РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. П., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230102090 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.
Ищцата Ц. Н. А., с адрес в с. К., общ. П., ЕГН **********, е предявила срещу
ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК *********, обективно
(евентуално) съединени искове, както следва:
- главен иск за присъждане на недължимо платена сума, включваща
възнаградителна лихва и такса за допълнителни услуги по договор за потребителски
кредит, сключен помежду им, и
- евентуален иск за присъждане само на недължимо платената такса за
допълнителните услуги по същия договор.
Ищцата пояснява, че на 11.07.2022 г. между нея (като кредитополучател) и
ответника (като кредитодател) е бил сключен договор за потребителски кредит с №
40010682223, с главница от 5 000 лв. Твърди, че договорът е недействителен по чл. 22
ЗПК. Допълва, че съгласно раздел VI от самия договор, трябва да заплати на
кредитодателя и такса за допълнителни услуги „Фаст“ – 2 000 лв., както и „Флекси“ –
2 500 лв. Смята, че ако договорът не бъде приет за недействителен, нищожна е
уговорката за допълнителните услуги, тъй като влиза в колизия с добрите нрави
(заради характеристиките й, описани в обстоятелствената част на исковата молба) и
1
противоречи на императивни разпоредби на ЗПК и на ЗЗП (визирани в исковата
молба). Изтъква, че е платила на ответната страна цялата главница по кредита, както и
още 2 913,40 лв., от които 2 000 лв. са за допълнителните услуги. Счита, че при
признаване на договора за недействителен платената сума от 2 913,40 лв. трябва да й
бъде възстановена, а при на нищожност само на клаузата за допълнителните услуги –
да й бъдат върнати 2 000 лв., които е заплатила за тях. Претендира законна лихва върху
исковите суми от датата на образуване на делото (23.12.2024 г.) до погасяването, както
и съдебни разноски. Предлага в полза на адвоката, който й е оказал безплатна правна
помощ в производството, да бъде определено съответно възнаграждение.
Ответникът намира ищцовите претенции за неоснователни, настоява за
отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че
както кредитният договор, така и клаузата, уреждаща допълнителните услуги по него,
са валидни, поради което няма причини платените от кредитополучателя суми да
бъдат връщани.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Предявените искове са с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Поначало уважаването на искова претенция с такава юридическа квалификация
е детерминирано от кумулативното наличие на две предпоставки – 1/ предаване от
ищеца и съответно получаване от ответника на материалното благо, което е предмет на
иска, и 2/ начална липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък
(вж. в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС).
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделено за
ненуждаещо се от доказване признатото от страните обстоятелство за сключването на
процесния договор помежду им.
От съдържанието на договора и на общите му условия, копия от които са
приобщени към доказателствения материал, стават ясни и базовите параметри на
облигационното отношение, а именно:
- главница (кредитна сума) – 5 000 лв.;
- годишен процент на разходите – 48,48 %;
- годишен лихвен процент – 41 %;
- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва – 8 765,02 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 3 765,02
лв.;
- срок – 36 месеца;
- погасяване – чрез нарочни погасителни вноски, разписани в погасителен
план;
- предоставяне на пакет от допълнителни услуги, включващ: „приоритетно
2
разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, „възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски“, „възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски“, „възможност за смяна на дата на падеж“ и „улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства“;
- обща цена на допълнителните услуги – 4 500 лв., платима също на
месечни погасителни вноски;
- формиране на годишния процент на разходите (според посоченото в чл.
5.2 от общите условия към договора) – „При първоначалното изчисление на годишния
процент на разходите (ГПР) по договора за потребителски кредит (ДПК) кредиторът
(КР) отчита общите положения по Приложение № 1 от ЗПК, като за начална дата
приема датата, следваща сключването на ДПК. КР отчита и следните допълнителни
допускания съгласно ЗПК: ДПК е валиден за срока, за който е сключен, и КР и
кредитополучателят (КЛ) са задължени да изпълняват своите задължения в
съответствие с условията и сроковете по него; първоначалното изчисление на ГПР по
ДПК се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо
техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на ДПК.“.
Сключеният между ищцата и ответника договор разкрива признаците на такъв
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в
сила от 12.05.2010 г.). Ищцата е физическо лице, за което няма данни при встъпването
в кредитното отношение да е действало при упражняването на професионална или
търговска дейност, а ответникът е търговско дружество, част от чиято базова дейност е
кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити. Следователно,
при сключването на договора за кредит, ответникът е действал в качеството на
„кредитор“, според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищцата е имала
качеството на „потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.
Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за
потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина,
определен в Приложение № 1 към закона. Касае се за ясна императивна разпоредба,
която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за
действителност на договорите за потребителски кредит.
В коментирания аспект допълнително трябва да се отчете, че годишният
процент на разходите по потребителския кредит изразява общите разходи по него за
потребителя – настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК). Изчисляването му пък се извършва по
специалната формула, която също е разписана в Приложение № 1 към закона (чл. 19,
3
ал. 2 ЗПК).
Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от с. з. водят до извода, че посочването в договора за
потребителски кредит само на цифровото изражение на годишния процент на
разходите не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези
разпоредби. Целта на нормативния текст на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да
се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. Затова е нужно в потребителската кредитна
сделка да бъдат ясно упоменати и компонентите, съставящи годишния процент на
разходите, както и математическият алгоритъм (методиката), по който (която) тези
компоненти формират самия годишен процент на разходите (вж. в този смисъл
Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/17 г. на Окръжен съд – гр. П., Решение
№ 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил, Решение
№ 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г. на Окръжен съд – гр. Разград, Решение №
260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик, както и
Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д. № 670/23 г., І т. о. на ВКС).
В този контекст се налага констатацията, че договорът за кредит, от който
произтичат ищцовите претенции, не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в
него отсъства ясно и конкретно визиране как всъщност е бил е бил формиран
годишният процент на разходите, щом като не е уточнен конкретният начин, по който е
била получена крайната му величина. Вместо това са изложени съвсем общи
формулировки, които имат изцяло бланкетен характер.
Както беше казано, отклоненията от императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК имат
за последица недействителността на потребителския кредитен договор (чл. 22 ЗПК).
Когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по него (чл. 23 ЗПК).
От приложената към исковата молба справка за плащанията на ищцата по
процесната сделка, която изхожда от ответника, се потвърждава, че общият сбор на
заплатената сума е 7 913,40 лв. Констатираната недействителност на договора показва,
че плащането от 2 913,40 лв., надхвърлящо чистата стойност на кредита (5 000 лв.), е
било осъществено без основание.
В обобщение на казаното дотук трябва да се подчертае, че главната искова
претенция е основателна, при което не подлежи на разглеждане по същество
евентуалната такава.
2. По съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл. 78,
4
ал. 1 ГПК).
Съдебно-деловодните разходи, които й се полагат, се формират от заплатената
държавна такса по уважения главен иск – 116,54 лв.
Ищцата е получила безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в
производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – М.
В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „П.““ № 3Б, ет.
3, ап. 11, трябва да бъде присъдено съответно възнаграждение (по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.).
То е нужно да се фиксира на 360 лв. (с включен ДДС от 60 лв.). Определянето му е
извършено от сегашния съдебен състав на базата на действителната фактическа и
правна сложност на делото и при зачитане на принципните постановки, приети в
Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в
този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не
са длъжни да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален
размер на адвокатските възнаграждения, ако този размер не кореспондира с
действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело. А преценката на
съда в една така ситуация трябва да се концентрира върху характеристиките на
защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални
действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените
съдебни заседания, като също така не следва да се забравя, че все пак се касае за
строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което
носи завишена отговорност за дейността си. Пренасянето на тези критерии в полето на
разглеждания казус показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение
кореспондира напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от
правна страна. В хода на съдебното производство е изготвена подробна искова молба,
която обаче е ориентирана към доводи за недействителност/нищожност на процесните
кредитен договор и клауза за допълнителни услуги по него и свързаното с това
недължимо плащане на исковите суми. Проведено е само едно открито заседание, в
което процесуален представител на ищцата не е взел лично участие. Събрани са
единствено писмени доказателства и то в много малък обем. Спорният предмет
включва имуществени притезателни права на неособено висока материална стойност.
Разгледаната правна проблематика е с невисок интензитет на сложност, включително
по нея има трайно установена съдебна практика.
Тъй като адвокатът, на когото се присъжда възнаграждението за безплатната
правна помощ, е регистриран по реда на ЗДДС, съобразно представеното копие на
удостоверение за регистрация, издадено от органите на Националната агенция по
приходите, в него е включен и дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г.
по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. №
1587/17 г., II т. о. на ВКС и Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II
т. о. на ВКС).
5
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК *********, да
заплати на Ц. Н. А., с адрес в с. К., общ. П., ЕГН **********, следните суми:
- 2 913,40 лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – представляващи
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит с № 40010682223 от
11.07.2022 г., сключен между Ц. Н. А. (като кредитополучател) и „Профи Кредит
България“ ЕООД (като кредитодател), ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 23.12.2024 г., до погасяването, и
- 116,54 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК – представляващи
съдебни разноски, дължими за производството по делото.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК *********, да
заплати на адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в
гр. П., ул. „П.““ № 3Б, ет. 3, ап. 11, сумата от 360 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
– представляващи възнаграждение, с включен ДДС, за безплатната правна помощ,
която последният е оказал на ищцовата страна по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6