М О Т И В И
на
Присъда № 210, постановена на 07.12.2017г.
по НОХД № 3059 по описа за 2017 г.
по описа на Старозагорския
Районен съд
С обвинителен акт, въз основа на който е образувано настоящото съдебно
производство, Районна прокуратура– град Стара Загора обвинява подсъдимия С.А.Р., роден на *** ***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, работещ в ЕТ „Б… 2016” – гр. Пловдив,
осъждан, ЕГН **********, в това, че на 13.03.2016г., в с. Средец, общ. Опан, обл. Стара
Загора, по път І-5, км
251+900, посока юг-север, управлявал моторно превозно средство – товарен
автомобил, марка „Мерцедес”, рег. № Т 1214 КТ, в срока на изтърпяване на
наказанието „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, наложено със споразумение по НОХД № 85
от 2012 г.
по описа на Окръжен съд – гр. Сливен, в сила от 12.06.2012 г., след като е
наказан за същото деяние по административен ред с наказателно постановление №
1826/24.06.2013 г. на началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара
Загора, връчено на 10.09.2013 г. и влязло в сила на 18.09.2013 га - престъпление
по чл.343в, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура –град Стара Загора поддържа изцяло предявеното обвинение
по отношение на подсъдимия. Пледира на същия да бъде наложено наказание „пробация” с включване на двете
задължителни пробационни мерки, а именно „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител”, двете за срок от година и шест месеца, като бъде
приложена редукцията на чл.58а от НК.
Защитникът –адвокат Н.К. ***, счита, че подсъдимият не е осъществил
състава на престъплението, за което е обвинен, тъй като по отношение на
предикатното нарушение, за което подзащитният му бил наказан, подащитният му не
знаел за какво точно нарушение на Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ била
наложена глобата, което лишавало състава на престъпление от неговата субективна
страна, поради което подсъдимият трябвало да бъде оправдан. Представеното в
съдебно заседание заверено копие на документ за плащане на глобата също не
доказвало, че подсъдимият знае за какво точно нарушение му се налага глобата,
защото не се съдържала правна квалификация за това нарушение. Наред с
изложеното, последиците от административното наказване били заличени, предвид
дългия период изтекъл от налагане на наказанието и по силата на чл.82, ал.1,
т.5 от НК , която разпоредба също намирала приложение съгласно Тълкувателно
постановление на ВКС на РБ и на ВАС на РБ по въпросите на давностните срокове.
Не можело да съществува фигурата на „вечно наказания”, при положение, че били
изтекли три години от връчване на наказателното постановление за предикатното
нарушение, на основание чл.58 от ЗАНН. Това означавало, че не е налице и
обективния елемент от състава на престъплението, а именно наличието на влязло в
сила наказание наложено по административен ред, със съответен санкционен акт-
наказателно постановление. В условието на евентуалност, ако съдът приемел, че
подсъдимият осъществил състав на престъпление, за който бил обвинен, се
присъединява към становището на прокурора за приложение на чл.55 от НК, при
което наказанието лишаване от свобода да бъде заменено с пробация. Този
институт би могъл да се приложи и според защитника, който за разлика от
представителя на държавното обвинение все пак изтъкна някакви доводи за
наличието на предпоставки за замяна на лишаването от свобода с пробация по реда
на чл.55 от НК. Като основание за прилагане на този институт защитникът се
позова на „поведението на подсъдимия по
време на процеса, направените самопризнания, липсата на спънки, самото
провеждане по реда на съкратеното съдебно следствие”. Същевременно, предвид
„самия начин по който било извършено
нарушението и липсата на отегчаващи характеристики” наказанието следвало да бъде в един минимален
размер. Въпреки тези изявления, основното виждане на защитата било, че не било
осъществен състав на престъпление, поради което най-вече се иска оправдаване на
подсъдимия.
Подсъдимият участва лично в
производството. Признава изцяло фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт, като поиска разглеждането на делото при условията на чл.371,
т.2 от НПК по реда на Глава 27-ма от НПК, което и бе сторено, с оглед наличните
законови предпоставки, непосредствено след провеждане на указаното от
законодателя разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1
от НПК. Подсъдимият наред със защитника си оспорва правния извод, че при така
описаната фактическа обстановка бил извършил престъплението по чл.343в, ал.1 от НК, при което се солидаризира с пълномощника си, че следва съдът да постанови
оправдателна присъда.
В последната си дума пред съда заяви,
че „като всеки гражданин отиваме и си
плащаме глобите и отидох да платя и не знам за какво става въпрос. Бая глоби
имаме и си ги плащаме. Не знам колко време мина и тогава ме потърсиха за това
деяние. Така стана.”
От събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А:
Подсъдимият С.А.Р.
притежавал Свидетелство за управление на МПС, което било издадено на 29.06.2011
година от ОД на МВР-Търговище. С Присъда /одобрено от съда споразумение/ по
НОХД № 85 от 2012г. по описа на Окръжен съд- гр.Сливен, влязла в сила на
12.06.2012г., подсъдимият Р. бил признат за виновен, в извършване на тежко
престъпление по чл.343, ал.3, б.”б”, вр. чл.342, ал.1 от НК, като му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. Бил приложен
институтът на условното осъждане и изпълнението на така определеното наказание
било отложено за изпитателен срок от 5 години, на основание чл.66, ал.1 от НК.
Със същия съдебен акт, Р. бил лишен и от право да управлява МПС за срок от 5
години, на основание чл.343г от НК.
По време на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване
от право да управлява МПС”, на
25.05.2013г., около 19.35 часа, на път І-5, посока юг, вс.Бял извор, община
Опан, подсъдимият Р. управлявал товарен автомобил „Мерцедес 609 Д”, с
рег.№ Т 5903 ТТ. При извършената му
проверка водачът Р. не представил свидетелство за управление на МПС, тъй като
документът бил отнет в изпълнение на наложеното с описаната по-горе присъда
наказание. За това деяние, съставляващо административно нарушение, бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение № 1826 от 25.05.2013г., а в
последствие въз основа на него било издадено Наказателно постановление № 1826
от 24.06.2013г. на Началника на Сектор „Пътна полиция”- гр.Стара Загора.
Санкционния акт бил връчен по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, считано от 10.09.2013г.
и влязло в законна сила на 18.09.2013г. На 06.07.2015г. подсъдимият Р. платил
наложената му с това наказателно постановление глоба, която била в размер на
300 лева.
Въпреки факта, че с влезлия в сила на 12.06.2012г.
съдебен акт по НОХД № 85 от 2012г. на ОС-гр.Сливен, на подсъдимия било наложено
наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от ПЕТ ГОДИНИ, респективно след налагането на
административно наказание глоба, наложено по административен ред, с посоченото
наказателно постановление, за нарушение на 25.05.2013г., изразяващо се в
управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС, на
13.03.2016г., около 16.20 часа, на път І-5, км.251+900, в с.Средец, община Опан,
подсъдимият Р. отново управлявал МПС- товарен автомобил „Мерцедес”, с рег.№ Т
1214 КТ, като се движил в посока север.
По
същото време свидетелите Георги Петков Георгиев и Ганчо Иванов Тенев- служители
на пътна полиция при ОД на МВР-гр.Стара Загора, изпълнявали служебните си
задължения по контрол на пътното движение. Около 16.20 часа в с.Средец, община
Опан, свидетелите спрели за проверка товарния автомобил, управляван от
подсъдимия Р.. След като се представили и поискали документите на водача,
установили неговата самоличност- С.А.Р., ЕГН **********, но същият не
представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон. След като
направили справка в оперативната дежурна част на ОД на МВР-гр.Стара Загора, от
където разбрали, че водачът е с отнето свидетелство за управление на МПС, респективно,
след като установили, че управлявания от него товарен автомобил не бил
представен в срок за извършване на годишен технически преглед, свидетелят
Георги Георгиев съставил акт за установяване на нарушения с бл.№ 180131 от
13.03.2016г., който акт бил подписан от подсъдимия Р. без възражения.
Изложената фактическа обстановка е безспорно
установена, на основание чл.373, ал.3 от НПК, като съдът прие, че
направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, респективно тези факти и обстоятелства се установиха
и доказаха по несъмнен начин от
приобщения по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност,
както следва: материалите съдържащи се в досъдебно
производство № 1228 зм 177 от 2016г. по
описа на ОД на МВР –Стара Загора: постановление
на Районна прокуратура – Стара Загора за образуване на досъдебно производство
от 22.06.2016 г.; заверени копия на акт за установяване на административно
нарушение, бланков № 180131 съставен на 13.03.2016 г.; наказателно
постановление № 1826/13 от 24.06.2013 г.; акт за установяване на
административно нарушение № 1826 съставен на 25.05.2013 г.; наказателно
постановление № 696/12 от 25.09.2012 г.; акт за установяване на административно
нарушение № 696/10.09.2012 г.; справка за нарушител/водач от 14.05.2016 г.;
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
12.08.2016 г.; протокол за разпит на свидетел Г. П. Г от 07.07.2016 г.;
протокол за разпит на свидетел Г. И. Т. от 07.07.2016 г.; писмо на Началник
сектор „ПП” при ОД на МВР-Стара Загора, ведно със справка за направени плащания
от името на задълженото лице С.А.Р., чрез банкова сметка *** „СиБанк”,
изготвена на 04.07.2016 г.; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние от 12.08.2016 г.; справка от централна база „КАТ” от
17.08.2016 г. за товарен автомобил, марка „Мерцедес 814Д”, рег. № Т 1214 КТ;
справка за съдимост, рег. № 2406/12.07.2016 г. В подкрепа на така установеното
са и представените и приети в хода на съдебното производство при новото
разглеждане на делото, а именно приетите като писмени доказателства заверено
копие на вносна бележка към бюджета от 06.07.2015г.за сумата от 300 лева, както
и справка за съдимост на подсъдимия Р., с рег.№ 4026 от 05.12.2017г. Следва да
се отбележи, че описаните писмени доказателства, включително вносната бележка,
не съставляват нови доказателства, тъй като не установяват нови /различни/
фактически положения, спрямо приетото и описано от прокурора в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Напротив, тези доказателства само
потвърждават фактическите констатации на държавния обвинител изложени в този
акт. Това е така, защото видно от съдържанието на справката за нарушител/ водач
от 14.05.2016г., приложена по досъдебното производство, на стр.6 от същата, в
последния запис в таблицата съдържаща данни с издадени наказателни
постановления, а именно НП № 1826 от 24.06.2013г. е отбелязано, че е наложена
глоба в размер на 300 лева, която е ПЛАТЕНА. В уверение на обстоятелството, че
глобата по цитираното наказателно постановление била платена и то точно на
датата 06.07.2015г. е и справката на Главен инспектор Д.Славов- Началник на
сектор „Пътна полиция”, подписана от него и адресирана до разследващия полицай,
от чието съдържание се вижда че глобата, наложена на подсъдимия Р. по НП № 1826
от 24.06.2013г., в размер на 300 лева, била платена на 06.07.2015г. чрез банка
„Сибанк”, като била приложена и разпечатка с данни от служебната информационна
система на ОД на МВР-Стара Загора. В този смисъл, освен, че са безспорни
обстоятелствата дали и кога глобата по този санкционен акт била платена, с
оглед направеното от подсъдимия цялостно признание на обстоятелствената част на
обвинителния акт, тези обстоятелства са установени и по един категоричен начин
от приобщените още по досъдебното производство и обсъдени по-горе писмени
доказателства.
В
заключение, приетото в хода на съдебното производство писмено доказателство-
заверено копие на вносна бележка е в същия смисъл с тези, приобщени от
досъдебното производство, поради което по един категоричен начин само
потвърждава вече установеното. По никакъв начин не се разширява обема на
изложените в обвинителния акт обстоятелства, респективно не се установяват нови
фактически положения, нито има процесуални пречки за тяхното приемане по
делото.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид гореизложеното, Съдът счита за
установено по несъмнен начин, че подсъдимият Р. осъществил от обективна и
субективна страна, състава на престъпление, както следва:
На 13.03.2016г., в с. Средец, общ.
