Р
Е Ш Е Н И Е
№300
гр.
Перник, 07.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на осми февруари, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Наташа Динева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 07565 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 ал. 1 ГПК от Е.М.С., ЕГН:
**********, чрез пълномощника си адв. Р. П., със съдебен адрес:*** 1/15В,
против „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „Матей Преображенски“, бл. 386, секция Б,, с която са предявени обективно
кумулативно съединени отрицателни установителни иска за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 285.42 лв. представляваща главница по договор за паричен
потребителски кредит с номер PLUS-
01 147353/15.01.2008г. , сумата от 38.25 лв. договорна лихва
представляваща печалба на дружеството за периода от 10.08.2009г, до
08.01.2010г. , сумата от 27.69 лв. законна лихва за забава за периода от
10.09.2009г. до 21.06.2010 г. , ведно със законната лихва от 25.06.2010г.,
направените разноски от 25.00 лв., и сумата от 100 лв.възнаграждение за
процесуално представителство, които суми са предмет на изпълнителен лист по
гр.д. № 5710/2010г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20178130400142 по описа на ЧСИ Ан.Василева, per. № 813 по описа на
ПОС, както и че ищеца Е.М.С.,
с ЕГН:**********. не дължи на ответното дружество, сумата от 467.09. лв. за
представляваща главница по договор за паричен потребителски
кредит с номер PLUS-01194201/17.04.2008г, сумата от 109.90 лв. договорна лихва представляваща
печалба на дружеството за периода от 30.07.2009г. до28.05.2010г. , сумата от
47.68 лв. законна лихва за забава за периода от 28.08.2009г. до 21.06.2010 г.,
ведно със законната лихва от 25.06.2010г., направените разноски от 25.00 лв., и
сумата от 100 лв .възнаграждение за процесуално представителство, които суми са
предмет на изпълнителен лист по гр.д. № 5711/2010г. по описа на ПРС, въз основа
на който е образувано изпълнително дело № 20178130400142 по описа на ЧСИ Анелия
Василева.
В
исковата молба се твърди, че между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са
били сключени договор за паричен потребителски кредит с
номер PLUS- 01 147353/15.01.2008г. и договор за паричен потребителски кредит с номер PLUS-01194201/17.04.2008г.,
и двата с място на сключване – гр. Перник. Твърди се, че в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден изпълнителен лист на 05.08.2010г. по гр. д. №
5710/2010г. по описа на ПРС за сумата от 285.42 лв.
представляваща главница по договор за паричен потребителски кредит с номер PLUS- 01 147353/15.01.2008г.
, сумата от 38.25 лв. договорна лихва, представляваща печалба на дружеството за
периода от 10.08.2009г, до 08.01.2010г. , сумата от 27.69 лв. законна лихва за
забава за периода от 10.09.2009г. до 21.06.2010г., ведно със законната лихва от
25.06.2010г., направените разноски от 25.00 лв., и сумата от 100
лв.възнаграждение за процесуално представителство, както и изпълнителен лист от
05.08.2010г. по гр. д. № 5711/2010г. по описа на ПРС за сумата от 467.09. лв. за
представляваща главница по договор за паричен потребителски
кредит с номер PLUS-01194201/17.04.2008г, сумата от 109.90 лв. договорна лихва, представляваща
печалба на дружеството за периода от 30.07.2009г. до28.05.2010г. , сумата от
47.68 лв. законна лихва за забава за периода от 28.08.2009г. до 21.06.2010 г.,
ведно със законната лихва от 25.06.2010г., направените разноски от 25.00 лв., и
сумата от 100 лв .възнаграждение за процесуално представителство. Въз основа на
издадените изпълнителни листа, на 11.16.2010г. е било образувано изпълнително
дело № 739/2010г. по описа на ЧСИ Анелия Василева.
Ищецът сочи, че не дължи на ответното
дружество процесните суми, тъй като е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД
петгодишна погасителна давност. Твърди, че последното изпълнително действие по
образуваното срещу него изпълнително производство е от 20.12.2011г., като
2011г. до 2017г. (когато срещу него е образувано ново изпълнително дело - №
142/2017г. по описа на ЧСИ Анелия Василева), не са били извършени изпълнителни
действия, водещи до прекъсване или спиране на давността. Предвид
изложеното моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,
чрез процесуалния си представител юрк.
Камелия Тодоровоа е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като
недопустим и неоснователен. Твърди, че материалното право на кредитора
продължава да съществува след изтичането на давностния срок, като правото на
длъжника да се позове на изтеклата погасителна давност се реализира чрез
възражение. Сочи се, че след образуване на изп. дело № 739/2010г. по описа на
ЧСИ А. Василева, на 22.08.2015г. като взискател е конституиран ответника, като
с молбата, последният е направил искане да се извършат всички необходими
изпълнителни действия и на ЧСИ са възложени правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
Впоследствие, тъй като не са извършвани други изпълнителни действия, изп. дело №
739/2010г. по описа на ЧСИ А. Василева е прекратено на 14.01.2017г. на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. Предвид това, ответника, в качеството си на
взискател по силата на сключен Договор за цесия, изтегля изпълнителния лист и
на 26.01.2017г. депозира молба за образуване на ново изпълнително дело срещу
ищеца (длъжник по изп. дело ). В резултат на депозираната молба, е образувано
изпълнително дело № 142/2017г. по описа на ЧСИ А. Василева.
В писменият
отговор, ответникът твърди, че по времето на образуваното изпълнително дело №
739/2010г. по описа на ЧСИ А. Василева, погасителна давност не е текла, като се
позовава на тълкувателната практика на ВС, обективирана в Постановление № 3 от
18.11.1980г. на Пленума на ВС . С оглед изложените аргументи твърди, че към
момента вземането не е погасено по давност и моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В съдебно
заседание, ищецът, представляван от пълномощника си, поддържа предявеният иск и
моли същият да бъде уважен като основателен.
Ответникът,
редовно призован, не е изпратил представител. Депозирал е писмена молба с рег.
№ 3133/31.01.2019г., с която поддържа изложеното в писменият отговор и
претендира разноски.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед за
изпълнение № 3613/25.06.2010 г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК по
частно гр. дело № 5711/2010г. на ПРС (видно от изпълнителният лист,
приложен по изп. дело №739/2010г. по описа на ЧСИ А. Василева, прието като
доказателство по делото в заверено копие) ищецът е осъден да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 467.09.
лв., за представляваща главница по договор за паричен
потребителски кредит с номер PLUS-01194201/17.04.2008г, сумата от 109.90 лв. договорна лихва, представляваща
печалба на дружеството за периода от 30.07.2009г. до28.05.2010г. , сумата от
47.68 лв. законна лихва за забава за периода от 28.08.2009г. до 21.06.2010 г.,
ведно със законната лихва от 25.06.2010г., направените разноски от 25.00 лв. за
държавна такса и сумата от 100 лв. възнаграждение за процесуално
представителство.
Със заповед за
изпълнение № 3612/25.06.2010 г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК по
частно гр. дело № 5710/2010г. на ПРС (видно от изпълнителният лист,
приложен по изп. дело №739/2010г. по описа на ЧСИ А. Василева, прието като
доказателство по делото в заверено копие) ищецът е осъден да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
285.42 лв. представляваща главница по договор за паричен
потребителски кредит с номер PLUS-
01 147353/15.01.2008г. , сумата от 38.25 лв. договорна
лихва, представляваща печалба на дружеството за периода от 10.08.2009г, до
08.01.2010г. , сумата от 27.69 лв. законна лихва за забава за периода от
10.09.2009г. до 21.06.2010 г., ведно със законната лихва от 25.06.2010г., направените
разноски от 25.00 лв. за държавна такса и сумата от 100 лв.възнаграждение за процесуално
представителство
Установява се,
че въз основа на горните изпълнителни листа, на 16.11.2010г. „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е поискал образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Анелия
Василева, като с молбата взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по чл.
18 от ЗЧСИ. В следствие от подадената молба е образувано изпълнително дело №
739/2010г. по описа на ЧСИ А. Василева, рег. № 813, като по него са извършени
следните действия:
На 28.10.2010г.
е изискана справка ТД на НАП – Перник за имуществото на длъжника – движимо и недвижимо, както и
наличие на банкови сметки, адресите на регистрираните търговски обекти на
длъжника и друга информация, свързана с имущественото състояние на длъжника.
На 25.11.2010г.
е изпратено уведомление по чл. 458 ГПК от ЧСИ до ТД на НАП – Перник, с искане
за издаване на удостоверение, което да съдържа информация за размера на
публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за
обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е
започнато принудително изпълнение. На
същата дата отново е изискана справка от ТД на НАП – Перник за имуществото на длъжника – движимо и недвижимо, както и
наличие на банкови сметки, адресите на регистрираните търговски обекти на
длъжника и друга информация, свързана с имущественото състояние на длъжника.
На 23.12.2010г.
е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която, видно от
отразеното в известието за доставка, не е получена от длъжника.
На 20.12.2011г.
е изпратено Запорно съобщение до работодателя на длъжника (ищеца понастоящем),
с което е наложено запор върху трудовото възнаграждение на последния.
На 21.08.2015г.,
по изп. дело е постъпила молба от ответника по настоящото дело – „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД, с която ЧСИ А. Василева е уведомена за сключен на
15.05.2015г. Договор за прехвърляне на вземания между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, по силата на който
взискателя по изпълнителното дело е цедирал вземанията, предмет на принудителното
изпълнение, на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД. Със същата, на
основание чл. 429 ГПК е направено искане за конституиране на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД като взискател по изпълнителното дело, като едновременно с
това, на основание чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ А. Василева е възложено да извършва
всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.
С молба вх. №
5854/28.03.2016г., взискателят е поискал от ЧСИ извършването на справка в ТП на
НОИ за наличие на валидно сключени трудови договори на името на длъжника, като
се иска, при наличие на такива, да бъдат предприети съответните изпълнителни
действия с цел обезпечаване на вземането. На 01.04.2016г. такава справка е извършена,
като върху същата е отбелязано, че запор е наложен, но има наложени два
предходни такива.
На 14.01.2017г.
производството по изпълнителното дело е прекратено с постановление на ЧСИ, на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. С прекратителното постановление са вдигнати и
всички наложени възбрани и запори по изпълнителното дело. Видно от материалите по настоящото дело, това
постановление на ЧСИ не е било обжалвано от взискателя (ответник понастоящем).
На 25.01.2017г.
с нарочна молба от взискателя по изп. дело, последният е изтеглил
изпълнителните листа, въз основа на които е било образувано изпълнително дело №
739/2010г. по описа на ЧСИ А. Василева.
От материалите
по приложеното изпълнително дело № 739/2010г. на ЧСИ А. Василева е видно, че
длъжника Е.М.С. е била уведомена за
извършената цесия (обсъдена по-горе), като видно от приложеното известие за
доставка, последната е получила съобщението лично.
Въз основа на
молба от 19.01.2017г., входирана под № 1939/26.01.2017г. при ЧСИ А. Василева, и
въз основа на процесните два изпълнителни листа, е било образувано ново
изпълнително дело между страните – с № 142/2017г. по описа на ЧСИ А. Василева.
С посочената молба, от страна на взискателя е било направено възлагане на
правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, както и искане за извършване на справка в ТП на
НОИ за наличие на валидно сключени трудови договори на името на длъжника, като
при наличието на такива – да бъдат предприети необходимите изпълнителни
действия за обезпечаване на вземането. Направено е и искане за извършване на
опис на движими вещи в дома на длъжника.
На 09.03.2017г.
ЧСИ е извършил справка в регистъра на трудовите договори към НОИ, досежно
наличие на валидно сключени трудови договори на името на длъжника.
На 05.03.2017г.
е изпратено Запорно съобщение до работодателя на длъжника, с което е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Със съобщение от същата дата,
ТД на НАП – Перник е уведомена за образуваното изпълнително дело, както и за
задължението ѝ в съответния срок да предостави информация за публичните
задължения на длъжника и евентуално наложените мерки за обезпечаването им.
На същата дата –
05.03.2017г., е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, като
връчването ѝ е било разпоредено да стане чрез Кмета на с. Люлин, обл.
Перник.
С молба от
19.12.2017г., взискателят по изп. дело е поискал от ЧСИ извършването на справка
в РБСС към БНБ, досежно притежаваните от длъжника банкови сметки, като е
направено и искане, при наличието на такива, да бъде наложен запор върху
същите.
С писма от
17.03.2017г., ЧСИ е наложил запор върху наличните сметки на длъжника в „Първа
инвестиционна банка” АД, „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и „Централна
кооперативна банка”АД.
С молба,
входирана с № 21052/25.09.2018г. при ЧСИ, взискателят е поискал насрочване на
дата за опис на движими вещи в дома на длъжника. Призовка, уведомяваща длъжника
за насрочена дата за опис на движими вещи, е изпратена на длъжника на
19.10.2018г.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По възражението
на ответника за недопустимост на предявения иск, съдът намира следното:
Ищецът е
предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно
погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
С оглед горното
предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се
позовава на новонастъпили, след влизане в сила на заповедите за изпълнение
факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по
чл. 439 ГПК.
На следващо
място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по
изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право,
като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно
в прекратяване на воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която
се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По
време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес
да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване
на отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото
си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в
определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността
не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от
време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и
волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за
изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия
процес.
Предявеният иск
е допустим и в тази връзка възраженията на ответника са неоснователни,защото наличието
на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е
достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване
на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие
е налице – срещу ищеца е образувано изп. д. № 142/2017г. по описа на ЧСИ А.
Василева, с рег. № 813, с район на действие Окръжен съд – гр. Перник, като
производството по това изпълнително производство продължава да е висящо, тъй
като не са събрани вземанията на взискателя, съобразно приложените два
изпълнителни листа, както и тези, досежно лихви и направени разноски. Само
когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло
удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на
установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са
настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг
вид защита.
Поради
изложеното, съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че
предявеният иск е допустим.
Относно
основателността на предявените отрицателни установителни искове, съдът намира
следното:
От фактическа
страна е безспорно, а и от писмените доказателства се установява, че в полза на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист на 05.08.2010г. по гр. д. № 5710/2010г. по описа на ПРС за
сумата от
285.42 лв. представляваща главница по договор за паричен
потребителски кредит с номер PLUS-01147353/15.01.2008г., сумата от 38.25 лв. договорна лихва, представляваща
печалба на дружеството за периода от 10.08.2009г, до 08.01.2010г. , сумата от
27.69 лв. законна лихва за забава за периода от 10.09.2009г. до 21.06.2010г.,
ведно със законната лихва от 25.06.2010г., направените разноски от 25.00 лв., и
сумата от 100 лв.възнаграждение за процесуално представителство, както и
изпълнителен лист от 05.08.2010г. по гр. д. № 5711/2010г. по описа на ПРС за
сумата от 467.09. лв. за
представляваща главница по договор за паричен потребителски
кредит с номер PLUS-01194201/17.04.2008г, сумата от 109.90 лв. договорна лихва, представляваща
печалба на дружеството за периода от 30.07.2009г. до28.05.2010г. , сумата от
47.68 лв. законна лихва за забава за периода от 28.08.2009г. до 21.06.2010 г.,
ведно със законната лихва от 25.06.2010г., направените разноски от 25.00 лв., и
сумата от 100 лв .възнаграждение за процесуално представителство.
Не се установява
от длъжника да е постъпило възражение за недължимост, поради което заповедите за
изпълнение, въз основа на които са издадени процесните изп. листа, са влезли в
сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирала възможността на
длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди
изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. От същата
започва да тече и нов 5-годишен давностен период за вземанията.
Въз основа на
така издадените изпълнителни листа и по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, на 16.11.2010г. е
било образувано изп. дело № 739/2010г. по
описа на ЧСИ Анелия Василева, с рег. № 813.
От приложеното в
заверен препис изпълнително производство се установява, че на 16.11.2010г., „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е подало молба за образуване на изпълнително
производство, при което е било образувано ИД № 739/2010г. по описа на ЧСИ А.
Василева. По него са извършени справки за имуществото на длъжника, като
искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по
изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния
фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ (съобразно ТР
2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС). На 23.12.2010 г. е изпратена покана
за доброволно изпълнение, за получаването на която от страна на длъжника не се
съдържат доказателства по делото. Поканата за доброволно изпълнение, от своя
страна, не представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената в
закона давност – в този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т. 10 на
цитираното по-горе тълкувателно решение. Не е довело до прекъсване на давността
и изпращането на съобщението до ТД на НАП – Перник от 25.11.2010г., с което
последната е уведомена по реда на чл. 458 ГПК за започнатото принудително
изпълнение срещу длъжника (понастоящем – ищец). Това е така защото, съгласно
чл. 191, ал. 3 ДОПК, когато срещу
имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда
на ГПК, държавата се
смята винаги като присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични
вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване
на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на НАП
за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. По силата на
закона НАП издава удостоверение, което съдържа информация за размера на
публичните задължения на длъжника за наложените върху имуществото му мерки за
обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото срещу което е
започнало принудителното изпълнение. В конкретния случай, това е било посочено
/удостоверение от 03.01.2011 г./
и е безспорно, че съдебният изпълнител е изпълнил задължението си по чл. 458 от ГПК. Следва да се посочи, обаче, че
присъединяването на държавата не я прави самостоятелен взискател, какъвто би
бил присъединеният взискател, разполагащ с изпълнителен лист за свое вземане
срещу длъжника. На практика държавата е един "латентен взискател",
който се присъединява към взискателя, инициирал изпълнителното производство и
този "латентен взискател" се ползва от активността на първия. Ако той
се откаже от извършването на действия, то държавата изчаква друг да предприеме
изпълнително производство спрямо длъжника по реда на ГПК.
Нейната активност е в производството по ДОПК. Ето защо и не
може да се приеме, че присъединяването на Държавата към изпълнителното дело е
довело до прекъсване на давността. По изложените съображения съдът намира, че с
присъединяването на Държавата като взискател по изпълнителното дело, не се
прекъсва нито срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито давността.
С изпращането на
20.12.2011г. на Запорно съобщение до работодателя на длъжника (понастоящем
ищец) от страна на ЧСИ А. Василева, съдът намира, че по изпълнителното дело е
извършено изпълнително действие, годно да прекъсне давността. В този смисъл и
разясненията, дадени в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
От този момент –
20.12.2011г. до 21.08.2015г., когато по изп. дело е постъпила молба от
ответника по настоящото дело – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, за
уведомяване на ЧСИ А. Василева за сключен на 15.05.2015г. Договор за
прехвърляне на вземания между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, по изпълнителното дело не са били извършвани
каквито и да било изпълнителни действия, насочени към принудителното изпълнение
на вземанията, нито по искане на взискателя, нито по инициатива на ЧСИ.
С молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят е възложил на ЧСИ Анелия
Василева да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Това
обстоятелство обаче не го освобождава от задължението да движи производството
или да следи неговото развитие. При наличието на подобно упълномощаване съдът
намира, че срокът по чл. 433, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва с всяко
изпълнително действие, което частният съдебен изпълнител реши да предприеме в
изпълнение на възложените му правомощия. Тъй като след 20.12.2011г. от
взискателя и от съдебния изпълнител не са предприети действия по изпълнението,
то, считано от 21.12.2013г., изпълнителното производство е прекратено ex
lege. Подаването на молба от взискателя след този момент, както и извършването
на последващи действия от съдебния изпълнител, не могат да породят правни
последици, тъй като същите не почиват на съществуващо и валидно изпълнително
производство, доколкото производството по изпълнителното дело към този момент
се явява прекратено по силата на закона.
На 19.01.2017г., е депозирана молба от
взискателя (ответник понастящем) под № 1939/26.01.2017г. при ЧСИ А. Василева,
въз основа на която, както и въз основа на процесните два изпълнителни листа, е
било образувано ново изпълнително дело между страните – с № 142/2017г. по описа
на ЧСИ А. Василева. С това действие на взискателя е прекъснато течението на
давността (предвид съдържащото се искане за прилагане на конкретен изпълнителен
способ в молбата), като от този момент насетне е започнала да тече нова
давност.
Тук следва да се посочи, че с оглед
разрешаване на правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен
елемент, а именно: дали спира да тече погасителната давност по време на висящо
изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър Димитров „съгласно даденото
с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С
оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980
година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.“
По силата на т. 10
от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, следва да се приеме, че новата давност е
започнала да тече на 20.12.2011г., когато
е извършено последното релевантно изпълнително действие. Предвид
обстоятелството, че към този момент, обаче, горепосоченото изпълнително дело
все още е било висящо, то давността от същата дата е и спряна, до
прекратяването на изпълнителното дело. Следователно давността за принудителното
удовлетворяване на изпълняемото право е започнала да тече от 21.12.2013г.,
На следващо място
съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр.
12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на
текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.
275 от 1950г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично
е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение
произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде
оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен
лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява
съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните
последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците
на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо
действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение
препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е
можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със
заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.
5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез
тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания, установено с
решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се
приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в
случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно
вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.
В този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. в състав Борислав Белазелков,
Борис Илиев и Димитър Димитров, съгласно което
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение.“. В същия смисъл са и
Решение № 30/ 09.07.2018г. по търг. дело
№ 90/2017 на Окръжен съд Перник, Решение
№ 399/ 10.12.2018г. по в. гр. дело № 610/2018 на Окръжен съд Перник,
както и Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г.,
IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015
г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.
По изложените
съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за
вземанията е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
Към 19.01.2017г.,
когато е депозирана молбата за образуване на новото изпълнително дело – изп. д. № 142/2017г. по
описа на ЧСИ А. Василева давността не е
изтекла, тъй като не са изтекли необходимите 5 години от датата на прекратяване
на предходното изпълнително дело. Същевременно, с това действие по новото
изпълнително дело, давността отново е прекъсната. Т. е., към настоящия момент
петгодишната погасителна давност не е изтекла.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявените отрицателени установителени искове
са неоснователени и недоказани, поради което и следва да бъдат отхвърлени.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, основателно се явява и искането на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 300.00 лв. – юрисконсулско
възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
При
този изход на спора ищецът няма право на разноски.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Е.М.С.
с ЕГН: **********, представлявана от пълномощника си адв. Р. П., със съдебен
адрес:*** 1/15В ДЪЛЖИ на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес сграда „Люлин 6“, ет. 2, сумата
от 285.42 лв.,
представляваща главница по договор за паричен потребителски кредит с номер PLUS-01147353/15.01.2008г., вземанията по
който са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с договор за
цесия от 15.05.2015 г.; сумата от 38.25
лв., договорна лихва представляваща печалба на дружеството за периода от
10.08.2009г, до 08.01.2010г., сумата от 27.69 лв. законна лихва за забава за
периода от 10.09.2009г. до 21.06.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.06.2010г. до окончателното ѝ изплащане, както и
направените разноски от 25.00 лв., и сумата от 100 лв.възнаграждение за
процесуално представителство, които суми са
предмет на изпълнителен лист по гр.д. № 5710/2010г. по описа на ПРС, въз основа
на който е образувано изпълнително дело № 20178130400142 по описа на ЧСИ
Ан.Василева, per. № 813 по описа на ПОС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Е.М.С. с
ЕГН: **********, представлявана от пълномощника си адв. Р. П., със съдебен
адрес:*** 1/15В ДЪЛЖИ на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес сграда „Люлин 6“, ет.
2, следните суми: 467.09.
лв. за представляваща главница по договор за паричен
потребителски кредит с номер PLUS-01194201/17.04.2008г, сумата от 109.90 лв. договорна лихва представляваща
печалба на дружеството за периода от 30.07.2009г. до28.05.2010г. , сумата от
47.68 лв. законна лихва за забава за периода от 28.08.2009г. до 21.06.2010 г.,
ведно със законната лихва от 25.06.2010г., направените разноски от 25.00 лв., и
сумата от 100 лв .възнаграждение за процесуално представителство, които суми са
предмет на изпълнителен лист по гр.д. № 5711/2010г. по описа на ПРС, въз основа
на който е образувано изпълнително дело № 20178130400142 по описа на ЧСИ Анелия
Василева.
ОСЪЖДА Е.М.С. с ЕГН: ********** да
заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес сграда
„Люлин 6“, ет. 2“ сумата от 300.00 лв., представляваща направени по делото
разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.