№ 199
гр. Бургас, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
в присъствието на прокурора Валентина Анд. Чакърова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500017 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България,
с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, срещу решение №2372/24.11.2023
год. по гр.д.№3822/2023 год. по описа на Бургаския районен съд, В
ЧАСТИТЕ, С КОИТО е осъдена Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на И. К. Н., ЕГН
**********, от гр. Я., ж.к. „В.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 3 000,00 лв.
/три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление от общ характер, за което е било водено
досъдебно производство № 22/2018 г. по описа на Пето РУ на МВР – Бургас,
преписка вх. № 476/2018 г. на РП-Бургас, сумата от 800,00 лв. /осемстотин
лв./, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени
вреди в резултат на същото незаконно обвинение, ведно със законната
1
лихва върху двете главници, считано от 26.06.2020 г. до окончателното им
изплащане, както и сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/, представляваща
част от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
Твърди се, че решението в обжалваните части е неправилно. Изложени
са съображения за необоснованост на изводите на съда относно претърпени
неимуществени вреди, при неотчитане на предубедеността на свидетеля К. К.
– близък приятел на ищеца. Сочи се, че дори при кредитиране на тези
показания, не е установена причинната връзка между твърдените
неимуществени вреди и привличането на ищеца като обвиняем, а съдът не е
имал основание да приеме, че поради повдигнатото обвинение са се влошили
отношения на ищеца с неговия баща. Твърди се прекомерност на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, като неотговарящо на критериите за
справедливост, предвид конкретно установените обстоятелства. Направено е
искане за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на
предявените искове, евентуално - за намаляване на размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по
предявените искове И. К. Н. чрез процесуален представител адв. Петър
Димитров, в който са изложени съображения за нейната неоснователност и
правилност на решението в обжалваните части. Изложени са съображения за
проведено доказване с допустими доказателствени средства на всички
предпоставки за присъждане на обезщетенията в полза на ищеца,
включително - интензивността на претърпените от него негативни усещания и
неблагоприятни последици в личния му живот. Твърди се, че решението е
обосновано, а размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
отговаря на критериите за справедливост. Направено е искане за
потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на
разноските пред въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу
акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е
ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваните части Бургаският районен съд се е
произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ.
2
В открито съдебно заседание страните поддържат изразените
становища, не сочат нови доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Решението в обжалваните части е постановено по обективно
съединените искове на ищеца И. К. Н., ЕГН **********, от гр. Я., ж.к. „В.“
бл. **, вх. *, ет. *, ап. * срещу ответника Прокуратурата на Република
България с адрес: гр. София, бул.”Витоша“ № 2 за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата от 800 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законните лихви върху сумите, считано от
29.06.2018 год. до окончателното им плащане, в резултат на незаконно
повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление от общ характер,
за което е било водено досъдебно производство № 22/2018 г. по описа на
Пето РУ на МВР – Бургас, преписка вх. № 476/2018 г. на РП-Бургас.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частите, с които е
отхвърлен иска за неимуществени вреди за сумата над 3000 лв. до
първоначално заявените 10 000 лв., ведно с претендираната законна лихва
върху разликата, както и за отхвърлените претенции за законни лихви върху
присъдените главници за периода от 29.06.2018 год. до 25.06.2020 год.
/поради изтекла погасителна давност/.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 30.04.2018 год. е бил
привлечен като обвиняем по ДП № 22/2018 г. по описа на Пето РУ на МВР -
Бургас, преписка вх. № 476/2018 г. на РП-Бургас, за извършване на
престъпление от общ характер по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1,т.3 и 4, вр.
чл.194, ал.11 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, като първоначално е бил
задържан за 72 часа в следствения арест, а след това с определения на съда му
е била взета и потвърдена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Сочи, че наказателното производство спрямо него е прекратено с
Постановление на прокуратурата връчено му на 21.06.2018 год., поради
липсата на доказателства за извършено от негова страна престъпление, с
което е била отменена и взетата мярка за неотклонение. Твърди, че за защита
в досъдебното производство е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
3
на 800 лв. – представляващи имуществени вреди подлежащи на
възстановяване от ответника, както и, че за времето на повдигнатото му
обвинение е изпитвал стрес и страх от несправедливо осъждане, а
принудителното задържане за 51 дни му причинило негативни душевни
преживявания и дискомфорт. Твърди, че бил стресиран, притеснен, изпитвал
неудобство от близки и познати, бил злепоставен и опозорен в обществото,
което се отразило на личния му живот и довело до финансови затруднения за
него и семейството му. Твърди се, че ищецът трудно понася
несправедливостта и унижението, поради което незаконното обвинение му е
причинило емоционален срив, оставящ белег за цял живот. Направено е
искане за уважаване на исковите претенции и за присъждане на съдебните
разноски.
Ответникът-Прокуратурата на Република България с подадения писмен
отговор е оспорил исковете по основание и размер с искане за цялостното им
отхвърляне. Направени са възражения, че исковете за главници и лихви са
погасени по давност, като са направени и възраженията поддържани с
депозираната въззивна жалба - за недоказаност и неоснователност на
твърденията и исканията по исковата молба.
При проверка по чл.269 от ГПК настоящият съд намира, че решението
е валидно, а в обжалваните части - допустимо.
При проверка за правилността на решението в обжалваните части, съдът
е обвързан за произнасяне по направените във въззивната жалба възражения.
От приетите по делото доказателства от районния съд се установява
следното:
Досъдебното производство № 22/2018 г. по описа на Пето РУ на МВР -
Бургас, е образувано на 10.01.2018 год. срещу неизвестен извършител за това,
че за времето от 10:45 ч. до 11:40 ч. на същата дата от апартамент, находящ се
в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл. 117, вх. 1, ет. 2, чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот и чрез използване на неустановено
техническо средство отнел чужда движима вещ – 1 бр. преносим компютър
марка „Асус“ от владението на К. С. Л., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.
чл. 194, ал. 1 от НК. Ищецът И. К. Н. е привлечен в качеството на обвиняем
по горепосоченото досъдебно производство на 26.04.2018 год., като
4
постановлението за привличането му е предявено на 30.04.2018 год. На
30.04.2018 год. в 08 и 30 ч. ищецът е бил задържан за срок до 24 часа на осн.
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗВМР, като е бил освободен в 14 и 30 ч. на същата дата. В
14 и 45 ч. на същата дата, ищецът е бил задържан за срок до 72 часа в ареста в
гр. Бургас на основание постановление на прокурор при БРП от 26.04.2018
год. С Определение № 657/02.05.2018 год. по НЧД № 1982/2018 год. на БРС,
потвърдено с Определение № 21/09.05.2018 год. по ВЧНД № 380/2018 год. на
БОС, спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“. По досъдебното производство спрямо ищеца е бил извършен разпит
на обвиняем на 30.04.2018 год., било е извършено претърсване и изземване на
вещи в дома му в гр. Я.. Допуснати са експертизи за събиране на
допълнителни доказателства, включително за изясняване на съпричастността
на настоящия ищец към престъпното деяние.
С постановление на прокурор при БРП от 19.06.2018 год., връчено на
ищеца на 21.06.2018 год., влязло в сила на 11.07.2018 год. е било
прекратено воденото против него досъдебното производство , поради това,
че не са били събрани достатъчни и категорични доказателства, за да му бъде
повдигнато и поддържано обвинение пред съда. Със същото постановление
е била отменена и взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение
„задържане под стража“,
От представената справка за съдимост на ищеца се установява, че през
периода 1999 год. – 2017 год. той е осъждан над 10 пъти пъти за извършени
кражби и грабежи, включително при кумулация на наказанията, като е
изтърпявал наказания лишаване от свобода - последното такова е изтърпяно
на 06.10.2017 год.
Свидетелят К. К. – без родство с ищеца, сочи, че познава него и
родителите му отдавна. Свидетелят бил приятел с брата на ищеца в
ученическите си години. Братът на ищеца бил убит отдавна от съсед, на път за
училище. След смъртта на брата на И., бащата получил инсулт, но към
момента на задържането не бил на легло - движел се с проходилка и количка.
Свидетелят сочи, че през м.04.2018 год. му се обадила майката на И..
Родителите на И. живеят в с. М.. Майката на И. помолила свидетеля да й
помогне за да отидат до „Кауфланд“ в гр. Ямбол за да пазаруват, защото
съпругът й е лежащо болен и е на специална диета, а в М. необходимите
5
продукти няма от къде да се закупят. От майката свидетелят научил, че И. е
задържан в затвора в гр.Бургас за кражба на лаптоп. На връщане от магазина
свидетелят видял бащата на И., който бил неподвижен и говорел трудно.
Казал на свидетеля, че И. му е обещал „да не се занимава с глупости“ и след
задържането му се чувства предаден от сина си. Около месец след
задържането И. се обадил по телефона на свидетеля и му казал, че много са го
били, че е омерзен, че трябва да лежи за работи, които не е извършил, че е дал
обещание на баща си, но невинен е в затвора. Свидетелят сочи, че по време на
задържането на И. за около два месеца, бащата му нямал доверие и не
приемал казаното от сина си, че е невинен. Свидетелят не се вижда често с И.
знае, че и преди това е бил задържан и осъждан, по негови думи „за дребни
кражби като непълнолетен“. Според свидетеля, след задържането, бащата на
И. получил инсулт и диабет.
Представено е решение на ТЕЛК по общи заболявания от 22.02.2018 г.,
което сочи, че считано от 03.07.2012 год. бащата на ищеца е с 95 % трайно
намалена работоспособност с чужда помощ, със срок до 01.02.2021 г., с
водеща диагноза: последици от мозъчен инфаркт. Лицето е с десностранна
хемипареза в тежка степен, не поддържа поза, не може да ходи и да се
обслужва самостоятелно и от над десет години страда от захарен диабет.
От приложеното ВЧНД № 380/2018 г. по описа на БОС, по което е
потвърдена взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под
стража“, е видно, че той е представляван по делото от упълномощен от него
защитник-адв. Петър Димитров, на когото е заплатил в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв., което е отразено в представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 04.05.2018 год.- л.10 от
делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка обосновава следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предвидена отговорност за
държавата, за вреди причинени на граждани от прокуратурата при обвинение
в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.
По делото се установи, че образуваното срещу ищеца наказателно
6
производство е било прекратено поради липсата на достатъчни и категорични
доказателства, че е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение – т.е. установена е хипотезата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и
основанието за присъждане на обезщетение за вреди в полза на ищеца,
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконните действия
действията на ответника.
Съгласно Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009
г., III г. о., ГК и други съдебни решения на ВКС цитирани в него,
Определение № 293 от 1.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4062/2018 г., IV г. о.,
ГК, и др., по въпроса за доказването на неимуществените вреди, причинно-
следствената връзка между тях и незаконното обвинение е формирана трайна
и непротиворечива съдебна практика, която приема, че съдът не е строго
ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на
подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
незаконно обвинено в извършване на престъпление, е притеснено и тревожно,
чувства се несигурно, накърнява се социалното му общуване, като се търпят и
неудобства от социален и битов характер. Ето защо, не е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно преживяване, изразило се в
душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам и др. под. Само когато се
твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай
или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания с оглед конкретни обстоятелства или личността на увредения, те
подлежат на обезвреда при съответното успешно проведено пълно главно
доказване от ищцовата страна. Трайно се приема в съдебната практика на
ВКС, че, дори да не са представени доказателства за претендираните
неимуществени вреди, обезщетение за тях следва да се определи на осн.
чл.162 от сега действащия ГПК. Нормално е наказателното преследване да се
е отразило негативно на психиката и личния живот на ищеца. Фактът на
незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че обвиняемият е
претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство.
Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има отрицателни
изживявания от незаконното обвинение. То ограничава възможността му да
води предишния начин на живот и му се отразява емоционално негативно.
Ето защо дори само фактът на незаконното обвинение е достатъчен за да се
7
приеме за установено, че ищецът е претърпял обичайните неимуществени
вреди представляващи негативни преживявания - душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам и др., в резултат на негативното въздействие,
което неоснователно повдигнатото обвинение е оказало върху сферите от
неговия живот.
Предвид горното възражението на прокуратурата, поддържано с
въззивната жалба, за цялостна неоснователност и недоказаност на
претенциите на ищеца, не може да бъде споделено.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът съобрази, че обхватът на неимуществените вреди не може да бъде
изцяло формално съизмерен, тъй като се касае за субективно отражение
върху личността и преживяванията на лицето. Законодателят въвежда
принципа, че обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост – чл.52 от ЗЗД. Както е посочено в ППВС № 4 / 23.12.1968
год., вр. ТР № 3/ 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК,
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. В множество свои актове ВКС също приема, че
справедливото обезвъзмездяване се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики. Такива са данните за
личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и
социалния му живот, положението му в обществото, работата му - как
обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху личния,
обществения и професионалния живот, чувствата, честта и достойнството на
увредения и др.
Така при преценката за справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът взе предвид следните установени по делото
обстоятелства:
Към момента на повдигнатото обвинение на ищеца за тежко умишлено
престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода за срок
от три до петнадесет години той е бил на 34 години, неженен, безработен,
многократно осъждан за престъпления срещу собствеността и изтърпявани
наказания лишаване от свобода.
8
Наказателното преследване спрямо ищеца е осъществено само в една
фаза- досъдебна. Досъдебното производство спрямо ищеца се е развило в
разумен срок-в рамките на по-малко от два месеца, от които за 51 дни ищецът
е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ - задържан в ареста
към затвора в гр.Бургас. За периода на незаконното обвинение и задържане
ищецът е имал обичайни негативни душевни и емоционални преживявания.
През време на задържането си ищецът е изпитвал обоснован страх от
евентуална присъда и безсилие да промени обстоятелствата. Незаконното
задържане в рамките на около два месеца е променило битовия му и социален
живот за този период, но предвид предходните осъждания на ищеца и
изтърпени наказания „лишаване от свобода“, нивото на стрес и дискомфорт
не е било с най-висока степен на интензивност. В рамките на досъдебното
производство са извършени процесуално - следствени действия за
доизясняване на съпричастността на ищеца към престъплението и веднага
след резултатите относно липсата на такава съпричастност са предприети
действия за прекратяване на наказателното производство спрямо него.
Повдигнатото обвинение е понижило доверието на родителите на
ищеца в него, но съдът отчита, че това доверие е било подкопано и от
предходните противоправни негови прояви, за които той е бил осъждан.
Безспорно повдигнатото незаконно обвинение и задържането на ищеца са се
отразили негативно на емоционалната сфера и на най-близките му хора -
неговите родители, но не е установено по делото то да е увредило
физическото им здраве. Заболяванията на бащата на ищеца датират много
преди настоящото обвинение, а по делото не са ангажирани годни
доказателства на базата на които да се направи извод, че е налице влошаване
на здравето на бащата след обвинението и задържането на ищеца. От страна
на бащата, пред свидетеля К. е демонстрирано единствено разочарование от
поредната лоша постъпка на сина му, въпреки обещанията за противното. Не
са ангажирани доказателства, че ищецът е полагал грижи за родителите си
преди обвинението и задържането или че им е помагал по някакъв начин - той
е живеел в. гр. Я., а те са живели в с. М., бил е безработен и без данни за
реализиране на доходи, поради което не е доказано твърдението му, че
незаконното обвинение е довело до финансови затруднения за него и
семейството му.
9
Незаконното обвинение злепоставя субекта на наказателно преследване
пред обществото, но в случая не се установи извън семейството на ищеца
което в широк смисъл обхваща него и родителите му, какъв е бил
социалният кръг на контакти на ищеца преди това. Не е установено по делото
твърдяното опозоряване в обществото. От свидетелските показания на
свидетеля К. не става ясно каква е била обществената реакция след
повдигнатото на ищеца обвинение, както и дали въобще е имало узнаване от
обществото и такава реакция. Не се установява незаконното обвинение да е
довело до злепоставяне на ищеца в приятелския му кръг, тъй като по делото
не са събрани доказателства за този кръг. Свидетелят К. не определя себе си
като приятел на ищеца, а като негов познат - за липсата на постоянни
контакти между двамата показателна е недобрата информираност на
свидетеля относно предходните престъпни прояви и осъждания на ищеца,
които противно на соченото от свидетеля не са били само в периода на
непълнолетие.
Въпреки претърпените отрицателните психически преживявания в
продължение на около два месеца през които е поддържано незаконното
обвинение и ищецът е бил задържан, през което време той е изпитвал стрес,
безпокойство и несигурност, не се твърди и не се установява пряка причинно
- следствена връзка с душевно или физическо негово заболяване.
Не са ангажирани доказателства по делото, протеклото в рамките на по-
малко от два месеца досъдебно производство да е предизвикало драстична
промяна водеща до сътресение в живота на ищеца, да е повлияло съществено
на емоционалното и психическото му състояние и да е нарушило социалния и
материален статус, който е имал преди това. Не е установено по делото
твърдението, че в резултат на повдигнатото обвинение ищецът е претърпял
емоционален срив, оставящ белег за цял живот.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
от значение е също стандартът на живот в страната към периода на
увреждането, за което показателен е размерът на минималната работна
заплата – 510 лв. за 2018 год., както и обстоятелството, че осъждането на
Държавата в лицето на процесуалния й субституент – Прокуратурата, за
заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за
ищеца. /Определение № 4260 от 22.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1851/2023 г.,
10
IV г. о., ГК/.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да обхване само тези,
които са пряка и непосредствена последица от конкретното наказателно
преследване и да съответства на необходимостта за преодоляването им в
тяхната цялост, като принципът на справедливост включва при
обезщетяването да не се допуска и неоснователно обогатяване чрез
присъждане на необосновано завишени размери на обезщетение.
При комплексна оценка на конкретно установените релевантни
обстоятелства по делото, съдът приема, че справедлив размер за обезвреда
за неимуществените вреди претърпени от ищеца от незаконното
обвинение е сумата от 2000 лв. Така определеният размер отговаря на
принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, поради което искът за
неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен до този размер,
като за разликата до присъдения с решението в обжалваната част размер от
3000 лв. настоящият съд намира претенцията за неоснователна. Ето защо
решението в частта, с която районният съд е присъдил обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 2000 лв. до 3000 лв. е неправилно като
неотговарящо на изискванията на критериите за справедливост по чл.52 от
ЗЗД, в която част то следва да бъде отменено от въззивния съд , ведно с
присъдената законна лихва върху главницата, като претенцията за
разликата над 2000 лв. до 3000 лв. бъде отхвърлена, ведно със законната
лихва, считано от 26.06.2020 год. до окончателното плащане на сумата.
/Както правилно районния съд е приел с решението в необжалваната част,
съгласно т.4 по ТР № 3 / 22.04.2004 год. на ОСГК на ВКС по т.д. № 3 / 2004
год. началният момент на забавата, от който се дължи законна лихва е
влизането в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство и в случая законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди е дължима считано от 11.07.2017 год.,
по предвид направеното от ответника възражение за давност и частичното
погасяване на претенцията за периода от до 25.06.2020 год., законната лихва
върху дължимите обезщетения се присъжда, считано от 26.06.2020 год. до
окончателното изплащане на сумите./
Претенцията за имуществени вреди е изцяло основателна. Съгласно
трайно установената съдебна практика отговорността по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ
11
включва и заплатените от обвиненото лице възнаграждения за адвокатска
защита в наказателните производства. Те също представляват преки вреди по
смисъла на чл.51 от ЗЗД. В този смисъл са мотивите към Тълкувателно
решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГК. В случая са
ангажирани доказателства, че по досъдебното производство ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Отразените в
договорите за правна помощ плащания на суми имат характера на разписки и
са годни доказателства пред съда за установяване на твърдените от ищеца
факти, поради което не се споделя възражението на ответника за недоказаност
на претенцията. Заплатените суми за адвокатски възнаграждения
представляват преки вреди претърпени в резултат на повдигнатото незаконно
обвинение, поради което претенцията за имуществени вреди е изцяло
доказана по основание и размер и следва да бъде уважена за сумата от 800 лв.
В тази обжалвана част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, за първата инстанция в полза на ищеца и в
тежест на ответника следва да се присъдят разноските за платена държавна
такса от 10 лв. /чл.10, ал.3 от ЗОДОВ/, и за заплатено адвокатско
възнаграждение по предявения иск за имуществени вреди в пълен размер от
400 лв., и съразмерната част от 260 лв. от заплатеното адвокатско
възнаграждение по предявения иск за неимуществени вреди от общо от 1300
лв. /чл.78, ал.1 от ГПК/. В полза на ищеца за първата инстанция са дължими
разноски в размер на общо 670 лв., поради което решението следва да бъде
отменено и в частта, с която в негова полза са присъдени съдебни
разноски направени пред първата инстанция в общ размер над 670 лв.
Пред въззивния съд въззиваемия е направил разноски в размер на общо
1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. За защита по претенцията
за имуществени вреди, в която част жалбата е неоснователна, следва да му
бъде присъден размер от 400 лв., както и съразмерната част съобразно изхода
от делото относно претенцията за неимуществени вреди - т.е. сумата от 400
лв., поради което в негова полза следва да се присъдят разноски пред
въззивната инстанция от общо 800 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2372/24.11.2023 год. по гр.д.№3822/2023 год. по
описа на Бургаския районен съд В ЧАСТИТЕ ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ
ЧАСТИ, с които :
- е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша” № 2, да заплати на И. К. Н., ЕГН **********, от гр. Я., ж.к.
„В.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, сумата над 2000 лв./ две хиляди лева/ до 3 000
лв./три хиляди лева/ - т.е. разликата от 1000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, за което е било водено досъдебно производство № 22/2018 г. по
описа на Пето РУ на МВР – Бургас, преписка вх. № 476/2018 г. на РП-Бургас,
ведно със законната лихва върху разликата от 1000 лв., считано от
26.06.2020 г. до окончателното и изплащане.
- е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша” № 2, да заплати на И. К. Н., ЕГН **********, от гр. Я., ж.к.
„В.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, направени съдебни разноски пред районния
съд за размера над 670 лв. /шестстотин и седемдесет лева/.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. К. Н., ЕГН **********, от гр. Я., ж.к. „В.“ бл.
**, вх. *, ет. *, ап. * срещу Прокуратурата на Република България с адрес: гр.
София, бул.”Витоша“ № 2 за заплащане на сумата над 2000 лв./две хиляди
лева/ до 3 000 лв./три хиляди лева/ - т.е. разликата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на
престъпление от общ характер, за което е било водено досъдебно
производство № 22/2018 г. по описа на Пето РУ на МВР – Бургас, преписка
вх. № 476/2018 г. на РП-Бургас, ведно със законната лихва върху
разликата от 1000 лв., считано от 26.06.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2372/24.11.2023 год. по гр.д.№3822/2023
год. по описа на Бургаския районен съд В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ
ЧАСТИ.
13
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София,
бул.”Витоша“ № 2 да заплати на И. К. Н., ЕГН **********, от гр. Я., ж.к.
„В.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. * направени съдебно-деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред въззивния съд
съобразно неоснователната част от въззивната жалба в размер на общо 800
лв. /осемстотин лева/.
В частта за неимуществени вреди решението може да бъде обжалвано
пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в едномесечен срок от
връчването на препис от него на страните. В останалата част - за
имуществени вреди, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14