Опан, обл. Стара Загора, по път І-5,
км 251+900, посока юг-север, е управлявал моторно
превозно средство – товарен автомобил, марка „Мерцедес”, рег. № Т 1214 КТ, в
срока на изтърпяване на наказанието „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство”, наложено със
споразумение по НОХД № 85 от 2012
г. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен, в сила от
12.06.2012 г., след като е наказан за същото деяние по административен ред с
наказателно постановление № 1826 от 24.06.2013 г. на началник сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, връчено на 10.09.2013 г. и влязло в сила
на 18.09.2013 г- престъпление по чл.343в, ал.1 от НК.
За предикатното нарушение деецът бил
наказан по административен ред със съответно наказателно постановление.
Съгласно чл.64, буква „б” от ЗАНН
наказателните постановления, които не са били обжалвани в законния срок влизат
в сила, съответно са задължителни за всички лица и органи. В този смисъл,
законосъобразността на Наказателно постановление № 1826 от 24.06.2013 година на
ОД на МВР- гр.Стара Загора не може да бъде предмет на проверка в настоящото
производство, съответно след като с него е установено, че на посочената дата и
място подсъдимият извършил административното нарушение изразяващо се в
управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право да
управлява МПС, то за съдът по несъмнен начин е доказано, че считано от датата
на влизане в сила -18.09.2013г. всяко следващо аналогично нарушение, изразяващо
се в управление на МПС, в срока за изтърпяване на наказанието лишаване от право
да управлява МПС / наложено по НОХД № 85
от 2012г. на ОС-Сливен/ а именно за срок от 5 години, осъществява
престъпния състав, предмет на разглеждане в настоящия казус. В настоящият
случай, това ново нарушение е извършено именно в интервал от пет години,
считано от влизане в сила на съдебния акт, с който му било наложено такова
наказание, а видно от данните в актуалната справка за съдимост, периодът от 5
години лишаване от право да се управлява МПС изтекъл едва на 19.06.2017г., тъй
като свидетелството за управление за МПС било отнето фактически на 19.06.2012г.
Защитната
теза, че в случаят деянието не било престъпление, защото липсвал състав на
деянието от субективна страна, е несъстоятелна. Не може да се сподели
разбирането на защитника и на подсъдимия, че деецът не знаел за какво нарушение
бил наказан през 2013г., съответно липсвало умисъл за извършване на следващото
деяние, осъществяващо състав на престъпление. В подкрепа на тезата си, защитата
сочи, че НП за предикатното нарушение не било връчено лично на лицето,
съответно той не знаел за какво бил наказан плащайки глобата си в представения
платежен документ.
На първо място, следва да се отбележи,
че на 25.05.2013г. водачът бил спрян за проверка и след констатацията, че управлява
превозно средство в срока на изтърпяване на наказание, което го лишава от това
право, същия ден бил съставен акт за установяване на нарушение, в присъствие на
подсъдимия, като му бил връчен надлежно и препис от съставения акт. Видно от
неговото съдържание, както словесното описание на нарушението, така и неговата
правна квалификация с посочване на нарушената законова разпоредба- чл.150 от ЗДвП ясно запознава водачът- нарушител към онзи момент какво деяние извършил и
какво законово нарушение съставлява то. На подсъдимият е добре известен факта,
че със съдебен акт на ОС-гр.Сливен бил лишен от право да управлява МПС за срок
от пет години, като му известно и от кога свидетелството било отнето, съответно
периодът от 5 години, през който лицето е лишено по съдебен ред от възможността
да упражнява това свое право. Въпреки неспазване на тази забрана, знаел, че за извършеното
на 25.05.2013г. нарушение му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, който стартирал съответното
