№ 4405
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20211110144266 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба на ********* срещу И.
П. П., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 108, ал. 1 от ГПК с
искане за признаване за установено, че ищецът е собственик на лек автомобил
„Тойота Ланд Круизер“ с peг. № СН******КК и видим номер на рама:
******, който е идентичен с лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с peг. №
СА****МХ, номер на рама: ******** и номер на двигател: 1KD1708613,
както и ответникът да бъде осъден да предаде владението върху автомобила.
В о.с.з. ищецът твърди, че е собственик на процесната вещ, на основание
договор за финансов лизинг, но не представя доказателства с изключение на
извършеното авансово плащане за погасяване на договор за лизинг (л.123 от
делото).
Ищецът твърди, че с постановление от 30.10.2012г. на ******* -
прокурор при ОП ****** бил постановен отказ за връщане на ЗАД ********
АД, в качеството му на упълномощен представител на *********, на лек
автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с peг. № СН******КК и видим номер на
рама: ******, който автомобил е бил задържан от компетентните органи, тъй
като е установена механична интервенция върху номера на рамата и е
приобщен като веществено доказателство по ДП № 463/2009г. по описа на ОД
на МВР - ******, пр. пр. № 5186/2009г. по описа на ОП- ******. Автомобилът
бил противозаконно отнет от владението на собственика му ********* в
периода 26.09.2009г., 23.30 ч. 27.09.2009г., 10.00 ч., когато водачът ******** е
1
установил, че паркираният на ******* автомобил липсва. Към момента на
отнемането му автомобилът бил застрахован по застраховка „Бонус Каско“
при ЗАД ******** АД, като във връзка с образуваната щета №
470109090939190 на ищеца било заплатено застрахователно обезщетение в
размер на 56071 лева. Във връзка с изплащането на застрахователното
обезщетение собственикът на застрахования автомобил ищецът упълномощил
ЗАД ******** АД с нотариално заверено пълномощно - декларация да получи
от органите на досъдебното производство отнетия лек автомобил „Тойота
Ланд Круизер“ с peг. № СА****МХ, да се разпорежда с него, вкл. да договаря
сам със себе си и др. Твърди, че ответникът И. П. П. също заявил
собственически права върху задържания автомобил, както и е поискал
връщането му от прокуратурата, като излага предположение, че автомобилът
към момента на сезиране на съда се намира в ОП-******. Моли съда да
признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на процесната вещ
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. П. П. оспорва исковата
претенция. Твърди, че на 04.11.2009 г. с договор за покупко-продажба е
закупил от „********* лек автомобил марка „Тойота“, модел “Ланд Крузур”, с
peг. № М КК ********, с рама № *******, сив металик, година на
производство 2008 г. за сумата от 50 000 лева, както и че регистриран с
държавен регистрационен номер СН ****** КК и е застраховал автомобила
при ЗАД - ******** – АД. Твърди, че с Постановление на Окръжна
прокуратура - ****** ДП №5186/30.10.2012г. по подадена от ответника П.
молба автомобилът му е върнат с протокол за предаване на 01.11.2012г., както
и че в продължение на 9 години владее същия необезпокоявано и без да са
били предявявани права по отношение на автомобила като добросъвестен
владелец. Навежда довод за недопустимост на производството, тъй като искът
е предявен след изтичане на давностния срок по чл. 78, ал. 2 ЗС, като към
датата на завеждане на иска са изтекли повече от 9 години, считано от
02.11.2012 г.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован се
представлява от адвокат. Поддържа исковата молба. Представя списъка с
разноски. Моли за уважаване на иска.
Ответникът, редовно призован. Не се явява и не изпраща представител в
о.с.з. С допълнителни молби моли съда да отхвърли иска, поддържа ОИМ.
Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
В исковото молба ищецът твърди, че процесният автомобил е закупен от
2
него, изплатени са лизинговите вноски, но бил откраднат през 26-27
септември 2009 г. Твърди, че било образувано ДП, по което процесната вещ
била иззета, като в последствие била и върната на трето лице, което е купило
вещта чрез продажба, а именно ответника – И. П. П. (л.14 от делото). Тези
факти се признават и от двете страни. Те не са спорни.
При това положение, ищецът предявява ревандикационен иск за
собственост, като счита, че следва да бъде признат за собственик на вещта
спрямо лицето, което го е купило от несобственик.
Ответникът прави възражение за недопустимост на иска по чл.78, ал.2
ЗС и за придобИ.е на вещта по давност – чл.80 ЗС.
По делото не се спори, че вещта е била открадната през 26-27 септември
2009 г. На 30.04.2010 г. била предадена доброволно на органите на ДП от
третото лице – ответникът. Същият се намирал във владение на вещта на
тогава и я закупил от друго лице. Не се спори, че процесната вещ била с
пренабита рама – идентификационен номер. Вещта е върната на третото лице
с постановление на наблюдаващия прокурор на 30.10.2012 г. (л.14 от
делото).
Следователно исковата претенция се основава на това, че процесната
вещ е крадена, принудително отнета от собственика и същият сега иска да
бъде признат за собственик спрямо третото лице, под чието владение се
намира автомобила.
Ответникът се позовава, че е придобил вещта на основание давностно
владение по чл.78 и чл.80 ГПК.
Съгласно указанията на СГС, дадени в Определение № 1032/20.01.2025
г. по в. ч. гр. д. № 14356/2024 г. по описа на СГС искът е допустим.
Ответникът не може да се позове на чл.78, ал.1 ЗС, тъй като е придобил
вещта чрез формален договор с нотариална заверка на подписите. Наличието
на това изключение обуславя неприложимостта на чл.78, ал.1 ЗС.
Следователно ответникът не може да се позове на придобИ.е на
основание чл.78, ал.1 ЗС. Но ответникът се позовава на общата придобивна
давност по чл.80 ГПК.
По основателността на иска
По делото се установи и не се спори от страните, че процесната вещ е
открадната на 26-27 септември 2009 г. от трето по делото.
Видно от материалите по делото на 01.07.2008 г. ********* ООД е
купило процесния л.а. „ТОЙОТА ЛЕНД КРУИЗ“ и го е дало за собственост на
ищеца ******. Съгласно този договор по време на срока на договора за
лизинг, собственик е ********* ООД. Съгласно чл.9 от договора за лизинг,
ищецът може да придобие собствеността на вещта при определение условия.
Следователно, за да придобие вещта, следва да е налице договор за продажба
на процесния имот, който да бъде под формата с нотариална заверка на
подписите, съгласно чл.144, ал.2 ЗДвП.
3
Видно от представения договор за покупко-продажба ищецът е
придобил правото на собственост върху процесната вещ, на основание
цитирания договор в изпълнение на договор за лизинг. Договорът е с
нотариална заверка на подписите (л.204-206 от делото). Ищецът доказва
своето придобивно основание.
По възражението на ответник. В отговора на ИМ, ответникът е направил
правопридобиващо възражение за придобИ.е на автомобила по давност, на
основание чл.80 ЗС.
Видно от договор за продажба, на 04.11.2009 г. ответникът е придобил
владението върху процесния автомобил (л.75 от делото).
Не е спорно и от доказателствата се установи, че процесният л.а. е
идентичен с автомобила, за който ответникът твърди собственост и е бил
предмет на престъпление.
По делото са разпитани свидетелите Вълков (л.123 от делото) и
Писомов (л.335 от делото). Съдът напълно кредитира показанията на
двамата свидетели като пълни, последователни, непротиворечиви, житейски и
логично обосновани. Свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото и
не се намират във връзки, които да обосноват предположение, че са
заинтересовани или имат връзки с ответника.
От показанията се установи, че ищецът е започнал да упражнява
фактическата власт върху процесния автомобил през 2009-2010 г., поддържа я
в техническо състояние, возил е двамата свидетели до различни места,
заплащан гражданска отговорност, консумативи, данъци. През цялото това
време до отнемане на колата от органите на реда, ищецът упражнявал
фактическа власт като я ползват като своя и по предназначение – кола – за
движение.
От свидетелските показания се установи упражнена фактическа власт от
ноември 2009 г., която е явна, спокойна, непрекъсната. Ответникът е
демонстрирал собственическите правомощия в пълен обем с извършаваните
от него фактически действия. Ищецът не успя да обори презумпцията по чл.69
ЗС, поради което е налице своенето. Нещо повече, от свидетелските показания
се установи и намерението за своене с оглед използването на колата през този
период и нейното обслужване, каране и т.н. Нещо повече ответникът е
манифестирал нарушението за своене.
Ответникът не успя да докаже изгубване на владение повече от 6
месеца, нито да обори презумцията по чл.69 ЗС.
Следователно от ноември 2009 г., дори и от началото на 2010 година,
ответникът владее, свои вещта като своя. До датата на предявяване на иска
28.07.2021 г., са изтекли повече от 10 години. Ответникът не успя да докаже
факти, които да обуславят прекъсването или спирането на давността. Ето защо
съдът приема, че е изтекъл целия изискуем от закона срока за придобИ.е на
процесната вещ, на основание давностно владение по чл.80, ал.1 ЗС.
4
Не е налице ограничението по чл.80, ал.2 ЗС, защото ответникът не е
упражнил фактическата власт – владението чрез насилствен път, нито чрез
престъпление. Нещо повече по делото липсва влязла в сила присъда по чл.300
ГПК, за да се установи престъпление. Напротив, ДП е прекратено с
постановление от 22.01.2016 г. (л.270, том XII, ДП). След като няма
престъпление на ответника, то и цитираната разпоредба не се установи. Освен
това ищецът не успя да докаже непосредствено извършителство от ответника
спрямо истинския извършител.
С оглед изложеното съдът, приема, че правопридобиващото възражение
на ответника по чл.80 ЗС е основателно. На това основание искът на ищецът
следва да се отхвърли изцяло.
В допълнението на изложеното следва да се отбележи, че искът е от
лице, което не е материално легитимиран да търси права. Ищецът, както сам
твърди в ИМ, е получил застрахователното обезщетение за открадналия
автомобил и след това е упълномощил застрахователя да си вземе автомобила,
тъй като съгласно общите условия на Каското, при намиране на автомобила
същият става собственост на застрахователя. Следователно от датата на
намиране на автомобила (най-ранната датата е датата на протокола за
доброволно предаване 30.04.2010 г.) автомобилът е собственост на
застрахователят и същият може да се легитимира като собственик. Друг е
въпросът доколко тази разпоредба от общите условия е нищожна, с оглед
императивното правило на чл.144, ал.2 ЗДвП.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК с отхвърления иск. Ответникът представя списък,
съгласно който претендира възнаграждение в размер на 2000.00 лева (л.276-
277 от делото). Неоснователно е възражението на ответника по чл.78, ал.5
ГПК. Делото е сложно от фактическа и правна страна. Адвокатът на
противната страна се е явявал нееднократно в о.с.з. Правил е доказателствени
искания. Делото е продължило повече от 3 години. Ето защо следва да се
признае този разход. Освен това възнаграждението не е по чл.38 ЗА и е
представено доказателство за неговото извършване.
Ето защо *******, ЕИК ******, ********, административна сграда
следва да бъде осъден да заплати на И. П. П., ЕГН **********, *******
сумата от 2000.00 лева (две хиляди), представляващи разноски по гр. д. №
44266/2021 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
*********, ЕИК ******, ********** срещу И. П. П., ЕГН **********,
********* ревандикационен иск по чл. 108, ал. 1 от ГПК за собственост на
5
лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № СН******КК и видим номер
на рама: ******, който е идентичен с лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с
рег. № СА****МХ, номер на рама: ******** и номер на двигател:
1KD1708613, предявен на основание договор за финансов лизинг
013615-RF-001/01.07.2008 г. между ********* и ********* ООД, ЕИК ****, с
който се иска да бъде признато за установено спрямо И. П. П., че ********* е
собственик на както и И. П. П. да бъде осъден да предаде владението върху
автомобила.
ОСЪЖДА *******, ЕИК ******, ********, административна сграда да
заплати на И. П. П., ЕГН **********, ******* сумата от 2000.00 лева (две
хиляди), представляващи разноски по гр. д. № 44266/2021 г. по описа на СРС,
на основание чл.78, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6