№ 94
гр. Средец, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20252170100381 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 530 – чл. 541 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК /, във връзка с чл. 19 от Закона за гражданската регистрация / ЗГР /.
Образувано е по повод молба на А. М. М., ЕГН **********, чрез пълномощника
адв.Й. Ж., с постоянен адрес с.Дебелт, общ.Средец, ***, със съдебен адрес: гр.Средец, ул.
***, с правно основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
В молбата се сочи, че бащата на молителя в детските му години бил строг и лош
човек. Държал се зле с него и майка му, поради което се наложило много рано –на 14 години
молителят да напусне дома си и замине за Германия. Там започнал работа като общ
работник. В Германия го нарекли А. , тъй като приличал на италианец. Оттогава всички му
казвали така. На него също му допадало и чувствал , че това е неговото истинско аз. Не
харесвал името А., тъй като то му носело само трудности и нещастия. Никой не го наричал
вече така, дори и майка му. Името А. му е дадено от баща му , който се е държал винаги
лошо с него и затова му носи само отрицателна енергия. За презиме и фамилия иска да носи
имената на майка си С.М., като жест на уважение към нея, тъй като тя го е родила и
отгледала сама.
Молбата е с правно основание чл. 19 от Закона за гражданската регистрация.
По делото, в качеството на заинтересовани страни, са конституирани Община Бургас
и ТО-Средец при БРП. Същите не се представляват в открито съдебно заседание.
Съдът, като извърши анализ на наличните по делото писмени доказателства, намира
следното:
Видно от приложеното удостоверение за раждане по делото молителят е записан при
раждането си на 10.01.1993г. като А. М. М. с родители С.И.М., ЕГН ********** и баща с
ЕГН **********.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, молителят не е осъждан.
Видно от приложеното удостоверение от ОСлО при БОП спрямо молителя няма
1
обвинения по неприключени наказателни производства.
Видно от показанията на разпитаните свидетели С.И.М.-майка на молителя и
М.Ю.И.-сестра на молителя, същите потвърждават изложеното от молителя и твърдят, че
всички се обръщат към него с името А..
С оглед на така очерталата се фактическа обстановка, съдът намира молбата за
частично основателна.
Името е съществен белег – постоянно словесно обозначение на всяко физическо лице,
който трайно го индивидуализира и отличава от всички други лица. Правото на избор на
собствено име се упражнява от родителите на лицето и се съобщава писмено на
длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане. То не
може да бъде променяно извън рамките на посочените от закона начини, освен само по
съдебен ред и при наличие на определени в закона предпоставки, предвидени в разпоредбата
чл. 19, ал. 1 от ЗГР, а именно, когато името или отделен негов елемент е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това.
В закона липсва обозначение кои обстоятелства са важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
ЗГР, но съгласно разрешенията дадени в трайната съдебна практика, това са такива
обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или
неподходящо. Обстоятелствата следва да са с обективен характер, а доколко те са важни
законодателят е предоставил преценката на съда с оглед особеностите на всеки конкретен
случай.
Според застъпеното становище в решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. д.№ 227/2010 г.
на ВКС, ІІІ г.о. важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР са тези, които са лично
и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в
обществото с име, с което се идентифицира, носенето от лицето на различни имена в
различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна.
Съгласно решение № 1426 от 10.12.2008 г. по гр. д. № 396/2008 г. на ВКС, V г.о. името е
част от личностното самоопределяне на лицата и субективното желание на дадено лице да
носи определено лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла
на ЗГР. С решение № 138 от 19.03.2009 г. по гр. д.№ 611/2007 г. на ВКС, II г.о. е прието, че
законът следва да се тълкува в по-широк смисъл, като съдът следва да се съобрази с
наличието на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение
да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции.
В допълнение към гореизложеното е необходимо да се отбележи, че за да се промени
определено име /собствено, бащино или фамилно/ поради наличието на важни
обстоятелства, които налагат това, необходимо и достатъчно е да е налице едно важно
обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, макар и в цитирания нормативен текст това
понятие да е употребено в множествено число.
В случая, според настоящия съдебен състав, обстоятелствата за промяна на личното
име, изложени от молителя, ведно с установеното от фактическа страна, сочат наличието на
важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
Първото важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, което е налице и
съответно, което налага промяна на личното име на молителя е известността му в
обществото с лично име, с което се идентифицира, различно от онова, което носи и с което е
вписан в официалните си документи за самоличност. Обстоятелството, че А. М. е известен в
обществото с личното име А., се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели, които са категорични и непротиворечиви. Ето защо съдът приема, че
молителят е известен в обществото с различно от носеното от него лично име, а именно с
личното име А., а това е важно обстоятелство, налагащо промяна на името по смисъла на чл.
2
19, ал.1 от ЗГР.
Второто важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, което е налице и
което налага промяната на личното име на молителя е субективното желание на лицето да
носи определено лично име и исканата промяна няма за цел въвеждането в заблуждение на
органите на реда или определени институции. Това е така, защото в случая е безспорно по
делото, че молителят желае да носи личното име А..От друга страна се установява от
служебно изисканата от съда справка за съдимост, че молителят не е осъждан , а от
представеното удостоверение от ОСлО при БОП следва да се приеме и че срещу него няма
данни за образувани, неприключени и/или приключени досъдебни производства и
повдигнати обвинения, тоест в конкретния случай не може да се приеме, че исканата
промяна на личното име има за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или
определени институции, поради което молбата в тази част следва да бъде уважена.
По отношение на искането за промяна на бащиното и фамилното име на молителя
:
Съдебната практика неизменно приема/ в т. см. решение № 450 от 28.11.2012 г по
гр.д. № 1777/20111 г. на четвърто г. о. на ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по гр. д. №
712/2009 г по описа на ВКС четвърто г. о., решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр. д. №
486/2011 г. на ВКС на трето г. о., /, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо
право, свързано с определено физическо лице- гражданско правен субект и е защитено от
закона. Законът урежда начина на образуване на българските имена с императивни правни
норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при
точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява
по специално предвиден ред. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗГР "Името на български гражданин,
роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно
име. Трите части на името се вписват в акта за раждане. Според чл. 13 от ЗГР бащиното име
на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или –ев и
окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява
поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически или
религиозни традиции на родителите, а съгласно чл. 14, ал. 1 от същия закон фамилното име
на всяко лице е фамилното име на бащата с наставка -ов или –ев и окончание съобразно
пола на детето, освен ако семейните, етнически или религиозни традиции на родителите
налагат друго.
Според съдебната практика/ в т. см. решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр. д. №
344/2011 г на ВКС четвърто гр. о., решение № 680/11.01.2011 г по гр. д. № 1164/2009 г на
ВКС, четвърто г. о. / законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се
определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. Това е така,
защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен
случай. Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен
морал важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР биха били такива лични и обществени
обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно
или неподходящо, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото,
включително и с държавните институции. Тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в
нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 13 и чл. 14 от ЗГР и на други императивни
разпоредби на посочения закон/ в този смисъл е решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. №
25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. /
Според съдебната практика / решение № 77 от 16.02.2012 г по гр. д. № 344/2011 г
на ВКС, решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. /
промяната на имената се допуска по изключение и не зависи само от субективното
отношение на молителя, а и от наличието на обективни предпоставки.
Изхождайки от така изложеното, настоящият съдебен състав счита, че изложените
3
от молителя доводи и съвкупната преценка на ангажираните в тяхна подкрепа доказателства
не са в състояние да мотивират извода за наличието на визираните в чл. 19, ал.
1 ЗГР предпоставки, обуславящи промяна на бащиното и фамилното му име.
При раждането си молителят е записан с имената А. М. М.. като бащиното и
фамилното му име са формирани по императивното правило на чл. 13 и чл.14 ЗГР. Тези
обстоятелства не са променени към настоящия момент, тъй като молителят продължава да е
установен произход от баща си. Фактът, че свидетелите заявяват , че бащата приживе не се е
грижел за молителя и го е изгонил от дома си, тъй като не го считал за собствен син, сам по
себе си не е достатъчен, за да промени бащиното и фамилно име на молителя. Също така и
не бяха представени официални документи за липсата на биологичната връзка "баща-син".
На следващо място субективното желание на едно лице да носи като бащино и
фамилно име това на лице, което се е грижило за него, не представляват важни
обстоятелства по смисъла на визираната правна норма. Прието е, че колкото и хуманни да са
тези съображения и същите да се основават на морална преценка на молителя, промяната на
имена се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от
наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. Субективното
желание на молителя само по себе си не е достатъчно, за да се допусне промяна на бащино и
фамилно име. Носенето на имената на бащата в настоящия случай /молителят е с установен
произход от баща/ сочи на връзка на произход. По делото не се събраха писмени
доказателства, от които да е видно, че молителят е станал известен в обществото с имената
А. С.М..
До промяна на бащиното и фамилното име на молителя не може да доведе и
неговото желание – да носи имената на майка си, след като исканата промяна ще доведе до
нарушаване на императивната норма на чл. 13 и чл.14 ЗГР .
Във връзка с всичко изложено следва да се посочи и, че упражняването на всяко
субективно право, каквото е правото на име, следва да е в съответствие и с действащите
правни норми. В конкретния случай заявените от молителя обстоятелства не обосноват
правната възможност за промяна и на бащиното и фамилното име. Съгласно разпоредбите
на Закона за гражданската регистрация правно регламентираните възможности за такава
промяна на произход са регламентирани в разпоредбите на чл. 16, ал.
1 ЗГР/припознаване/, чл. 16, ал. 2 ЗГР / произход установен по съдебен ред/ и чл.
18 ЗГР /осиновяване/. В този смисъл е и константната съдебна практика. С инициираната от
молителя процедура в случай, че съдът допусне промяна на бащиното и фамилното му име
би се стигнало да положение на неустановен произход от баща. В този смисъл с едно
евентуално уважаване на молбата в тази част би се допуснало заобикаляне на специалния
ред за оспорване на бащинство, което е недопустимо и незаконосъобразно и в нарушение на
императивните правни норми на ЗГР, свързани с образуването на имената на българските
граждани.
По изложените съображения и на основание чл. 19 от ЗГР, Средецкият районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна в собственото име на А. М. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес с.Дебелт, общ.Средец, ***, със съдебен адрес: гр.Средец, ул. ***, който с
4
постановяване на настоящото решение ще носи имената А. М. М..
ОТХВЪРЛЯ молбата на молителя А. М. М., ЕГН ********** за промяна на
бащиното и фамилното му име от М. М. на С.М..
Препис от решението да се връчи на молителя на посочения съдебен адрес, на ТО-
Средец при БРП и Община Бургас за сведение.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на служба
"Гражданска регистрация и административно обслужване" на областно равнище, както и на
бюро за съдимост при РС-Бургас.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен
съд-Бургас.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
5