РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд двадесет и
девети състав
На
единадесети
октомври Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 3042 по описа на
съда за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба на „Старгейт Меритайм” ЕООД представлявано от управителя Андриян Евтимов
против НП № 03-0060025/ 30.03.2016
г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда”, гр. Варна, с което на основание
чл. 416, ал.5 от КТ и чл. 85 ал.1 във вр. с чл. 81 ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта на
юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 700 лева, за нарушение на чл. 28 ал.3 т.1 от Закона за насърчаване на заетостта и чл.
23 ал.1 т.1 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа
дейност по наемане на работа.
В подадената
до съда жалба въззивникът оспорва установената в АУАН
и възприета в НП фактическа обстановка. Твърди се, че във връзка със
сключването на индивидуалния трудов договор от 02.03.2016 г. между Станислав
Димитров и работодателя ST.PAUL
MARITIME CORPORATION, дружеството-жалбоподател
не е осъществявало посредническа дейност. Сочи се, че деянието е несъставомерно такова, доколкото Станислав Димитров не е
бил „търсещо работа лице” по смисъла на §1 т.3 от ЗНЗ, доколкото към посочения
момент същият е бил в трудово правоотношение с работодателя – корабособственик. Излагат се твърдения, че при сключването
на договора от 02.03.2016 г. дружеството-жалбоподател е действало в качеството
на пълномощник на работодателя, въз основа на приложен към жалбата заверен
препис на пълномощно с надлежен превод на български език. Излагат се доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради липсващо ясно
описание на извършеното деяние. Иска се съдът да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явава, представлява се от процесуален представител, който
поддържа жалбата с наведените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно
призована, изпраща представител , който в съдебно
заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира да бъде потвърдено
наказателното постановление като законосъобразно и правилно. Твърди се, че
независимо от съществуващите правоотношения със същия работодател,
дружеството-жалбоподател е извършило посреднически услуги във връзка със
сключения от Станимир Димитров трудов договор през мес.март
2016 г. доколкото същият касае
назначаването му на друга длъжност, а именно – втори механик.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
През месец март
2016 г. служители при ДИТ –Варна – св. М. и св. Зидарова
извършили проверка в офис на „С.М.“ЕООД, находящ се в
гр. Варна, ул. София № 3, ет.3 ап.5 . В хода на проверката било установено, че
дружеството – жалбоподател извършва посредническа дейност по наемане на работа
съгласно удостоверение № 1463/27.06.2012 г.
Констатирано е, че между дружеството-жалбоподател и Станимир Вълков
Димитров с ЕГН: ********** на 26.05.2011 г. в гр. Варна е сключен посреднически
договор. Установено било, че на 02.03.2016 г.
между ST.PAUL MARITIME CORPORATION и Станимир
Вълков Димитров е сключен индивидуален трудов договор за наемането му на работа
на длъжност „втори механик”. Въз основа на налични и представени трудови
договори в хода на проверката, сключени след подписване на договора за
посредничество, между Станимир Димитров и ST.PAUL MARITIME CORPORATION, св. М. констатирала, че с
индивидуалния трудов договор от 02.03.2016 г. Димитров е ангажиран на друга
длъжност, поради което формирала извод , че дружеството-жалбоподател е насочило
и подпомогнало Димитров за започване на работа при посочения работодател. Като взела предвид, че договорът за
посредничество между „С.М.“ЕООД и Станимир Димитров е прекратен с изтичане на
срока на същия , а именно считано от 27.05.2014 г., същата констатирала, че с
извършването на посредническа дейност на 02.03.2016 г. дружеството-жалбоподател
е нарушило нормата на чл. 28 ал.3 т.1 от
Закона за насърчаване на заетостта и чл. 23 ал.1 т.1 от Наредба за условията и
реда за извършване на посредническа дейност, за което съставила на дружеството
АУАН. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 85
ал.1 вр. с чл. 81 ал.2 от ЗНЗ е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството.
Видно от
представените и приобщени по делото документи: на 05.07.2013 г. между ST.PAUL MARITIME CORPORATION,
представлявано от дружеството-жалбоподател и Станимир Димитров е сключен трудов
договор за наемането му на длъжност „трети механик” на борда на кораб,
определен от компанията, със срок на действие на договора от 3 години; с анекс
към посочения договор от 25.06.2015 г. подписан между ST.PAUL MARITIME CORPORATION, представлявано от
дружеството-жалбоподател и Станимир Димитров , страните се договарят, считано
от 27.06.2015 г. Димитров да бъде нает в качеството на втори механик на кораб,
определен от компанията; с договор от 02.03.2016 г. сключен между ST.PAUL MARITIME CORPORATION,
представлявано от дружеството-жалбоподател и Станимир Димитров, последният е
нает на длъжност „втори механик” на борда на кораб, определен от компанията, за
срок от три години.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен
начин от приобщените по делото
материали по АНП, както и от гласните и писмени
доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за
разглеждане.
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Същото е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
издадено в шестмесечния
преклузивен срок.
Наказателно постановление НП № 03-0060025/30.03.2016 г. е издадено от компетентен орган- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна, видно от
заверено копие на заповед № 0280/03.08.2010 г.
Съдът намира, че АНО е нарушил
правилата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Описанието на нарушението е бланкетно, както в НП, така и в АУАН. На съда не става ясно
въз основа на какви факти и обстоятелства е заключено, че е извършена
посредническа дейност от дружеството жалбоподател, както и в какви конкретни
действия се е изразило насочването и подпомагането за започване на работа на
Станимир Димитров, и въз основа на какви факти е заключено, че същият е търсещо
работа лице в конкретния случай. Нарушение по чл. 28, ал.3, т.1 от ЗНЗ, ще е налице в случай,
че лице, което извършва посредническа дейност по наемане на работа не е
сключило посреднически договор с лице, търсещо работа. Няма
спор между страните, че въззивникът притежава
Удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане
на работа № 1463/27.06.2012 г. за Р България, за предоставяне на посреднически
услуги. В АУАН и НП, обаче не са
описани каквито и да било факти, от които е направен правния извод, че въззивното дружество към дата 02.03.2016г. е извършвало
посредническа дейност по отношение на лицето Ст. Димитров. Според чл. 26 от ЗНЗ "Посредническите
услуги по заетостта включват: информиране и/или консултиране на търсещите работа
лица и на работодателите;2. психологическо подпомагане на търсещите работа
лица; насочване към подходящи програми и мерки за заетост и обучение; насочване
към обучение на възрастни; насочване и подпомагане за започване на работа,
включително в друго населено място в страната или в други държави. В
АУАН и В НП не се посочени каквито и да било факти, от които да се направи
извод, че са били извършени някои от тези дейности, а само бланкетно е посочено, че посредника е насочил и
подпомогнал лицето да започне работа в ST.PAUL MARITIME CORPORATION.
Това категорично ограничава правото на защита. Защитата се гради срещу фактите
и в случая въззивната страна е била лишена
от възможност да очертае фактическите предели, в които следва да се защитава,
обстоятелствата, които следва да доказва. Недопустимо е едва в съдебно
заседание да става ясно в какво се е изразявала посредническата дейност -
насочил и подпомогнал лицето да започне работа. Константна е и съдебната
практика, както и съдебната доктрина, че нарушението следва да става ясно от
описанието му в АУАН и в НП и че не е достатъчно същото да се описва от
доказателствата, събрани в хода на производството. Нарушението трябва да става
ясно от самото наказателно постановление.
На второ
място съдът намира, че въз основа на събраните по делото доказателства не бе
установено безспорно, че дружеството –жалбоподател е осъществило нарушението,
посочено в НП и АУАН, а именно, че на 02.03.2016 г. е извършило посредническа
дейност по наемане на работа на Станимир Димитров, като е насочило и
подпомогнало същия за започване на работа в качеството му на търсещо работа
лице, чрез подписването на индивидуален трудов договор от 02.03.2016 г. без
надлежно сключен договор за посредничество с Димитров. Действително видно от доказателствения материал по делото между ST.PAUL MARITIME CORPORATION и лицето
Станимир Димитров е сключен трудов договор на 02.03.2016 г., с който същият е
назначен на длъжност „втори механик”. Видно от останалите писмени доказателства
по делото трудови договори и анекс между същите страни се установява, че между
цитирания работодател и лицето Станимир Димитров съществуват дългосрочни
трудови правоотношения. Лицето Ст. Димитров е сключило със същия работодател
дългосрочен трудов договор от 05.07.2013г. когато е бил назначен за трети
механик. Видно от анекс към дългосрочен трудов договор от 05.07.2013г. между
страните у било договорено, че Димитров ще бъде нает в качеството на втори
механик на борда на кораб определен от компанията, като на 02.03.2016г. същия е
сключил и дългосрочен трудов договор и е бил нает в качеството на втори механик
от същия работодател. От момента на сключване на първия договор до 02.03.2016г.
Ст. Димитров не е прекъсвал трудовите си правоотношения с работодателя си, а
именно ST.PAUL MARITIME CORPORATION. Съдът не
приема становището на АНО, че Ст.
Димитров е трябвало да бъде насочван за започване на работа. Същият е бил
устроен на работа с посредничеството на жалбоподателя още към дата
05.07.2013г., към която дата между страните –Димитров и жалбоподателя е бил
сключен и валиден договор за посредническа дейност. Съдът намира, че към дата
02.03.2016г. – Ст. Димитров не е бил търсещо работа лице, тъй като от години е
имал дългосрочен трудов договор със своя работодател ST.PAUL MARITIME CORPORATION. Трудовите
правоотношения между страните не са били прекъсвани и към дата 02.03.2016г.
Димитров е бил назначен на висока длъжност.
Видно от приложеното
по делото пълномощно между ST.PAUL
MARITIME CORPORATION и дружеството – жалбоподател, последният е бил овластен да представлява компанията, явяваща се работодател
по процесния трудов договор в качеството на
пълномощник при сключване на трудови договори с наети лица. В тази връзка съдът
намира, че изводите на АНО за извършена посредническа дейност от дружеството-жалбопоподател във връзка със слючения на 02.03.2016 г. трудов договор са неправилни. В
конкретния случай предвид обстоятелството, че към момента на сключването на
договора от 02.03.2016г. Ст. Димитров е имал дългосрочен трудов договор със
същия работодател, съдът намира че не се е налагало съгласуване волята на
страните и насочване на същите при постигане на съглашение, каквито са характерискитиките на посредническия договор.
Поради
изложените съображения и доводи, съдът намира, че издаденото НП е необосновано
и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Воден от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 03-0060025/30.03.2016
г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда”, гр. Варна, с което на „С. М.” ЕООД
на основание чл. 416, ал.5 от КТ и чл.
85 ал.1 във вр. с чл. 81 ал.2 от Закона за
насърчаване на заетостта е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 700 лева, за нарушение
на чл. 28 ал.3 т.1 от Закона за насърчаване на заетостта и чл. 23 ал.1 т.1 от
Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане
на работа .
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се
върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: