Решение по дело №193/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 юли 2021 г.
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20191320100193
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2019 г.

Съдържание на акта

                             Р Е Ш Е Н И Е 342

 

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                           гр. Видин 23.07.2021 г.

 

Видинският районен съд, гражданска колегия,, в публичното заседание на  двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ

 

при участието на секретаря Оля Велизарова, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 193 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на  „НИКРА ИНВЕСТ ГРУП" ООД, ЕИК *********, гр. Видин, ул. „Акад. Стефан Младенов" № 3, представлявано от К. К. – управител против Народно читалище „ЦВЯТ-1870" гр. Видин, ЕИК *********, гр. Видин, пл. „Бдинци" № 6, представлявано от В. М. И. – председател,с която е предявен иск по чл.108 ЗС.

Ищецът твърди, че е собственик на реална част от имот с идентификатор 10971.502.198 с площ от около 430 кв.метра, ведно с построените в описаната реално обособена част на имота масивна сграда Лятно кино „Цвят" със застроена площ от 70 кв.метра и всички други подобрения върху терена, в т.ч. масивна ограда с височина 2,80 метра, кинокабина, екран, подземни комуникации и други, представляваща „Лятно кино Цвят", сграда с идентификатор 10971.502.198.3 с площ от 10 кв.м., сграда с идентификатор 10971.502.198.4 с площ от 50 кв.метра, сграда с идентификатор 10971.502.198.5 с площ от 14 кв.метра, сграда с идентификатор 10971.502.198.6 с площ от 71 кв.метра и сграда с идентификатор 10971.502.198.7 с площ от 51,00 кв.метра, при граници и съседи на имота: алея градски парк, поземлен имот 210 на Драматичен театър „Владимир Трендафилов"-Видин; поземлен имот 212 общински и сграда и терен на Образцово народно „Читалище Цвят" гр.Видин, като границата между имота на ищеца и читалището е мислена линия успоредна на северозападната и югоизточната граница на целия имот, минаваща по югоизточната калкана стена на сградата на читалището.

Твърди се, че „Никра Инвест Груп" ООД е правоприемник на „Кинефикация" Видин. Със Закона за кинематографията (обн. ДВ бр.78 от 05.04.1948г, отм.) било създадено ДП „Българска кинематография", което впоследствие било преобразувано в Творческо -стопанско обединение „Българска кинематография" с централно управление в гр. София и териториални управления „Кинефикация" във всеки един от бившите окръжни центрове. С постановление № 107 от 09.06.1991г. ТСО „Българска кинематография" било закрито, като движимото и недвижимо имущество било предоставено на Министерството на културата. Със Заповед № РД 19-498 от 03.11.1992г. министърът на културата на основание чл. 17, ал. 1 от ЗППДОП (отм.) наредил преобразуването на управленията „Кинефикация" в еднолични търговски дружества с ограничена отговорност. Въз основа на тази Заповед и приложение 6 към нея с решение № 34 от 17.02.1993г в търговското отделение при Окръжен съд - Видин било регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност „Видин филм" с едноличен собственик на капитала държавата и предмет на дейност: разпространение и показ на филми и други визуални произведения. Новоучреденото дружество поело активите и пасивите на „Кинефикация" Видин. С Решение № 255 от 22.10.1998г в търговския регистър при Окръжен съд - Видин било вписано дружество с ограничена отговорност с наименование „Видин филм-98" с предмет на дейност: участие в приватизацията и изкупуване на капитала на държавното еднолично дружество с ограничена отговорност „Видин филм" ЕООД.

С договор за продажба на дружествени дялове от „Видин филм" ЕООД гр. Видин, сключен на 28.01.1999г., Република България прехвърлила на „Видин филм-98" ООД 80% от капитала на „Видин филм" ЕООД. В резултат на това с решение № 224/07.06.2000г в търговския регистър при Окръжен съд -Видин по партидата на „Видин филм" ЕООД било вписано преобразуването му от еднолично дружество с ограничена отговорност в дружество с ограничена отговорност със съдружници Република България с 20% от капитала и „Видин филм-98" ООД с 80% от капитала.

С договор за приватизационна продажба на 188 дяла, представляващи 20,04 % от капитала на „Видин филм" ООД гр. Видин, сключен на 26.06.2003г. Република България, чрез Агенция за приватизация, продала на „Видин филм-98" ООД 188 дяла от капитала на „Видин филм" ООД гр. Видин, като по този начин „Видин Филм-98" ООД станало едноличен собственик на капитала на „Видин филм" ЕООД. Тази промяна в обстоятелствата била вписана по партидата на „Видин филм" ООД с решение № 856/24.07.2003г. на ОС - Видин. С решение № 622/18.07.2005г. по партидата на „Видин филм" ООД били вписани прехвърляне на дружествени дялове между съдружници и освобождаване на съдружника „Видин филм-98" ЕООД. С решение № 978/29.11.2005г. по партидата на „Видин филм" ООД била вписана промяна на фирмата на дружеството: от „Видин филм" ООД наименованието се променило на „Никра Инвест Груп" ООД.

Сочи се, че видно от акт за държавна собственост № 1584/18.09.1995., процесният имот бил включен в активите на „Кинефикация" Видин. „Видин филм" ООД (преименувано в „Никра Инвест Груп" ООД) станало собственик на процесния имот въз основа на приватизационна сделка, като придобило собствеността при условията на чл.17а ЗППДОП (обн. ДВ бр.38 от 08.05.1992г, отм.). За имота бил издаден нотариален акт за собственост № 38, том II, per. № 2579, дело № 231/2002г. по описа на нотариус Богдан Тодоров, вписан в регистъра на НК под № 161 с район на действие PC - Видин.

През 2008г. била одобрена и влязла в сила кадастралната карта на гр. Видин. Съгласно скица на поземлен имот№ 15-476455-12.07.2018г., издадена от АГКК. процесният имот попадал в поземлен имот с идентификатор 10971.502.198 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин, одобрени със Заповед № РД-18-5/28.01.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-13318-27.10.2014г. на началника на СГКК Видин, собственост на ответника.

Поради грешката в кадастралната карта през 2014г. ищецът инициирал производство за изменението й съгласно чл. 53 и следващите от ЗКИР. Бил изготвен проект за изменение на кадастралната карта в имот с идентификатор 10971.502.198, с административен адрес гр. Видин, пл. „Бдинци" № 6. Съгласно този проект имот с № 10971.502.198 бил разделен на два имота с проектни идентификатори 10971.502.1078 - собственост на читалището и 10971.502.1079 -собственост на „Никра Инвест Груп" ООД. Поради възникналия спор за собствеността на процесния имот заповедта за изменение на кадастралната карта не влязла в сила.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между ищеца „Никра Инвест Груп" ООД и ответника Народно читалище „Цвят-1870" гр.Видин, че ищецът е собственик на реално обособена част от Поземлен имот с идентификатор № 10971.502.198 (номер по предходен план 209, в к-с „Централна градска част") по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, която реално обособена част е с площ от около 430кв.м. и се намира в югоизточната част от посочения поземлен имот, при граници и съседи по доказателствен акт: от североизток-алея градски парк, от югоизток-поземлен имот № 210 на Драматичен театър „Вл.Трендафилов"-Видин, от югозапад- поземлени имот № 212-общински, от северозапад-сграда и терен на Народно читалище „Цвят-1870" Видин, като границата между имота на Народно читалище „Цвят-1870" Видин и имота собственост на „Никра Инвест Груп" ООД, представлява мислената линия успоредна на северозападната и югоизточната граници на целия имот, минаваща по югоизточната калканна стена на сградата на читалището, ведно с построените в реално обособената част от имота: 1. сграда с идентификатор № 10971.502.198.3 с площ от 10 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; 2. сграда с идентификатор № 10971.502.198.4 с площ от 50кв.м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за култура и изкуство; 3. сграда с идентификатор № 10971.502.198.5 с площ от Нкв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; 4. сграда с идентификатор № 10971.502.198.6 с площ от 71кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване и 5. сграда с идентификатор № 10971.502.198.7 с площ от 51кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид обществена сграда, включително всички други подобрения върху терена, в т.ч. масивна ограда с височина 2,80 метра, който имот е обособен като лятно кино „Цвят", както и да осъди ответника да предаде на ищеца владението на процесния имот.

Претендират се направените по делото разноски.

От страна на ищеца са ангажирани следните доказателства:акт за държавна собственост №1584/18.09.1995 г.,издаден от Община Видин;Заповед № 529/14.04.2000 г.на Обл.управител Видин,нот.акт № 38,т.II,рег.№2579,дело 231/2002 г. ;удостоверение за данъчна оценка №********** от 10.01.2019 г. ;скици издадени от АГКК-Видин; Заповед № РД 19-498/03.11.1992 г. на Министъра на културата и приложение 6 към нея;решение №34/176.02.1993 г. на ОС-Видин;решение № 255/22.10.1998 г. на ОС-Видин;договор за продажба на дружествени дялова от „Видин филм“ЕООД гр.Видин от 28.01.1999 г.;решение №224/07.06.2000 г. на ОС-Видин;договор за приватизационна продажба от 26.06.2003 г.;решение № 856/24.07.2003 г.на ОС-Видин;решение №622/18.07.2005 г. на ОС-Видин;решение №978/29.11.2005 г. на ОС-Видин ;част от информационен меморандум на „Видин филм“ЕООД от август 1998 г. ;уведомление изх.№ 24-20123-27.10.2014 г. на АГКК,скица на обект:“Отстраняване на непълноти и грешки в КККР на гр.Видин в имот с идентификатор 10971.502.198,пл.“Бдинци“№6 от 29.09.2014 г. и заповед № 18-13318-27.10.2014г.на началника на СГКК Видин ; удостоверение за актуално състояние на „Никра Инвест Груп“ООД към 10.01.2007 .

Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди се, че ответникът е собственик на поземления имот с идентификатор 10971.502.198, върху който били построени и триетажната му сграда и постройките на допълващото застрояване, описани в исковата молба. За собствеността на земята притежавал крепостен акт № 351/29 януари 1909 година, както и нотариален акт 158/1997г. По предходния кадастрален план имотът бил № 209 в ЦГЧ, а по предшестващия го план -№970вкв.371.

Поддържа се, че нито предприятието „Кинефикация-Видин", нито „Видин-филм" ЕООД, нито приобретателите на това държавно предприятие са могли да придобият собствеността върху процесния имот, тъй като по закон читалищната собственост не подлежи на отчуждаване. Предвид това, нито Общината, нито държавата са могли да придобият собствеността върху читалищния недвижим имот, съответно същият имот не би могъл да бъде придобит и от което и да било лице или предприятие.

Оспорват се твърденията относно начина на придобиване.

Поддържа се, че ако „Видин филм 98" ООД са изкупили изцяло дяловете на „Видин-филм" ООД през 2003 г., то към датата на издаване на нотариален акт № 38/2002 г-17.05.2002 г. собствеността не би могла да бъде на „Видин-филм" ООД, по-късно преименувано на „Никра Инвест Груп" ООД.

Поддържа се, че в имота не съществуват постройки, а дори и в миналото да са съществували, те са собственост на собственика на терена.

Оспорва се твърдението в исковата молба, че на представените скици ответникът бил записан като съсобственик с „Никра Инвест Груп" ООД. Твърди се, че неправилно като съсобственици са били записани само в скицата на терена. Изрично в скиците на постройките се сочел като собственик само ответникът. Твърди се, че самите постройки не съществуват или се намират в дворното място на Драматичен театър - Видин.

Твърди се, че посочената в скицата на имота Заповед 18-13318/27.10.2014г. не е заповед за изменение на кадастралната карта, а е отказ да се нанесе „Никра Инвест Груп" ООД в кадастралната карта и кадастралните регистри, поради което скицата била с невярно съдържание.

Прави се възражение за изтекла придобивна давност, тъй като владението на ответника е било непрекъснато в продължение на много десетилетия. В негова полза била изтекла и дългата придобивна давност, ако се вземе предвид за нейно начало датата на издаване на нотариалния акт №158/1997 година.

Твърди се, че на 6 март 2003 г. представителят на „Вида филм" ООД бил подписал споразумение с читалището ,като заявил,че няма каквито и да е било претенции относно процесния имот,включително  и за стъпаловидната бетонова настилка/местата за сядане в киното/ и оградата на лятното кино“Цвят“.

Ответникът представя писмени доказателства-крепостен акт за дарение № 351/1909 год,, констативен нотариален акт №158/1997 год, нотариален акт за поправка на същия нотариален акт, като се поправя датата на издаване-записаното с думи „февруари” да се чете „септември”скица на имота от 2006 год, удостоверение за идентичност, споразумение с „Видин филм” ООД , извадки от предходни планове, писмо от директора на „Кинефикация”и др.

С отговора си от 5.8.2019 година ответникът оспорва  допустимостта и основателността на иска по чл.108 ЗС, като твърди, че изменението на иска от установителен  към конститутивен е недопустим, и отново оспорва ищцовата претенция за собственост на ищеца, като твърди, че държавата по принцип не би могла да стане собственик на читалищен имот, а също така и: -че държавните предприятия не са имали право на собственост, а само право на оперативно управление, че върху имота не съществуват претендираните от ищеца постройки, поддържа възражението си за изтекла в негова полза придобивна давност, както и всички възражения и оспорвания по отговора на първоначалната искова молба.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушани и приети са съдебно-технически експертизи.

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Със заповед РД- 19-498 от 03.11.1992 година на Министъра на културата за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, на осн. чл.17, ал.1 ЗППДОП /отм/ във връзка с чл.137, 144 и 147 от ТЗ и в съответствие с ПМС № 98/1992 г,  допълнено с ПМС 172 и 200/1992 год, се разпорежда преобразуване еднолични дружества с ограничена отговорност с държавно имущество, съгласно приложения № 2-29.

Съгласно приложение № 6 към същата заповед, се образува еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с наименование „Видин филм” ООД и предмет на дейност:разпространение и показ на филми и други аудиовизуални произведения, като дружеството поема активите и пасивите на Управление „Кинефикация”-Видин по баланса му към 30 септември 1992 година.

С решение на Окр.съд-Видин № 34/17.02.1993 г. по ф.д. № 26/1993 год, на основание горната заповед и приложение № 6 към нея, е регистрирано и вписано еднолично  дружество с ограничена отговорност „Видин филм” ООД.

Видно от цитираното решение е,че размерът на капитала на дружеството е 767 000 лв.държавно имущество ,което получава от Управление „Кинефикация“ Видин по баланса му към 30.09.1992 г./следва да се отбележи ,че при положение,че дружеството  е държавно и е регистрирано като еднолично дружество с ограничена отговорност, то съответната абревиатура би следвало да е ЕООД.Това,че в случая същата е  изписана  като ООД е без значение за статута на дружеството,което съгласно решението безспорно е  еднолично дружество с ограничена отговорност/.

Именно същото е страна ,с оглед направеното отбелязване, в договора за продажба на дружествени дялове от 28.01.1999 год. ,съгласно който „Видин филм” ЕООД прехвърля на „Видин филм 98” ООД/регистрирано и вписано с решение №255/22.10.1998 г. по ф.д.№ 81/98 г. на ОС-Видин/, 80 % от капитала си.

С  решение  на  Окр.съд –Видин № 224/07.06.2000 г. по ф.д. 67/.2000 год. е вписано прекратяването на „Видин филм“ЕООД и преобразуването му във „Видин филм“ООД ,като е посочено ,че съдружници в новото дружество са Република България с 20% от  общия капитал /188 дяла/ и „Видин филм-98“ООД с 80% от капитала или 750 дяла.

С договор за приватизационна продажба от 26.06 2003 год. Агенцията за приватизация продава на „Видин филм- 98” ООД останалите   188 дяла = 20,4 % от капитала на „Видин филм” ООД.

С решение  на  Окр.съд –Видин № 856/24.7.2003 г. по ф.д. 67/.2000 год. е вписано посочената приватизационна продажба от 26.06.2003 г.и освобождаване на съдружника –Държавата,поради прехвърляне на всички дялове.Отделно е  вписано и  преобразуване на „Видин филм“ООД във „Видин филм“ЕООД.

Видно от   Решение 622/18.07.2005 г.на Окр.съд-Видин по ф.д.№ 67/2000 г.  по партидата на „Видин филм”ООД са вписани прехвърляния на дружествени дялове и освобождаване на съдружника „Видин филм 98” ЕООД.

С решение № 978/29.11.2005 год.на Окр.съд-Видин по партидата на „Видин филм” ООД е вписана промяна в наименованието му-„Никра Инвест груп” ООД.

С оглед изложеното се налага извод,че  „Видин филм“ е правоприемник на „Кинефикация”-Видин , а с оглед направената и вписана промяна на името-ищеца „Никра Инвест Груп“.

С акт за държавна собственост 1584/18.09.1995 год. на основание чл.77 НДИ  на държавната организация „Видин филм” ЕООД се предоставя правото на оперативно управление върху лятно кино „Цвят”.

В акта липсват: описание на имота, в графа 4 е отразено, че бивш собственик е „Кинефикация”-Видин, в графа 6-че собственик няма, в графа 8 е посочено само, че имотът е във Видин и на площад „Бдинци”, без да са посочени  квартал, парцел и планоснимачен № на имота по действащия план.

В представения от ищеца информационен меморандум от 30.08.1998 година,изготвен съгласно „Наредба за условията и реда за предоставяне на информация при продажбите по ЗППДОП“,е записано, че „Кинефикация”-Видин е преобразувано във „Видин филм” ЕООД с посочената по-горе Заповед на министъра на културата, както и че „Видин филм” ООД е регистрирано с решение 34/17.02.1993 год. по ф.д.26/1993 год.на Окръжния съд-Видин.

В меморандума се сочи, че Община-Видин е издала скица, според която лятно кино „Цвят” –имот 970, кв.371 има площ около 1339 св.метра, че няма документи за собственост на терените и на трите кина-”Дружба”, лятно кино „Толбухин“„ и лятно кино „Цвят”.

В същия меморандум е записано, че  „...Земята не се води на баланса на дружеството”, както и че в АДС  № 1584/18.09.1995 година на Община-Видин са актувани 430 кв.метра терен/констатира се ,че в меморандума ,в раздел сграден фонд,са объркани и смесени  данните касаещи двете летни кина/.

С констативен нотариален акт № 38, .ІІ, рег.2579 по н.дело № 231/2002 год.на нотариус Богдан Тодоров ищецът -тогава „Видин филм” ООД е признат за собственик на 430 кв.м. реално обособена част от  ПИ № 209, идентичен с ПИ 970 в кв.371  по стария кадастрален план на Видин.

С констативен нотариален акт № 158, т.V, нот.дело №  2344/1997 година на нотариуса при ВРС, ответникът е признат за собственик на имот 970 с площ 1318 кв.метра, в кв.371 , идентичен на имота по крепостен акт 351/1909 година.

Според приетите по делото експертизи, имотът по различните кадастрални и регулационни планове през годините е имал различна площ- 1908 г.- 913,75кв.м,имотът е с кад.№ 2, 1929 г.-1150 кв.м, 1946-1948 г.- 1471 кв.м, 1964 г.-1330 кв.м,1965 г.-1908 кв.м, 1974 г.- имотът е с № 970 с площ 1318 кв.м,по плана от 1981 година /приложение № 3 към експертизата на Ст.С./, през 2000 година имотът има нов кадастрален № 209 с площ 1329 кв.м, с изрично отбелязване на скицата-този имот е идентичен с имот 970 по предходния план.

Същата идентичност на имот 209 с имот 970 по предходния план е записана в нотариалния акт на ищеца, като този имот е заснет на кадастралната карта на Видин с № 198 /идентификатор 10971.502.198/ по кадастралната карта сега-1328 кв.метра.

В експертизата си/стр.229/вещото лице С. е посочила,че отреждане за лятно кино се появява в плана на гр.Видин,където кино „Цвят“ и лятно урегулират в УПИ  II,кв.27 и площта за кино „Цвят“ е 998 кв.м.,а за лятно кино-423 кв.м.,като от имота на читалището се отнема за киното/приложение 2/.

Посочено е че лятно кино“Цвят е построено през 1959 г.,като е актувано  през 1995 г. с АДС №1584/18.08.1995 г.,като е посочена площ от 430 кв.м.

В представената извадка на Община-Видин като собственик на целия имот е вписано читалище „Цвят”.

В становище на Община Видин от 1998 г.,касещ лятно кино“Цвят“е посочено,че същото е построено през 1959 г. върху читалищна земя.Посочено е също ,че от построявеното му се е стопанисвало от ОУ“Кинефикация“,което през 1985г. преустановява стопанисването като демонтира киномашините и оборудването.

Приложена е кореспонденция между Община Видин и читалище“Цвят 1870“  от 2017 г. г.,в която е читалището е посочено като собственик на лятно кино“Цвят“ и в тази връзка е задължено да предприема незабавни мерки за почистването му.

Разпитаните по делото свидетели дадоха показания, от които се установява, че читалището владее целия имот-двете кина /зимно-в сградата на читалището, и лятно-в  двор/ от много години.Изрично в този смисъл свид.Д., касиер на читалището от 1988 до 2016 година-,сочи че „Кинефикация”-Видин е заплащала наем на читалището и за двете кина, докато ги е използвала, а към 1990 година е предала ключовете от двете кина на читалището.Излага също,че към лятното кино има врата и откъм сградата на читалището,като  читалището също е ползвало през годините лятното кино за свои изяви,както и че  около 1990 година „Кинефикация е изнесла машините си.

В показанията си свидетел  Л. излага :че познава дейността на читалището от 1960 година и  има непрекъсната връзка с него,че  читалището е имало свои изяви в лятното кино,  че „Кинефикация” е изнесла машините си,  че ключовете на „Кинефикация” са предадени на читалището.

Разпитания свидетел Н. П. сочи,че участва в читалищни дейности от 1963 година,като  контактът му с читалището е непрекъснат.Участвал е в кръжока по литература, който е имал изяви в лятното кино с уреди на кино фото клуба, а не на „Кинефикация”.Излага,че на мероприятията на читалището е  имало и публика и това продължило до 1990 година.Сочи ,че през 1992 г.-1993 г. лятното кино се е подържало от Читалището, след което е било занемарено.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна:

Относно допустимостта на иска по чл.108 ЗС: искът е допустим, правната му квалификация е установена с доклада по делото, срещу който доклад страните нямат възражения.

Предявеният иск по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик против владеещия несобственик. Ищецът следваше да докаже , че е собственик, че неговият имот се владее от несобственик без правно основание.

При ангажираните доказателства съдът приема,че ищеца не е доказал правото си на собственост върху претендирания имот.

Не са налице доказателства, от които да е видно,че  претендираният имот е бил собственост на държавата към момента на издаване на  заповед РД- 19-498 от 03.11.1992 година на Министъра на културата за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, както и към момента на вписването в Окръжния съд-Видин,във връзка  със цитираната заповед, на еднолично дружеството с ограничена отговорност- „Видин филм”с решение 34/ 17.02.1993 г.на Окръжния съд- Видин по ф.д.№ 26/1993 година.

За доказване правото на собственост е представен акт за държавна собственост- № 1584/18.09.1995 година, съставен  повече от две години след вписване на „Видин филм” ЕООД,от който е видно,че е актуван имот с площ 430 кв.м.-лятно кино“Цвят“.В акта не се съдържат

задължителните реквизити- описания на имота-парцел, планоснимачен номер, местонахождение.В графа 10 „описание на имота”, е посочено единствено,че имотът е Лятно кино „Цвят”,какъвто обособен имот в съответния парцел не е налице .С акта  се приема, че целият имот е държавна собственост /графа 5/ и същевременно-че имотът няма собственици /графа 6/, като в акта изрично е записано, че няма по-рано съставени актове /графа 7/.Отделно в акта е записано изрично,че  имот-430 кв.метра няма собственик, а се предоставя на „Видин филм” ЕООД за оперативно управление.

С оглед изложеното се налага извод,че цитирания акт не  се ползва с материална доказателствена сила  и в тази връзка не може да послужи за доказване правото на собственост върху имота.

В  Информационния меморандум на Министерство на промишлеността от 30.08.1998 година, е записано, че „Кинефикация”-Видин е дружествено предприятие, преобразувано във „Видин филм” ЕООД 1993 год, на основание посочената по-горе заповед на министъра на културата и приложение 6 към нея., и същевременно-че „Видин филм” ООД е регистрирано със същото съдебно решение № 34 по същото дело 67/1993 година.Пак в същия меморандум, послужил за извършване на продажбата на 80% от капитала през 1999 година, изрично е записано-точка 1.2.1 Терени: лятно кино Цвят”-имот 970 кв.371 около 1339 кв.м: Земята не се води по баланса на дружеството, а продажбата е извършена именно по баланса на дружеството. Актът за държавна собственост няма материална доказателствена сила, ако не съдържа описание на фактическото и правно основание за придобиване на собствеността, а конкретния акт не съдържа такова описание,задължителните реквизити не са попълнени, а доколкото са попълнени-заявава се, че имотът няма собственик,  записаното основание-чл.77 НДИ  не е основание за придобиване на собствеността, а основание за съставяне на АДС по образец от МФ/в този смисъл-решение № 181/17.12.2019 година на ВКС, І ГО, по гр.дело № 66/2019 година, както и посочената в същото решение практика на ВКС/.

Съдът приема също, че констативният нотариален акт,представен от ищеца, не се ползва с материална доказателствена сила/в същия смисъл- ТР 11/21.03.2013 г.на ВКС, ОСГК по т.д.11/2012 година/. Констативен е и нотариалният акт на ответника.

Задължение на ищеца и в негова тежест е да докаже, че са налице и трите предпоставки за уважаване на иска по чл.108 ЗС,което същия не  стори в настоящия процес.

Съдът приема, че предприятието „Кинефикация” не е притежавало правото на собственост, тъй като законът му дава право само да управлява и ползва държавна собственост, ако тя му бъде предоставена.

Съгласно чл.1 от Закона за държавните предприятия /отм/ , държавните предприятия са държавни стопански организации, които извършват своята дейност на основата на общонародната собственост върху средствата за производство.

Съгласно чл.13 от същия закон, държавното предприятие има право на стопанисване и ползване върху предоставените му сгради, машини, съоръжения, инвентарни предмети и други основни средства, както и право на разпореждане с оборотните си средства.В тази връзка  „Кинефикация“- Видин през цялото си съществуване не е имала  право на собственост.

При това положение което и да било търговско дружество-ООД или ЕООД да беше правоприемник на „Кинефикация”, то не би могло да стане собственик на обект, който не е собствен на предприятието „Кинефикация”.

От друга страна следва да се отбележи и че актът за държавна собственост,по начина по който е изготвен, няма правопораждащ ефект, включително дори и да беше съставен по време на преобразуването на предприятието в търговско дружество.

Относно представената скица на СГКК-Видин за  имот 10971.502.198 съдът намира, че сочената като основание заповед на началника на СГКК-Видин наистина е отказ да бъде нанесен ищеца на картата, но гражданският съд не може да установява по какви причини е издадена оспорената скица, както по какви причини е издаден АДС.

Отделно и с оглед ангажираните доказателства Съдът намира,че по делото ищецът не доказа и  наличието на претендираните пет сгради в имота.

По изложените съображения съдът счита, че ищецът не е доказал наличие на първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, а именно ,че е собственик на процесния имот- 430 кв.метра- част от имот с идентификатор 10971.502.198,и поради което съответния иск е неоснователен.

По отношение възраженията на ответника, съдът намира, че те са частично основателни - в частта им относно правото на собственост. На читалище „Цвят” държавата е дарила 913,75 кв.метра терен през 1909 година с представения крепостен акт. Видно от представените скици, архитектурни проекти, от протокола за строителна линия, и приетите експертизи по делото,през изтеклите над 100 години имотът  е с различна площ- 1150 кв.метра по плана от 1908 година,действал  и при издаване на протокола за строителна линия на читалищната сграда, 1946-48 година площта му е 1471 кв.м, през 1964 год-1330 кв.м, през 1965 год-1908 кв.м, през 1981 година имотът има кадастрален № 970 и е с площ 1318 кв.м,през 2000 година-кадастралният номер е 209, площта-1329 кв.метра, като на приложената скица от 2006 година е записано-този имот е идентичен на имот 970, като същото се посочено и в нотариалния акт на ищеца.

Липсват и не са приведени  доказателства, че претендираната част от имот е била  собственост на държавата.

От друга страна, според българското право планът е закон.

От първия благоустройствен закон от 1898 г. /Закон за благоустрояване на населените места в Княжество България/ до влизане в сила на изменението на ЗТСУ от ДВ бр.34/2000 г. на 1.01.2001 г. дворищно-регулационните планове имат непосредствено отчуждително действие – съгласно  Закона за благоустройството от 1941 година-чл.47     „недвижимите имоти, придадени към парцела на други лица по дворищно-регулационния план се считат отчуждени по силата на самия регулационен план”,а според чл.39, ал.3 ЗПИНМ и чл.110 ЗТСУ - в момента на влизането в сила на дворищната регулация частите от дворни места, придадени към съседен парцел се считат за собственост на лицето, на което е принадлежал имотът, за който е отреден парцелът.

Предвиденото заплащане на обезщетение /парично или имотно/, не е елемент от фактическия състав на отчуждаването и съответно не рефлектира върху момента на преминаване на собствеността, който настъпва от влизане в сила на заповедта, с която регулационният план е одобрен. Определеното обезщетение поражда само облигационни правоотношения между собственика на имота, от който се отчуждава част и този, притежаващ съседния имот, към който тази част се придава. В това се състои непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план относно придаваемото се място.

При този режим след влизане в сила на регулационния план правото на собственост върху имотите, послужили за кадастрална основа, се преобразува в право на собственост върху парцелите, които са отредени за тези имоти.

Видно от  експертизата/182 стр./дворищната регулация на квартала под №73 е утвърден със заповед от 1908 г..Имота е с кад.№2,като за него  е оформен парцел  IV за читалище“Цвят“, като са придадени 236.25 м.и  в тази връзка целият размер на парцела възлиза на 1150 кв.м./вещото лице е посочило,че няма данни как е придадена  площта и какъв е размера й ,но по графично изчисление парцела е 1150 кв.м./.

В случая от значение е единствено факта,че към имота на читалище“Цвят“ е придадена част ,като общия размер възлиза на 1150 кв.м.Че това е така се установява и от  отразеното в заключението,където е отбелязано,че с писмо от 1926 г. до председателя на тричленна комисия  при Видинска градска община е поискано да се даде линия  за започване на строеж на читалище“Цвят“,като е посочено,че в кв.73, парцел IV  заема 1150 кв.м.,застроява се 636 кв.м. и остава незастроено 494 кв.м..Към писмото е приложен и протокол за строителна линия.

Горните данни налагат извод,че дворищната регулация на кв.73.е приложена.Парцелните граници са имотни такива,като  имота , целият от 1150 кв.м, в периода от 1909 г. до 1926 г./повече от 10 г./, е владян от читалище „Цвят“,като съдът приема,че придаваемата част е придобита  по давност.

В посоченото експертиза е отразено  също така,че дворищната регулация на квартала под №73 е утвърдена със заповед  №1274/16.10.1908 г..

Отбелязано е,че на скицата към копие на писмо  №1292 от 04.07.1953 г. на Окръжен Народен съвет -Враца кварталът е с номер 47/стар 73/ като в скицата в имот с кад.№2 е отбелязано само Читалище „Цвят“.

Посочените данни безспорно  сочат,че  цитирания имот е на Читалище „Цвят“.

Във връзка с изложеното  цитирания парцел ,в размера си от 1150 кв.м. е собственост на читалището.

Следва да се отбележи,че дори и само в този размер да е собствеността на читалището ,при положение,че понастоящем парцела е в размер на 1328 кв.м.,то  претенцията на ищеца за  собственост върху 430 кв.м.от парцела е неоснователена.

Следва да се отбележи и обстоятелство ,че парцелът в който  е построено  читалището ,в началото е самостоятелно обособен именно за него.Вещото лице  е посочило,че така е по плана от 1899 г.-парцел IV,кв.73.

В експертиза /стр.229/ вещото лице сочи,че строителството на читалището е дадено с протокол №70/30.09.1926 г.и скица/приложение №2/стр.189/,където е посочена площ от 1153 кв.м..

Посочено е, че лятно кино „Цвят“ е построено 1959 г.,като  отреждане за лятно кино се появява в плана на гр.Видин от 1965 г.,където кино“Цвят“/998 кв.м./ и лятно кино/423 кв.м./ се урегулират в УПИ II,кв.27 ,като общата площ е 1421 кв.м.

По отношение УПИ II,кв.27 ,в допълнителната експертиза/стр.250/вещото лице е посочило че същия е в размер на 1908 кв.м.,като разликата от 487 кв.м. е придаваемо място.

В последствие,с последното изменение на ПУП,одобрено с решение №69/16.07.2015 г.на Общински съвет - Видин  е образуван УПИ LXVIII за Читалище „Цвят“ и обществено обслужване,като площта на имота с идентификатор 10971.502.198 е 1328 кв.м..

В допълнителната техническа експертиза/стр.255/,че по плана от 1964 г.двете сгради кино“Цвят“ и лятно кино“Цвят“ са в един имот,означен с №2.

Във връзка с изложеното се налага извод,че лятното кино“Цвят“е построено в имот  на Читалище“Цвят“.

Обстоятелството,че в този имот може да се обособят два самостоятелни парцела,както се сочи в съдебно –техническата експертиза ,с оглед горното е без значение.

С оглед данните по делото Съдът приема, че ответникът успешно  доказа тезата си , че ищецът не е  собственик на процесния имот,както и че  ответникът е придобил частта от имота над дареното му от държавата на основание изтекла в негова полза  придобивна давност: в този смисъл са представените писмени доказателства, посочени по-горе в това решение, както и показанията на разпитаните свидетели, от което е видно, че Народно читалище „Цвят-1878”-Видин упражнява  непрекъснато и много повече от 10 години владение върху имота, сега с идентификатор 10971.502.198.

В случай,че дори да се приеме, че владението е установено върху имот 970 / по плана от 1981 година/, то към 1991 година придобивната давност е изтекла,а дори давността да тече от датата на снабдяването с констативния нотариален акт-1997 година, то придобивната давност е изтекла през 2007 година.

Във връзка с изложеното съдът приема,че предявеният  иск по чл.108 ЗС е неоснователен и недоказан,поради което следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода от спора ищецът  следва да заплати на ответника направените по делото разноски.

Ответника е представил  списък по чл.80 ГПК,като в случая не всички посочени следва да бъдат присъдени,по следните съображения:

Страната е представила пълномощно от 24.04.2019 г. ,от което е видно,че е изготвен договор за правна защитна и съдействие по настоящето дело ,като е внесена сума от 1372 лв..Посочената  сума следва да бъде присъдена.

Следващите по списъка суми ,посочени в т.2  и 3 ,а именно по  500 лв. всяка,свързани с упълномощаване за  подаване на  отговор на молба по чл.214 ГПК,съдът приема,че не се дължат,тъй като  съответните процесуални действия се обхващат от първоначалното пълномощно  и повторно допълнително възнаграждение за тях не се дължи.

Разноските по т.6 от списъка по договор за правна защита и съдействие от 05.06.2020 г. от 100 лв.за явяване в с.з. на 09.07.2020 г. ,съдът приема,че не се дължат,тъй като това заседание не е проведено и съответната защита не е оказана.

Не се дължат и разноските по т. 9  в размер от 200 лв. по договор за правна защита и съдействие от 05.03.2021 г. за участие в съдебно заседание на 17.12.2020 г.,21.01.2021 г.,04.03.2021 г.  и на 22.04.2021 г.,тъй като отлагането на делата за посочените дати е свързана с неявяването на свидетели на ответника.

Разноските по т.8 от списъка за явяване в заседание на 15.10.2020 г., в размер от 100 лв.,съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.10.2020 г.,които са внесени, следва да се присъдят с оглед чл.7 ал.9 от НМРАВ  №1 от 09.07.2004 г.

Направените разноские за вещи лица в общ размер от 400 лв. следва да се присъдят.

С оглед изложеното ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в общ размер от 1872 лв.,като в останалата част до пълния размер искането не следва да се уважава.

Воден от горното, Съдът

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен ,иска на „Никра Инвест Груп” ООД-Видин, ЕИК *********, предявен на основание  чл.108 от Закона за собствеността против Народно читалище „Цвят-1878”-гр.Видин-за признаване собствеността и предаване владението върху реално обособена част от Поземлен имот с идентификатор № 10971.502.198 (номер по предходен план 209, в к-с „Централна градска част") по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, която реално обособена част е с площ от около 430кв.м. ,намираща се  в югоизточната част от посочения поземлен имот, при граници и съседи по доказателствен акт: от североизток-алея градски парк, от югоизток-поземлен имот № 210 на Драматичен театър „Вл.Трендафилов"-Видин, от югозапад- поземлени имот № 212-общински, от северозапад-сграда и терен на Народно читалище „Цвят-1870" Видин, като границата между имота на Народно читалище „Цвят-1870" Видин и имота собственост на „Никра Инвест Груп" ООД, представлява мислената линия успоредна на северозападната и югоизточната граници на целия имот, минаваща по югоизточната калканна стена на сградата на читалището, ведно с построените в реално обособената част от имота:

-1. сграда с идентификатор № 10971.502.198.3 с площ от 10 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване;

-2. сграда с идентификатор № 10971.502.198.4 с площ от 50кв.м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за култура и изкуство;

-3. сграда с идентификатор № 10971.502.198.5 с площ от 14 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване;

-4. сграда с идентификатор № 10971.502.198.6 с площ от 71кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване

-5. сграда с идентификатор № 10971.502.198.7 с площ от 51кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид обществена сграда, включително всички други подобрения върху терена, в т.ч. масивна ограда с височина 2,80 метра, който имот е обособен като лятно кино „Цвят".

 

ОСЪЖДА „Никра Инвест Груп” ООД, ЕИК ********* да заплати на Народно читалище „Цвят- 1878” гр. Видин сумата в общ размер от 1872 лв.,представляваща направени по делото разноски,като отхвърля искането  в останалата  част  до пълния му размер.

 

Решението може да бъде  обжалвано пред Видинския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ :