Р Е Ш Е Н И Е
№109
гр. Велико Търново, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година в състав
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с участието |
|
на прокурора |
Илиан Благоев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10074 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът „Европа Агенция “ЕООД – град Велико Търново, е обжалвал решение
№260139 от 27.08.2020 г., постановено по АНД №936/2020 г. по описа на Великотърновският
районен съд като неправилно. Според бланкетното оплакване решението е
постановено в противоречие със закона и при съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.
Ответникът по касация, Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново,
в представения по делото писмен отговор отрича основателността на касационната
жалба, прокурорът дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е изменил наказателно
постановление №04-001173/27.05.2020 година на директора на дирекция „Инспекция
по труда“ – Велико Търново, с което на
касатора за нарушение на чл.403а, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във
връзка с чл.414, ал.1 във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер от 300, като е редуцирал тази санкция на 100 лв.
За да постанови този правен резултат съдът, с оглед приетата
административно-наказателна преписка и показанията на изслушаните свидетели, е
приел от фактическа страна, че при проверка на служителите на ответника по касация за осъществяваната от касатора
посредническа дейност по наемане на работа и за спазване на трудовото
законодателство и по документи и чрез проверка в обекта му на 7.01.2020 година
е била изискана и не е представена заповед по чл.403а, ал.2 от КТ, с която
работодателят да определи писмено длъжностно лице в обекта, което да го представлява
пред контролните органи на инспекцията по труда. Констатирано било в хода на
тази проверка, че според представената заповед от 1.04.2019 година управителят
на дружеството касатор е посочил себе си като такова лице, а не длъжностно лице
по смисъла на §1, т.5 от ДР на КТ. За проверката бил изготвен протокол, в който
били дадени предписания, едно от които предписвало в срок до 24.02.2020 година
работодателят да определи писмено длъжностно лице в обекта, което да го
представлява пред контролните органи на инспекцията. Съдът е констатирал и, че
на 20.02.2020 година е била депозирана заповед по чл.403а, ал.2 от КТ, с която
констатираното нарушение е било отстранено.
От правна страна съдът е приел, че АУАН и НП са формално
законосъобразни актове, съдържащи предписаните от закона реквизити, като при
издаването им не са налице съществени процесуални нарушения. Посочил е изрично,
че обстановката, което е възпроизведена в АУАН и НП е тази, която събраните по
делото доказателства установяват. Отразените в обстоятелствените части на тези
актове обстоятелства са потвърдени от показанията на разпитаните от съда трима
свидетели.
По същество съдът е приел, че правилно административно-наказващият
орган е приложил разпоредбата на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ. Съдът е посочил, че дружеството има качеството на работодател по смисъла на
§1 от ДР на КТ, а проверяваният обект представлява такъв, в който се полага
наемен труд, като по тези причини за касатора е налице задължението, разписано
в разпоредбата на чл.403а, ал.2 от КТ – писмено определяне на длъжностни лица в
предприятието, в поделенията му, обекти и работни площадки и на други места, на
които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи
по труда. Съдът е приел и, че правилно наказващият орган е констатирал, че
заповедта от 1.04.2019 година не определя длъжностно лице, което да осъществява
представителство на работодателя пред органите на инспекцията, тъй като
посоченото в нея лице не е това, което разпоредбата на §1, т.5 от ДР на КТ има
предвид. Най – сетне съдът е приел и правилното прилагане на привилегированият
състав на чл.415в, ал.1 от КТ с оглед отстраняването му непосредствено след
проверката. Съдът е приел обаче, че нарушението е преустановено веднага, като
дори не е изтекъл срока на предписанието за това, като от друга страна не са
налице вредни последици от проявлението на нарушението. С оглед на тези
обстоятелства е обоснован извод, че следва да се редуцира размера на
определената от АНО санкция на 100 лв. Подчертано е, че предвид ТР №3 по ТД
№7/2020 година на ОСС на ВАС е неприложим общият институт на чл.28 от ЗАНН.
Решението е правилно постановено, като не са налице касационни
основания за отмяната му.
Всъщност пред касационната инстанция не се инвокира претенция за
неправилно установени от съда факти с оглед съдържанието на касационната жалба.
Следователно следва да се констатира, че релевантните за случая факти
са установени надлежно от съда, като липсват съществени процесуални нарушения,
които да са довели до нарушаването на правата на касатора в хода на
производството по делото, проведено от въззивния съд. Всъщност, видно от
протокола за проведеното заседание /лист 41- 44 от въззивното дело/ касаторът
не е имал доказателствени искания, които да са дезавуирани от състава на съда.
Затова бланкетното оплакване за
постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила решение е
неоснователно.
Съдът правилно е приложил и материалния закон, определяйки както
състава на нарушението, така и прилагайки привилегирования състав на чл.415в,
ал.1 от КТ.
Видно от разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ „Работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лв.“. Извън санкционните последици, посочената норма
съдържа всички субективни и обективни признаци, които водят до пораждането на
административно-наказателна отговорност. Посоченото нарушение има особен субект
– работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, като в това си качество той
нарушава или не спазва императивни разпоредби на трудовото законодателство, на
които е пряк адресат. Предвидената отговорност е субсидиарна, доколкото
разпоредбата не се прилага, ако специален състав предвижда по-тежки санкционни
последици.
Видно както от АУАН, така и от НП, като нарушена се сочи разпоредбата
на чл.403а, ал.2 от КТ, според която работодателят е длъжен писмено да определи
длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни
площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го
представляват пред контролните органи на инспекцията по труда. Самата структура
на разпоредбата очертава императивния и характер за субект, който попада в
приложното поле на дефиницията за работодател. Действително, при проверката е
представена заповед от 1.04.2019 година /лист 18 от първоинстанционното дело/,
с която управителят на работодателя определя себе си като лице, което да
представлява работодателя пред контролните органи на инспекцията. Изискването на чл.403а, ал.2 от КТ досежно
специалния представител на работодателя е той да е длъжностно лице. Фигурата на
длъжностното лице е дефинирана в допълнителната разпоредба на §1, т.5 от КТ.
Характерно за нея е, че става въпрос за физическо лице, което е работник или
служител – т.е. е в трудово правоотношение с работодателя, като задължителна част
от неговите трудови функции е ръководене на трудов процес или трудовите му
функции изискват този работник или служител да е специалист във функционалните и обслужващите
звена /структури/ на предприятието. Очевидно е, че в процесният случай тези
изисквания не са били налице, при което е обоснован извода, че касаторът, като
работодател, не е спазил императивното изискване на чл.403а, ал.2 от КТ. Именно
това нарушение на изискването на чл.403а, ал.2 от КТ се вписва в диспозицията
на чл.414, ал.1 от КТ, както правилно приема районният съд. Обосновани и
законосъобразни са и изводите на съда досежно приложимостта на разпоредбата на
чл.415в, ал.1 от КТ с оглед на безспорно констатираното обстоятелство, че
предписаното на касатора за спазване на изискването на нормата на чл.403а, ал.2
от КТ е изпълнено на 22.02.2020 година /листове 28 и 29 от първоинстанционното
дело/.
Следва обжалваното решение да се остави в сила.
Разноски не ответника за касационното производство не се следват, тъй
като такива не са претендирани.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260139 от 27.08.2020
г., постановено по АНД №936/2020 г. по описа на Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.