РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….
гр. Пловдив, 16 март 2023
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІ състав, в закрито заседание на шестнадесети март през 2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА
като разгледа докладваното
от Председателя адм.дело № 548 по описа за 2023 г., взе предвид следното:
Производство по чл.217, ал.2 от ЗУТ.
Образувано е по жалба, подадена от А.Д.Ш.,
ЕГН **********,***, против заповед № 22РД09-54/16.02.2022 г. на кмета на Район
Северен Община Пловдив.
В жалбата има молба изпълнението на
заповедта да бъде отложено до решението на ПАС по настоящото жалба.
С допълнително молба, подадена на
15.03.2023 г. и докладвана на 16.03.2023 г., се прави изрично уточнение, че
молбата за отлагане на изпълнението на заповедта представлява по същество
искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.
Производството по делото е образувано по жалба срещу
акт по чл.
217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, която
не спира изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 2 ЗУТ съдът може да
спре изпълнението на административните актове по чл.
217, ал. 1, с изключение на тези по
т. 2. Законът за устройство на територията
не е посочил основанията, при които съдът може
да спре изпълнението
на административния акт.
По силата на препращащата норма на чл.
213, ал. 1 ЗУТ следва да намери приложение
общата норма на чл.166, ал.2 от АПК.
По реда на чл. 166, ал. 2, вр. ал.
4 АПК, допуснато по силата на закон предварително изпълнение на
административен акт, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол,
може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини
на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. Твърдените и доказани
вреди следва да са значителни по размер или трудно поправими, да са реални, а
не хипотетични - Определение № 10379 от
16.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10331/2022 г., II
о., докладчик съдията Севдалина Червенкова.
В
конкретния случай нито се сочат конкретни вреди, при това да са значителни и труднопоправими, нито се представят каквито и да било
доказателства в тази връзка. Посоченото в жалбата (за настъпили наводнения и
прочие) не може да бъде съотнесено към предмета на оспорената заповед още повече да обоснове основание за спиране на
предварителното изпълнение на заповедта. В тежест на жалбоподателя е да посочи
и установи наличието на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2
от АПК
както и вида, размера и вероятността за настъпване на твърдените имуществени
вреди от изпълнението, за да се прецени дали те са значителни или трудно
поправими като основание за спирането на предварителното изпълнение по арг. на чл. 166, ал. 2 АПК
вр. с чл. 217, ал. 2 ЗУТ.
Такива доказателства по делото не са представени. В искането за спиране не са
посочени фактически обстоятелства, които да обосновават наличието на такава
вреда, нито са представени доказателства за установяването й по вид и размер,
за да се направи преценка за нейната значителност или непоправимост (в този
смисъл Определение №
11703 от 6.10.2014 г. на ВАС по адм.
д. № 12332/2014 г., II о.; Определение
№ 11846 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. №
10924/2014 г., II о.; Определение
№ 12236 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. №
12346/2014 г., II о.).
След
като жалбоподателят не посочва и не обосновава надлежно настъпването на
значителни или трудно поправими вреди за него в резултат на предварителното
изпълнение на заповедта, молбата за неговото спиране се явява неоснователна.
С разпоредбата на чл. 217, ал. 1,
т. 11 от ЗУТ е даден превес на обществения интерес. В тази
връзка допуснатото по силата на закон предварително изпълнение може по
изключение да бъде спряно от съда, ако жалбоподателят твърди и докаже наличие
на различни обстоятелства, от които да се заключи, че за него ще настъпи
значителна или трудно поправима вреда, извън обичайната такава, която е
съобразена от законодателя при уреждане на предварителното изпълнение на
административния акт, но такива вреди в
случая не се твърдят и доказват.
За
пълнота, съдът намира за нужно да посочи, че спирането на предварителното
изпълнение на процесната заповед е предмет на
разглеждане в това производство дотолкова доколкото то е допуснато по силата на
закона, а не по силата на разпореждането
на т.4 от самата заповед, което само по себе си е безпредметно. Предварителното
изпълнение настъпва, каза се, е по силата на закона, а не е резултат от посоченото
в т.4 на диспозитива на заповедта, което само по себе
си е погрешно и излишно.
Поради
тази причина, по отношение на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на заповед № 22РД09-54/16.02.2022 г. на кмета на Район Северен
Община Пловдив, следва да бъде постановено изрично определение на основание
чл.217, ал.2 от ЗУТ, с което да бъде отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта поради необоснованост
на същото.
Ето защо и на основание чл.217, ал.2 от ЗУТ, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искане, подадено от А.Д.Ш.,
ЕГН **********,***, за спиране на предварителното изпълнение на заповед №
22РД09-54/16.02.2022 г. на кмета на Район Северен Община Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република
България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от определението да се изпратят
на страните.
Председател: