№…………/Варна, ……………………..
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
като разгледа
докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 344/2020 год. по описа на ВАпС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.25, ал.4, изр.2 ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по жалба от Роман Димитров Димитров в качеството на
новоизбран управител на «Булимекс – 68» ООД
- Варна против Решение № 321/26.05.2020 год., постановено по т.д.№
588/2020 год. по описа на ОС – Варна, с което е ПОТВЪРДЕН Отказ с
рег.№20200423182839-2 от 30.04.2020г.
на длъжностно лице при Агенцията по вписванията, постановен по Заявление А4 с
вх.№20200423182839/23.04.2020г. за вписване на промени по партидата на
“Булимекс-68“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, с.о.“Добрева чешма“ №218, представлявано от Роман Димитров Димитров.
В
жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че прехвърлянето на дялове между съдружнците се
извършва свободно, вкл. без изискването за представянето на декларация за липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения,
обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите,
включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са
прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.
Предявената жалба е допустима,
изхожда от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по спора,
съдът съобрази следното:
Претендира се вписване на
промени, свързани с прехвърляне на дружествени дялове между съдружници, промяна
във фирменото наименование на дружеството и обявяването на нов учредителен акт.
С Отказ с
рег.№20200423182839-2/30.04.2020 г. длъжностното лице при АВ е
отказало на заявителя “Булимекс-68“ ООД, по Заявление А4 с
вх.№20200423182839/23.04.2020 г. вписване на заявените промени.
В мотивите
към отказа е посочено, че въпреки дадените указания на заявителя за представяне
на документи за изпълнение на изискването по чл.129, ал.2 от ТЗ, а именно на
декларации от управителя на дружеството и от праводателя по договора за
прехвърляне на дружествени дялове, че дружеството няма неизплатени изискуеми
трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на
работниците и служителите, включително и на работниците и служителите,
трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди
прехвърлянето на дружествения дял, такива декларации не се представени.
Мотивите
на съда са изцяло възприети от ВОС, който е потвърдил обжалвания отказ, поради
липса на изискуеми декларации по чл. 129, ал.2 ТЗ.
Основният
въпрос пред настоящата инстанция има правен характер и се свежда до това,
приложимо ли е изискването за представяне на декларации по чл. 129, ал.2 ТЗ при
вътрешно прехвърляне на дружествени дялове, т.е. при прехвърляне между
съдружници.
Съгласно
чл.
129, ал. 1 от ТЗ (Доп. ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.),
прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва
свободно, а на трети лица -
при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма
неизплатени изискуеми трудови възнаграждения,
обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите,
включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са
прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. Предвидените
в посочената разпоредба допълнителни изисквания, се прилагат единствено в
случаите, когато се извършва прехвърляне на дружествени дялове на трети лица,
каквато не е настоящата хипотеза. Това произтича от граматическото тълкуване на
разпоредбите на чл.
129, ал. 1 и ал.
2 от ТЗ и последователно и логически закрепените различия в двете хипотези.
В случай, че законодателят е искал да уеднакви режима на прехвърлянето и за
двете хипотези, то това е следвало да намери отражение на систематичното място /в
ал.
1 на чл. 129 от ТЗ, която разпоредба урежда този въпрос, но не и в ал. 2,
имаща отношение само към доказването на прехвърлянето/ .
Ето защо от актуалната редакция на чл.
129, ал. 2 от ТЗ не може да се направи извод, че във всички случаи на
прехвърляне на дялове е необходимо представяне на декларация. Такава е
необходима само за доказване изпълнението на
условието по чл.
129, ал. 1 от ТЗ, относимо
единствено към хипотезата на прехвърляне на дялове от съдружник на трето лице.
За вписване на поисканата с процесното заявление промяна, изразяваща се в
прехвърляне на дялове между досегашните съдружници, е достатъчно представянето
на договор в изискуемата форма за валидност по чл.
129, ал. 2 ТЗ, което е спазено.
Следва
да се има и предвид, че всички правни норми, въвеждащи допълнителни изисквания
и ограничения, следва да се тълкуват стриктно, а не разширително. Приложението
на сочения тълкувателен подход по отношение на чл. 129, ал.1 и ал.2 ТЗ сочи, че
изискуемите декрларации са част от фактическия състав единствено при прехвърляне
на дружествени дялове в полза на трети лица.
Не
на последно място, изискването да няма неплатени изискуеми трудови
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски е въведено с цел
да се ограничи възможността търговски дружества с натрупани задължения към
работници и служители да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани,
от които кредиторите не могат да съберат вземанията си. За волята на
законодателя може да се съди от публикуваните мотиви към Законопроекта за
изменение и допълнение на ТЗ вх.No-754-01-39/06.07.2017 година. Горното потвърждава изводите
на съда, че ал.2 следва да се тълкува систематически с ал.1 на чл.129 ТЗ,
стеснително, само по отношение на
прехвърлянето на дружествен дял на трето лице.
В
изложения смисъл е и Решение № 92/2.5.2018 г. по в.т.д.№ 207/2018 год. по описа на АС
– Варна.
Изложените
от първостепенния съд доводи, почиващи на обстоятелствата във връзка с
предходното придобиване на дружестен дял от преобретателя Роман Д. Димитров не
променят горния извод. Към датата на сключване на договора по чл. 129 ТЗ,
купувачът е имал качеството на съдружник в ООД, респ. е имал правото да
придобие дружествени дялове по предвидения в закона свободен режим. За
реализирането на соченото право са иревелавнтни времето, начина и обема на
предходно придобиване на членствени права.
Поради несъвпадане на правните
изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено, а на
длъжностното лице следва да бъде указано
да извърши исканото вписване.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 321/26.05.2020 год., постановено по т.д.№
588/2020 год. по описа на ОС – Варна като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ отказ № 20200423182839-2
от 30.04.2020 г. на длъжностно лице
при Агенцията по вписванията, постановен по Заявление А4 с
вх.№20200423182839/23.04.2020г. за вписване на промени по партидата на
“Булимекс-68“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, с.о.“Добрева чешма“ №218, представлявано от Роман Димитров Димитров и УКАЗВА на длъжностното лице да извърши
вписването.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: