Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 27.09.2023 г. град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 06.06.
2023 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.дело № 45 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът П.И.И. твърди в исковата
си молба, че е претърпял пътно - транспортно произшествие. Посочва, че на
18.11.2016г. около 7:20ч. ищецът е управлявал мотоциклет марка „Ямаха ХЦ 125“ с
ДКН ***, собственост на баща му И. *** в посока юг-север в лява лента по посока
на движението. Междувременно виновният за настъпилото произшествие водач Г.Г.И.
с ЕГН **********, управлявайки ППС - автобус с рег. № *** А марка „Мерцедес“,
модел „Спринтер 412 Б“, собственост на „В.“ ЕООД, в зоната на изхода на
паркинга на магазини „Д.“, „А.“, „Х.“ в около 7:20 ч. решил да извърши маневра
за завиване в обратна посока, с цел движение в посока север-юг. Тази маневра
започнал от дясната на двете ленти за движение на източното платно, като не се
уверил, че е безопасно за извършването й. Междувременно пострадалият П.И.
наближил маневриращия автобус, като възприел появата на опасност едва когато
видял, че автобусът не спрял, а продължил движението си за извършване на
маневра обратен завой и навлязъл в лентата му за движение и заел с предния си
ляв ръб до около 0.5м от нея. Към този момент мотоциклетът се е намирал на
около 22,7м от линията на удара. За да предотврати настъпването на удара,
ищецът задействал аварийно спирачната система. Мотоциклетът започнал да се
плъзга по платното и се наклонил надясно, изпаднал на дясната страница и
последвал почти едновременно удар на тялото на пострадалия в задната част на
лявата страница на автобуса, след задно ляво колело и удар на мотоциклета в
резервната гума, закрепена за пода на задния надвес на автобуса. Към момента на
удара управляваният от виновния водач Георги И. автобус е бил разположен с
надлъжната си ос почти перпендикулярно на платното за движение, насочен западно
с предната си част. След удара Георгиев задействал спирачната система и
автобусът спрял в дясната лента на западното платно за движение. След удара
мотоциклетът продължил движението си напред и наляво спрямо посоката си на
движение и се установил изцяло в лявата лента на източното платно за движение.
След удара тялото на пострадалия П.И., в резултат на направлението на ударните
сили, се отхвърлило назад и на ляво спрямо първоначалната му посока на движение,
като се установил изцяло в лявата лента на източното платно за движение.
Твърди се, че вследствие
на настъпилото ПТП са причинени имуществени и неимуществени вреди. Тежко
пострадал е водачът П.И.И., който е настанен в Интензивно отделение /ОАРИЛ/ на
УМБАЛ „***“ гр. С.З. с първоначална диагноза: фрактура на таз, фрактура на
ребра на гръден кош, контузия на бял дроб, контузия на бъбрек и с опасност за
живота.
Сочи се, че за настъпилото
ПТП е образувано досъдебно производство № зм 411/2016г. при „Пътна полиция“ при
МВР-С.З. за изясняване причините за настъпване на произшествието, приключило
със Споразумение, одобрено с Протокол от с.з. от 02.07.2020г. по НОХД №
574/2020г. на Районен съд С.З., влязло в сила незабавно на 02.07.2020г.
В исковата молба се
твърди, че вследствие на настъпилото на 18.11.2016г. ПТП ищецът П.И.И. с ЕГН **********
е получил следните травматични увреждания: Гръдна травма /серийно счупване на
ребра в дясно, контузия на десния бял дроб, набиране на кръв и въздух в дясната
плеврална кухина, набиране на въздух в меките тъкани на гръдния кош в дясно/.
Травматичен шок. Счупване на дясната гаванковидна ямка на таза. Контузия на
десния бъбрек. Описаната гръдна травма с последвалият я травматичен шок е
причинила на И. разстройство на здравето, временно опасно за живота и довела до
трайно затруднение на движението на снагата с възстановителен срок не по -
малко от два месеца. Счупването на дясната гаванковидна ямка на таза е
причинило трайно затруднение на движенията на десния крак за срок около една
година. Контузията на десния бъбрек е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Твърди се също, че
вследствие на настъпилото ПТП управляваният от ищеца мотопед марка „Ямаха“,
модел „ХС 125“ е напълно унищожен.
Ищецът сочи, че
автомобилът, управляван от виновния за настъпилото ПТП водач Г.Г.И.,
собственост на „В.**“ ЕООД, е бил застрахован по Задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” в ответното дружество, а именно „З.Л.И.“ АД по застрахователна
полица № В022116002454443, валидна до 17.09.2017г.
Посочва се, че за
описаното по-горе ПТП на виновния водач Г.Г.И. с ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343а, ал.1, б. „а“
предл. второ, вр. чл. 343, ал. 1,6. „б“ предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Образувано е НОХД № 574/2020 по описа на Районен съд С.З., като с Протокол от
02. 07. 2020г. и на основание чл. 381 и сл. НПК е одобрено Споразумение между
РП-С.З. и подсъдимия Г.Г.И., с което същият е признат за виновен по така повдигнатото
му обвинение. Определението е влязло в законна сила на 02.07.2020г. В хода на
досъдебното производство са назначени всички необходими експертизи, събрани са
всички доказателства, установяващи по безспорен начин вината на водача на
застрахования в Дружеството - ответник автомобил.
В исковата молба се посочва,
че като пряка и непосредствена последица в резултат на настъпилото на
18.11.2016г., пътнотранспортно произшествие П.И.И. е получил травми, причинени
от ПТП, представляващи двустепенна средна телесна повреда, изразяваща се в
„Гръдна травма /серийно счупване на ребра в дясно, контузия на десния бял дроб,
набиране на кръв и въздух в дясната плеврална кухина, набиране на въздух в
меките тъкани на гръдния кош в дясно/. Травматичен шок. Счупване на дясната
гаванковидна ямка на таза. Контузия на десния бъбрек”, както и имуществени
вреди, вследствие на настъпилата телесна повреда и свързаното с нея лечение,
пропуснати ползи, свързани с пропускане на учебни занятия, необходимост от
вземане на частни уроци, тъй като на пострадалия е предстояло завършване на
средно образование и подготовка за матури, както и разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по воденото досъдебно
производство против виновното за ПТП лице и представителство пред
застрахователните органи. Счита се, че разходваните от пострадалият П.И.
средства за лечение, закупуване на лекарства и заплащане на последващи
прегледи, представляват имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от извършеното спрямо него престъпление чл.343а, ал.1, б. „а“ предл.
Второ, вр. чл. 343, ал. 1,6. „б“ предл. Второ, вр. чл. 342, ал. 1 от Н от Г.Г.И.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***. Без извършването на горните разходи
възстановителният процес на пострадалия ищец би бил невъзможен. Поради тези
причини се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на П.И.И. и сума в
размер на 1 096,61 лева (хиляда деветдесет и шест лева и шестдесет и една
стотинки), от които 96,61 лева обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди за лечение и закупуване на медикаменти и 1000 лева обезщетение за
причинени имуществени вреди за пропуснато обучение и наложило се извънучилищно
частно обучение.
Посочва се, че вследствие
на причинените на П.И. телесни повреди, същият е претърпял изключителни болки и
страдания. Обездвижен е за период повече от три месеца, след което е следвало
трудно раздвижване, рехабилитация. Същият е изпитвал силни болки при движение.
Изпитва периодично болки и страдания и до днес вследствие на сериозните травми,
които са му били причинени. Променена е походката му. От друга страна поради
настъпилото ПТП е претърпял силна уплаха и стрес.
Сочи се, че и към
настоящия момент ищецът /пострадалият/ не е възстановен, има затруднения при
част от двигателните движения на долните крайници. Тъй като ищецът е млад
човек, то той е обречен до края на дните си да бъде увреден, да има затруднено
движение, да търпи болки, поради причинените му вследствие на ПТП травматични
увреждания.
В исковата молба се
посочва, че от настъпилото ПТП и до настоящия момент ищецът не може да спи
спокойно нощем и твърди, че сънува кошмари. Понякога пие лекарства, за да може
да заспива, както и за притъпяване на болките и често сънува инцидента.
Множеството травми, които е понесъл са не само претърпените физически болки и
страдания, но са и психически, тъй като след инцидента и проведеното лечение
все още се движи понякога със затруднение и е в тежест на неговите близки.
Сочи се, че след
настъпване на ПТП и през периода на възстановяване пострадалият е претърпял
значителни по интензитет болки и страдания, съпроводени и с допълнителен
дискомфорт и неудобства при извършване на обичайни, ежедневни дейности,
породени от характера на получените увреждания. Първите месеци е трябвало да
бъде обслужван. При настъпилото ПТП ищецът П.И.И. е преживял и най-големия си
кошмар и е изпитал най-големия страх в живота си /силен стрес/, от който едва
ли ще се възстанови някога.
Посочва се, че за
настъпилото на 18.11.2016г. ПТП и претърпените в следствие на него имуществени
и неимуществени вреди своевременно е уведомено ответното дружество с
Уведомление с вх. № 11487/25.11.2016г. Впоследствие със заявление до
застрахователя - ответник, получено от него с вх.№ 13729/23.10.2020г. е заявена
изрично претенцията на ищеца. Ответното дружество, обаче, и до настоящия момент
не се е свързало с ищеца и не го е обезщетил в съответствие с изискванията на
чл. 496, ал. 2, т. 1 от КЗ, поради което и за ищеца е налице правен интерес от
образуване на настоящото производство.
Предвид гореизложеното се
твърди, че за ищеца П.И.И. възниква правен интерес от завеждане на настоящото
производство против „З.Л.И.“ АД, за да бъде обезщетен за претърпените от него
неимуществени и имуществени вреди със сумата в размер на 82 056,61 лева
(осемдесет и две хиляди петдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки),
представляващи както следва: 80 000,00 лева (осемдесет хиляди лева) -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и
страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2017г.
до окончателното изплащане на обезщетението; 1 000 лева (хиляда лева) - обезщетение за
претърпени имуществени вреди за пропуснати ползи и заплащане на извънучилищно
обучение, изразяващи се в заплащане на 40 учебни часа частни уроци по 25 лева
на час, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2017г. до
окончателното изплащане на обезщетението и 96,61 лева (деветдесет и шест лева и
шестдесет и една стотинки), представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди за закупуване на медикаменти - 36.61 лева медикаменти и
лечение - 60 лева, от които 40 лева за преглед в МЦ I СЗ ЕООД и 20 лв. за
клинични изследвания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
23.10.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението; 600 лева (шестстотин
лева), представляващи имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за ползвана правна помощ по ДП ЗМ 411/2016г. по описа на Пътна
полиция при ОДМВР С.З., както и сумата от 360 лева (триста и шестдесет лева),
представляващи имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за представителство пред застрахователя - ответник за постигане
на доброволно изплащане на обезщетение, вследствие на предявена застрахователна
претенция, като всички описани вреди се явяват пряка и непосредствена последица
от настъпилото ПТП, причинено от Г.Г.И. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Р. на 18.11.2016г., за което същият е осъден в влязъл в сила съдебен акт по
НОХД № 574/2016г. по описа на РС- С.З..
Моли съда да осъди
ответника „З.Л.И.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: Гр. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на П.И.И. с ЕГН *********** с постоянен адрес: *** сумата
82056,61 лева (осемдесет и две хиляди петдесет и шест лева и шестдесет и
една стотинки), представляващи както следва: 80000.00 лева (осемдесет хиляди
лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се претърпени
болки и страдания ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
23.10.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението; 1 000 лева (хиляда лева) - обезщетение за претърпени
имуществени вреди за пропуснати ползи и заплащане на извънучилищно обучение,
изразяващи се в заплащане на 40 учебни часа частни уроци по 25 лева на час,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2017г. до
окончателното изплащане на обезщетението и 96,61лева (деветдесет и шест лева и
шестдесет и една стотинки), представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди за закупуване на медикаменти - 36.61 лева медикаменти и
лечение - 60 лева, от които 40 лева за преглед в МЦ I СЗ ЕООД и 20 лв. за
клинични изследвания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
23.10.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 600
лева (шестстотин лева), представляващи имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение за ползвана правна помощ по ДП ЗМ
411/2016г. по описа на Пътна полиция при ОДМВР С.З., както и сумата от 360 лева
(триста и шестдесет лева) - представляващи имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред застрахователя - ответник
за постигане на доброволно изплащане на обезщетение вследствие на предявена
застрахователна претенция, като всички описани вреди се явяват пряка и
непосредствена последица от настъпилото ПТП, причинено от Г.Г.И. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Р. на 18. 11. 2016г., за което същият е осъден в влязъл
в сила съдебен акт по НОХД № 574/2016г. по описа на РС-С.З., както и
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответникът заявява, че исковата
претенция е допустима, но неоснователна, като оспорва исковите претенции изцяло
както по основание, така и по размер.
Оспорва твърдението за
настъпване на пътнотранспортното произшествие по изключителна вина на водача на
товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***А. Действително като писмено
доказателство към исковата молба е приложено споразумение на наказателен съд,
имащо задължителен характер за гражданския съд, изследващ гражданскоправните
последици относно въпросите за дееца, деянието и неговата противоправност.
Посочва, че от същото се установява нарушаване на конкретни правила от ЗДвП от
страна на водача на товарен автомобил „Мерцедес“, свързани с предприемане и
извършване на маневри. Освен конкретното правило, обаче, законът е
регламентирал и задължителна максимална скорост на придвижване на водачите в
градски условия. Водачът на мотоциклет „Ямаха ХЦ“ с рег. № *** е управлявал
мотоциклета с превишена скорост, както и не се е съобразил с правилото да
управлява МПС с такава скорост, която да му даде възможност да спре
своевременно пред всяко видимо препятствие. За настъпване на вредоносния
резултат от значение е и осъщественото виновно и противоправно поведение на
водача на мотоциклета, тъй като ударът за него е бил предотвратим, в случай че
се е движил с позволената за пътните условия скорост, както и в случай на
предприемане на аварийно спиране, съобразно законовите изисквания на ЗДвП.
Същевременно исковата претенция е предявена с твърдение, че подлежащите на
репариране вреди следва да бъдат възложени в тежест единствено на
застрахователя на водача на товарния автомобил, поради което и същата е
неоснователна с оглед на установеното поведение на всеки от участниците в
произшествието - водачи на пътни превозни средства.
Оспорва основанието и
наличието на правен интерес за ищеца от водене на исково производство, предвид
нормативно установеното задължение и възможност, регламентирана в чл. 108 и
следващите от Кодекса за застраховането и чл.380 от КЗ в сила към днешна дата,
да предяви същите претенции по извънсъдебен път. С предявената претенция е
вменено и задължение на ищеца в настоящото производство за представяне на
всички медицински документи и официални документи на органите на реда за
настъпилото ПТП, на които основава заявени фактически твърдения, което не било
сторено. Поради изложеното счита исковата претенция за недоказана и счита, че
следва да бъде отхвърлена изцяло.
По отношение на исковете
за претърпени неимуществени вреди от ищеца, ответникът заявява, че приложените
към исковата молба доказателства са недостатъчни за обосноваване твърденията на
ищеца относно механизма на осъщественото събитие, неговото поведение като водач
на МПС и ангажиране на окончателно становище от страна на ответното дружество
по предявените искове.
Твърди, че заявените от
ищеца обстоятелства и механизъм на ПТП, както и причините за настъпването му,
въз основа на които се прави извод за виновно и противоправно поведение на
водача на автобус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***А, Георги И. се базират на
представения по делото Протокол за споразумение по НОХД № 574/20 г. по описа на
РС С.З., като не са представени други относими и необходими доказателства,
които да обуславят и изясняват механизма на събитието и поведението на пострадалия
ищец в настоящото производство в качеството му на водач на МПС. Твърди, че в
представения като доказателство по делото Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 21.11.2016г. бил посочен за виновен за настъпване на ПТП
именно ищеца в настоящото производство, като не е изяснен механизма на ПТП,
както и не са отразени всички обстоятелства при настъпването му и претендирани
за обезщетение травматични увреждания. В тази връзка оспорва направените
твърдения относно механизма на осъществяване на пътнотранспортното
произшествие, както и твърдението да е осъществено виновно противоправно
поведение единствено от застрахован при ответното дружество водач, осъществило
се като деликт в производството, от което да са нанесени всички претендирани за
обезщетение травматични увреждания на ищеца. Предвид горното, счита, че от
исковата молба и приложените към нея писмени доказателства не се изяснява
механизма на ПТП и не се установява наличието на всички елементи от деликтната
отговорност на сочения за единствен виновен водач Георги И., а именно -
противоправно и виновно извършено деяние, от което да са причинени
претендираните за обезщетение травматични увреждания на П.И..
Сочи, че отделно, в
настоящия случай пострадалият сам е причинил ПТП, като е управлявал мотоциклета
с превишена, съобразно пътната обстановка скорост, в чужда за движение лента,
не е реализирал „аварийно“ спиране, при което ударът е предотвратим, без каска
съобразно изискванията на закона, като счита единствена причина за настъпване
на ПТП именно неговото поведение, алтернативно прави възражение за намаляване
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Счита, че за вредоносния
резултат (травмите, получени от П.И.), алтернативно е допринесло в изключително
висока степен неговото виновно поведение като водач на мотоциклет „Ямаха“ с ДК
№ ***, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл.21, ал. 2 и следващи от ЗДвП, като се е движил с несъобразена и превишена за пътния участък скорост, не
е спрял пред предвидима опасност, с което си поведение е станал причина за
настъпване на произшествието. Пострадалият е имал възможност да съобрази
движението си със завиващия автобус „Мерцедес Спринтер“ и по този начин да
избегне произшествието и настъпилите вреди.
Твърди, че отделно от
това, не е посочено П.И. да е пътувал с поставена предпазна каска, като счита
това за сторено нарушение на разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП.
Счита, че пострадалият сам
се е поставил в опасност, от която за него са настъпили вредни последици.
Твърди, че тези факти
следва да бъдат отчетени при реализиране гражданската отговорност на виновния
за ПТП водач на МПС, респ. на неговия застраховател, в частта за определяне
размера на обезщетението, дължимо на увредените лица. На основание чл.51, ал. 2
от ЗЗД полагаемото обезщетение за неимуществени вреди на увреденото лице следва
да бъде намалено.
Ответникът счита, че
отговорността на ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД е договорна и за да бъде ангажирана същата по
риска „Гражданска отговорност” следва да е безспорно установена вината на
застрахования за нанасяне на доказани в причинна връзка телесни увреждания.
В тази връзка, оспорва
всички сторени твърдения от ищеца за нанесените му в резултат на събитието
неимуществени вреди, търпени болки и страдания за продължителен период, без
твърдение за неговата продължителност.
Оспорва твърденията за
търпени от ищеца травматични увреждания, твърденията за продължителност и
интензитет на търпени болки, техния медико-биологичен характер, както и
твърдението за търпяно страдание, представляващо трайно състояние-продължително
психично отношение на ищеца към осъщественото събитие.
Оспорва
причинно-следствената връзка между описаното събитие и описаните травматични
увреждания.
Оспорва предявения размер
на исковата претенция като необосновано завишен и недължим. При определяне
размера на неимуществените вреди, съдът следва да има предвид разпоредбите на
чл.52 ЗЗД. С оглед вида на претърпените от ищеца неимуществени вреди, счита, че
предявената претенция за обезщетение е в изключително завишен размер, за да
доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е
изискването на закона. Претендира се обезщетение в един висок размер, който не
кореспондирал на трайно установената съдебна практика при определяне на
обезщетения за аналогични случаи. Справедливо обезщетяване по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на
болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически
сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице. Следва да бъде отчетен и
като обективен критерий за настъпване на вредоносния резултат и възрастта на
пострадалия към датата на настъпване на ПТП.
Оспорва претендираните
акцесорни искове за изтекли лихви от датата на настъпилото събитие, предвид
процедурата по реда на която се предявява настоящата претенция, като се приложи
чл.497 от КЗ, като в настоящия случай поради липса на предявена претенция по доброволен
ред, лихва не следвало да бъде присъждана. Оспорва исковата претенция за
дължима лихва като недължима поради неоснователност на главния иск, както и
недължимост за посочения период, като прави възражение за изтекла давност за
период над три години от дата на искова молба на основание чл. 111, б.“в“.
Искането на ищцовата страна за присъждане на лихви над този период, се явявало
отделно неоснователно, според ответника.
По отношение на исковете
за претърпени имуществени вреди от ищеца, оспорва по основание, както и оспорва
наличието на правен интерес за ищеца от водене на исково производство, сторени
за неимуществени вреди като относими и към имуществените такива, предвид
нормативно установеното задължение на увредените лица по чл.380 от КЗ да
предявят същите претенции по извънсъдебен път по горепосочените аргументи.
Оспорва твърдението за
ищеца да са настъпили имуществени вреди, изразили се в нарушаване на
патримониума на ищеца във връзка със сторени от него пропуснати ползи от
училищно обучение и лични разходи.
Оспорва твърдението ищецът
да е сторил разходи по повод и във връзка с пътнотранспортно произшествие от
18.11.2016 г.
Оспорва претендирания
размер на имуществени вреди, като оспорва причинно-следствена връзка на всички
сторени разходи във връзка с ПТП, сторени от ищеца, като не се представяли
разходнооправдателни документи, доказващи претенцията. Счита предявената
претенция за имуществени вреди за неоснователна и недоказана по основание и
размер.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърдението, че не е
предявена претенция за изплащане на обезщетение от страна на ищеца. Твърди, че
за настъпилото на 18.11.2016г. ПТП и претърпените вследствие на него
имуществени и неимуществени вреди своевременно е уведомено ответното дружество
с Уведомление с вх. № 11487/25.11.2016г. Впоследствие със заявление до
застрахователя - ответник, получено от него с вх.№ 13729/23.10.2020г. е заявена
изрично претенцията на ищеца. Към заявлението са приложени и всички необходими
документи, установяващи, както настъпилото ПТП, така и претърпените от ищеца
увреждания. Ответното дружество и до настоящия момент не се е свързало с ищеца
и не го е обезщетило в съответствие с изискванията на чл.496, ал.2, т. 1 от КЗ.
Ответното дружество не е направило и искане за представяне на допълнителни
доказателства. Ето защо ищецът счита, че отправеното възражение в тази насока е
несъстоятелно. Дружеството не е изпратило съответно на пострадалия уведомление
с номер на щета и съответно с изискване на необходими документи, в случай, че
прецени, че такива му се следват. Оспорва твърдението, че към отправеното до
ответника извънсъдебно уведомление не са представени доказателства и документи,
обуславящи правото на пострадалия да получи обезщетение вследствие причинените
му телесни повреди от настъпило ПТП. Към цитираното уведомление е представен
протокол от ПТП, както и медицински документи, установяващи моментното
хоспитализиране на пострадалия и СМЕ.
Оспорва твърдението, че в
представения като доказателство по делото Протокол за настъпило ПТП е посочен
виновен водач и че този виновен водач е ищецът. В цитирания протокол няма
определено виновно лице. Видно от приложените съдебни решения по водените срещу
виновния водач наказателни производства, единствено виновно лице за настъпилото
ПТП е Г.Г.И. - водачът на бус Мерцедес Спринтер 412 Б с рег. № СТ2868ВА. В хода
на водените наказателни производства безспорно е установено, че ищецът не е
допринесъл по никакъв начин за настъпване на произшествието, поради което счита
твърдението за наличие на съпричиняване за несъстоятелно и го оспорва изцяло.
Счита твърдението на
ответника, че ищецът е управлявал своя мотопед с превишена скорост и без каска
за очевидно бланкетно оспорване, тъй като същото не намира никаква подкрепа в
приложените по делото доказателства. Напротив, изрично е установено по НОХД
№3225/2020г. на РС С.З., съгласно приетите по делото авто-техническа
експертиза, допълнителна авто-техническа експертиза и повторна авто-техническа
експертиза, че водачът на мотоциклета - ищецът П.И. е управлявал МПС с
допустима и съобразена с атмосферните условия и пътната обстановка скорост и не
е нарушил правилата за движение. Именно в посочените авто-технически експертизи
категорично е установено, че пострадалият не е имал възможност да предотврати
ПТП и да съобрази движението си с извършващия маневра „обратен завой“ виновен
водач. Ето защо твърденията на ответната страна за наличие на съпричиняване са
несъстоятелни. Счита за неоснователно твърдението на ответника, че ударът е бил
предотвратим за пострадалия водач на мотоциклет.
Оспорва твърдението, че
ищецът е нарушил правилата на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.2 от ЗДвП. На първо място
не са приложени никакви доказателства в подкрепа на това твърдение. В
допълнение посочва, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, нарушение на
двете разпоредби едновременно е недопустимо, тъй като същите са
взаимоизключващи се.
Оспорва твърдението на
ответника, че ищецът не е посочил продължителността на търпените от него болки
и страдания. Видно от представените медицински документи пациентът е бил приет
в интензивно отделение с опасност за живота и след стабилизирането му, приведен
в гръдна хирургия за продължаване на лечението. Болките от причинените
вследствие на ПТП травми не са отшумели и до днес, както е заявено в исковата
молба.
Оспорва възражението,
основаващо се на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като исковата молба е предявена в
срок и съответно е прекъсната давността.
В допълнителния отговор ответникът заявява, че поддържа оспорванията
и становището си, съобразно отговора на предявения иск по аргументи, подробно
изложени в същия. Поддържа сторените възражения, направените оспорвания и
исканията, като поддържа всички твърдения, изложени в отговора на исковата
молба.
Посочва, че поради липса
на представени доказателства и към допълнителната искова молба относно
механизма на ПТП, удостоверяващи по безспорен начин виновно поведение
единствено на застрахования при ответното дружество водач, в това число
представени мотиви на наказателен съд в този смисъл, то поддържа оспорването на
твърдения в исковата молба механизъм, счита налично виновно поведение на
пострадалия ищец в настоящото производство, като поддържа възражението си за
принос и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, като обезщетението следва да бъде
съответно определено като недължимо/алтернативно намалено.
Поддържа всички оспорвания
на исковете за неимуществени и имуществени вреди.
Поддържа оспорването
изцяло на предявените искове за неимуществени вреди по основанието им и с оглед
предявения размер, който счита за недължим и прекомерен, както и изключително
завишен по размер.
Поддържа оспорването на
всички твърдения, изложени в исковата молба по отношение на обстоятелствата,
свързани с възникването на пътно-транспортното произшествие от 18.11.2016 г. и
по отношение на обстоятелствата при което е реализирано ПТП, както и по повод
нанесените в причинна връзка вреди.
Поддържа оспорването на
претенцията и за дължима лихва, като моли да бъде взета предвид приложимата
специална норма към настоящия казус по повод датата на настъпване на деликта.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
По делото не е спорно, че
на 18.11.2016г. по бул.„П.“ в посока юг-север в лява лента по посока на
движението е настъпило ПТП между управлявания от ищеца П.И.И. мотоциклет марка
„Ямаха ХЦ 125“ с ДКН ***, собственост на баща му И.И.
и автобус с рег. № ***А марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 412 Б“, собственост
на „В.“ ЕООД, управляван от Г.Г.И..
За автобус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер
412 Б“, с рег. № ***, управляван от Г.Г.И., собственост на „В.**“ ЕООД, е
налице застраховка “Гражданска отговорност” в „З.Л.И.“ АД по застрахователна
полица № В022116002454443, валидна до 17.09.2017г.
Видно от данните по
делото, за настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство №зм411/2016г.
при „Пътна полиция“ при МВР-С.З..
Видно от НОХД № 574/2020г.
по описа на Районен съд - С.З., делото е приключило със Споразумение, одобрено
с Протокол от с.з. от 02.07.2020г., с което Г.Г.И. е признат за виновен, в
това, че на 18.11.2016 г. в град С.З., при управление на моторно превозно
средство - автобус - марка/модел „Мерцедес Спринтер 412 Д“ с рег.№ ***А, е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл.38,
ал.З от Закона за движение по пътищата - „При недостатъчна широчина завиването
в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но
водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно
движещите се от лявата му страна пътни превозни средства“ и по непредпазливост е
причинил двустепенна средна телесна повреда на П.И.И..
Видно от приложеното НОХД
№ 505/2020 г. по описа на Апелативен съд – П., с решение № 260064/03.12.2020 г.
е отменено по реда на възобновяването определение от 02.07.2020 г., с което е
било одобрено споразумение за решаване на НОХД №574/2020 г. по описа на Районен
съд- С.З. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
– С.З. от стадия на разпоредителното заседание.
Видно от приложеното НОХД
№3225/2020 г. по описа на Районен съд – С.З., с Присъда №260086/15.07.2021 г. подсъдимият
Г.Г.И. е признат за виновен за виновен в това, че на 18.11.2016 година в град С.З.,
при управление на моторно превозно средство - автобус - марка/модел „Мерцедес
Спринтер 412 Д“, с регистрационен № *** е нарушил правилата за движението по
пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата, а именно чл.38, ал.3 от
Закона за движението по пътищата - „При недостатъчна широчина завиването в
обратна посока може да започне от другата част на платното за движение, но
водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно
движещите се от лявата му страна пътни превозни средства“ и по непредпазливост
е причинил двустепенна средна телесна повреда на П.И.И., изразяваща се в:
„Гръдна травма/серийно счупване на ребра в дясно, контузия на десния бял дроб,
набиране на кръв и въздух в дясната плеврална кухина, набиране на въздух в
меките тъкани на гръдния кош в дясно/, травматичен шок, причинила разстройство
на здравето, временно опасно за живота и довела до трайно затруднение на
движението на снагата за срок от около два месеца; счупване на дясната
гаванковидна ямка на таза, причинило трайно затруднение на движенията на десния
крак за срок от около една година, като след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване на първа помощ на пострадалия, поради което и на
основание чл.343а, ал.1, буква „а“, предложение второ, във връзка с чл.343,
ал.1, буква „б“, предложение второ, във връзка с чл.343, ал.1, във връзка с
чл.54 от НК и го осъдил на „лишаване от свобода” за срок от шест месеца,
изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен
срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата по делото.
Горепосочената присъда е
потвърдена с Решение № 90/23.06.2021 г., постановено по ВНОХД № 2505/2021 г. по
описа на Окръжен съд – С.З..
За настъпилото на
18.11.2016г. ПТП и претърпените вследствие на него имуществени и неимуществени
вреди ищецът уведомил ответното дружество с Уведомление с вх. №
11487/25.11.2016г.
Впоследствие със заявление
до застрахователя - ответник, получено от него с вх.№ 13729/23.10.2020г. ищецът
е заявил изрично претенцията си пред застрахователя, като ответното дружество
не е обезщетило в съответствие с изискванията на чл. 496, ал. 2, т. 1 от КЗ
ищеца.
С оглед установяване на
фактическите обстоятелства по спора, по делото е назначена съдебна
автотехническата експертиза, от чието заключение се установява следният механизъм на ПТП:
На 18.11.2016 г., около 07:15 ч. по
бул. „П.“ в гр. Ст. Загора, в посока от юг на север в източната пътна лента на
източното платно за движение се е движил автобус Мерцедес Спринтер 412 Д с per.
№ ***, управляван от Г.Г.И.. Било е светлата част на денонощието, времето е
било ясно. Участъкът от пътя е хоризонтален, прав и без неравности. В зоната на
входа/изхода на паркинга за магазини „Д.“, „А.“, „Х.“ и др. водачът е предприел
маневрата „Завиване в обратна посока“ с намерението да продължи движението си в
посока от север на юг - към гр. Р.. В същото време, в същата посока в западната
пътна лента на източното платно за движение със скорост около 55 км/ч и опасна
зона за спиране около 31 м се е движил мотоциклет Ямаха ХЦ 125 с per. №***,
управляван от ищеца П.И.И.. Към момента на навлизане на автобуса в пътната му
лента, мотоциклетът е бил на разстояние около 22,71 м от мястото на удара.
Водачът на мотоциклета е възприел опасността и е предприел аварийно спиране, но
въпреки своевременната му реакция на около 3,75 м - 4,25 м северно от ориентира
и на около 0,50 м - 1,00 м западно от разделителната линия на източното платно
за движение е настъпил удар между двете МПС. Почти едновременно са се
реализирали удар на тялото на пострадалия в задната част на лявата страница на
Мерцедес и удар на мотоциклета в резервната гума, закрепена за пода на задния
надвес на автомобила. Към момента на удара автобус Мерцедес е бил разположен с
надлъжната си ос почти перпендикулярно на платното за движение, с предните си
състави, насочени на запад, а мотоциклетът и водачът са били изпаднали на
пътната настилка. Непосредствено преди удара мотоциклетът е бил разположен
косо, на около 2 градуса на дясно спрямо посоката си на движение в процес на
аварийно спиране (отлагане на спирачна следа от задната гума). След удара автобус
Мерцедес е продължил движението си, завивайки в обратна посока и се е установил
в покой в западното платно за движение там, където е описан в протокола за
оглед и нанесен в мащабната скица. След удара мотоциклет Ямаха е продължил
движението си на северозапад. Установил се е в покой на страничните си леви
състави, с предна част, насочена на североизток така, както е описан в
протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. В резултата на удара, тялото на
пострадалия П.И. се връща назад и наляво спрямо първоначалното движение на
мотоциклета и се установява в покой в западната пътна лента на източното платно
за движение.
Мястото на удара между автобус
Мерцедес и мотоциклет Ямаха е по дължина на пътното платно - на около 3,75 м -
4,25 м северно от ориентира.
По широчина на пътното платно - на
около 0,50 м - 1,00 м западно от разделителната линия на източното платно за
движение.
Мястото на удара е в западната пътна
лента на източното платно за движение.
Към момента на удара тялото на
пострадалия е контактувало в задната част на лявата страница на автобуса, а
мотоциклетът е контактувал с резервната гума, закрепена за пода на задния
надвес на автобус Мерцедес.
Бул. „Св. П.“ в района на ПТП е с две
отделни платна за движение, разделени с разделителен ивица. От източната страна
е вход-изход на паркинг. Източното платно се състои от две пътни ленти за
движение, като и двете са с ширина по 3,70 м, разделени с прекъсната
разделителна линия. Западното платно за движение също се състои от две пътни ленти
за движение, като източната лента с ширина 3,00 м, а западната е с ширина 4,00
м, разделени с прекъсната разделителна линия. Ширината на разделителната ивица
е 2,50 м. На разделителната ивица от южната страна на кръстовището има пътен
знак Г9 „ Преминаване отдясно на знака“.
ПТП е настъпило в населено място. По
делото няма данни за наличие на пътни знаци, ограничаващи скоростта на движение
на мотоциклета към момента на възникване на процесното произшествие.
Видно от експертизата, максимално
допустимата скорост в участъка на пътя, където е настъпило ПТП е 50 км/ч.
Скоростта на движение на мотоциклета в
момента на удара е била около 39 км/ч, а скоростта преди удара, непосредствено
преди задействане на спирачната уредба е била около 55 км/ч.
Скоростта на автобус Мерцедес към
момента на удара и непосредствено преди настъпване на ПТП е била около 16 км/ч.
Според експертизата, за водача на
мотоциклета ударът в автобуса с установената скорост на движение от момента, в
който от техническа гледна точка е имал възможност да го възприеме като
опасност за движението си е бил непредотвратим.
Водачът на автобус Мерцедес е имал
техническата възможност да предотврати ПТП, като преди да предприеме маневрата
„Завиване в обратна посока“ се съобрази със скоростта и разстоянието на
движещия се попътно в съседна лява пътна лента мотоциклет и го пропусне да
премине.
Водачът на автобус Мерцедес е имал
техническата възможност да предотврати ПТП, като при извършване на маневрата
„Завиване в обратна посока“ от дясната пътна лента, поради недостатъчна
широчина на платното за движение пропусне попътно движещия се в съседна лява
пътна лента мотоциклет.
За водача на мотоциклета ударът в
автобуса при движение с разрешената за участъка от пътя скорост от 50 км/ч от
момента, в който от техническа гледна точка е имал възможност да го възприеме
като опасност за движението си е бил непредотвратим, дори и своевременно да
предприеме на аварийно спиране.
От заключението на съдебномедицинската
експертиза се установява следното:
При настъпилото ПТП на 18.11.2016 г.,
ищецът П.И.И., като водач на мотоциклет,
ударил се в автобус, е получил следните травматични увреждания: Гръдна травма,
изразяваща се в серийно счупване на ребра вдясно, контузия на десния бял дроб,
хемопневоторакс /набиране на кръв и въздух в дясната плеврална кухина, набиране
на въздух в меките тъкани на гръдния кош в дясно/. Травматичен шок. Счупване на
десния ацетабулум /гаванковидна ямка/ на таза. Контузия на десния бъбрек.
Според експертното заключение, описаните
по-горе травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и
отговарят да са получени по време и начин, описани в материалите по делото.
В делото е налична документация за
активно лечение през първите две седмици след травмата - лечение в Клиниката по
анестезиология, реанимация и активно лечение и в Клиниката по гръдна хирургия
на УМБАЛ „***" АД - С.З.. Извършен е един консултативен преглед на
20.12.2016 г. със специалист Ортопедия и травматология. От свидетелските показания
е видно, че ищецът е провеждал рехабилитация.
Според експертното заключение, възстановителният
процес на ищеца към момента на прегледа е приключил. Двата долни крайника са с
еднаква дължина и с възстановен обем на движения.
Видно от експертизата, П.И. е имал
нужда от чужда помощ в рамките на около три месеца, до момента на
възстановяване на двигателни функции на десния долен крайник.
Била е необходима рехабилитация до
възстановяване на самостоятелната походка и възстановяване на обема на мускулатурата
на десния долен крайник.
Експертизата е категорична, че към
настоящия момент ищецът е приключил възстановителния процес. Има самостоятелна
походка и пълен обем от движения на долните крайници.
Съдът възприема заключенията и на
двете експертизи- съдебна автотехническа и медицинска експертиза. Същите са
изготвени добросъвестно, компетентно и задълбочено, на базата на събраните по
делото доказателства. Съдебно-медицинската експертиза е изготвена след преглед
на ищеца от експерта – лекар травматолог с дългогодишна медицинска практика.
С оглед установяване на фактическите
обстоятелства по делото са разпитани и свидетели.
Свидетелката Е.П.Й., леля на ищеца посочва, че
за първи път е видяла племенника си на третия ден след ПТП. Лекарите казали, че
ако оцелее до 24 часа, значи всичко ще е наред. Цялото му лечение било много
тежко, а за П. било още по-тежко. Ищецът бил в болница около месец, бил със
счупен таз, имал въздух под белите дробове, после още три месеца бил на легло след
болницата, предстояло му завършване, а така изтървал една година от училище.
Лекарите казали, че не трябва да се движи, да не става заради таза. Обслужването
ставало с подлоги, а ищецът се чувствал много неудобно. Майка му била тази,
която го обслужвала, а на него му било неудобно, не искал да се храни, за да не
се налага да ходи до тоалетна. На училище не можел да ходи, тъй като не можел
да се движи. Плащали за частни учители, за да може да се усвои в някаква степен
учебния материал. Свидетелката посочва, че самата тя дала към 3000лв. за частни
учители. След време ищецът започнал да се движи с патерици, последвали
рехабилитации, било трудно, тъй като родителите му били в Англия и нямало как
да помагат, помагали странични хора,
баби и други хора. Според свидетелката, от здравословна гледна точна,
племенникът й имал трайни поражения, тъй като лятото като си дошъл за малко и
не бил добре и накуцвал. След процесното ПТП ищецът не искал да кара нито кола,
нито мотор. След като завършил училище, ищецът заминал в Англия при родителите
си. Когато се случило ПТП бил в 12 клас, било му много трудно, но успял да завърши годината, но не
искал да ходи на бала си.
Свидетелят В.П.И., майка на ищеца П.И.,
посочва, че разбрала за ПТП, когато с бащата на П. били на работа в Англия и
веднага се прибрали в България. След като се прибрали веднага отишли в
болницата, но П. бил в интензивно отделение и не ги пускали да го видят. Казали
им, че е много зле, с опасност за живота. 10 дни след като излязъл от интензивното, свидетелката
останала с него в болницата, тъй като трябвало някой да му сменя превръзките от
белия дроб, където излизала течност, до тоалетна, П. нямало как да стане. Цял
месец бил в болницата. Идвали на място да правят рехабилитации, да му помагат
да се раздвижва, П. не можел изобщо да движи десният си крак. Свидетелката
стояла при сина си месец, след което трябвало да се върне на работа. Мъжът й се
върнал след като П. го изписали от болницата. След изписването му направили изследвания, тъй като от абокатите имал
инфекция, която, ако не се премахне, пак трябвало да стои в болница. За
инфекцията приемал лекарства 10 дни. Според свидетелката, П. изпитвал ужасни
болки, не можел да мърда. Все още го боляло, от кръста надолу все още имал
проблеми, в таза и пръстите му изтръпвали на десния крак. Повече от 3 месеца бил
на легло, без да мърда, за да заздравее таза, тъй като не бил гипсиран. В къщи
му пращали от училище лекции, идвали допълнително учители, единият даже по
специалния предмет му бил учителя от село, идвал да му преподава. Трудно му било
да възприеме от имейли материала. За него било кошмар свидетелката да го
обслужва физически. На 17 години да се съблече пред нея, да му сменя подлогата,
било кошмар за него. Казвала му да е спокоен, но той не се чувствал комфортно. В
момента не карал мотор, не можел да се довери на шофьор на коли. Когато се
прибирал в България ползвал влак. Случилото се му повлияло на килограмите, преди
бил 73кг, а сега бил 105кг. Преди спортувал,
а сега не.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, същите са непротиворечиви досежно сочените обстоятелства и се
подкрепят и от останалите данни по делото.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване
на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая е безспорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП – 18.11.2016 г. по силата на което „З.Л.И.“ АД е поела задължение да обезщети увредените при
използването на застрахования автобус марка „Мерцедес“,
модел „Спринтер 412 Б“, с рег. № ***.
В настоящия случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ и изтичането
на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е отправил заявление до застрахователя - ответник, получено от него
с вх.№11487/25.11.2016г., с което е заявил изрично претенцията си пред
застрахователя, като ответното дружество не е обезщетило в съответствие с
изискванията на чл. 496, ал. 2, т. 1 от КЗ ищеца. Поради това съдът намира, че
предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
По делото безспорно също така
се установи, че травмите на П.И.И. се намира в пряка и непосредствена причинна
връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил – Г.Г.И., което е установено влязла в сила на Присъда № 260086/15.07.2021 г. постановена по НОХД
№3225/2020 г. по описа на Районен съд – С.З., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд.
Следователно,
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана,
като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза, вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните травми: гръдна травма изразяваща се в серийно счупване на ребра в дясно, контузия
на десния бял дроб, хемопневоторакс /набиране на кръв и въздух в дясната
плеврална кухина, набиране на въздух в меките тъкани на гръдния кош в дясно/,
травматичен шок, счупване на десния ацетабулум /гаванковидна ямка/ на таза и
контузия на десния бъбрек. П.И. е имал нужда от чужда помощ в рамките на около
три месеца, до момента на възстановяване на двигателни функции на десния долен
крайник. Възстановителният процес на ищеца към момента на прегледа е приключил.
Двата долни крайника са с еднаква дължина и с възстановен обем на движения, има
самостоятелна походка.
От свидетелските
показания, които съдът кредитира изцяло, като непосредствени, непредубедени и
непротиворечиви се установява, че лечебният и възстановителен процес на ищеца
е бил продължителен, нуждаел се от чужди грижи, не можел да се обслужва сам
/използвал подлога, от което много се срамувал и притеснявал/, бил дълго време
на легло и зависим от близките си, наложило се е временно да прекъсне училище и
то в 12-ти клас, когато завършва средното си образование, което е предизвикало
допълнителен стрес и неудобство за ищеца.
Съдът, като взе
предвид момента на настъпване на вредите за ищеца /18.11.2016г./, тежестта на
травмите, възрастта на ищеца към момента на ПТП – 17 години, неудобства и
ограничения от личен, битов и социален характер, които е претърпял, но и факта,
че към настоящия момент е напълно възстановен приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 40 000
лв. В
този размер искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи от съда.
За разликата над сумата 40 000лв. до предявения размер от 80 000лв.
искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
По предявения иск за имуществени вреди в размер на 1 000 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди
за пропуснати ползи и заплащане на извънучилищно обучение, изразяващи се в
заплащане на 40 учебни часа частни уроци по 25 лева на час. Съдът намира, че по
делото се установи, че действително ищецът е отсъствал дълго време от училище и
е имал нужда от помощ при справяне с учебния материал. От показанията на
свидетелите се установи, че ищецът е бил посещаван от учител в къщи, като това
допълнително извънкласно обучение е било заплащано от ищеца. Съдът намира, с
оглед на изложеното, че действително
ищецът е заплатил така претендираната сума в размер на 1 000 лв./40 учебни часа частни уроци по 25 лева на час/, поради което счита, че следва да уважи иска в тази част и да присъди сумата на
ищеца.
По предявения иск за имуществени вреди в размер на 96,
61 лв.
От представените по
делото доказателства се установява, че ищецът е заплатил сумата от 36, 61 лв. за медикаменти и сумата от 60 лв.,
от които 40 лева за преглед в МЦ I СЗ ЕООД и 20 лв. за клинични изследвания.
Поради това съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди в размер на
96, 61 лв. е основателен и следва да бъде уважен.
По предявения иск за имуществени вреди в размер на 600 лв., изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение за ползвана правна помощ по ДП ЗМ
411/2016г. по описа на Пътна полиция при ОДМВР С.З. /л. 29/.
В настоящото
производство е представен договор за правна защита и съдействие от 26.11.2016
г., от който е видно, че ищецът е заплатил на адв. М.Р. адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. за представителство по ДП зм 411/2016 г. по
описа на Пътна полиция при ОДМВР – С.З.. Поради това съдът намира, че
предявеният иск за имуществени вреди в размер на 600 лв. е основателен и следва
да бъде уважен.
По предявения иск за имуществени вреди в размер на 360
лв., изразяващи се в изготвянето на застрахователна претенция и процесуално
представителство пред застрахователя, ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. /л.30/.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 4 от КЗ застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: разумно
направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 - 3,
включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования.
В
настоящия случай с оглед обема на заявената претенция и приложените към
претенцията доказателства, съдът намира, че така направения разход е разумен в
този размер. Поради това
в настоящия случай, съдът приема, че
извършената работа от адвоката е обичайната такава за направата на
застрахователна претенция, което налага извод за разумност на разноските за
предявяване на претенцията до сумата от 360 лв. Поради изложеното, съдът
приема, че предявеният иск за имуществени вреди в размер на 360 лв. е основателен.
По
възражението за съпричиняване.
От страна на ответното дружество е направено възражение
за съпричиняване от страна на пострадалия, който е управлявал мотоциклета в нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 2 и следващи
от ЗДвП, като се е движил с несъобразена и превишена за пътния участък скорост,
не е спрял пред предвидима опасност, с което си поведение е станал причина за
настъпване на произшествието, както и че е пътувал без поставена предпазна
каска, което е нарушение на разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП.
В разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е
предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
По възражението за нарушение
на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 2 и от ЗДвП.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за категория А в
населено място – 50 км/ч.
От заключението на автотехническата експертиза
се установява, че скоростта на движение на мотоциклет,
непосредствено преди задействане на спирачната уредба е била около 55 км/ч,
което действително леко надвишава максимално допустимата скорост от 50 км/ч
/чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/. Въпреки това, вещото лице прави категоричен извод, че
за водача на мотоциклета ударът в автобуса при движение дори с разрешената за
участъка от пътя скорост от 50 км/ч от момента, в който от техническа гледна
точка е имал възможност да го възприеме като опасност за движението си е бил непредотвратим, дори и
своевременно да предприеме на аварийно спиране.
С оглед изложеното съдът
намира, че с поведението си, ищецът не е допринесъл за настъпване на процесното
ПТП, респективно за получаване на травматичните увреждания. В този смисъл
направеното възражение за съпричиняване е неоснователно.
По възражението за неизползване на защитна каска.
Съгласно разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП, водачите и пътниците на
мотоциклети и мотопеди използват защитни каски.
По делото
не е установено, че ищецът е управлявал мотоциклет марка „Ямаха ХЦ 125“ с ДКН ***
без защитна каска. Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е на ответното
дружество, което в настоящия случай не установи, че пострадалият е пътувал без
защитна каска. Поради това съдът намира, че и това възражение за съпричиняване
е неоснователно.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл.
493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото
лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска
отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от
увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
В настоящия случай, ищецът е уведомил „З.Л.И.“ АД за настъпване на ПТП на 25.11.2016 г., поради което,
с оглед нормата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, от тази дата следва да се присъди и
законната лихва. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, обаче, началният
период на законната лихва следва да се присъди от 23.10.2017 г., както е
поискано в исковата молба.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че „З.Л.И.“ АД следва да заплати на П.И.И. сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
претърпени болки и страдания от ПТП на 18.11.2016 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 23.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумите,
като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата
от 40 000 лв. до претендирания размер от
80 000 лв. като неоснователен.
Съдът намира, с оглед изложените
по-горе съображения, че „З.Л.И.“ АД следва да заплати
на П.И.И. сумата от 96,61 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за закупуване на
медикаменти - 36.61 лева медикаменти и лечение - 60 лева, сумата от 600 лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се
в заплатено адвокатско възнаграждение за ползвана правна помощ по ДП ЗМ
411/2016г. по описа на Пътна полиция при ОДМВР С.З. и сумата от 360 лв., представляващи имуществени вреди, изразяващи се
в заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред застрахователя -
ответник за постигане на доброволно изплащане на обезщетение, вследствие на
предявена застрахователна претенция, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.10.2017 г.до
окончателното изплащане на сумите, както и да заплати сумата от 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за пропуснати ползи
и заплащане на извънучилищно обучение, изразяващи се в заплащане на 40 учебни
часа частни уроци по 25 лв. на час, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.10.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението.
По отговорността за разноски:
Ответното дружество е
направило възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 7 500 лв. и 1000лв. заплатена сума за явяване в
4 съдебни заседания.
В настоящия случай
договорът за правна защита и съдействие е сключен на 15.12.2022 г. /лист 256/,
поради това приложение следва да намери Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие след
изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г. Разпоредбите на Наредба
№1/2004г. имат материалноправен характер, поради което приложима е тази
редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението
на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратно действие /в този смисъл определение
№782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС, определение
№189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и определение №
270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС, Определение № 534
от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., I т. о., ТК/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – 2 650
лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай минималният размер на адвокатското възнаграждение е 7 214, 52 лв. Съдът намира, че в
случая претендираното възнаграждение от 7 500лв. не надвишава съществено
минималния размер на възнаграждението, поради което счита, че следва да присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 7 500лв.
Ищецът претендира и адвокатско
възнаграждение за явяване в четири съдебни заседания в размер на 1 000 лв.
/4х250лв./ на основание чл.7, ал. 9 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно
чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при защита по дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.
В настоящото производството са проведени
четири открити съдебни заседания, поради което съдът намира, че следва да бъде
определяно допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
в размер на 500 лв. /две съдебни заседания х 250 лв./, тъй като горепосочената
разпоредба намира приложение при защита по дела с повече от две съдебни
заседания, при което за всяко следващо
заседание се дължи допълнително по 250 лв.
С
оглед на изложеното, съдът счита, че дължимото за ищеца адвокатско
възнаграждение е в общ размер на 8 000
лв. /7 500 +500/.
С
оглед изхода на делото „З.Л.И.“ АД
следва да заплати на П.И.И. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 4080 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответното дружество е направило в
настоящото производство следните разноски: възнаграждение за изготвяне на
автотехническа експертиза в размер на 1 000 лв.; възнаграждение за
изготвяне на комплексна съдебномедицинска експертиза в размер на 800 лв. На
основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. или общият размер на
разноските е 2 100 лв.
С оглед изхода на делото П.И.И. следва да за заплати на „З.Л.И.“ АД направените в
настоящото производство разноски в
размер на 1 071 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
„З.Л.И.“ АД следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
бъде осъдено да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1682,26 лв.,
съобразно размера на уважената част на предявените искове.
Видно от данните по делото от бюджета
на съда са заплатени следните разноски: възнаграждение за комплексната
съдебномедицинска експертиза в размер на 200 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „З.Л.И.“ АД следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 98 лв., представляваща
възнаграждения за експертизи, платени от бюджета на съда, съразмерно с отхвърлената
част на иска.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С.** да заплати на П.И.И.
с ЕГН **********,*** сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания
от ПТП на 18.11.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2017 г.до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 40 000
лв. до претендирания размер от 80 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С.** да заплати на П.И.И.
с ЕГН **********,*** общо сумата 2056,61
лв. /две хиляди петдесет и шест лв. и 61ст./, представляваща претърпени
имуществени вреди в резултат на ПТП на 18.11.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
23.10.2017 г.до окончателното изплащане на сумите, която сума включва:сумата от 96,61 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди за закупуване на медикаменти - 36.61 лева медикаменти
и лечение - 60 лева; сумата от 600 лв., представляваща имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за ползвана правна помощ по
ДП ЗМ 411/2016г. по описа на Пътна полиция при ОДМВР С.З. и сумата от 360 лв.,
представляващи имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за представителство пред застрахователя - ответник за постигане
на доброволно изплащане на обезщетение вследствие на предявена застрахователна
претенция, сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди за пропуснати ползи и заплащане на извънучилищно обучение,
изразяващи се в заплащане на 40 учебни часа частни уроци по 25 лв. на час,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2017 г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. С.** да
заплати на П.И.И. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 4080
лв. /четири хиляди и осемдесет лв./, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА П.И.И. с ЕГН **********,*** да заплати на „З.Л.И.“ АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С.** направените в настоящото
производство разноски в размер на
1 071 лв./хиляда седемдесет и един лева/, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА „З.Л.И.“
АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер на 1682,26 лв. /хиляда шестстотин
осемдесет и два лв. и 26ст./ и сумата от
98 лв. /деветдесет и осем лв./, представляваща възнаграждения за експертизи,
платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач Застрахователно акционерно дружество „А." АД, с ЕИК ***, седалище
и адрес за призоваване: гр.С.***на страната на ответника в настоящия процес.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :