№ 147
гр. Враца, 16.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Пенка П. Петрова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно
гражданско дело № 20231400500121 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от
ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от „Дженерали
застраховане” АД, ЕИК *********, гр.София, чрез упълномощения му
адвокат Д. Х. от САК, против определение № 1855/08.12.2022 г., постановено
по гр. дело № 3215/2021 г. на Районен съд - Враца, с което е отхвърлена като
неоснователна молбата му за изменение на решение № 458 от 01.08.2022г. по
същото дело в частта за разноските, с искане за неговата отмяна, като
неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е постановено в
разрез с императивните норми на действащото законодателство. Поддържа,
че по делото надлежно е заплатил възнаграждение за назначения особен
представител на ответната страна - адв. М. М., в размер 300,00 лева. Посочва,
че в първото по делото открито съдебно заседание е постъпило становище от
ответницата, чрез упълномощен от нея процесуален представител, а именно -
адв. М. Г.. Изтъква, че в това съдебно заседание, чрез своя представител, е
отправил молба към съда, в случай на освобождаване на особения
представител платеният за него депозит да се върне или алтернативно
възнаграждението за защита на ответницата да се раздели между него и адв.
М. Г., съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК. В резултат от това
1
съдебният състав е освободил редовно назначения особен представител като е
разпоредил на последния да се изплати внесеното от него възнаграждение в
неговата цялост, а именно сумата от 300,00 лева. Твърди, че с решението си
по спора районния съд го е осъдил допълнително да плати разноски на
ответницата за адвокатска защита в допълнителен размер от 300,00 лева, без
да е коментирал навременно направената от него молба. Поддържа, че е
подал молба по чл. 248 от ГПК, която първоинстанционният състав е
отхвърлил като неоснователна с обжалваното определение досежно
присъденото на ответната страна по спора възнаграждение в общ размер
600,00 лв., в това число адвокатски хонорар и възнаграждение за особен
представител. Посочва, че съдът не е обсъдил изложената от него
несъвместимост на едновременното прилагане на възнаграждението за особен
представител и това за адвокатска помощ. Изтъква, че разпоредбата на чл. 78
от ГПК регламентира правото на разноски за всяка от страните съгласно
изхода от делото и изрично признава разноски за един адвокат, поради което
е несправедливо и неоснователно да понесе двойни разноски - един път за
особен представител и един път за упълномощен адвокат. Твърди, че макар и
извършили реална защита в производството, адв. М. и адв. Г. са осъществили
обща работа в процеса досежно една и съща страна - ответницата М. И., което
води до извода, че действително разноски се дължат на страната по спора, а
не на нейния процесуален представител. Поддържа, че изборът на страна да
ангажира допълнителна такава защита не е забранен, но не основание за
заплащането от негова страна на два адвокатски хонорара, дори и всеки един
от тях да е в минималния размер. Посочва, че независимо, че особеният
представител е изготвил отговора на исковата молба по случая, а
упълномощеният адвокат е осъществил процесуалното представителство по
делото, то и двете действия съставляват две отделни части от единна
адвокатска защита; последните касаят един иск, извършени са в едно
производство и по отношение на тях е провеждано единно доказване за една и
съща страна. В този смисъл извършената работа е обща, респективно такова
следва да бъде и възнаграждението за нея. Изтъква, че изложените от него
факти и обстоятелства изобщо не са коментирани от решаващия съдебен
състав при постановяването на решението, напротив – съдът е коментирал
само и единствено приложението на чл. 36 от ЗА, а пропуск, водещ до
незаконосъобразност на постановения акт обаче е именно факта на
несъотнасянето на тази разпоредба с разпоредбата на чл. 78 от ГПК. На
следващо място жалбоподателят твърди, че неправилно Районен съд Враца
разглежда гореизложеното възражение в комбинацията му с възражението му
за прекомерност на адвокатския хонорар на ответницата в случая, тъй като
тези две възражения следва да се разглеждат на различни плоскости,
необусловени едно от друго. Не на последно място поддържа, че с оглед
ангажираната от ответницата адвокатска защита на адв. Г. в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2069/2021г. по описа на PC Враца, то
процесуалното поведение на ответницата се явява недобросъвестно,
2
реализиращо злоупотреба с право посредством заобикаляне на процесуалния
закон. Моли съда да отмени обжалваното определение на Районен съд Враца,
постановено по гр.д. № 3215/2021 г. като незаконосъобразно и неправилно и
да постанови ново такова, с което да намали присъдените в негова тежест
разноски.
Препис от частната жалба е връчен на ответницата М. Й. И., която в
срок е подала отговор, с който оспорва същата като незаконосъобразна.
Намира обжалваното определение на Районен съд Враца за законосъобразно,
обосновано и правилно, постановено при наличие предпоставките на чл. 78
ГПК и в съответствие със задължителната съдебна практика. Счита за
неоснователно направеното в частната жалба възражение на ищеца, че е
понесъл отговорност за разноски в двоен размер, тъй като определеният
размер на възнаграждението на особения представител на ответницата е
коректно изчислен, съобразно заявения с исковата молба интерес и
изискванията за минимален размер по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а от представения
договор за правна защита съдействие се установява, че договореното
възнаграждение на процесуалния представител на ответницата е в минимален
размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, поради което и двете
възнаграждения не подлежат на намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Твърди, че възнаграждението за особен представител, в хипотезата на чл.47,
ал. 6 ГПК, следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която
се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие
предпоставките на чл. 78 ГПК. Поддържа, че в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК
заплащането на възнаграждение за особен представител на ответника е
законово задължение на ищеца, по чиято инициатива е заведено делото,
поради което в настоящия случай, не се касае за отговорност за разноски в
двоен размер и/или злоупотреба с право посредством заобикаляне на
процесуалния закон, каквито съображения са изложени в частната жалба. В
заключение счита, че постановеното от решаващия състав на Районен съд
Враца определение по реда на чл. 248 ГПК е правилно и обосновано от изхода
на делото пред първата инстанция, при наличие предпоставките на чл. 78
ГПК, както и в съответствие със задължителната съдебна практика. Моли
съда да остави без уважение частната жалба на „Дженерали Застраховане“ АД
с произтичащите от това законови последици.
Въззивният съдебен състав намира, че частната жалба е подадена от
надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на
обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3, изр. 1 от ГПК; същата отговаря на
изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните
съображения:
3
По ч.гр.дело № 2069/2021г. на Районен съд - Враца е издадена на
01.06.2021г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на кредитора-
заявител „Дженерали застраховане“ АД против длъжника М. Й. И. за
заплащане на сумите по подаденото заявление. Заповедта е връчена на
длъжника М. Й. И. и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено от нея, чрез
пълномощника й адв. М. Г. от АК-Бургас, възражение срещу заповедта.
Заповедният съд с разпореждане № 410 от 29.06.2021г. е указал на заявителя,
че може да предяви установителен иск по чл.415 от ГПК в 1-месечен срок,
какъвто иск е предявен в изпълнение на указанията на заповедния съд, по
който е образувано гр. дело № 3215/2021г. по описа на РС-Враца.
Производството по това дело е образувано по искова молба на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, срещу М. Й. И., ЕГН
**********, по предявен установителен иск с правно основание по чл. 422
ГПК, във вр. чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ, във вр. чл. 50 ЗЗД за признаване на
установено (съгласно уточняваща молба с вх. № 6321/23.09.2021 г. на
Врачански районен съд) спрямо ответницата, че дължи на ищеца
претендираните суми, за които суми е издадена заповед № 162 от 01.06.2021
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
2069/2021 на Районен съд Враца. Видно от доказателствата по делото и след
провеждане на процедурата по чл. 47, ал. 1-5 ГПК, съдът е предприел
действия по назначаване на особен представител по делото на ответницата,
съответно налице са били предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК. Съобразно
цената на предявения иск съдът е определил внасяне на предварителен
депозит от ищеца в размер 300.00 лв. за възнаграждение за особения
представител на ответницата. Депозита е бил внесен от ищеца по сметка на
съда в указания срок, след което с Разпореждане № 738/16.02.2022 г. съдът е
назначил посочения от АК-Враца адвокат М. И. М., за особен процесуален
представител на М. И.. Назначеният особен представител в срока по чл. 131
ГПК е депозирал писмен отговор по предявения иск. След срока за писмен
отговор по делото е постъпила молба с вх. № 6633/09.05.2022 г. от М. И., чрез
адвокат М. С. Г., в която ответницата е посочила, че последната е неин
упълномощен процесуален представител, съгласно надлежно оформено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който като размер на
договорено адвокатско възнаграждение е посочена сумата 300.00 лв.,
изплатена в брой. С молба с вх. № 7556 от 25.05.2022 г. от упълномощения
4
адвокат е постъпило искане да бъде освободена адвокат М., като особен
представител по делото, поради отпаднала необходимост от нейната по-
нататъшна защита. Със същата е изразено становище за определяне на
възнаграждение на особения представител, съответно на извършените
процесуални действия, съгласно внесения от ищеца депозит. Установено е
също, че изготвения от особения процесуален представител отговор на
исковата молба съответства на изискванията на ГПК за пълнота и
съдържанието му сочи запознаването с материалите по делото, съответно
налице са реално, а не за формално осъществени действия за защита на
ответницата И..
В първото съдебно заседание по делото на 26.05.2022 г. като
представители на ответницата са се явили назначеният й особен представител
адвокат М. И. М. и упълномощения такъв адвокат М. С. Г.. В съдебното
заседание от процесуалния представител на ищеца „Дженерали Застраховане“
АД е направеното искане, в случай, че особения представител на ответницата
бъде освободен, то внесеният от него депозит за особен представител да бъде
възстановен, тъй като при осъществено процесуално представителство на
ответницата от особен представител и от упълномощен адвокат по едно и
също дело, не се дължат две възнаграждения, както и че е редно депозита за
възнаграждението да се подели между двамата представители. С протоколно
определение в съдебното заседание съдът е освободил адвокат М., като
особен представител на ответницата по делото, и е определил да се изплати
на същата възнаграждение в пълен размер от 300 лева, съгласно внесения от
ищеца депозит, което възнаграждение съответно е изплатено.
В съдебното заседание от 30.06.2022г. процесуалния представител на
ищеца е представил списък с разноски, в който е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответницата
и е поискал намаляването му.
С постановеното по делото решение № 458/01.08.2022 г. решаващият
състав е отхвърлил изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан;
съответно е възложил в тежест на ищеца „Дженерали Застраховане“ АД
направените от М. И. разноски: внесен и изплатен депозит за съдебно-
техническа експертиза - 100.00 лв., внесен и изплатен депозит за допуснат й
свидетел (Христо Павлов) - 30.00 лв. и платено (видно от отбелязването в
5
представения договор за правна помощ) адвокатско възнаграждение - 300.00
лв., или общо разноски в размер на 430.00 лева. Съдът е констатирал, че
платеният от ответницата адвокатски хонорар е в минимален размер, поради
което не подлежи на намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
На 19.08.2022г., в срока за обжалване на решението, ищецът
„Дженерали застраховане“ АД е депозирал молба по чл.248 ГПК с искане за
изменение на постановеното решение в частта за разноските, която е
обосновал с нормата на чл.78, ал.1 ГПК, предвиждаща заплащане на разноски
за един адвокат и несправедливото и неоснователно понасяне на двойни
разноски – един път за особен представител и един път за упълномощен
адвокат.
По тази молба Районен съд - Враца се е произнесъл с обжалваното
определение № 1855/08.12.2022 г. В същото съдът не е споделил виждането
на ищеца, че е понесъл отговорност за разноски в двоен размер. На първо
място съдът е приел, че назначаването на адв. М. И. М. за особен
представител на ответницата е било необходимо, тъй като по делото са били
налице предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК и ответницата не е имала
упълномощен представител, също че последващото учредяване на
представителна власт от страна на ответницата по исковото производство - гр.
дело № 3215/2021 г. не означава, че внесеният от ищеца депозит за особен
представител на ответницата е недължимо платен, както и че същия не е в
прекомерен размер по смисъла на чл. 47, ал. 6 от ГПК, тъй като съответства
на действителната фактическа и правна сложност на делото. На второ място
първоинстанционният съд е приел за неоснователно направеното от ищеца
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на
платения от ответницата адвокатски хонорар, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело
възлиза на сумата 300,00 лева, колкото именно е внесла ответницата по
договора за правна помощ. Съобразявайки практиката на ВКС по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, тази по чл. 101 и чл. 102 от Договора за
функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) на Съда на Европейския съюз
(СЕС) и изискванията на Директива на Съвета от 22 март 1977 г., съдът е
приел, че присъдените на ответницата разноски за адвокатски хонорар
съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото,
6
определени са в размер, който е справедлив и обоснован, отговаря на
продължителността на производството и качеството на положения труд,
изразяващо се във времето, нужно за подготовка на процесуалния
представител на страната. Въз основа на изложеното съдът е приел
подадената молба по чл. 248 от ГПК за неоснователна и като такава я е
отхвърлил.
При така установеното, въззивният съдебен състав намира, че
обжалваното определение следва да бъде отменено, поради неправилно
приложение на закона.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК предвижда, че заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска. Последният също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска (ал.3).
Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК посочва обхвата на отговорността за
разноски. Тя включва разноските в хода на производството: платени
държавни такси, хонорари за вещи лица и други подобни и отделно от тях -
възнаграждение за един адвокат. Ограничението за адвокатския хонорар е
свързано с възможността страната да упълномощи неограничен брой
адвокати, които да я представляват в процеса. Тази възможност обаче не
следва да влияе неблагоприятно на другата страна при негативен изход от
спора, защото законът забранява виновно да се вреди други му /чл. 45 ЗЗД/.
Когато ответната страна е представлявана първо от особен представител, а
след това е упълномощила с договор за правна помощ избран от нея адвокат
закона не предвижда изключение от правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, а и няма
основание за друго тълкуване. Въпреки, че в договора за поръчка, какъвто е
договорът за правна помощ, доверието е изключително важно, възможността
за избор и в този случай не следва да рефлектира върху правната сфера на
другата страна, като я натоварва допълнително с разноски. Без значение е
дали участвалите повече от един адвокат са действали последователно във
времето, или едновременно, другата страна при неблагоприятен изход от
спора за нея, дължи разноски само за един адвокат. В този смисъл е
Определение № 147 от 31.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1494/2016 г., I г. о.,
ГК.
7
В процесния случай особения представител на ответницата адв. М. И.
М. е изготвила отговор на исковата молба, а следващите се процесуални
действия са били извършени от упълномощения представител адвокат М. С.
Г.. На първата е било определено и изплатено възнаграждение 300 лева,
представляващо минималния размер на следващото се адвокатско
възнаграждение за една инстанция, определено по реда на чл. 7 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което означава,
че за свършената работа от адв. М. С. Г. на ответницата не се дължи
възнаграждението, което е заплатила по договора за правна защита и
съдействие от 04.05.2022 г. След като ищецът вече е изплатил на служебния
представител на ответницата адвокатски хонорар в хипотезата на чл. 47, ал. 6
от ГПК, то на ответницата не следва да бъдат присъждани съдебни разноски
за втори адвокат /предвид правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл.
78, ал. 1 от ГПК/.
Поради изложените съображения, частната жалба е основателна, като
обжалваното определение на РС-Враца, с което е отхвърлено искането на
ищеца за изменение в частта за разноските на решение № 458/01.08.2022г. по
гр.дело № 3215/2021г. по описа на ВРС, следва да бъде отменено, тъй като е
постановено в нарушение на разпоредбите на закона.
Следва в този смисъл да бъде уважено искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК
за изменение на решение № 458/01.08.2022г. по гр.дело № 3215/2021г. по
описа на ВРС, в частта му за разноските, като същото бъде отменено в частта,
в която е осъден ответника „Дженерали застраховане“ АД да заплати на
ищцата М. Й. И. адвокатско възнаграждение от 300 лева.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1855/08.12.2022 г., постановено по гр. дело №
3215/2021 г. на Районен съд - Враца и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 458/01.08.2022г. по гр.дело № 3215/2021г. на
Районен съд-Враца, в частта му за разноските, като ОТМЕНЯ същото в
частта, в която е осъден ответника „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз
8
Александър Дондуков“ № 68, да заплати на ищцата М. Й. И. с ЕГН
********** и адрес гр. ***, адвокатско възнаграждение от 300 лева.
Определението е окончателно и на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9