Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/10.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Цветелина Илиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15497 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от И.К.К., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес:***, чрез
адвокат Й.А. – ВАК срещу Д.з. АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:*** *****, иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати сумата в размер
на 100.00 лева /сто лева/,
представляваща частичен иск от общо 2260.16 лева, представляващи претърпени от
ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 03.10.2018г.
застрахователно събитие с лек автомобил марка БМВ 530 Д с ДК № *****, ведно със
законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба –
02.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В о.с.з. на 28.05.2021г., на основание чл.214 ГПК
е допуснато изменение в размера на предявения
иск чрез неговото увеличаване от сумата в размер на 100 лева /сто лева/, заявена като
частична от общ размер 2260.16
лева, на сумата в окончателен размер 1737.33 лв. /хиляда
седемстотин тридесет и седем лева и 0.33 ст./, представляващи
претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 03.10.2018г.
застрахователно събитие с лек автомобил марка БМВ 530 Д с ДК № *****, ведно със
законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба –
02.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: на 21.05.2018г. между него и ответника
възникнало застрахователно правоотношение, обективирано
в застрахователна полица № 0312180344009127. Предмет на договора бил лек
автомобил, собственост на ищеца, марка БМВ 530 Д с ДК № *****, застрахован със
застраховка „Каско”, клауза Пълно каско,
със срок на действие от 22.05.2018г. до 21.05.2019г. Автомобилът бил оценен на
стойност 11 700 лева, като застрахователната премия, която следвало да заплати
ищецът съгласно застрахователния договор била в размер на сумата от 1193.40
лева. Към настоящия момент същата е заплатена. На 03.10.2018г. предоставил
автомобила на к. К., който около 18:30 часа установил
увреждания по паркирания до паркинга на магазин Макао, кв. Виница, гр. Варна
автомобил – предна
броня, преден ляв калник и предна лява врата. На 04.10.2018 г. уведомил ответника за настъпилото застрахователно
събитие. Служител на застрахователната компания извършил оглед на автомобила и
съставил опис - заключение
за вреди на МПС № *********/04.10.2018г.: предна броня, преден ляв калник и
предна лява врата. Застрахователят не му изплатил обезщетение. Твърди, че за
отстраняване на щетите била необходима сумата в размер на 2260.16 лв.. Ето защо, претендира
от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на
причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба, която претенция заявява понастоящем като частичен
иск. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, обективиращ съображенията му за
оспорване на така предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение между него и ищеца по сключен застрахователен
договор „Каско”, клауза Пълно каско
за процесния автомобил, обективиран
в полица № 0312180344009127/21.05.2018г.. Оспорва наведените в исковата молба
фактически твърдения досежно механизма на настъпване
на произшествието. Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между
описания механизъм и всички твърдяни за настъпили
вреди по МПС. В условията на евентуалност навежда доводи, че размерът на
обезщетението следва да бъде съобразен с договорения между страните в т. 58.1 от ОУ допълнителен лимит на
отговорност. Съгласно цитираната клауза от ОУ общият размер на изплатените
обезщетения за събития, доказвани изключително с декларация и без документи,
издадени от компетентните държавни органи, удостоверяващи настъпването на
застрахователното събитие или без Двустранен констативен протокол /ДКП/ за ПТП,
съставен съгласно изискванията на приложимото право, по застрахователната
полица, не можел да надхвърля 15% от застрахователната сума или в настоящия случай - 15 % от 11 700 лв. – 1755 лв.. След приспадане на изплатените обезщетения по
други щети,
договореният между страните максимален лимит на отговорност по претенцията на
ищеца възлизал на 1158.28 лв.. Съгласно изричната уговорка на страните в ОУ,
при частична щета на МПС, което е на възраст над 10 години (каквото е процесното МПС към момента на настъпване на застрахователното
събитие), застрахователното обезщетение се определяло по експертна оценка,
която съгласно същите ОУ се извършвала по правилата на Застрахователя и
приетите от него методики, цени и каталози. При сключване на застрахователния
договор застрахованият изрично е декларирал /в т. 4.6. от представената полица за
застраховка „Каско" на МПС/, че е информиран за
Методиката за определяне на размера на застрахователното обезщетение по
застраховка „Каско на МПС" на Застрахователя. В този смисъл
счита предявения иск за неоснователен
и моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към 03.10.2018г. по отношение на лек автомобил
марка
БМВ 530 Д с ДК № ***** е бил налице валидно
сключен договор за застраховка „Каско”,
клауза Пълно каско при ответника, обективиран в полица №
0312180344009127/21.05.2018г..
От застрахователна полица № 0312180344009127/21.05.2018г. е видно, че действителната стойност
/застрахователната сума/ на застрахованото МПС е 11 700 лева, при
застрахователна премия 1193 лева.
Представени са разписки /л.5 от делото/ за платена
премия.
Не е спорно, че ищецът е собственик на
автомобила.
Ищецът е уведомил застрахователя
за настъпилите щети по автомобила, като ответникът е съставил Опис -
заключение №*********/04.10.2018г. за причинени увреждания по автомобила.
От ответника са представени Искане на оценка
на вреди по застраховка «Каско на МПС» от 04.10.2018г.;
Преводно нареждане от 17.10.2018г.; Искане на оценка на вреди по застраховка «Каско на МПС» от 07.12.2018г.; Преводно нареждане от
17.12.208г.; Искане на оценка на вреди по застраховка «Каско
на МПС» от 21.05.2019г.; Преводно нареждане от 13.02.2020г.; Искане на оценка
на вреди по застраховка «Каско на МПС» от
21.05.2019г.; Преводно нареждане от 11.02.2020г., от които е видно, че на ищеца
са изплатени обезщетения по други щети.
С писмо от 15.10.2018г. застрахователят е
отказал изплащане на обезщетение с мотив, че характерът на констатираните
увреждания изключва възможността същите да са настъпили по описания начин.
Представени са Общи условия за застраховка на Каско на МПС, действащи към
момента на настъпване на застрахователното
събитие и Методика за обработка на преписки по щети по
застраховки Каско на МП.
От
заключението по допуснатата САТЕ се установява, че на
03.10.2018 г. Участник II с лек автомобил „БМВ 530 Д", с peг. N: ****, управляван от к. К., е паркирал своя автомобил в гр. Варна кв. Виница на
паркинг на магазин „Макао". Около 18:30 часа, отивайки до автомобила, е
установил увреждания по същия от неизвестен извършител. За събитието е уведомен
застрахователя и след оглед от негов представител е съставен Опис-заключение за
вреди на МПС по щета N:
*********. Вследствие
на събитието са настъпили материални щети по автомобила. При съпоставка
уврежданията на лек автомобил „БМВ
530 Д", с peг. N: **** (описани от застрахователя при огледа
на автомобила и видими на предоставения снимков материал), вещото лице приема,
че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следния - пряк контакт между две
превозни средства, при който едното превозно средство е в покой, а другото
превозно средство, движещо се в близост, се удря косо с приплъзване
в странична предна лява част на първото превозно средство. Уврежданията,
установени при оглед от представител на застрахователя, описани в Опис на
щетите по претенция N: ********* и видими на предоставения снимков
материал са следните: Броня предна
- подмяна и боядисване, Калник преден ляв - боядисване, Врата предна лява -
боядисване. Общата стойност на щетите на автомобила, поотделно и
като обща сума по средни пазарни цени към датата на събитието, като при
определяне на средната пазарна цена на труда се използва цената предлагана в
сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да
притежават европейски сертификат за качество ISO
9001:2008, както и
сервизи не притежаващи европейски сертификат за качество
ISO 9001: 2008, е в
размер на 1 737.33 лв.. Уврежданията, които са установени по автомобила при огледа
от представител на застрахователя са в
странична лява част на автомобила в зоната на удара и са вследствие на
съприкосновение с твърд предмет. При съпоставяне на механизма на
произшествието и установените увреждания става ясно, че е налице
причинно-следствена връзка между процесното събитие и
настъпилите вреди за лек автомобил „БМВ
530 Д", с peг. N: **** и е възможно същите да са причинени
по степен и вид от настъпилото събитие.
Общата действителна стойност на уврежданията върху лек автомобил марка „БМВ 530 Д", с peг. N: ****, изчислена по експертна оценка,
съобразно уговореното в общите условия, е в размер на 644.69 лв..
Разпитаният
в полза на ищеца свидетел установява механизма на настъпване на събитието.
Съгласно
разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
Правото на справедлив размер на обезщетението и
възможност за поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се
отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на
частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на автомобила
не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова амортизирани и
овехтели части.
В тази
връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение №155/05.12.2016г. по
т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият
в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата
застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск.
По смисъла
на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение
№ 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай,
съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ.
Застрахователят се позовава на
договорната свобода и постигнатите между страните уговорки за начина на
определяне на обезщетението съобразно Общите условия към договора за
имуществено застраховане, като поддържа определяне
на обезщетението по експертна оценка.
Съдът счете за неоснователно по същество възражението за приоритет на
ОУ на застрахователя пред нормите на
КЗ. Методиката на застрахователя следва да бъде съобразена
като минимална долна граница в случаите, когато между страните не е налице спор
относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение, но при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът
следва да определи същото съобразно предвидените императивни законови правила. В разглеждания
казус приложимите съгласно Методиката параметри за определяне
на размера на обезщетението не отразяват адекватно
действителната стойност на причинените вреди, тъй като
не отчитат средната пазарна стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуване на ново
имущество от същия вид, респективно
пазарната стойност на ремонта за
отстраняване настъпилата вреда.
При съдебно решаване на спора, съдът
следва да се съобрази с нормата
на чл.400, ал.2 КЗ, съгласно
която размерът на дължимото обезщетение
при частична увреда, представлява възстановителната му стойност като цена
на всички присъщи разходи за доставка, монтаж
и други, които са необходими за
възстановяване на това имущество във вида преди
увредата, без прилагане на обезценка
/в тази насока Решение № 57/07.07.2016 г. по т.
д. № 3751/2014 г. на ВКС, първо
т. о/. Затова при съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват
данни за реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, не е предложено
отремонтиране в доверен сервиз, съдът следва
да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 КЗ, като ползва заключение на вещо лице,
без да е обвързан при кредитирането
му да проверява
дали не се
надвишават минималните размери по Методиката
към Наредба №
24/08.03.2006г. на КФН. Тази методика е от значение при
определяне обезщетението от самия застраховател,
евентуално Гаранционен фонд, но не
може да бъде
обвързваща по отношение на съда,
който прилагайки разпоредбите на КЗ, в частност чл.400 и чл.386 КЗ, следва
да съобрази Методиката само като минимални стойности, но да
определи обезщетението в размер на среднопазарната
стойност на ремонта. Горна граница на обезщетението представлява посочената в договора сума от 11 700 лева.
Безспорно клаузите на КЗ имат приоритет пред клаузите на
ОУ въпреки зачитане на договорната свобода между страните
при сключване на имуществената застраховка. Цитираната от застрахователя
клауза от „Оценка на щетите
и размер на обезщетението” от ОУ, препраща при определяне размера на обезщетението
по цена съобразно
експертна оценка, което директно противоречи на закона, а и на утвърдената практика при приложение на нормата на
чл.400 КЗ. Определеното по този начин обезщетение във всички случаи
би се различавало
от действителната пазарна цена на
щетата в ущърб на потребителя. Поради това съдът намира,
че договорът поражда за застрахователя
задължение при настъпване на застрахователно
събитие да изплати на застрахования
обезщетение за претърпените от събитието вреди, чиято стойност се определя от
разпоредбата на чл.386 КЗ.
При съдебно предявена претенция, съдът е обвързан при определяне
размер на обезщетението от императивните правни норми на КЗ /Решение
по в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.
Не е спорно,
че застрахователят не е изплатил обезщетение.
По делото е
изслушано заключението на вещото лице А.В. по допуснатата от съда САТЕ, от
което се установи, че получените увреждания могат да настъпят по описания
начин. Необходимата стойност за отремонтирането на
щетите възлиза на 1
737.33 лв. по средни
пазарни цени към датата на събитието, като при изчисляване на средната пазарна
цена на труда се използва цената, предлагана в сервизи, които притежават
европейски сертификат за качество и такива, които не притежават.
Предвид
установения размер на претърпените щети, съдът намира, че предявеният частичен
иск следва да бъде уважен, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 02.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане,
разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу
когото е уважен иска. Реализираните разноски са в общ размер на 689.49 лева /69.49 лв. - държавна такса; 200 лв. – депозит вещо
лице и 420 лева с ДДС възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.з. АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:*** ***** да заплати на И.К.К., ЕГН **********, адрес ***, сумата в размер на 1737.33 лв. /хиляда седемстотин тридесет и седем
лева и 0.33 ст./, представляващи
претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 03.10.2018г.
застрахователно събитие с лек автомобил марка БМВ 530 Д с ДК № *****, ведно със
законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба –
02.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание 405, ал.
1 КЗ.
ОСЪЖДА Д.з. АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:*** ***** да заплати на И.К.К., ЕГН **********, адрес *** сумата 689.49 лева, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: