Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1267
гр. П., 12.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. П.,
Гражданска колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6579
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД против В.Д.С. с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на топлофикационното
дружество сумата в размер на 681.34 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент 209, находящ се в гр. П.,
ул. „*** за периода от 01.04.2015г.
до 31.12.2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
19.03.2019г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 129.19 лева, представляваща законна
лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата за периода от
09.06.2015г. до 26.02.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
1470/20.03.2018г. по ч.гр.д. № 1801/2018г. по описа на Районен съд – гр. П., която е връчена на длъжника по реда и
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът поддържа, че страните по спора са обвързани
от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за продажба на
топлинна енергия, по силата на който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД е
доставило топлинна енергия до имота на В.Д.С. на посочената в исковата молба
стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото дружество топлинна
енергия, поради което и на основание чл. 42, ал. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД
на потребителите в гр. П. дължи законна лихва за забава.
Ответникът в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат С.И.,
поддържа, че предявеният иск е недопустим, тъй като по делото не са ангажирани
доказателства за пасивната легитимация на В.Д.С.. По същество на спора с
подадения отговор на искова молба предявените обективно кумулативно съединени
искове са оспорени по основание и размер. Особеният представител излага
подробни съображения, че страните по спора не са обвързани от облигационно
правоотношение, поради което В.Д.С. не е материалноправно легитимиран да
отговаря по претенцията на ищцовото дружество. В контекста на изложеното се
сочи, че общите условия на ищцовото дружество не са разгласени по предвидения в
Закона за енергетиката ред. При условията на евентуалност е направено
възражение за погасяване по давност на процесните вземания.
По
направеното възражение за недопустимост на исковата претенция, съдът намира
следното:
Процесуалната легитимация на страните следва от
твърденията на ищеца. В разглеждания случай в подадената искова молба са
изложени твърдения, че страните по спора са обвързани от облигационно
правоотношение, произтичащо от сключен при общи условия договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, по силата на който ответникът дължи
незаплатена цена на доставена му от ищцовото дружество топлинна енергия и
обезщетение за забава. Преценката относно принадлежността на спорното
субективно материално право на ищеца е въпрос по същество на спора и се прави
от съда с крайния за съдебната инстанция акт. Съответствието между процесуална
и материална легитимация е въпрос по основателността на предявения иск, а не по
допустимостта на претенцията. В посочения смисъл е постановена и съдебна
практика обобщена с Определение № 408/15.12.2014г. по ч.гр.д. № 4633/2014г. по
описа на ВКС, II ГО. Предвид изложеното направеното от особения представител
възражение за недопустимост на производството се явява неоснователно.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа и
правна страна по спора следното:
Видно от
представеното по делото писмо с изх. № 19/СЛУ –
788/27.05.2019г. от Община П. в информационния масив на Дирекция „Местни
приходи и такси“ към Община П. няма подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ за
процесния имот.
От
представеното по делото писмо изх. № 19/СЛУ – 5040/10.07.2019г.
от Община П. се установява, че в архива на Община П. не се съхранява документ
за собственост на процесния имот.
От
приетото по делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в сградата в режим на етажна собственост, в която
се намира процесния имот, се измерва чрез монтиран в абонатната станция
топломер, който съответства на одобрения тип и е преминал през изискуемите
метрологични проверки. Вещото лице сочи,
че технологичните
разходи са отчитани за сметка на топлопреносното предприятие. Вещото лице
разяснява, че стойността на доставената от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД топлинна
енергия за процесния имот и период възлиза на 681.34 лева.
От
приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът
цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на
начислената цена на доставена топлинна енергия за процесния имот и период
възлиза на сумата в размер на 681.34 лева, а обезщетението за забава в размер
на законната лихва върху месечните плащания възлиза на 129.19 лева.
Изложената
фактическа обстановка по спора налага следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за
процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът
притежава качество на собственик или
титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ.
качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Вземането за законна лихва възниква от фактически
състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Договорът
за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите,
извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник „СъП.”, бр.
82/29.04.2008г. ( лист 7 и 8 от делото), както и в
един централен ежедневник ( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. П. дела с предмет
установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.”
АД топлинна енергия.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сгради
в режим на етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дялово разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.
Ищецът
не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за съществуване на облигационно
правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия, поради което предявеният установителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е
неоснователен.
При
недоказаност на главния иск, акцесорната претенция за лихви за забава върху
главницата, също се явява неоснователна.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените по
реда на чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ против В.Д.С., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на топлофикационното дружество 681.34 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот – апартамент
209, находящ се в гр. П., ул. „*** за
периода от 01.04.2015г. до 31.12.2016г., ведно със законна лихва за забава
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 19.03.2019г. до окончателно изплащане на вземането
и сумата в размер на 129.19 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания, формиращи
главницата за периода от 09.06.2015г. до 26.02.2018г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 1470/20.03.2018г. по ч.гр.д. № 1801/2018г. по описа на
Районен съд – гр. П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на
решението, ч. гр. д. № 1801/2018 г. по описа на Районен съд – гр. П., да се
върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен
акт.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А