Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
75 11.06.2021 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 71 по описа за
2021, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156, ал. 1 във вр. с
144, ал. 1 и чл. 107 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на Г. Р. П. от гр. Д., срещу Акт за установяване
на задължение по декларация № **********-1 от 20.10.2020 год. на орган по
приходите в отдел „Местни данъци и такси” при Община Разград , потвърден с
решение № 7 от 21.01.2021 год. на
началник отдел „МДТ” при Община Разград, с който на жалбоподателката са
установени задължения за данък недвижими имоти в размер на 33,68 лв. главница и
лихви и за такса битови отпадъци в размер на 55.58 лв. главница и лихви за
2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 години. В жалбата оспорващата твърди, че
оспореният акт е незаконосъобразен и противоречащ на материалното право. Излага
доводи, че процесният имот е собственост
на трето лице Ц. П. С., посочена като такава
в съдебно решение и с акт на съдебен изпълнител по изп.д. № 246/2003 год. на СИС при районен
съд Разград. Иска съдът да отмени оспорения акт и да ѝ присъди
направените по делото разноски
Ответникът по оспорването – началникът на отдел
„Местни данъци и такси“ в дирекция „Финансови дейности и МДТ“ при Община
Разград, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Д. Г.,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Административен съд Разград, след като обсъди
становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за
установено следното:
С приложение № 2 към данъчна декларация с вх. №
Р-32385/ 31.05.1998 г. Ц. П. С. от гр. Р. е декларирала пред Община Разград, че
е собственик на ¾ идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. Р.,
ул. *** № *, вх. *, ет. *, ап. *, както и че Р. П.
С. от гр. Д. е собственик на ¼ идеални части от същия имот.
Към административната преписка е приложена разпечатка
от информационната система на отдел „МДТ” в Община Разград на декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № Р-1771 от 19.10.1998 год., партиден №
4306217917002 /л.50-51/, в която като данъчно задължено лице е посочена А. П. П.
за имот находящ се в гр. Р., ул. *** № *, вх. *, ет. *, ап. *, за който като
собственици са посочени Ц. П. С. с 9/12 идеални части и А. П. П., П. Р.
П. и Г. Р. П. с 1/12 идеални части.
В съдебно заседание се представи и прие като
доказателство писмо с вх. № 4170 от 29.12.1998 г. до Данъчна служба – Разград,
в което авторът на същото посочва, че
съпругът ѝ Р. П. С. е
притежавал ¼ идеални части от недвижим имот находящ се в гр. Р., ул. *** № *, вх. *, ет. *, ап. *, за който декларация е подала Ц. П. С. от гр. Р. и
същият е регистриран с партиден № 4011305117002. Авторката на писмото сочи, че
съпругът ѝ е починал на **.**.**** год., за
имота е подадено ново приложение с вх. №
42399 от 14.08.1998 год. , в което са посочени наследниците на починалия Р. П.
В., а именно: А. П. П., П. Р. П. и Г. Р. П., поради което те получили съобщения
за имота със задълженията за 1998 год. по партиден № 4306217917002. Писмото завършва с искане да бъде извършена
корекция в приложение с партиден № 4011305117002, в което на мястото на
починалия Р. П. С. да бъдат записани неговите наследници, а партида №
4306217917002 да бъде закрита, защото касае същия имот.
Този имот е бил предмет на съдебна делба и допуснат
при права 9/12 идеални части за Ц. С. и по 1/12 идеални части за А. П. П., П. Р.
П. и Г. Р. П. С влязло в сила Решение № 369/30.07.2001 г., постановено по гр.
дело № 237/2000 г. по описа на Разградски районен съд имотът е изнесен на
публична продан. Въз основа на изпълнителен лист, издаден по цитираното по-горе
делбено дело, е образувано изпълнително дело № 246/2003г., по което е насрочена
и проведена публична продан. С Протокол на съдебния изпълнител от 24.02.2004 г.
за купувач на имота е обявена Ц. П. С.,
която е внесла в предвидения от закона срок цената от 20 137 лв. и същата
била разпределена на останалите съделители,
сред които и жалбоподателката П. с резолюция от 25.03.2004 г. По изпълнителното
производство не е издадено постановление за възлагане на имота, като
впоследствие с постановление от 20.01.2014 г. производството е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК.
При извършена служебна справка в Агенцията по вписванията е установено, че Ц. П.
С. е вписана като собственик на 9/12 идеални части от процесния недвижим имот,
като за останалите 3/12 идеални части липсват отбелязвания.
С писмо вх. № 94-Г-47.1/29.04.2010 г. и с ново писмо,
получено на 30.12.2019 г., в Община Разград са представени Удостоверение №
1736/29.04.2010 г. на Съдебно-изпълнителната служба при Разградски районен
съд, което удостоверява, че с посочения
по-горе Протокол на Държавния съдебен изпълнител от 24.02.2004 г. за купувач на
имота е обявена Ц. П. С., както и копия
от съдебните решения по извършената делба на имота.
Съгласно изложеното в мотивите на решението на
началника на отдел МДТ при Община Разград, въз основа на тези документи, служител при Отдел „Местни данъци и такси“ е
преценил, че Ц. С. е станала собственик на изнесения на публична продан имот на
24.02.2004 год. и служебно на
30.12.2019 год. на основание чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ е закрил партидите на А. П.
П., П. Р. П. и Г. Р. П., притежавали по 1/12 идеални части от процесния имот
считано към 29.04.2004 год.
В
последствие след извършена на 31.12.2019
год. нова проверка от служител на отдел „Местни данъци и такси” на техните
партиди, е прието, че с приложения протокол
собствеността върху процесния имот не е прехвърлена на лицето, обявено
за купувач и партидите на тримата били
отново активирана служебно, както е посочено в решението. След като по
изпълнителното производство нямало данни да е издадено постановление за
възлагане на имота по реда на чл. 384, ал. 1 от ГПК /отм./, то собствеността на
останалите съделители не била прехвърлена.
При тези данни орган по приходите в Община Разград е
издал АУЗД № **********-1 от 20.10.2020 год., с който за
притежаваната от Г. Р. П. 1/12 идеална част от имота са установени задължения
за ДНИ в
общ размер на 33,68 лв. главница и лихви и за ТБО в общ размер на 55.58 лв. главница и лихви за
2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 години. Като правно основание за издаване на
оспорения акт е посочен чл. 107, ал. 3, изречение 3 от ДОПК във вр. с чл. 4,
ал. 1-5 от ЗМДТ. Като фактическо основание е посочено, че за имота е подадена
декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с ДНИ с вх. № Р-1771 от 19.10.1998 год. с партиден № 4306217917002 и декларирана от оспорващия собственост върху 1/12 идеални
части от имота. При извършена проверка
органът по приходите констатирал, че дължимите
ДНИ, както и ТБО за 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 години не са внесени. На тези фактически и правни
основания е издал оспорения акт.
Няма данни кога актът е бил връчен на П., но същият е
обжалван пред началника на Отдел „Местни данъци и такси“ в Община – Разград,
който със своето Решение № 7/21.01.2021г. изцяло го е потвърдил и е оставил без
уважение подадената жалба. В мотивите си е посочил, че при липсата на издадено
постановление за възлагане публичната продан на имота не е довършена, поради
което жалбоподателят продължава да е собственик на 1/12 ид. части от него и се
явява данъчно задължено лице за ДНИ и ТБО. Решението е връчено на оспорващата
на 11.02.2021 год., а жалбата срещу АУЗД е подадена чрез лицензиран пощенски
оператор на 24.02.2021 год.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл.
155 и чл. 144 от ДОПК и в предвидения от закона срок. Спазено е императивното
изискване съдебното оспорване да се предприеме след изчерпване на оспорването по административен ред, поради което жалбата
е процесуално допустима.
Атакуваният акт за установяване на задължения по
декларация е издаден от компетентен орган, съгласно чл.4, ал.1-5 във вр. с чл.9б
от ЗМДТ и е в писмена форма. Актът е издаден от служител на общинската
администрация, който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по
приходите със заповед на кмета на
общината. Същият съдържа правни и фактически основания за издаването му.
Решението, с което АУЗД е потвърден, е издадено от началника на отдел „Местни
данъци и такси“ в дирекция „Финансови
дейности и МДТ“ при Община Разград, който съобразно чл.4, ал.5 от ЗМДТ
упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция за
приходите.
Съдът намира, че в хода на производството са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци и такси, в т. ч. и на данъка
върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК),
съгласно чл. 4, ал. 1-5 и чл. 9б от ЗМДТ. Редът за установяването е предмет
на глава ХIV на ДОПК
и е уредено като предварително установяване (с декларация - раздел I) и
последващо установяване (с ревизионен акт - раздел II).
От своя страна
предварителното установяване с декларация е също два вида - декларация, по
която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък (чл. 105 ДОПК)
и декларация, подадена от задълженото лице и въз основа на която органът по
приходите установява размера на дължимия данък
и ТБО (чл. 107, ал. 1 ДОПК).
Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ
е декларация по чл. 107, ал. 1 ДОПК
за предварително установяване на ДНИ, ТБО или осигурителни вноски. Въз основа
на нея по правило не се издава данъчен акт, но такъв акт може да бъде издаден,
съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК както следва:
а) по искане на задълженото лице – изречение 2 или б) служебно - при
наличие на една от следните предпоставки: когато бъде установено несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл. 103 ДОПК;
когато не е подадена декларация; когато задължението не е платено в срок и не е
извършена ревизия – изречение трето на чл. 107, ал. 3 от ДОПК и
последната хипотеза - въз основа
на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по
закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е
извършена ревизия – изречение четвърто. Безспорно последната хипотеза не е
относима към настоящия случай, доколкото не се касае за публични задължения, за
които не се изисква подаване на декларация.
В случая като правно
основание за издаване на оспорения акт е посочен чл. 107, ал. 3, изречение
трето от ДОПК, а като фактическо основание, че оспорващият е декларирал, че е
собственик на 1/12 идеални части от имота и че задължението не е платено.
Съдът обаче констатира, че по преписката не е налице
доказателство, че оспорващата Г. П. е
подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ,
като собственик на 1/12 идеални части от процесния имот. Приложена е декларация
с вх. № Р-32385/ 31.05.1998 г., подадена от
Ц. П. С. от гр. Р., която е декларирала, че е собственик на ¾
идеални части от имота и че Р. П. С. от
гр. Д. е собственик на ¼ идеални части от същия имот. Приложена е и
разпечатка на декларация по чл. 14 от ЗМДТ с
вх. № Р-1771 от 19.10.1998 год., партиден № 4306217917002, в която като данъчно задължено лице е посочена
А. П. П. и в която като собственици са посочени
Ц. П. С. с 9/12 идеални части
и А. П. П., П. Р. П. и Г. Р. П. с 1/12
идеални части.
Следователно в случая не е налице посочения от органа по приходите факт, че оспорващата
Г. П. е декларирала по реда на чл. 14 от ЗМДТ, че е собственик на 1/12 част от
процесния имот. Органът по приходите е
приел, че оспорващата е собственик на 1/12 идеални части от имота въз основа на
данните от декларациите на други лица – съсобственици на имота, т.е. данни получени
от трети лица.
На следващо място следва да се посочи, че по
делото не са приложени актовете на
административния орган, с който партидата на оспорващата П. е закрита, а
в последствие активирана. Няма данни
тези актове да са съобщени на П. с оглед упражняване правото по чл. 17, ал. 1,
т. 2 и т. 8 от ДОПК.
Съдът констатира също, че по преписката няма данни ДЗЛ да е уведомено
по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за образуването на
производството по издаване на АУЗД, още повече че в случая тя не е подавала
декларация, както и че данъчната ѝ партида е била закрита, а в последствие активирана.
По този начин е лишена от възможността да упражни правата си по чл. 6, ал. 2
и чл. 17, ал. 2 от ДОПК.
Както беше посочено по-горе оспорения АУЗД е издаден с
правно основание разпоредбата на чл. 107, ал. 3, изречение трето от ДОПК,
съгласно която акт може да се издаде и
служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните,
получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
В настоящия случай не е налице първата хипотеза, тъй
като оспорващата не е подавала декларация. Вярно е, че за имота е подадена
декларация от друг съсобственик, която ползва и оспорващата, но не ползва органите по приходите. За тях
данните от подадената от другите съсобственици декларации са данни от трети
лица.
Оспорващата не е подала декларация, че е съсобственик
на процесния имот, но именно това е спорния въпрос. Тя твърди, че собственик на целия имот по
силата на публична продан и постановление за обявяването на купувач е
станала Ц. П. С. Този имот е бил изнесен на
публична продан като неподеляем
на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК /отм./ и съделителката в делбата Ц. П. С. е
изкупила същия в хипотезата на чл. 389г, ал. 2 от ГПК /отм../
Действително по делото няма данни имотът да е възложен
на Ц. П. С. с постановление по чл. 384,
ал. 1 от ГПК /отм./ и тя да е
въведена във владение от съдия
изпълнител, макар да е внесла достигнатата наддавателна цена, сумите да
са разпределени на останалите съделители и да са приспаднати разноските по
изпълнителното дело, но административният орган не е изяснил въпроса за
придобиване собствеността върху целя имот от страна на С. по силата на
давностно владение по чл. 79 от Закона за собствеността. Следва да се има
предвид и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2012 г., ОСГК, съгласно която позоваването на давността/волеизявлението/ не
е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство
за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на
изтичане на законовия срок.
По делото /виж
представените съдебни решения/, безспорно е установено, че след смъртта на
наследодателя през 1991 год., С. е
ползвала имота като свой. Няма данни това ползване да е прекъсвано след
публичната продан, в която С. е обявена за купувач на имота. Оспорващата П.
признава и твърди, че С. е станала собственик на имота, след публичната продан,
т.е. не оспорва манифестираната от Ц. П.
С. воля да държи като собствен целия процесен имот след м. февруари 2004 год.,
когато е обявена за купувач по проведената публична продан. Към м. февруари
2014 год. е изтекъл 10 годишният давностен период по чл. 79, ал. 1 от ЗС
Съдът намира, че след като оспорващата Г. П. не е
декларирала, че е собственик на 1/12 идеални части от процесния имот с
декларация по чл. 14 от ЗМДТ, фактът дали през посочените в оспорения АУЗД години същата е съсобственик на имота или същият е бил вече придобит от Ц.
П. С. на основание чл. 79 от ЗС, е
следвало да бъде изяснен и установен по несъмнен и безспорен начин с оглед разпоредбата на чл. 11 и чл. 64 от ЗМДТ,
които определят кои са ДЗЛ за ДНИ и платците на ТБО.
По правило в административното производство не може да
се разрешава материален спор за собственост, който следва да се разреши по
общия исков ред. В казуса обаче не е налице спор между страните досежно
посочените по-горе факти и обстоятелства, поради което съдът намира, че няма
пречка те да бъдат преценени в настоящето производство. Изясняването на този
въпрос е следвало да стане с участието на данъчно-задълженото лице с оглед
основните принципи за гарантирано
участие в административното производство на лицата, заинтересовани от неговия
изход, залегнали в чл. 8 и чл. 34 от АПК, респ. чл. 6, ал. 2 от ДОПК. Това обаче
не може да стане в производството по
издаване на АУЗД на основание чл. 107, ал. 3, изречение 3 от ДОПК, а е следвало
да стане в ревизионно производство по чл. 108, ал. 1 от ДОПК, което се развива
по различна процедура и с по-съществено участие на ДЗЛ и защита на процесуалните му права.
Като не е сторил това, а е издал АУЗД по реда на чл.
107, ал. 3, изр. 3 от ДОПК, органът по приходите е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила.
Предвид изложеното съдът намира оспореният АУЗД № **********-1 от 20.10.2020 год. на
орган по приходите в отдел при Община Разград за незаконосъобразен като
постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради
което следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал.
1, пр. 1 ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от
него разноски в размер на 10 лв. за заплатена държавна такса.
Мотивиран така и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация
№ **********-1 от 20.10.2020 год. на орган по приходите в отдел при Община
Разград , потвърден с решение 7 от
21.01.2021 год. на началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Разград
ОСЪЖДА Община – Разград да заплати на Г. Р. П. с ЕГН **********от гр. Д. сумата от 10 (десет) лева- дължими деловодни
разноски.
Решението не подлежи на касационно оспорване съгласно
чл. 160, ал. 7, изр. 2 ДОПК.
Съдия: /п/