В показанията на Ангелов се съдържат данни за хроничен здравословен
проблем на жалбоподателя, но предвид липсата на каквато и да е конкретика за
неговото естество, както и съответната медицинска документация, установяваща такъв
проблем към датата на проверката, показанията на свидетеля в тази им част не могат
да бъдат доказателство за наличието на причина от здравословен характер,
препятстваща използването на обезопасителен колан.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 24.06.2025 г., а жалбата е от
26.06.2025 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от
полицейски орган в съответствие с чл.189, ал.1 ЗДВП и т.2.1 от приложената заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е
издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл.189, ал.12 ЗДвП с т. 3.11
от същата заповед.
Предвид горното се установява, че актосъставителят и наказващият орган са
материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за
него административно наказание.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и
връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42
ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението - дата и място,
обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация. АУАН е
съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от него.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Описанието на нарушението е направено по начин, позволяваш неговата
индивидуализация и осигуряващ възможност на жалбоподателя да разбере за кое
точно негово деяние е съставен АУАН и издадено НП.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
С разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП законодателят е задължил водачите на
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства
са оборудвани, като в ал.2 изрично е посочил лицата, които могат да не използват
3
колани.
В случая от показанията на полицейските служители и писмените
доказателства се установи по несъмнен начин, че на описаните в НП време и място
жалбоподателят е управлявал МПС без обезопасителен колан, с който е бил оборудван
автомобилът.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение физическото
състояние на жалбоподателя да не е позволявало използването на обезопасителен
колан.
На първо място по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства,
удостоверяващи физическо състояние на Р. към датата на извършване на проверката,
което да не му позволява на ползва обезопасителен колан. Представеното от
процесуалния му представител медицински документ удостоверява такова физическо
състояние повече от 3 месеца след извършената му проверка. Същевременно
показанията на полицейските служители установяват и изричното изявление на Р., че
към датата на проверката не е съществувала причина от обективен характер,
препятстваща поставянето на обезопасителен колан, както и че не очаквал да му бъде
извършена проверка, поради което нямал достатъчно време да постави колана си.
Предвид горното, районният съд приема, че Р. не попада в кръга на
определените с чл.137а, ал.2 ЗДвП лица, на които е предоставено право да не използват
обезопасителен колан при движение с МПС, а именно физическото му състояние да не
позволява използването на обезопасителен колан; да има трайни увреждания на горни
крайници и/или опорно-двигателния апарат, поради което управлява моторни превозни
средства, адаптирани съобразно нуждата му; водач на таксиметров автомобили, когато
превозва пътници в рамките на населеното място; инструктор при управление на
автомобила с учебна цел.
Нарушението е извършено виновно от жалбоподателя при форма на вината –
пряк умисъл, като същият е съзнавал задължението си да използва обезопасителен
колан при движение на МПС, съзнавал е общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко ги е целял.
Санкционната разпоредба на чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП, към датата на
извършване на нарушението, предвижда наказание „глоба” от 50лв. за водач, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан, поради което
административнонаказващият орган правилно е наложил санкция на основание,
визиращо ангажирането отговорността на водач за това нарушение. С оглед абсолютно
определения от закона размер на наказанието за нарушението, съдът е лишен от
възможност да ревизира същото.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо
депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди в цялост като
законосъобразно и обосновано.
При този изход на делото право за разноски възниква за наказващия орган, но
предвид липсата на съответното искане, такива не следва да бъдат присъждани.
В тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените в хода на
съдебното следствие разноски за разпит на свидетеля А. в размер на 28,79лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН Районен съд- Благоевград,
НО, 7-ми състав
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1116-001688 от 15.05.2025
г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Благоевград, с
което на Б. И. Р. с адрес гр. ***, с ЕГН ********** на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1
ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.84 ЗАНН вр. чл.189, ал.3 НПК Б. И. Р. с адрес гр.
***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС - Благоевград сума в размер на
28,79лв /двадесет и осем лева и седемдесет и девет/ , представляваща направени в
съдебното следствие разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5