№ 2393
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110159686 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 23.10.2024 г.,
подадена от Ю.Л. против О.З.К.З., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
10725,77 лева – заплатено застрахователно обезщетение, сумата от 3673,05
лева – разходи за авариен комисар, законната лихва върху тези две главници от
09.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
2881,11 лева – лихва върху главницата от 10725,77 лева, за периода от
21.08.2022 г. до 09.10.2024 г. Ищецът твърди, че между него и трето по делото
лице – А.К. бил сключен договор за застраховка на товари по време на превоз
от 16.02.2022 г., с който бил застрахован транспорта на товар: акрилна боя за
дърво по релация от България към Русия. Боята била предмет на договор за
продажба между А.К., в качеството му на продавач, и трето по делото лице –
Л., като купувач. Всички рискове по превоза били за сметка на продавача.
Превозът бил извършен от трето по делото лице – Ю.Л.. Товарът бил приет
без забележки от превозвача и транспортиран до крайния пункт. При
получаването му било констатирано, че наличието на увреда, в резултат на
разлив на превозваните продукти: 1 бр. IBC 100/120 см. АР 1205- 10 – 1200 кг.
и 5.2 бака байнц по 18 кг. – 94 кг. Щетата била настъпила по време на превоза
и била за сметка на продавача. След преглед на всички документи,
включително и на доклад от независим комисар – DP S.G. N. V. – ищецът
заплатил на А.К. застрахователно обезщетение в размер на 10725,77 лева, а за
услугата установяване на основание и размер на щетата, заплатил на DP S.G.
N. V. сумата от 1878 евро, с левова равностойност 3673,05 лева. Ю.Л. приел
1
своята отговорност, получил рекламация от продавача и уведомил ищеца, че
имал сключена с ответника застраховка „Отговорност на превозвача“. С
писмена покана, получена от ответника на 11.08.2022 г., ищецът го поканил да
му заплати главниците по делото, като към настоящия момент липсвало
изпълнение. Ищецът моли съда да осъди ответника да му изплати процесните
суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Отговорност на превозвача“
между него и Ю.Л., наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка на товари между ищеца и А.К., заплащането от страна на ищеца
на сумите от 10725,77 лева – застрахователно обезщетение и 3673,05 лева –
разходи за авариен комисар, както и получаването от негова страна на
поканата за плащане на 11.08.2022 г. Счита, че не са налице основания за
ангажиране на отговорността му, доколкото са налице обстоятелства,
освобождаващи от отговорност превозвача, съгласно чл. 17, ал. 2 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR). Стоката била натоварена и подредена от митнически служители без
знанието и участието на превозвача. След това, превозното средство било
пломбирано, което възпрепятствало възможността на превозвача да го отвори
преди достигане на крайната дестинация. Превозвачът бил предприел
аварийно спиране с цел избягване на ПТП. На друго основание, счита че не
отговаря за вредата, тъй като товарът бил неправилно натоварен и укрепен.
Застрахованият не уведомил ответника за настъпване на застрахователното
събитие, не била представена рекламация по чл. 30 от Конвенцията СМР.
Твърди, че шофьорът на камиона, извършил превоза не бил назначен по
трудово правоотношение с превозвача. Оспорва количеството повредена стока
и размера на вредата. Счита, че заплатената сума за авариен комисар е
недължима и завишена. Моли съда да отхвърли исковете, претендира
разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 49019 от
02.12.2024 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното
открито съдебно заседание на 27.01.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата относно наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка на товари между ищеца и А.К., наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка отговорност на превозвача между ответника и
Ю.Л., заплащането от страна на ищеца на сумите от 10725,77 лева –
застрахователно обезщетение и 3673,05 лева – разходи за авариен комисар,
получаването от страна на ответника на поканата за плащане на 11.08.2022 г.,
както и настъпването на вредата.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже количеството повредена
стока, както и размера на вредите. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава.
2
В доказателствена тежест на ответника е да докаже основанията,
освобождаващи от отговорност превозвача, в това число, наличието на ПТП,
както и неподходящото натоварване и укрепване на товара.
Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица
№ ***/16.02.2022 г., съгласно която А.К. е застраховало при ищеца следния
товар: „акрилна боя за дърво“, 18 бр. палета, с тегло 19,415 кг. (бруто) и 18,562
кв. (нето), по фактура № ***/16.02.2022 г. Съгласно договора за застраховка
„Товари по време на превоз“, превозът на застрахованото имущество бил
автомобилен, с камион с рег. № ***, по направление от с. Г., община Е.П.,
България, до гр. П., община Л., Русия. Ищецът е представил като
доказателство и заявка – договор за транспорт № 632/16.02.2022 г., съгласно
който А.К. възложил на Ю.Л. превоза на застрахования товар. Представена е и
международна товарителница, според която Ю.Л., в качеството му на
превозвач, на 16.02.2022 г., приел за превоз стока, както следва: 13 „IBC“
контейнери и 5 палета (акрилни материали за боядисване на дърво, на водна
основа), предмет на фактура № ***/16.02.2022 г. По делото е приложена и
фактура № ***/16.02.2022 г., издадена от продавача А.К. на купувача на
застрахования товар – „Лидер“ ООД, за сумата от 69461,34 евро, както и
кредитно известие № ***/17.06.2022 г. към фактура № ***/16.02.2022 г., за
сумата от 10725,77 лв. От съдържанието на процесната фактура се установява,
че продавачът и купувачът на застрахования товар са уговорили като условие
за доставката на товара клаузата „DAP – П.“, която според международните
търговски условия „Инкотермс“, поставя изискване продавачът да носи риска
при транспортирането на стоките от мястото на произход до получателя.
Съгласно чл. 368, ал. 1 ТЗ, превозвачът е длъжен да извърши превоза в
определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да
уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в
местоназначението. Неизпълнението на задължението на превозвача,
изразяващо се в изгубване, погиване, повреждане или забава при изпълнение
на превоза, доколкото не се дължи на някоя от изрично изброените в чл. 373,
ал. 1 ТЗ причини, е предвидено от законодателя като основание за ангажиране
на отговорността му за обезщетяване на настъпилите за изпращача вреди. С
оглед обстоятелството, че извършеният от ответника по иска превоз е
автомобилен и предвид изричното препращане в чл. 379 ТЗ, приложим към
възникналото между страните превозно правоотношение е и специалният
международноправен акт – Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR), който по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ
има предимство пред всички разпоредби на вътрешното право.
В чл. 1 от Конвенцията е описано и приложното й поле, като според т. 1,
същата се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с
превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за
превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в
договора, се намират в две различни държави, от които поне една е
договаряща страна. Съгласно чл. 4 от Конвенцията, договорът за превоз се
установява с товарителница. Според чл. 17, т. 1 от Конвенцията, превозвачът е
отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоката от
момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за
забавата при доставянето й. Според т. 2, превозвачът се освобождава от тази
отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на
правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на
3
превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да
преодолее. Доказването, че липсата, повредата или забавата са причинени от
един от фактите, предвидени в чл. 17, т. 2, е в тежест на превозвача – по арт. от
чл. 18, т. 1 от Конвенцията.
Безспорно в отношенията между страните е, че превозваният от Ю.Л.
товар бил повреден, от което следва че спорът между страните е концентриран
относно установяването на количеството повредена стока и размера на
вредите, съответно отговорността на превозвача.
Ищецът е представил като писмено доказателство по делото препис от
окончателен доклад от проучване, изготвен от авариен комисар – „DP S.G.”
N.V., съгласно който на 26.02.2022 г. товарът бил доставен на получателя.
Установено било, че ремаркето било запечатано с митническа пломба с
отпечатък 0256124 и отговаряло на данните, въведени с ЧМР. След отварянето
на ремаркето в него бил открит товар от бои и лакове в пластмасови баки и
контейнери тип „IBC”, като баките били подредени върху дървени палети и
плътно увити с полиетиленово фолио. Установено било, че камарата товар
била изместена в надлъжна посока от вратите на ремаркето към крайната
стена, като бил отбелязан теч, а подът на ремаркето бил покрит със смес от
черна и бяла боя. В доклада е посочено, че от ремаркето били разтоварени 174
броя артикула - 161 пластмасови баки, поставени на 5 дървени палета и 13
контейнера тип „IBC”, с общо нетно тегло от 17265 кг., като получателят
констатирал недостиг от 1297 кг. нетно тегло. Констатирано е, че повреденият
и изтекъл товар по време на транспортирането е, както следва: артикул №
1205-10, 1200 кг., артикул № AS 1157,94 кг., като размерът на щетата възлизал
на 5484 евро. Отбелязано е, че на 26.02.2022 г. било издадено съответното
писмо за рекламация от страна на получателя. Като причина за щетата е
отбелязано, че пакетите не са били закрепени и обезопасени в ремаркето по
време на превоза, като изтичането на товара се получило поради разместване
на пакетите и повреди на “IBC“ контейнера и пластмасовите баки.
По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от
страните съдебно-техническа и оценителна експертиза, вещите лица по която
са посочили, че в клетка № 18 на товарителницата, със заглавие: „Резерви и
бележки на превозвача“, същият не е вписал установени нередности при
натоварване на стоката, като при получаване на товара, получателят
установил частичен разлив и вписал забележка в клетка № 24 на
товарителницата, от което се налага извод, че щетата е настъпила по време на
транспортирането й до получателя. Експертите са посочили, че рязкото
спиране на камиона би могло да доведе до установеното преместване на
товара и последвалото увреждане на част от него. Съгласно данните в
експертизата, превозваният товар бил опакован с обичайна и подходяща
опаковка за транспорт на подобни товари.
В проведеното открито съдебно заседание на 27.01.2025 г., при
изслушване на експертизата, вещото лице Л. С. е посочило, че контейнерите за
опаковане на товара са абсолютно стандартни и напълно обичайни за превоз
на такъв тип товар, както и баките. Уточнено е, че при нормално движение на
превозното средство не би трябвало да се очаква такова разместване на товара,
като при рязко спиране или непредвидена маневра от водача на превозното
средство е възможно разместване на товара.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства,
4
както и след изслушване на приетата по делото комплексна съдебно-
техническа и оценителна експертиза, която съдът кредитира като компетентно
и обективно изготвена, се налага извод, че уврежданията по предадения за
транспорт товар са настъпили по време на възложения за изпълнение от Ю.Л.
превоз на стоката. Съгласно чл. 154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. В настоящия
случай ответникът не е ангажирал доказателства, които да установят по
безспорен начин обстоятелства, които имат за последица освобождаване от
отговорност на превозвача за настъпилата повреда по товара. От приетата по
делото експертиза, както и от приложените по делото писмени доказателства
се установява, че превозвачът е приел за превоз описания товар без забележки,
като същият бил опакован съгласно обичайната практика при превоз на
подобен тип стоки. По делото не се установиха обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да избегне, обуславящи освобождаването му от
отговорност за повредения товар. В тази връзка, съдът счита че превозвачът не
е изпълнил надлежно задълженията си по договора за превоз, доколкото е
следвало да пази товара от приемането до предаването му, в цялост, на
получателя.
Според чл. 30, т. 1 от Конвенцията, когато получателят е получил
стоката, без да е установил състоянието й съвместно с превозвача или е
направил възражения пред превозвача най-късно в момента на доставянето,
ако се касае за явни липси и повреди, или в срок от седем дни считано от
доставянето (празничните и неделните дни не се броят), ако се касае до скрити
липси и повреди, като посочи общото естество на липсата или повредата,
счита се до доказване на противното, че е получил стоката в състоянието,
описано в товарителницата. Тези възражения трябва да са направени писмено,
когато се касае до скрити липси или повреди. В настоящия случай, видно от
представената по делото товарителница е, че в поле № 24 получателят е
констатирал повреда на част от стоката, в размер на 5484 евро. В тази връзка,
следва че получателят е отправил надлежно възраженията си относно
доставената стока. По делото е представена и бланка за рекламация, отправена
от А.К. до превозвача, за получаването на която не са представени
доказателства.
Не е спорно в отношенията между страните, а и се потвърждава от
приетите по делото писмени доказателства, че превозваният товар бил
предмет на сключен от ищеца и продавача – А.К. договор за застраховка на
товар, както и че по отношение на отговорността на превозвача било
осигурено застрахователно покритие по застраховка „Отговорност на
превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“, въз основа на
сключен договор между „О.З.К.З.“ и Ю.Л., обективиран в застрахователна
полица № ***.
Договорът за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с
предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или
повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица, при осъществяване
на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, е вид застраховка
"Гражданска отговорност". Застраховката покрива отговорността на
превозвача, а не вредите, причинени на товара /стойността на уврежданията в
случая/. Това означава, че предмет на поетото от застрахователя покритие е
рискът от възникване на отговорност на превозвача за вредите от
неизпълнение на негово задължение по договор за автомобилен превоз на
5
товари /решение № 127 от 05.02.2020 г. по т. д. № 2957/2018 г. на ВКС, І ТО;
решение № 118 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2179/2016 г. на ВКС, І ТО; решение
№ 27/29.07.2016 г. по т. д. № 2415/14 г. на ВКС, II Т0/, поради което за
отношенията от застрахователния договор се прилагат правилата на чл. 429 –
чл. 435 КЗ. Когато обект на застраховането са стоки и товари, за превоза на
които се прилагат правилата на Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки, както в случая, отговорността на застрахователя
по застраховка "Отговорност на превозвача" е обусловена от отговорността на
превозвача по Конвенцията.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Размерът на претендираното
регресно вземане следва да се определи съобразно действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Според чл.
400 КЗ, при вреди на застраховано имущество обезщетението не може да
надвишава действителната им стойност. Съгласно Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Според посоченото в Решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. №
156/2009г., I т.о.: „Размерът на застрахователното обезщетение се определя в
рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото,
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие на застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност.
Безспорно в отношенията между страните е обстоятелство, че ищецът е
изплатил в полза на застрахованото лице застрахователно обезщетение, в
размер на 10725,77 лв. В тази връзка, следва че ищецът се е суброгирал в
правата на увреденото лице срещу застрахователя на превозвача.
Следва бъде съобразено, че в чл. 23 от Конвенцията и Протокола към нея
от 05.07.1978 г. вр. чл. 71, ал. 3 от Закона за автомобилните превози, е
установен лимит на отговорността на превозвача, поради което обезщетението
не може превишава 8,33 разчетни единици на липсващо брутно тегло. Видно
от пар. V, чл. 10, ал. 1 от представените по делото Общи условия на ответника
по застраховка „Отговорност на превозвача при международен автомобилен
превоз на стоки“, отговорността на застрахователя за всяко застрахователно
събитие е до размера, определен съгласно чл. 23 от Конвенцията. В настоящия
случай липсват данни относно повреденото брутно тегло от доставения товар,
но предвид установеното нетно количество в общ размер на 1294 кг., умножен
по 8,33 специални права на тираж, на основание чл. 162 ГПК, с помощта на
онлайн валутен калкулатор за специалните права на тираж, съдът изчислява,
че лимитът на отговорността на превозвача, възлиза на 26174,11 лева. В
приетата по делото експертиза е посочено, че размерът на вредата може да се
изчисли на база фактурираната стойност по фактура № ***/16.02.2022 г., с
6
оглед стойността на недоставеното количество от товара, предвид настъпилата
повреда, в размер на 5484 евро. В тази връзка, следва да бъде съобразено и
издаденото от продавача на товара кредитно известие № ***/17.06.2022 г. към
фактура № ***/16.02.2022 г., за сумата от 10725,77 лв. С оглед изложеното,
следва че действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие възлиза на 10725,77 лв., поради което предявеният
иск за изплатеното застрахователно обезщетение следва да бъде уважен в
пълен размер.
По отношение на искането на ищеца за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 3673,05 лв. – разходи за авариен комисар, следва да бъде
съобразено, че съгласно Общите условия на ищеца към сключения договор за
застраховка „Товари по време на превоз – Карго“, при настъпване на
застрахователно събитие, застрахованият е длъжен незабавно след
откриването на загубата и/или повредата да се свърже с аварийния комисар,
посочен в застрахователната полица (сертификат), за да извърши оглед на
товара и да състави авариен протокол. – по арг. от пар. XII, чл. 84.4. В раздел
XIV е посочено, че за доказване на претенцията си застрахованият е длъжен да
представи на застрахователя на свои разноски и в най-кратък срок протокол на
авариен комисар за оглед на товара, за оценка на вредите и установяване на
причините за настъпването им (чл. 95 вр. чл. 95.5.). В пар. VI, чл. 14 от
Общите условия на ответника по застраховка „Отговорност на превозвача при
международен автомобилен превоз на стоки“ е посочено, че при настъпване
на застрахователно събитие в чужбина застрахованият е длъжен да изиска
протокол от авариен комисар за удостоверяване на събитието, като при
неизпълнение на това задължение застрахователят може да намали размера на
обезщетението или да откаже плащане.
При тълкуване на посочените разпоредби от общите условия на двете
дружества се налага извод, че при настъпило застрахователно събитие
изготвянето и представянето на протокол от авариен комисар е необходимо
условие за завеждането и уваженото на претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение. В този смисъл, сторените от ищеца разходи за
заплащане на авариен комисар следва да се тълкуват като обичайни разноски,
направени за определяне на размера на дължимото обезщетение, с оглед
настъпилото застрахователно събитие. Безспорно в хода на производството се
установи, че ответникът носи отговорността за репариране на вредите от
настъпилото събитие, доколкото е осигурил застрахователно покритие на
отговорността на превозвача. От приетата по делото експертиза се установява,
че аварийният комисар – „DP S. N.V.” е издал към ищеца фактура №
*********/06.05.2022 г., на стойност от 1878 евро, за извършените разходи по
установяване на обстоятелствата около увреждането на товара и изготвяне на
окончателен доклад, като сумата била изплатена от ищеца на 16.05.2022 г. В
тази връзка, следва че застрахователят по имуществената застраховка е
встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя на делинквента до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, съответно ответникът дължи разходите за авариен
комисар, с левова равностойност от 3673,05 лв., изчислена по реда на чл. 162
ГПК, поради което искането на ищеца следва да бъде уважено в пълен размер.
Основателността на предявения иск за изплащане на мораторно
обезщетение е обусловена от уважаването на претенцията за главното вземане
за застрахователно обезщетение. Като писмено доказателство по делото е
7
представена регресна покана с изх. № ***/10.08.2022 г., като страните не
спорят, че същата е получена от ответника на 11.08.2022 г. Съгласно чл. 412,
ал. 3 КЗ, в срок от 30 дни от представянето на всички доказателства
застрахователят трябва да определи и изплати размера на своето задължение
по предявената претенция, или мотивирано да откаже плащането. В тази
връзка, следва че ответникът е изпаднал в забава за плащане на
претендираното регресно вземане, считано от 11.09.2022 г., поради което
съдът намира за основателен предявения иск за периода от 11.09.2022 г. до
09.10.2024 г. Размерът на дължимото мораторно обезщетение, изчислен от
съда на основание чл. 162 ГПК, с помощта на онлайн лихвен калкулатор,
възлиза на 2826,69 лв. От изложеното следва, че предявеният иск по чл. 86
ЗЗД е основателен за сумата от 2826,69 лв., представляваща законна лихва за
забава, начислена върху главница от 10725,77 лв. за периода от 11.09.2022 г. до
09.10.2024 г., като за горницата над уважения размер до пълно предявения на
стойност от 2881,11 лв., както и за периода от 21.08.2022 г. до 10.09.2022 г.,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е представител по делото писмени доказателства,
удостоверяващи извършени в хода на процеса разходи, както следва: 691,20 лв.
за държавна такса и 500 лв. - депозит за комплексна съдебно-техническа и
оценителна експертиза. По отношение на претендираното юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съдът определя същото в размер на 150
лв.
При съобразяване на уважената част от предявените искове, следва че в
тежест на ответника подлежи на възлагане заплащането на разноски в общ
размер на 1336,98 лв.
Ответникът претендира разноски за депозит за СТОЕ, в размер на 500
лв., както и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер
на 150 лв. С оглед отхвърлената част от предявените искове, ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 2,05 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.З.К.З., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, на основание чл. 411 КЗ, да заплати на Ю.Л., ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, сумата от 10725,77 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
ликвидационна преписка № *** от 28.02.2022 г., във връзка с настъпило
застрахователно събитие по сключен договор за застраховка „Товари по време
на превоз“, обективиран в застрахователна полица № ***/16.02.2022 г., както и
за сумата от 3673,05 лева, представляваща стойност на извършените разходи
за авариен комисар, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на претендираните суми.
ОСЪЖДА О.З.К.З., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Ю.Л., ЕИК ***, със седалище
8
и адрес на управление: гр. ***, сумата от 2826,69 лева, представляваща
мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата от
10725,77 лева, за периода от 11.09.2022 г. до 09.10.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над уважения размер до пълно предявения на стойност от
2881,11 лева, както и за периода от 21.08.2022 г. до 10.09.2022 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА О.З.К.З., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Ю.Л., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, направените в производството
разноски в размер на 1336,98 лева.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на О.З.К.З., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, направените в производството
разноски в размер на 2,05 лева.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9