Определение по дело №129/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба от “Т. С. И.”, ЕООД, с управител Е.О. Е. против решение № 3543/25.6.2009 г., постановено по гр.д. № 201 по описа за 2009 г. на Районен съд-Б., в частта, с която са уважени предявените искове, по реда на чл. 317 ГПК.

Сочи се в жалбата, че решението е неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в нито едно от посочените в Районния съд доказателства не доказват обстоятелства за полагане на труд по трудово правоотношение. Сочи се, че чл. 15 ал. 1 от Наредба за работното време, отпуските и почивките повелява, че заповедите за полагане на извънреден труд се издават 24 часа предварително. За спазване на тази Наредба такива заповеди са издавани всеки четвъртък или петък. За това в петък вечерта или в събота сутринта при започване на работния ден, ако е нямало производствена необходимост, заповедите са били отменяни устно. Ето защо в жалбата се твърди, че наличието на такива заповеди не значи, че такъв е полаган и че тези заповеди са изпълнявани на практика. Сочи се, че извадките от присъствените и инструктажни книги за обекта е от книга, която е водена и съхранявана според длъжностната характеристика от ищеца. Но тези извадки не са посочени и представени от него своевременно. Ищецът е твърдял, че тя се намира у друг работник, без да назовава името му, а след това хазяйката на ищеца твърди, че са били забравени при нея в жилището. Според жалбоподателя е интересен въпроса за това как ищеца на 3 юни носи книгите в себе си, без да е знаел откъде ги е взел. В жалбата се сочи, че показанията на свид. Т. и М. не следва да бъдат кредитирани, тъй като това са лица, които са работили на други обекти и нямат впечатление за полагането на труд в събота и неделя. От друга страна се твърди, че те са заинтересовани с оглед на техни бъдещи искове. Посочва, че свидетелските показания на административния мениджър на дружеството А. М. също не следва да им се дава вяра, тъй като това лице е присъствало при разпита на другите свидетели и въз основа на техните показания прави изводи. В подкрепа на жалбата се твърди, че ищецът във ведомостите за процесния период се е подписвал срещу графа 0 часа извънреден труд и същият не е оспорвал този факт. Сочи се, че съждението на съда, че извънредния труд не е отбелязван във ведомостите поради отсъствие на книга за това е несъстоятелно. В тази връзка съдът не е отчел, че платежните ведомости и книгите за извънреден труд са различни по същността си документи и не са взаимно свързани. В жалбата не се оспорва размера на претенцията, а нейната дължимост.

В отговора по така депозираната жалба се сочи, че решението е законосъобразно, че доказателствата сочат наличие на заповеди за полагане на извънреден труд и удължаване на работното време, които заповеди изхождат от ответното дружество. Безспорен е и факта, че е налице трудово правоотношение с ищеца. Ето защо се твърди, че изводите на първоинстанционния съд, направени въз основа на обсъдените доказателства, са правилни. Посочва се, че ответното дружество не доказва отказа на ищеца да полага такъв извънреден труд, който отказ, ако е бил налице е следвало да бъде регистриран в специална книга. Твърди се, че е налице злоупотреба от страна на работодателя с неводенето на специална книга за извънреден труд. Следва да се отчетат показанията на свидетелите, според които редовно се е полагал извънреден труд в обектите на дружеството.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения от закона срок. Същата е частично основателна.

С атакувания акт “Т. С. И.”, ЕООД е осъден да заплати на С. С. И., сумата от 706 лв., представляваща дължимо и неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за времето от 27.01.2007 г. до 19.01.2008 г., съгласно заповеди № 9/26.01.2007 г., 14/02.02.2007 г., 15/09.02.2007 г., 43/11.05.2007 г., 50/02.06.2007 г., 72/20.07.2007 г., 92/10.08.2007 г., 106/31.08.2007 г., 114/28.09.2007 г. и 8/18.01.2008 г., сумата от 601 лв. за полаган въз основа на заповед № 30/29.03.2007 г. деветчасов работен ден, както и сумата от 228 лв. за времето от м.ноември до м.декември 2007 г. за работа до 22 ч. за 12 дни при удължен работен ден без нарочна писмена заповед.

От представения трудов договор от 26.11.2006 г. се установява, че ищецът С. И. е бил назначен при ответника на длъжността “технически ръководител”. Договорът е прекратен на 16.5.2008 г., което е отбелязано в трудовата му книжка. Въз основа на посочените от него заповеди е работил извънредно на съответните дни: на 27 и 28, януари, 2007 г. - на основание заповед № 9/26.01.2007 г.; на 3 и 4, януари, 2007 г. е работил на основание заповед 14/02.02.2007 г.; на 10 и 11.2.2007 г. - на основание заповед 15/09.02.2007 г.; на 12 и 13.5, 2007 г.- на основание заповед 43/11.05.2007 г.; на 3.6.2007 г. – на основание заповед 50/02.06.2007 г.; на 21 и 22.07.2007 г. – на основание заповед 72/20.07.2007 г.; на 11 и 12.8.2007 г. е работил на основание заповед 92/10.08.2007 г.; на 1 и 2.09.2007 г. – на основание заповед 106/31.08.2007 г.; на 29 и 30.09.2007 г. - на основание заповед № 114/28.09.2007 г.; на 19.1.2008 г. на основание заповед 8/18.01.2008 г. В изпълнение на тези заповеди за полагане на извънреден труд, въззивната инстанция счита, както обосновано е приел и пъроинстанционния съд, че такъв действително е полаган. Възражението на работодателя, че те са отменяни устно и наличието им не означава непременно изпълнение, е несъстоятелно. Според чл. 18 от Наредба за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ извънредният труд следва да се отчита в специална книга. Такава книга не е водена от работодателя. Следователно от неизпълнението на вменено от закона задължение “Т. С. И.”, ЕООД не може да черпи права. Няма доказателства, установяващи отмяна на всяка от издадените заповеди за полагане на извънреден труд. Факта, че във ведомостите за заплатите за съответния месец не са отразени положените часове извънреден труд съгл. чл. 18, ал. 2 от НРВПО, тъй като графата е попълнена с 0, според съда не променя извода. За положения извънреден труд, вследствие на издадените процесни заповеди са събрани гласни доказателства. Показанията на тези свидетели, обсъдени с книгата за ежедневен инструктаж и с присъствената книга, където на датите по заповедите срещу подпис на всеки работник е удостоверено направен инструктаж и присъствие обосновават категоричния извод, че на визираните от ищеца дати е полаган извънреден труд. Същият е бил технически ръководител на бригадата Две реки и е водил тези книги. Възражението, че книгите не следва да се обсъждат, тъй като не са представени с исковата молба, а са се намирали у ищеца е неоснователно. Установи се от разпита на св. Будина, че книгите са били забравени от ищеца в помещението, където е живял под наем докато е бил на работа при ответника и тя по молба на И. е проверила дали има забравени негови лични вещи, при което ги е намерила и му ги е предала. Ето защо съдът счита, че с приемането им и обсъждането от първоинстанционния съд не е нарушен чл. 147 от ГПК. Доказателствата по делото установяват, че е извършвана работа в повече от установеното по трудовото правоотношение редовно работно време в изпълнение на нарочни заповеди, издавани от работодателя. Затова като е уважил иска за сумата от 706 лв., въз основа на посочените обстоятелства, РС е постановил законосъобразно решение. Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от КТ постановява, че за извънредния труд, независимо от това дали е положен законно или не, се заплаща трудово възнаграждение. Такъв труд е полаган и въз основа на заповед № 30/29.3.2007 г., с която работното време е определено за обектите на фирмата от 8 до 12 ч. и от 13 до 18 ч. т.е. от 9 ч. Разпоредбата на чл. 136 КТ императивно определя за нормална продължителност на седмичното работно време при петдневна работна седмица до 40 ч. С издадената заповед седмичното работно време възлиза на 45 ч. /5х9=45/. В заповедта е посочено, че влиза в сила от 30.3.2007 г. и касае лятното часово време, което е известно, че е до последната седмица на м. октомври. Посочения период от ищеца е съобразен с тези факти. Ето защо правилно и в съответствие със закона е уважен размера на предявения иск и за положен деветчасов работен ден въз основа на заповед № 30/29.3.2007 г. за сумата от 601 лв., за която жалбата е неоснователна. Тя обаче според Окръжният съд е основателна, в частта с която се изразява несъгласие за осъждането на въззивника да заплати сумата от 228 лв. за времето от м. ноември до м. декември, 2007 г. за работа до 22 ч. за 12 дни при удължен работен ден без нарочна писмена заповед. Първоинстанциинният съд въобще не е обсъдил обстоятелства, релеванти за този размер на претенцията, относими към нормата на чл. 150 КТ, която е основание за неговото заплащане. Събраните по делото доказателства – свидетелски показания не установяват, че за посочения от ищеца период за 12 дни е работено при удължен работен ден. Ето защо този размер на претенцията е недоказан и неоснователен, а не както е постановил съда в диспозитива на обжалвания акт за дължимост на същия.

Предявен е един иск по чл. 150 КТ– за заплащане на положен извънреден труд за посочения в исковата молба период. Съобразно уважената част на иска дължимата държавна такса от работодателя възлиза на 52,28 лв./4% от 1307 лв./; разноските, които следва да плати на ищеца в размер на 317,23 лв. и на бюджета на съда - 228, 41 лв. Над тези размери до определените от РС - ДТ в размер на 100 лв.; дължими на ищеца разноски в размер на 400 лв. и на бюджета на съда - 288 лв., решението следва да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от изложеното и на основание чл. 317 във вр. с чл. 271 от ГПК, съдът

Р е ш и:

ОТМЕНЯ решение № 3543/25.6.2009 г., постановено по гр.д. № 201 по описа за 2009 г. на Районен съд-Б., в частта, с която е уважен иска за сумата от 228 лв., както и осъждането на “Т. С. И.”, ЕООД да заплати държавна такса над сумата от 52,28 лв.; на бюджета на съда над сумата от 228,41 лв. и разноски на ищеца над сумата от 317, 23 лв. и вместо него постанови:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. И. против “Т. С. И.”, ЕООД иск за заплащане на 228 лв., представляващ възнаграждение за положен извънреден труд за времето от м. ноември до м. декември, 2007 г. за работа до 22 ч. за 12 дни при удължен работен ден без нарочна писмена заповед, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата атакуваната част.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от 04.11.2009 г. – деня посочен в с.з. за обявяване на решението, пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: