Р
Е Ш Е Н И Е
№…………….…./........ 09.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
на 24.09.2020г., след като в открито съдебно заседание, проведено на трети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар Мая Петрова,
приключи
разглеждането на докладваното от съдията
търговско
дело № 748 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, заведена с вх. №19865/28.06.2019г. по описа на ВОС, на „В Ем
ИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна.
Предмет на упражнената от ищеца „В Ем ИНВЕСТ” ООД искова защита
са предявени парични вземания, произтичащи от сключен с ответника З.М.М., ЕГН **********, с адрес *** договор за паричен
заем от 13.12.2016г. и Анекс №1 от 25.01.2018г. към него. Претендира се осъждане
на ответника – заемополучател да върне на ищеца – заемодател дадената в заем
сума в размер на 29 500 лева, съответно
да му плати уговорената договорна лихва в размер на 4% годишно, чийто
размер за договорения двугодишен срок на ползване на заетите средства възлиза
на 2 360 лева. Главницата от 29 500
лева
се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 28.06.2019г. до окончателното й плащане.
Твърденията на ищеца се основават на
сключен между страните на 13.12.2016г. договор за паричен заем, по силата и при
условията на който ищцовото дружество – заемодател „В Ем ИНВЕСТ” ООД е
предоставило на ответника – заемополучател З.М.М., ЕГН **********, паричен заем
в размер на 29 500 лева срещу
насрещно поетото задължение за ползване на кредита съгласно уговореното в
договора и връщане на предоставените средства, ведно с уговорените лихви и в
договорения срок.
Твърди се, че сумата е била реално предадена с кредитен превод от 19.12.2016г.
по посочена в договора банкова сметка. ***.3, ал.1 от договора,
заемополучателят се задължил да заплати на заемодателя лихва за ползвания заем
в размер на 4% годишно върху главницата. Крайният срок за връщане на заетата
сума бил договорен за 13.12.2017г. (чл.5, ал.1 от договора), но същият не бил
спазен от длъжника – заемополучател. По негово желание на 25.01.2018г. страните
подписали Анекс № 1 към договора, с който срокът за връщане на заемната сума и
дължимата договорна лихва бил удължен с една година, считано от датата на
подписване на анекса. На падежа - 25.01.2019г. длъжникът не върнал заемната
сума, не платил и договорената лихва. С Нотариална покана от 31.01.2019г., peг.
№280, т.1, акт 24 на нотариус Д. Бейлерян, № 012 на НК, връчена на 18.02.2019г.,
длъжникът бил поканен да изпълни задължението си, но и понастоящем не е сторил
това.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът
З.М.М., ЕГН **********, не е подал писмен отговор на исковата молба, не е
изложил и становище по наведените от ищеца твърдения в проведеното първо
открито съдебно заседание, не е направил доказателствени искания.
При така очертания предмет на спора, последният следва да се квалифицира
като спор за неизпълнение на договор за заем с последици - предявената от ищеца
отговорност на заемополучателя. Предявените
искове се квалифицират правно по чл.240, ал.1 и 2 и чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Предвид липсата на противопоставени
възражения и наведени от ответника насрещни твърдения по предявените искове
съдът приема, че всички твърдени от ищеца и релевантни за спора факти не са
спорни между страните. Същите са и надлежно установени в процеса от приетите
писмени доказателства и заключението на изслушаната по делото съдебно –
счетоводна експертиза. С оглед на това и като съобрази, че между страните
липсва спор относно предмета на предявените от ищеца искове, съдът, съобразно и
приетите по делото доказателства, приема за безспорно установено, че между
страните е било налице правоотношение, квалифициращо се като договор за заем,
по което на 19.12.2016г. ищецът – заемодател е предал на
заемателя заемната сума от 29 500 лева чрез
банков превод по посочена в договора банкова сметка. ***, обективирано в Анекс №1 от
25.01.2018г. към заемния договор от 13.12.2016г., условията за връщане на заема били предоговорени като
крайния срок за връщане на заемната сума заедно с уговорената лихва бил удължен
с една година, считано от датата на подписване на анекса. С оглед тази
договореност обосновано следва да се приеме, че с настъпването на така
предоговорения падеж 25.01.2019г. за ответника е възникнало
задължението за нейното плащане на кредитора.
Според постигнатата договореност
(чл.3, ал.1 от договора), за ползвания заем ответникът се е задължил да плати и
лихва, уговорена в годишен размер от 4% върху
стойността на заетата сума. За всеки един от периодите, уговорени в
първоначалния договор и в последващия анекс - 13.12.2016-13.12.2017г.,вкл., съотв. 25.01.2018-25.01.2019г.,вкл.,
размерът от по 1 180 лева е надлежно установен от вещото лице по ССЕ.
Неизпълнението на задължението по чл.1
от Анекс №1 от 25.01.2018г., във вр. с чл.5,
ал.1 от договора за връщане на заетата сума и плащане на договорената лихва за
заемното ползване в уговорения между страните срок до 25.01.2019г.,
като отрицателен факт, който не се оспорва от ответника и по отношение на който
не са ангажирани доказателства за неговото опровергаване, дава основание за
направата на обоснован извод, че предявените главни искове са основателни.
Същите следва да бъдат уважени в пълните им размери от 29 500 лева, съответно от по 1 180 лева за двата договорни периода.
Доказаността на главното вземане и неизправността на ответника по поетите
от него договорни задължения е с правна релевантност за основателността и на
предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава върху търсената
главница от 29 500
лв., считано от датата, следваща настъпването на падежа за
връщане на заетата сума – 26.01.2019г., до
окончателното й плащане. За периода, предхождащ подаването на исковата молба в
съда – 28.06.2019г., размерът на следващото се обезщетение за забава, надлежно
установен и от вещото лице по ССЕ, е 1 253,75 лева.
Във връзка с формирания
краен извод за основателност на предявените претенции и тяхното уважаване,
съобразно и нормата на чл.78, ал.1 от ГПК основателно се явява искането на
ищеца да му се присъдят сторените за производството разноски. Същите, съобразно
списъка по чл.80 от ГПК (л.85) и представените доказателства за направени
разноски, са в общ размер на 3 020,55 лева, като включват платените по делото
държавни такси и депозит за експертиза, преводни такси, платено адвокатско
възнаграждение, и се възлагат изцяло в тежест на ответника.
Въз основа на изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „В Ем ИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна,
ж.к. „Бриз”, м-ст „Свети
Никола”, ул. „Д-р Божидар Иванов” №3,
сумата 29 500 лева (двадесет и девет хиляди и петстотин лева),
представляваща общия размер на подлежащ на връщане заем, предоставен по сключен
между страните договор за паричен заем от
13.12.2016г. и Анекс №1 от 25.01.2018г. към него, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 28.06.2019г., до окончателното й плащане, както
и сумата 1 180 лева (хиляда сто и осемдесет лева),
представляваща общия размер на дължимата съгласно чл.3, ал.1 от
договора за заем от 13.12.2016г.договорна лихва върху главницата за периода от 13.12.2016г. до
13.12.2017г.,
вкл., както и сумата 1 180 лева (хиляда сто и осемдесет лева),
представляваща общия размер на дължимата съгласно чл.3, ал.1 от
договора за заем от 13.12.2016г., във вр. счл.1 от сключения към него Анекс №1 от 25.01.2018г.
договорна лихва върху главницата за периода от 25.01.2018г. до 25.01.2019г., вкл., както и сумата
3 020,55 лева (три хиляди и двадесет лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща сторените от ищеца разноски за производството, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от
датата на връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: