Определение по дело №43/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1833
Дата: 14 май 2013 г.
Съдия: Анета Илинска
Дело: 20131200100043
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Присъда № 4842

Номер

4842

Година

19.6.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

06.19

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Кристина Панкова

дело

номер

20151210200791

по описа за

2015

година

Въз основа на закона и доказателствата, СЪДЪТ

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия К. М. К., [дата на раждане] в [населено място], с постоянен и настоящ адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ЕГН [ЕГН] за ВИНОВЕН, в това че на неустановена дата в края на месец септември 2011 г., в [населено място], [община], противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф“, с рег. № ZZA 3702, на стойност 6560 /шест хиляди петстотин и шестдесет/ лева, която владеел /предоставена му от собственика Ф. Л. Х. от [населено място], [община] да я ползва/. – престъпление по чл. 206, АЛ.1 от НК, поради което и на основание същия текст във връзка с чл. 58а от НК го осъжда като му налага наказание “лишаване от свобода” за срок от 8/осем / месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага за изпитателен срок от 3 /три/ години.

ОСЪЖДА подсъдимия К. М. К., със снета по делото самоличност да заплати на Ф. Л. Х., с ЕГН [ЕГН], сумата в размер на 6560.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт, считано от м.семптември 2011г. до окончателното заплащане.

ОСЪЖДА подсъдимия К. М. К., със снета по делото самоличност да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сума в размер на 262.40 лева, представляваща 4 % държавна такса върху уважения размер на гр. иск, сумата от 150,00 лева за изготвена на досъдебното производство експертиза , представляваща сторени по делото разноски, както и 5 (пет) лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Благоевградски окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.

2.

МОТИВИ:

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Б., с който против К. М. К. - [дата на раждане] в [населено място], с постоянен и настоящ адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] в Б., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН [ЕГН] е повдигнато обвинение за това, че на неустановена дата в края на месец септември 2011 г., в [населено място], [община], противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф“, с рег. № ZZA 3702, на стойност 6560 /шест хиляди петстотин и шестдесет/ лева, която владеел /предоставена му от собственика Ф. Л. Х. от [населено място], [община] да я ползва/. Деянието е квалифицирано от обвинението, като престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Б. поддържа обвинението и ангажира доказателства в негова подкрепа. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и осъден за извършено престъпление, като предлага да бъде наложено наказание в минимален размер. Счита, че няма пречка да бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК

По делото е допуснат и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от пострадалият Ф. Л. Х., с ЕГН [ЕГН] с писмена молба за сумата в размер на 6560.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт, считÓно от м.семптември 2011г. , като в тази връзка допълнителни доказателства не се сочат.

Подсъдимият се явява лично в съдебното заседание и със защитник, излага становище, че признава вината си и приема изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като е съгласен за същите да не се събират доказателства и желае производството да протече при условията на съкратено съдебно следствие. Защитата изразява становище, при определяне на наказанието, съдът да вземе предвид смекчаващите обстоятелства, процесуалното поведение на подсъдимия и да бъде наложено минимално наказание, като се съобрази генералната и най-вече личната превенция.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, доводите и изявленията на страните и разпоредбата на чл. 374 от НПК намира за установени от фактическа страна изложените обстоятелства в обвинителния акт. Този извод се формира на база събраните на досъдебното производство доказателства, както и направените самопризнания от подсъдимия. Ето защо предвид ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Св. Ф. Х. живеел в [населено място], [община]. През лятото на 2011 г., мъжът заминал за Република Гърция, за да работи. Преди да замине обаче, той оставил автомобила си – марка и модел „Фолксваген Голф“, с рег. № ZZA3702, регистриран в Република Гърция, при своите съседи в [населено място] – сем. К. и А. Ш., за да го пазят.

На неустановена дата през месец септември 2011 г., докато св. Х. бил в Гърция, неговият познат - обвиняемият К. К. му се обадил по телефона и го помолил да му услужи с колата си, защото му се налагало спешно да пътува. Св. Х. се съгласил, като подробно му обяснил как да стигне до къщата на сем. Ш.. Обвиняемият отишъл в [населено място] с неустановено в хода на разследването лице и взел автомобила на св. Х. от неговите съседи. При предаването на колата, обвиняемият се обадил отново на св. Х., който потвърдил и пред съседите си, че е разрешил на мъжа да вземе колата. Двамата се разбрали, че до една седмица, в края на месец септември, обвиняемият ще върне автомобила, като отново ще го предаде на сем. Ш. в [населено място]. Въпреки уговорката помежду им, обвиняемият така и не върнал автомобила.

След като св. Х. се върнал в България, веднага се свързал с обвиняемия и си поискал колата. Обвиняемият К. първоначално му отговорил, че колата са я взели хора от [населено място], на които дължи пари, но категорично отказал да каже кои са тези хора. След това, обвиняемият предложил да даде пари на св. Х. за колата, а когато последният се съгласил, обвиняемият му заявил „Каквото искаш това прави, аз не връщам колата“, като в последствие нито върнал колата, нито дал пари за нея.

В хода на разследването, местонахождението на автомобила, предмет на деянието /„Фолксваген Голф“, с рег. № ZZA 3702/, не е установено.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-оценителна експертиза на предмета на посегателство лек автомобил/„Фолксваген Голф“, с рег. № ZZA 3702, която е дала заключение, че описания автомобил. възлиза на стойност от 6560 /шест хиляди петстотин и шестдесет/ лева.

От приложеното свидетелство за съдимост и бюлетини за съдимост на подсъдимият К. М. К. се установява, че същият е осъждан, както следва с Определение №2736/20.04.2010г. /в.с. на 20.04.2010г./ Районен съд [населено място] е одобрил споразумение по силата на което К. К. се съгласява да изтърпи наказание наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки:

-Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично – на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК

-задължителни периодични срещи с процаионен служител за срок от 1/една година/ и 6 /шест/ месеца, по график, определен от служителя – на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК

- Безвъзмезден труд в полза на обществото – 100 /сто/ часа годишно, които да изтърпи за срок от една година – на основание чл.42а, ал.2, т.6 от НК. Като наказанието „Пробация“ е изтърпяно към 27.10.2011г. Описаното наказание е определено при условията на чл.23 от НК и е наложено за извършени от същия престъпления по чл.316, вр. с чл.308, ал.2, пр.3, вр. с ал.1, пр.1, вр. с чл.20, ал.4 от НК и чл.212, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.4, вр.чл.18 от НК

С присъда №290/21.03.2001г. е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, като на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за срок от 5 /пет/ години. Към дата 24.04.2009г. е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 он НК. Описаното наказание е определено при условията на чл.23 от НК и е наложено за извършени от същия престъпления по чл.150, пр.1 от НК и чл.152, ал.1 т.2 от НК

При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази направените самопризнания на подсъдимия на фона на целият доказателствен материал по делото, съдът намира за доказано по безспорен и категоричен начин обвинението, че К. М. К. е извършил от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние, квалифицирано по чл.206, ал.1 от НК.

От обективна страна на неустановена дата в края на месец септември 2011 г., в [населено място], [община], обвиняемият противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф“, с рег. № ZZA 3702, на стойност 6560 /шест хиляди петстотин и шестдесет/ лева, която владеел /предоставена му от собственика Ф. Л. Х. от [населено място], [община] да я ползва/. Подсъдимият е действал с точна, ясна и осъзната цел, като за реализиране на деянието си е съзнавал, че извършва противоправно и наказуемо от закона действие. Тези действия на подсъдимия се установяват по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели Ш. и Ш., Дерева. В тази насока са и писмените доказателства, обективаращи факти, относими към случая, а именно изготвените справки от мобилни оператори.

Фактическият състав на обсебването предполага присвояване на чужда вещ, която е предоставена на лицето да я владее, пази или ползва. Субект на на престъплението може да бъде всяко лице, на което упражнява фактическа власт върху предмета на посегателство и което не е собственик на вещта. От събраните доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият К. К. е осъществил изпълнителното деяние – присвояване, същия е получил фактическа власт върху вещта от нейния собственик Х. за да я ползва с обещанието да я ползва, след което да я върне, което не се е осъществило. Престъплението е довършено с невръщането и на нейния собственик . Следва да се има предвид, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС /ВС/, престъплението обсебване може да се изразява, както в разпореждане с вещта, така и в отказ да се върне същата, което е доказано и е налице в конкретния случай. Съгласно свидетелските показания подсъдимият заявил, че ще върне вещта, но не сторил това, след което пък посочил, че той е предал вещта на неизвестно лице, според обясненията му изпратено то собственик, давал непрестанни обещания, че или ще възстанови стойността на автомобила, или ще върне същия, като на практика не направил нито едното, нито другото, въпреки че сам поставял срокове. При това положение с поведението си подсъдимият е очертал обективните признаци на деянието обсебване по смисъла на чл.206, ал.1 от НК, като последващото му поведение и то в един продължителен период от време също сочат на липсата на намерение изобщо да върне предоставената му на конкретно основание вещ на собственика й. Налице е в тази насока извършено присвояване на вещта и нейният собственик на практика е бил безвъзмездно и невъзстановимо лишен от нея.

От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е последиците от същото и е искал тяхното настъпване /К. е знаел, че получава МПС, което е собственост на св. Х., знаел е, че след една седмица, трябва да го върне, но въпреки това не е изпълнил това си задължение, като по този начин противозаконно присвоил вещта.

От изложеното следва извода, че в съзнанието на подсъдимият са били отразени както противообщественият характер на процесното деяние, така и общественоопасните последици от него, но въпреки това, К. е осъществил намеренията си да свои вещта с ясното съзнание, че следва да я върне на нейния собственик.

За извършеното престъпление подсъдимият следва да получи и съответно наказание, съгласно разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, в хипотезата на която приключи настоящото наказателно производство, а именно чрез съкратено съдебно следствие в първата инстанция. Това от своя страна задължава съда да изследва въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 55 от НК, респ. доколко са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства или следва да бъде приложено общото правило на чл.58а от НК В случая е приложима разпоредбата на чл.58а от НПК, доколкото съдът не намери такива изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимият, които да обусловят приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК в настоящия казус.

За извършеното от подсъдимият К. престъпление, квалифицирано от съда като такова по по чл.206, ал.1 от НК, законодателят е предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” от една до шест години. При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимият престъпление в конкретният случай, съдът отчете като смекчаващи вината на дееца обстоятелства – разкаянието му, а като отежняващи такива съдебното му минало, което обуславя лоши характеристични данни за личността, защото макар и да е настъпила реабилитация по едното осъждане, то не е заличено като факт от обективната действиетлност, като отежняващо обстоятелство съдът отчита и невъзстановяване на стойността на вещта. Ето защо, съдът прие че подсъдимия се е оформил като личност, която е с ниско правосъзнание, поради което и не приложи чл.55 от НК, доколкото приема че липсват изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Съдът намира, за най-подходящо в случая на подсъдимия да се наложи наказанието “лишаване от свобода” за срок от 1/една/ една година. При определяне размера на това наказание, съдът съобрази възприетия баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Изхождайки от правилото на разпоредбата на чл.58а от НК съдът определи и наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от осем месеца, като с оглед поправянето на подсъдимия и осъществяване целите на наказанието, предвидени от законодателя в чл.36 от НК не се налага неговото ефективно изтърпяване, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът го отложи за изпитателен срок от три години. Въпреки данните за предходни осъждания, като отчете приложение и приет по делото бюлетин за съдимост, съдът смята, че не е налице пречка за приложение на чл.66, ал.1 от НК, доколкото е видно, че към датата на деянието не е бил осъждан на „Лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер/ реабилитиран по право/. Наложеното наказание “Пробация” не възпрепятства приложението на чл.66 ал.1 НК , тъй като невъзможността за прилагане на тази разпоредба е в зависимост от предходно наказание Лишаване от свобода , каквото в случая не е налице към момента на деянието , поради настъпила на 24.04.2009г. реабилитация за наказание, наложено с присъда №290/21.03.2001г., а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 5 /пет/ години за престъпление по престъпления по чл.150, пр.1 от НК и чл.152, ал.1 т.2 от НК

Извършването на процесното престъпление е свързано с виновно причиняване на имуществени вреди на свидетеля Ф. Х., които вреди по аргумент на чл.45 от ЗЗД подсъдимият К. е длъжен да поправи. Ето защо, като отчете категоричният и безспорно установен размер на причинените с процесното престъпление имуществени вреди за гражданския ищец в размер на 6560 (шест хиляди петстотин и шестдесет лева) лева, който подсъдимият и защитата не оспорват, представляващи стойността лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“, с рег. № ZZA 3702, съдът намира, че предявеният граждански иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.

По аргумента на чл.301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на подсъдимия К. да заплати разноските направени в хода на наказателното производство, като го осъди да заплати по сметка на Благоевградски районен съд сумата от 262.40 (двеста шестдесет и два лева и четиридесет ст.) лева, представляващи държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск, сумата 150(сто и петдесет) лева, представляваща направените на досъдебното производство разноски за изготвена експертиза, както и сумата 5 (пет) лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