№ 11993
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110100487 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
В подадената от ищцата Б. А. Т. въззивна жалба срещу решението по съществото на
спора, постановено от първостепенния съд, се съдържа и искане за допълване на решението.
Въззивницата-ищца твърди, че с диспозитИ. на първоинстанционното решение съдът е
пропуснал да се произнесе и по искането й за присъждането на законовата лихва върху
претендираното обезщетение. Ако това се прецени за непълнота на първоинстанционното
решение, то се иска допълването му, като се заявява, че този порок е отстраним от съда,
постановил съдебното решение.
С отговора на въззивната жалба въззИ.емият-ответник ******* не взема становище
по така направеното искане за допълване на решението.
След като съобрази доводите на страните и данните по делото, Софийският
районен съд направи следните изводи.
Искането за допълването на постановеното решение е направено от заинтересована
страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител и своевременно след
връчването на преписа от него, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, то е основателно.
Трайната съдебна практика приема, че искането за присъждането на законовата лихва
от деня на предявяването на иска до окончателното изплащане не съставлява самостоятелен
иск, а само законова последица от уважаването на иска. Това заключение съдебната
практика извежда от текста на чл. 116, ал. 3 ГПК (отм.), съответно чл. 214, ал. 2 ГПК. Така
например в решение № 1518 от 22.VIII.1959 г. по гр. дело № 3616/59 г., III г. о. на ВС, се
приема, че „само текущите лихви от предявяването на иска могат да бъдат присъдени без
да има предявен иск и без да е внесена държавна такса за тях“. Според разбирането на
настоящия съдебен състав произнасяне по законовата лихва се дължи от съда само в случай,
че искът бИ. уважен (включая частично). Това разбиране се застъпва и в решение № 10,
постановено на 12. 02. 2021 г. по гр. дело № 1298 по описа на ВКС, I г. о., за 2020 г., според
мотивите към което „настоящият състав приема, че искането на И. И. въззивният съд да
1
му присъди законна лихва върху тази част от претенцията по сметки, която е уважил, не
е преклудирана и че искането е основателно, като последица от уважаването на
претенцията по сметки“ След като произнасянето по акцесорното искане за присъждането
на законовата лихва е законова последица от уважаването на предявения иск, то съдът не
дължи произнасяне по това искане, ако искът не е бил уважен. Понеже в настоящия случай
първостепенният съд изцяло отхвърли предявения иск, то не са налице предпоставките и
първоинстанционният съд не дължи произнасяне по искането за присъждането на
законовата лихва. Първоинстанционното съдебно решение е непорочно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Б. А. Т., съдържащо се във
въззивната жалба, за допълване на решение № ****, постановено на 22. 01. 2024 г. по
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
Електронни преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2