административнонаказателно производтво, приключило с издаване на санкционен
акт- наказателно постановление, налагащо му наказание- глоба в размер на 300
лева, за нарушение по чл.150 от ЗДвП. От пространната справка за
нарушител/водач, приета по делото в хода на досъдебното производство, се
установява, че за периода от 25.05.2013г. до извършване на деянието- предмет на
настоящото дело- на 13.03.2016г., на подсъдимия Р. не били съставяни други
актове за нарушения на правилата за движение по пътищата, а съставения акт на
25.05.2013г. бил за едно единствено нарушение- осъществяващо състав по чл.150
от ЗДвП, респективно издаденото на 24.06.2013г. наказателно постановление било
последно и то за периода до 14.05.2016г./ датата
на изготвяне на коментираната справка/. Предвид тези констатации, съдът
намира изложената защитна теза на подсъдимия и неговия пълномощник за
несъстоятелна, тъй като с плащането на глоба в размер на 300 лева, подсъдимият
бил наясно кога и за какво деяние му бил съставян акт, макар издаденото въз
основа на него НП да било връчено в условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН. В
подкрепа на този извод са и някои други обстоятелства, които правят впечатление
от данните, визирани в справката за нарушител/водач. Така например, въпреки
многократно налаганите административни наказания глоби, за различни по вид
нарушения на правилата за движение, факт е, че глоба в размер на 300 /триста/
лева била налагана само и единствено за нарушението по чл.150 от ЗДвП, за което
подсъдимият бил санкциониран с НП № 1826 от 24.06.2013г. В нито един друг
случай не му била налагана глоба в същия размер. Освен това, в 18 от случаите,
в които бил наказан за каквото и да било нарушение, видно от данните в
справката, глобите НЕ СА ПЛАТЕНИ, към момента на изготвянето й. След като
платил глобите наложени с наказателни постановления, едно от които през 2010г.,
а второто през 2011г., за периода до 06.07.2015г., когато платил глобата в
размер на 300 лева, подсъдимият Р. платил само още една глоба, наложена с
наказателно постановление, а именно по НП № 696 от 25.09.2012г., влязло в сила
на 19.10.2012г., в размер на 200 /двеста/ лева. Следва обаче да се отбележи, че
и нарушението, за което му било наложено наказание в размер на 200 лева осъществява
също квалификацията по чл.150 от ЗДвП, т.е. отново нарушението се
изразява в това, че управлява МПС без да има това право, към момента на съответното
деяние. Следователно, нарушителят водач, съответно подсъдим по настоящото
производство бил добре осведомен за какви деяния са му наложени глобите, които
платил, които както вече стана ясно са платени за период от няколко години след
налагане на предходни глоби за други нарушения на правилата за движение. Вече
бе споменато и обстоятелството, че глобата от 300 лева е единствена с такъв
размер, освен това била платена, след като в платежното нареждане представено в
банка било вписано и основанието за това – НП
№ 1826 от 24.06.2013г. Всички тези обстоятелства водят до категоричния
извод, че подсъдимият осъществил процесното деяние на 13.03.2016г. с ясното
съзнание, че го извършва след наказването си по административен ред за такова
деяние и в срока за изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС. В този смисъл, от субективна страна, деянието е
извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината- ПРЯК УМИСЪЛ, тъй като
деецът съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването им. Подсъдимият съзнавал, че към 13.03.2016г. бил лишен от
право да управлява МПС, наказан бил по административен ред за извършване на
подобно нарушение, още повече, че наказанието било изпълнено с факта на плащане
на глобата, респективно на 13.03.2016г. отново осъществил такова деяние, което
вече осъществява състав на престъпление по чл.343в, ал.1 от НК.
Колкото до другия довод на защитата,
относно т.нар. заличаване последиците от административното наказване, с оглед изтеклия
период от време и по силата на чл.82, ал.2, т.5 от НК, при което с изтичане на
три години от връчване на НП, по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, последиците от
наказването се погасявали, следва да се отбележи следното. Вярно е, че
съобразно Тълкувателно постановление № 1 на Наказателната колегия на ВКС и
колегиите на ВАС на РБ, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, съответно в
административнонаказателния процес също намира приложение института на
абсолютната погасителна давност. В случаят, въобще не следва да се обсъждат
подобни аргументи, защото производството образувано срещу подсъдимия не е с
характер на административнонаказателно производство, поради което няма как да
се изследва погасяване на такава отговорност. Деянието, предмет на настоящото дело
е за умишлено престъпление от общ характер, поради което единственото
приложение на института на давността би засегнало наказателното преследване
спрямо извършителя на това престъпление, а не на предходно извършени от него
деяния, съставляващи административни нарушения. Съвсем отделен е въпроса, че
ако трябва тези аргументи да се обсъждат по същество то те засягат не
административно-наказателното преследване, а евентуалното погасяване на
възможността за изпълнение на наложеното наказание, т.е. така наречената
„изпълнителска давност”. Но обсъждането на този въпрос също е безпредметно,
защото както стана ясно от ангажираните в наказателното производство писмени
доказателства, наказанието глоба в размер на 300 лева било платено на
06.07.2015г., а факта на плащането означава, че то било изпълнено на посочената
дата. Следователно, обсъждане на давностни срокове относно предикатното
нарушение, за което подсъдимият бил наказан по административен ред, е
безпредметно, при положение че на 06.07.2015г. наказанието било изпълнено с
плащане на глобата и съответно извършеното на 13.03.2016г. последващо деяние-
престъпление от общ характер по никакъв начин не се повлиява от изложените
обстоятелства, нито по отношение на него може да намери приложение института на
давността в наказателното право, в която и да е от уредените в закона форми,
при решаване на въпроса за отговорността.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с двата принципа в наказателноправната ни система-
ПРИНЦИПА на ЗАКОНОУСТА-НОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА на ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Действащата законова редакция на
приложимия в случая текст на закона, а именно по чл.343в, ал.1 от НК е обн.ДВ,
бр.74 от 2015г. предвижда наказанията „лишаване от свобода” до три години и
глоба от 200 до 1000 лева, което се налагат кумулативно. Отделно от това, на
основание чл.343г от НК, във всички случаи на престъпления по чл.343в, ал.1 от НК се налага и наказание по смисъла на чл.37, ал.1, т.7 от НК, а именно
„лишаване от право да се управлява МПС”.
Съгласно вторият принцип, Съдът обсъди
обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, по смисъла на чл. 54 от НК.
Отегчаващо обстоятелство е наличието на осъждане за тежко престъпление
от общ характер, което макар и непредпазливо по своя характер, но с оглед
тежкия вредоносен резултат- трима загинали при допуснато ПТП по непредпазливост
от страна на подсъдимия, го квалифицира като деяние с изключително висока
степен на обществена опасност. Отегчаващо отговорността обстоятелство е и
наличието на множество други нарушения на правилата за движение по пътищата,
обективирани от справката за нарушител/ водач, но необхванати от състава на
престъплението, предмет на настоящото дело.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства- изразеното съжаление
за стореното деяние, предмет на делото, както и трудовата ангажираност на
дееца.
Самопризнанието
само по себе си не може да третира и като смекчаващо отговорността
обстоятелство, защото е предпоставка за провеждане на диференцираната процедура
за разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 от НПК, от която подсъдимият по
принцип черпи благоприятни последици /редукция на наказанието лишаване от
свобода/, при което не може втори път да се взема предвид и като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Съдът намира, че в случая не са налице нито изключителни,
нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до
приложение института на чл.55 от НК, съответно до замяна на наказанието
лишаване от свобода с пробация, поради което становището на прокурора в тази
връзка е абсолютно необосновано. Съвсем отделен е въпроса, че наказанието
пробация не се редуцира, предвид указаното от нормата на чл.58а, ал.5 от НК, но
тъй като такова наказание не се налага това не следва и да се обсъжда.
При съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства, като отчете наличието на посочените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът прие, че на подсъдимия следва да
се определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размер НАД минималния, а именно в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което
намали с 1/3 / една трета/, съобразно императивното правило на разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК, при което съдът наложи наказанието в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА. С така наложеното наказание, съдът намира, че ще се
осъществят целите на генералната и специалната превенция, визирани в чл.36 от НК. а именно да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и
добрите нрави, би му попречило да извърши престъпление и би въздействало
възпитателно спрямо останалите членове на обществото. Съдът намира, че в случая
е неприложим института на условното осъждане, на основание чл.66, ал.1 от НК,
тъй като подсъдимият вече бил осъждан условно на лишаване от свобода, за което
не бил реабилитиран. Нещо повече, процесното престъпление било извършено именно
в изпитателния срок на предходното наложено наказание „лишаване от свобода”.
При това положение наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. Съгласно
действащата редакция на ЗИНЗС, когато деянието е умишлено по своя характер,
каквото е настоящото, и е извършено в изпитателен срок на условно лишаване от
свобода, а това отложено наказание следва да се изтърпи отделно от наказанието по
настоящото дело, на основание чл.68, ал.1 от НК, съответно когато сбора на
двете наказания лишаване от свобода надвишава две години, наказанието следва да
бъде изтърпяно в хипотезата на чл.57, ал.1, т.2, буква „в” от ЗИНЗС, т.е. при първоначален строг режим. Настоящата
редакция на закона предоставя правомощието за определяне вида на заведението,
където следва да се изтърпи наложеното наказание на други органи, поради което
съдът не се произнася по този въпрос.
Предвид факта, че законодателят предвижда
кумулативно налагане и на наказание „глоба”
от 200 до 1000 лева, съдът наложи и това наказание в размер над минималния, а
именно глоба в размер на ТРИСТА ЛЕВА,
което наказание не се редуцира по правилото на чл.58а, ал.1 от НК, предвид задължителното
указание на чл.58а, ал.5 от НК. С така наложеното наказание, съдът намира, че
ще се осъществят целите на генералната и специалната превенция, визирани в
чл.36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите
и добрите нрави, би му попречило да извърши престъпление и би въздействало
възпитателно спрямо останалите членове на обществото., съответно е съразмерно
на другото по-тежко наложено наказание- лишаване от свобода. Освен това не са
ангажирани доказателства за имотно състояние на подсъдимия обосноваващо
налагане на глобата в по-висок размер.
Със съдебният акт, на основание чл.68, ал.1 от НК, съдът постанови подсъдимият С.А.Р., със снета по делото самоличност, да изтърпи отделно от наложеното му с настоящия
съдебен акт наказание „Лишаване от свобода”
и наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок 3 (три) години, определено
му със споразумение по НОХД № 85 от 2012 г. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен,
при първоначален „строг” режим, съобразно посоченото по-горе относно указанията на
законодателя в нормата на чл.57, ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС. Престъплението
предмет на настоящото дело било извършено на 13.03.2016г., а петгодишният срок
на условното осъждане на лишаване от свобода започнал да тече с влизане на
присъдата на ОС-Сливен в сила, т.е. считано от 12.06.2012г., поради което към
датата на извършеното престъпление по чл.343в, ал.1 от НК този срок не бил
изтекъл. Последващото престъпление е умишлено по своя характер и безусловно
предпоставя привеждане в изпълнение на предходното наказание лишаване от
свобода, поради императивната норма на закона.
Предвид задължителното указание на
законодателя, с присъдата, подсъдимият С.А.Р., със снета по делото самоличност,
бе лишен и от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, на основание чл.343г, във връзка с чл.343в, ал.1, във
връзка с чл.37, ал.1, т.7, във връзка с чл.49, ал. 2 от НК. При определяне
размера на това наказание бе съобразено правилото на чл.49, ал.2 от НК
наложеното по-леко наказание лишаване от права, по смисъла на чл.37, ал.1, т.7
от НК, да не надвишава срока на лишаването от свобода с повече от три години. Според
съда, така наложеното наказание отговаря на тежестта на престъплението, а и би
постигнало целите на генералната и специалната превенция, визирани в чл.36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и
добрите нрави, би му попречило да извърши престъпление и би въздействало
възпитателно спрямо останалите членове на обществото.
Водим от горните мотиви, Съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: