МОТИВИ към ПРИСЪДА
от 25.09.2018г. по НОХД № 829/2018г. по описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу А.Е.Х. *** за престъпление
по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК, извършено на
24.10.2017г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като
намира същото за доказано. Пледира А.Х. да бъде признат за виновен в извършване
на процесното престъпление, като за същото му се наложи наказание 1 година
„лишаване от свобода“ с отлагане на изпълнението за срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
изложената от обвинението фактическа обстановка, както и дадената правна квалификация
на деянието. Моли при определяне на наказанието на А.Х. да бъде отчетено, че
той произхождал от многодетно семейство, не работел и нямал никакви доходи.
Именно материалното му затруднение било предпоставка за извършване на
престъплението. Затова и с оглед ниската възраст на подсъдимия и ниската
стойност на отнетото имущество, защитникът моли за наказание към възможния
законов минимум, с прилагане на чл.66 от НК.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава
за виновен по повдигнатото обвинение и моли съда за най-ниското наказание.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият А.Е.Х. е роден на ***г***,
български гражданин, неженен, ученик в 10-ти клас, безработен, неосъждан, с ЕГН
**********. Не се ползва с добри характеристични данни.
Пострадалият свидетел Н.А. ***,
където държал на склад оборудване за сервиз, инструменти и резервни части.
Периодично наглеждал обекта, тъй като сервиза към инкриминирания период не
работел.
На 24.10.2017г. сутринта подсъдимият
А.Х. прескочил оградата на гаража, стопанисван от свидетеля Н.А. и след като
изкъртил бравата и ключалката на входната врата, влезнал в халето. Оттам взел
пет броя употребявани акумулатори и сто метра кабел, заедно с макарите. Помолил
свидетелката Н.Х. (негова братовчедка) да пренесат акумулаторите, но тя
отказала, като разбрала, че вещите били крадени. Свидетелят Н.А. същият ден
установил кражбата, поправил бравата и ключалката на входната врата, но тъй
като бързал за работа, не уведомил веднага полицията.
На следващия ден - 25.10.2017г., подсъдимият
А.Х. закарал отнетите вещи до пункт за събиране на вторични суровини на ЕТ „Тодик“-Т.Д.
и ги продал там като отпадъчна суровина. На работа като закупчик бил свидетеля Т.Ш.,
който приел акумулаторите и издал формуляр „покупко-изплащателна сметка“ от
25.10.2017г. Акумулаторите били обозначени като НУБА (негодни за употреба
батерии и акумулатори) и за същите на подсъдимия Х. били платени общо 81.14
лева.
От заключението на вещото
лице изготвило съдебно-оценителната експертиза се установява, че отнетите вещи
възлизали на стойност, както следва:
пет броя акумулатори - 93.30 лева, два броя макари за кабел - 14.40 лв, кабел
ШКПТ - 74.90 лв., кабел СВТ - 72.10 лв., а всички вещи били на обща стойност
254.70 лв.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от дадените на досъдебното производство обяснения на подсъдимия, в които той
се признава за виновен; показанията на свидетелите Н.А., Т.Ш. и Н.Х., на които съдът
дава вяра като последователни, логични и достоверни; Опис на покупко-изплащателни сметки за периода от
25.10.2017г. до 01.11.2017г.; Покупко-изплащателна сметка от 25.10.2017г.; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична
справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия, както и от другите приети по делото писмени доказателства. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от
съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият А.Е.Х. е осъществил престъпният
състав на чл.195,
ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 24.10.2017г. в гр.Кърджали отнел чужди
движими вещи - 5 броя акумулатори на обща стойност 93.30 лв., 2 броя макари за
кабел на стойност 14.40 лв., кабел ШКПТ-50 метра на стойност 74.90 лв., кабел
СВТ-50 метра на стойност 72.10 лв., всички вещи на обща стойност 254.70 лв., от
владението на Н.Ш.А. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот. От обективна страна, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба, изразяващо
се в прекъсване на досегашната фактическа власт върху инкриминираните вещи и
установяване на своя фактическа
власт върху тях, без съгласието на владелеца. Престъплението е
съставомерно по чл.195, ал.1, т.3 НК - при извършване на деянето и за достигане до
инкриминираните вещи била разрушена преграда, здраво направена за защита на
имот. Престъплението е осъществено при пряк умисъл. А.Х. е съзнавал общественоопасният му
характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване, като умисълът се обективира
в неговото поведение.
По наказанието:
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А.Х., съдът се ръководи от
разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази
предвиденото от закона наказание за престъплението, както и императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е процесния, при постановяване на осъдителна присъда съдът
определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен посочените
разпоредби, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието - типична
за престъплението; степента на обществена опасност на дееца - ниска, предвид
липсата на предходни осъждания; смекчаващите отговорността обстоятелства -
младата възраст на дееца, чистото му съдебно минало, направеното още на
досъдебното производство самопризнание /извън одобреното от съда в рамките на
съкратеното съдебно следствие/ и ниската стойност на отнетите вещи; отегчаващите
отговорността обстоятелства - негативните характеристични данни на подсъдимия. Предвид изложеното по-горе,
настоящият състав прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото наказание
предвидено в закона се явява несъразмерно тежко и в съответствие с чл.58а, ал.4
от НК приложи разпоредбата чл.55, ал.1, т.1 от
НК, която е
по-благоприятна за дееца. Затова на подсъдимия бе
наложено наказание под най-ниския предел, а именно „лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК,
подсъдимият не е осъждан, а срокът на наложеното му наказание „лишаване от
свобода” е под три години. Същевременно съдът счете, че за постигане целите по
чл.36 от НК и по-специално за поправянето на дееца не е наложително същият да
изтърпи реално наказанието, поради което отложи същото с изпитателен срок от 3
години на основание чл.66, ал.1 от НК.
С оглед изхода на делото - осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият А.Е.Х. да
заплати по сметка на ОД МВР-Кърджали сумата в размер на 65 лв., представляваща
направени разноски на досъдебното производство.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: