Р Е Ш Е Н И Е
№…..…../16.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
двадет и първи октомври през
две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица
Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4813 по описа за 2020 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е от Г.К.А., ЕГН **********
с адрес *** срещу З. „Б.и.“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на получени
травми при ПТП, реализирано на 04.07.2019г. около
18ч. в гр. Варна по вина на водача на л.а «Фолскваген» с рег. № СВ 1801 МТ,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност»,
полица № BG/02/00083408, със срок на валидност до 14.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 15.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: Собственик е на мотоциклет
«Хонда“ модел “ГЛ 1500Ц Валкирия», с рег. № В 1928 К. На
04.07.2019г. около 18ч. при управление на мотоциклета си в посока на дясно от
кръговото кръстовище след Пикадили парк към крайбрежната алея в гр. Варна,
настъпило ПТП с участието и по вина на водача на л.а
«Фолскваген» с рег. № СВ 1801 МТ. За настъпилото ПТП бил съставен
двустранен констативен протокол, в който водачът на л.а
«Фолскваген» с рег. № СВ 1801 МТ Димитър Благоев признал вината
си. Твърди, че в резултат на удара ищецът изпитал силна уплаха, както и получил
болки в областта на шията и дясното рамо. Установени били тежки натъртвания в
областта на раменете и врата, както и ожулване в областта на гърдите и краката.
Изпитвал силни болки в мишницата и имал затруднения при движението на дясно
рамо. През нощта след инцидента не могъл да заспи, а на сутринта се събудил с
главоболие, световъртеж и гадене. През следващите дни изпитвал силни болки в
рамото при движение на главата. Вечерта след инцидента почти не могъл да заспи.
Неразположението и физическите молби продължили около два месеца след
инцидента. През този период А. не ходел на работа, избягвал всякакво движение и
изпитвал затруднение при изпълнение на обичайни действия. Сънувал кошмари,
свързани с инцидента. Поддържа, че и понастоящем изпитва неовладян страх от
падане и катастрофа при качаване на мотоциклет. Виновният водач е застрахован при ответника по договор за
застраховка «Гражданска отговорност». Ответникът като застраховател на виновния
водач е бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие на 05.12.2019г. Твърди, че
до настоящия момент не е получил дължимото му се застрахователно обезщетение.
Ето защо, претенцията към ответното дружество е за застрахователно обезщетение
в размер на сумата от 4000 лева за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба.
Ответникът депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва иска. Оспорва механизма на
произшествието, както и че същото е реализирано изключително по вина на
застрахования водач. Възразява се за съпричиняване от страна на пострадалото
лице. Конкретно се твърди, че ищецът се е движел с превишена и несъобразена с
пътните условия скорост, без включена къса светлина и габаритна светлина, както
и без защитна каска.
По този начин се е поставил в риск, превишаващ нормалния
и е допринесъл за произшествието. Оспорва ищцецът да е претърпял вреди,
евентуално техния интензитет. Оспорва твърденията за продължителността на
оздравителния процес. Оспорва размера на вредите.
В съдебно заседание страните не се представляван. Ответната страна е
депозирал нарочна молба, с която поддържа становището си по спора. Страните
претендират разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно
основание чл.432,
ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника, настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера
на претърпените вреди.
В процесния случай производството по гр.д.№ 18695/2019г. по
описа на ВРС, 7 –ми състав между същите страните
е имало за предмет същестуването на материално право/ за имуществена обезвреда/,
произтичащо от същото застрахователно събитие, поради което решението по това дело формира сила
на пресъдено нещо по отношение
факти, очертани от хипотезиса на
правната норма, въз основа на
която се поражда претендираното право. В конкретния казус това са
фактите относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение
с ответния застраховател, настъпването на ПТП-то, вкл. механизма
му, противоправността и вината за настъпването
му. След като тези факти
са установени със СПН, то последващото
им подлагане на съдебна преценка
е недопустимо, на осн. чл.299, ал. 1 ГПК. И тъй като тези факти не се нуждая от доказване, по делото подлежат на разглеждане единствено въпросите относно приноса
на ответника за настъпилия резултат, както относно претърпените болки и
страдания в резултат на застрахователното събитие, които са обуславящи за
преценката относно справедливия размер на дължимото застрахователно
обезщетение. Оттук следва, че възраженията на застрахователя, че вредите са
причинени изключително от действията на ищеца са преклудирани от СПН по горното
решение, с което е прието, че вина за произшествието носи застрахования при
ответника водач. В настоящото производство на общо основание подлежи на
изследване факта на съпричиняване от пострадалото лице.
Видно от заключението на
комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните и което
коресподнира с медицинското удостоверение 661/2019г., издадено от МБАЛ „Св. Анна“ в резултат на транспортното произшествие
ищецът е получил контузия на шията, на дясна мишница, гръден кош, дясна
предмишница и ожулвания по дясна подбедрица, дясна глезенна област, лява
подбедрица, първи и втори пръст на дясното стъпало. Телесните увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Според вещото
лице обичайният срок на лечение е 15-20 дни. Обичайният период на нетрудоспособност
в този случай е 10-15 дни.
От заключението на
съдебно-психиатричната експертиза се установява, че непосредствено след
инцидента ищецът е имал симптоми на остра стресова реакция. Пострадалият се
чувствал объркан, напрегнат. Не могъл да спи, трябвало да разрешава проблеми
около застраховката, усещал болките от травмата. По-късно състоянието му се
характеризирало с разстройство на
адаптацията с тревожно фобиен симптом. Интензивността на симптомите е била
изразена в рамките на два месеца. Към момента на освидетелстването промените в психичното
състояние на ищеца отговарят на диагноза Специфична /изолирана фобия/ от кормуване.
Така събрания по делото
доказателствен материал в своята съвкупност и взaимовръзка сочи, че в резултата
на пътно-транспортното произшествие от 04.07.2019г. ищецът е получил
травматични увреждания. Ето защо и предвид наличието на останалите елементи от
фактическия състав на отговорността на ответника, които са установени със СПН
на решението по гр.д.№ 18695/2019г. по описа на ВРС, 7 –ми съдът намира, че
исковата претенция се явява доказаната по основание.
За да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдът съобрази, физическите увреждания на ищеца са относително леки и се свеждат до
контузии и ожулвания без засягане на значими телесни органи и системи. За това
може да се съди от обстоятелството, че
ищецът не е посетил болнично заведени непосредствено след инцидента. Острата
стресова реакция след произшествието е норма. Разстройството в адаптацията се
дължи по –скоро на проблемите възникнали от необходимостта на уреждане на
имуществени проблеми около застраховката и невъзможността да се придвижва, но и
тези обезпокойства съставляват вреди oт процесното
застрахователно събитие, които подлежат на репариране. Налице са данни и за
специфична фобия.
Предвид гореизложеното съдът, като отчете вида и характера на настъпилите
вреди, интензитета на претърпените болки, страдания и неудобство,
тяхната продължителност, обществено - икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите, съдът намира, че искът за неимуществени вреди е основателен
в претендирания размер от 4000 лева.
Този размер на обезщетението не следва да се редуцира поради съпричиняващо
вредите поведение на ищеца. По делото не се установи ищецът да е имал такова
поведени, за което доказателствена тежест носи ответника по спора. Вещите лица
по комплексната експертиза за заключили, че пострадалият е носел предпазна
каска, тъй като липсват увреждания по главата.
На ищеца се следва и законна лихва от датата на увреждането.
По разноските:
С
оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват
сторените по делото разноски за държавна такса (160 лева) и експертизи ( 585,80
лева).
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.А., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 4000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на получени
травми при ПТП, реализирано на 04.07.2019г. около
18ч. в гр. Варна по вина на водача на л.а «Фолскваген» с рег. № СВ 1801 МТ,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност»,
полица № BG/02/00083408, със срок на валидност до 14.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 15.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 432, ал.1 КЗ като и сумата
от 745,8 лева, представляваща
сторение по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: